Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 9 2019

Ранни когнитивни нарушения при есенциален тремор

виж като PDF
Текст A
д-р Мария Петрова, дм; доц. д-р Олга Григорова, дм, доц. Маргарита Райчева, дп; чл.-кор. проф. д-р Лъчезар Трайков, дмн
УМБАЛ “Александровска”, Клиника по неврология, МУ-София


Есенциалният тремор (ЕТ) е сред най-често срещаните неврологични заболявания, той е най-честият тип на тремор, като засяга 0.4-0.9% от общата популация и над 5% от пациентите над 65-годишна възраст (Миланов И., 2014). В Съединените щати например 13 милиона души от населението са засегнати от заболяването (Lundervold D.A., 1995). В България моментната болестност от ЕТ е 37.33/1000 и нараства с възрастта при леко превалиране на мъжкия пол (Радевски Г., 2015). Приема се, че двата най-значими рискови фактора за развитие на ЕТ са възрастта и фамилната обремененост (Bhalsing KS, 2014).

Традиционно ЕТ е разглеждан като доброкачествено, моносимптоматично състояние, чиято единствена проява e засягане на моторната система. Най-разпространените и дефинирани черти на пациентите с ЕТ са постуралният и кинетичният тремор на горни крайници (90–95%), като в допълнение може да обхванат главата (30%), краката (10–15%) и гласа (20%) (Lacerte, 2014). През последните няколко години тази остаряла представа се промени с придобиването на нови познания в областта. Проведени през последните години невроизобразяващи изследвания установяват редица увреждания на сивото и бялото мозъчно вещество при пациенти с ЕТ в сравнение с БП пациенти и здрави контроли (Lin, 2013; Bagepally BS, 2012; Saini J, 2012).

Развива се схващането, че ЕТ е неврологично заболяване, характеризиращо се с голям брой моторни и немоторни черти, като когнитивни дефицити, депресия, тревожност, нарушения в координация, слух, обоняние и сън, които придружават лесно разпознаваемия кинетичен тремор. В допълнение, моторните и немоторните нарушения водят до нарушение в качеството на живот на пациентите с ЕТ (Chunling W & Zheng X 2016).

Louis и Lombardi първи през 2001 г. предполагат, че треморът не е единствена манифестация на ЕТ. През последните години нараства броят на съобщаваните немоторни прояви при пациенти с ЕТ. Подобно на други прогресиращи двигателни заболявания, като например болест­та на Паркинсон (БП) (Petrova M., 2010), е установено, че когнитивните и невропсихиатрични черти са съществена част от това заболяване. Benito-Leon и съавтори (Benito-Leon J., 2006) съобщават, че 50.4% от изследваните от тях ET пациентите дават паметови оплаквания, което е значимо повече в сравнение с изследваните контролни лица. При тригодишно лонгитудинално проследяване на недементни ЕТ пациенти Louis и съавтори установяват 7 пъти по-бърза скорост на влошаване в когнитивното функциониране при пациентите с ЕТ в сравнение със съответстващи по възраст контролни лица без това заболяване (Louis E.D., et al. 2010).

Нарушенията в различните области на когнитивните функции (като внимание, екзекутивни функции, памет, реч и зрително-пространствени умения) са описани при недементните пациенти с есенциален тремор дори и в началните стадии на заболяването (Higginson, 2008; Kim, 2009; Lacritz, 2002; Lombardi, 2001; Sahin, 2006; Sinoff & Badarny, 2014; Troster et al., 2002). При все това някои автори съобщават за водещи паметови нарушения (Collins K. et al., 2017), докато други установяват водещи нарушения в екзекутивните функции (Park et al., 2015). Tröster и съавтори (Troster A.I., et al., 2002) съобщават за нарушения във вербалната флуидност и непосредственото припомняне при пациенти с ЕТ. Според авторите тези дефицити могат да отразяват трудности в инициирането и поддържането на стратегиите за информационна преработка, подобно на механизмите, които се приема да са подлежащи на когнитивните дефицити при БП пациентите. Някои други автори също съобщават за по-изразени нарушения във внимание/екзекутивни функции и памет при пациентите с ЕТ (Kim JS., et al. 2010; Higginson C.I., et al. 2008). Kim и съавтори, от своя страна, съобщават за тежко засягане при пациентите с ЕТ не само във внимание, екзекутивни функции и вербална памет, но също и в част от езиковите функции (Kim JS., et al. 2009). От друга страна, Lacritz и съавтори не установяват значими нарушения при изследваните от тях пациенти с ЕТ във вербалната памет и езиковите умения (Lacritz L.H., et al. 2002). Sahin и съавтори пък намират по-изразени нарушения при пациентите с ЕТ в тестовете за зрително-пространствени функции и вербална памет, но не и в останалите тестове (Sahin H.A., et al., 2006). Проведени проучвания установяват влиянието на редица клинични фактори, като наличието на депресия и/или апатия върху когнитивните функции при недементни ЕТ пациенти (Петрова М., 2018; Петрова М., 2018).

Въпреки противоречивите резултати относно специфичния когнитивен профил на недементните ЕТ пациенти проучвания сочат, че появата на когнитивните нарушения още на стадий на леко когнитивно нарушение (ЕТ-ЛКН) указва значимо влияние върху ежедневното функциониране на пациентите с ЕТ (Louis E.D., 2010). Louis и сътрудници през 2010 г. съобщават за значима асоциация между тежестта на когнитивните нарушения и спада в ежедневната активност на недементни ЕТ пациенти, показвайки клиничната значимост на нарушенията в когницията при тези пациенти (Louis E.D., 2010). Друго проучване на същия автор също така посочва ясна връзка между резултатите на когнитивните тестове при пациенти с ЕТ и редица измервания за функционална инвалидизация. Нещо повече, установява се, че резултатите от когнитивните тестови са по-добри предиктори за функционалната инвалидизация, отколкото тежестта на тремора (Louis E.D., 2010).

Проведени през последните години проучвания също така сочат, че деменцията при ЕТ е по-вероятно да се развие при пациенти с ранни леки нарушения в когнитивните тес­тове (Chandran V, 2011), аналогично на риска за развитие на болест на Алцхаймер при пациенти с леко когнитивно нарушение. В допълнение необходимостта от когнитивна оценка е също от значение, имайки предвид вероятната хетерогенна етиология на когнитивните дефицити при ЕТ, като се предполага, че пациентите с различни когнитивни профили могат да имат различна прогноза (Louis E.D., 2015; Louis E.D., 2016).

Установените през последните години по време на патоанатомични изследвания промени насочват към два водещи основни патоанатомични типа (Louis ED, 2007). Единият тип въвлича церебелума и се характеризира с торпедо формации в клетките на Пуркиние, а другият се представя с Леви боди телца в локус церулеус на мозъчния ствол. Наличието на две различни патоанатомични находки, както и на разнообразен клиничен спектър от моторни и немоторни черти сред ЕТ пациентите предполага, че текущата дефиниция за ЕТ може да не описва отделно заболяване, а по-скоро група от заболявания, чиято манифестация е с преобладаващ постурален и кинетичен тремор (Louis ED, 2009). Може да се предположи, че детайлната оценка на немоторните черти би могла да допринесе за подобрение на нашето разбиране за ЕТ с оглед на клиничния спектър и в определянето дали се касае за едно заболяване или по-скоро за група от заболявания.

В допълнение, провежданото до момента лечение при пациенти с ЕТ е изцяло насочено към лечение на моторните симптоми на заболяването.

В светлината на проучванията през последните години, които сочат много по-голямата роля на немоторните в сравнение с моторните прояви върху функционалната инвалидизация на пациентите (Louis ED, 2010; Louis ED, 2010), то ранното разпознаване и целенасоченото лечение на немоторните симптоми на заболяването би било от същест­вено значение за подобрение на функционалното състояние на пациентите с това социалнозначимо заболяване.

 

 
  

 

книгопис:
1.    Миланов И. Съвременно схващане за треморите. Двигателни нарушения, 2014, 11, 1, 36-47.
2.    Петрова M., Григорова O., Райчева M., Мехрабиан Ш., Трайков Л. Влияние на когнитивните дефицити и тежестта на тремора върху развитието на депресия при недементни пациенти с есенциален тремор, Неврология и Невропсихология, 2018 (под печат).
3.    Петрова M., Григорова O., Райчева M., Мехрабиан Ш., Трайков Л. Връзка между апатията, когнитивните дефицити и тежестта на тремора при недементни пациенти с есенциален тремор. Неврология и Невропсихология, 2018 (под печат).
4.    Радевски Г. Клинико-епидемиологични проучвания върху есенциален тремор, 2015.
5.    Bagepally BS et al (2012) Decrease in cerebral and cerebellar gray matter in essential tremor: a voxel-based morphometric analysis under 3T MRI. J Neuroimaging 22(3):275–278.
6.    Bhalsing, K.S.,Upadhyay,N., Kumar, K.J., Saini, J., Yadav, R.,Gupta, A.K., & Pal, P.K. (2014). Association between cortical volume loss and cognitive impairments in essential tremor. European Journal of Neurology, 21(6), 874–883.
7.    Benito-Leon, J., Louis, E. D. & Bermejo-Pareja, F. & Neurological Disorders in Central Spain Study, G. Population-based casecontrol study of cognitive function in essential tremor. Neurology 66, 69–74, (2006).
8.    Chandran V, PPK, RJY, Thennarasu K, Yadav R, Shivashankar N. Non-motor features in essential tremor. Acta Neurol Scand. 2011.
9.    Chunling W, Zheng X Review on clinical update of essential tremor. Neurol Sci. 2016;37(4):495-502.
10.    Collins K, Rohl B, Morgan S, Huey ED, Louis ED, Cosentino S Mild Cognitive Impairment Subtypes in a Cohort of Elderly Essential Tremor Cases. J Int Neuropsychol Soc. 2017 May;23(5):390-399.
11.    Higginson CI, Wheelock VL, Levine D, King DS, Pappas CT, Sigvardt KA. Cognitive deficits in essential tremor consistent with frontosubcortical dysfunction.J Clin Exp Neuropsychol. 2008 Oct;30(7):760-5.
12.    Kim JS, Song IU, Shim YS, Park JW, Yoo JY, Kim YI, Lee KS. Cognitive Impairment in Essential Tremor without Dementia.J Clin Neurol. 2009 Jun;5(2):81-4.
13.    Kim JS, Song IU, Shim YS, Park JW, Yoo JY, Kim YI, Lee KS. Impact of tremor severity on cognition in elderly patients with essential tremor. Neurocase. 2010 Feb;16(1):50-8.
14.    Lacerte A et al (2014) Increased prevalence of non-motor symptoms in essential tremor. Tremor Other Hyperkinet Mov (N Y) 4:162
15.    Lacritz LH, Dewey R Jr, Giller C, Cullum CM.Cognitive functioning in individuals with "benign" essential tremor. J Int Neuropsychol Soc. 2002 Jan;8(1):125-9.
16.    Lin CH et al (2013) VBM reveals brain volume differences between parkinson’s disease and ssential tremor patients. Front Hum Neurosci 7:247.
17.    Lombardi WJ, Woolston DJ, Roberts JW, Gross RE. Cognitive deficits in patients with essential tremor. Neurology 2001;57:785-790.
18.    Louis ED. Essential tremors: a family of neurodegenerative disorders? Arch Neurol 2009;66(10):1202e8.
19.    Louis ED, Benito-Leon J, Faust PL. Essential tremor seems to be a risk factor for Parkinson’s disease. Parkinsonism Relat Disord 2016;26:82–83.
20.    Louis, E. D., Benito-Leon, J., Vega-Quiroga, S. & Bermejo-Pareja, F. & Neurological Disorders in Central Spain Study, G. Cognitive and motor functional activity in non-demented community-dwelling essential tremor cases. Journal of neurology, neurosurgery, and psychiatry 81, 997–1001, (2010).
21.    Louis ED, Faust PL, Vonsattel JP, Honig LS, Rajput A, Robinson CA, et al. Neuropathological changes in essential tremor: 33 cases compared with 21 controls. Brain 2007;130(Pt 12):3297e307.
22.    Louis ED, Rohl B, Collins K, Cosentino S. Poorer Cognitive Performance in Patients with Essential Tremor-Parkinson's Disease vs. Patients with Parkinson's Disease. Front Neurol 2015;6:106.
23.    Lundervold DA, Poppen R. Biobehavioral rehabilitation for older adults with essential tremor. Gerontologist 1995;35:556–9.
24.    Park IS, Oh YS, Lee KS, Yang DW, Song IU, Park JW, Kim JS. Subtype of mild cognitive impairment in elderly patients with essential tremor. Alzheimer Dis Assoc Disord. 2015 Apr-Jun;29(2):141-5.
25.    Petrova M, Raycheva M, Zhelev Y, Traykov L. Executive functions deficit in Parkinson's disease with amnestic mild cognitive impairment. Am J Alzheimers Dis Other Demen. 2010;25(5):455-60.
26.    Saini J et al (2012) Diffusion tensor imaging: tract based spatial statistics study in essential tremor. Parkinsonism Relat Disord 18(5):477–482
27.    Sahin HA, Terzi M, Ucak S, Yapici O, Basoglu T, Onar M. Frontal functions in young patients with essential tremor: a case comparison study. J Neuropsychiatry Clin Neurosci 2006;18:64-72.
28.    Sinoff, G., & Badarny, S. (2014). Mild cognitive impairment, dementia, and affective disorders in essential tremor: A prospective study. Tremor and Other Hyperkinetic Movements, 4, 227.