Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2020

Хранителна алергия при възрастни в Европа. Къде стои България?

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Тодор Ал. Попов
УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, гр. София


На континента Европа има голямо разнообразие от географски, етнически, социално-икономически, културни и кулинарни различия между регионите и страните, съставляващи неговата политическа карта. Тази нехомогенност е предпоставка за големи вариации и на всички видове заболеваемост на територията й. Организацията на здравните услуги в отделните държави и медийното осведомяване по въпросите, свързани със здравето, моделират възприятието на обществото за считаните за важни масови болести.

През последните десетилетия алергиите, заедно с изменението на климата и замърсяването на околната среда, са водещи теми за неблагоприятните последици от съвременното развитие[1]. Човешките дейности оказаха дълбоко влияние върху биосферата и биоразнообразието. Създаването на генетично модифицирани растителни и животински видове предизвика опасения, че храните, съдържащи трансгенни продукти, могат да увеличат честотата на хранителните алергии – убеждение, което не се подкрепя от съществуващите досега проучвания[2-4]. Все пак схващането, че хранителните алергии (заедно с всички други видове алергични болести) се увеличават в развитите страни, постави темата в центъра обществения интерес[5,6]. В резултат на това много хора са подведени да смятат, че са алергични към една или повече храни и се подлагат на рестриктивни диети с потенциални отрицателни последствия. До настоящия век надеждните данни за честотата на клинично проявена хранителна алергия (особено при възрастни) бяха оскъдни и с много празноти. Използваните протоколи за диагностицирането  не даваха възможност за сравнителна оценка между отделните европейски страни, разчиташе се повече на въпросници, а не на обективни критерии[7].


Хранителните алергии в Европа към началото на XXI век

Европейската академия по алергология и клинична имунология (EAACI) инициира чрез своите работни групи по хранителни алергии и анафилаксия систематичен преглед на епидемиологията на хранителните алергии в Европа[8-10]. Търсенето в четири електронни библиографски бази от данни даде като резултат стотици документи, съдържащи оригинални проучвания и мета-анализи при деца и възрастни. Повечето изследвания са били направени в страни от Северна и Западна Европа и не могат да бъдат представителни за континента като цяло. Идентифицираните в тях рискови или прогностични фактори за отключване и развитие на хранителна алергия показаха големи различия по отношение на пол, възраст и анамнеза за атопия в отделните страни. Бе установена несъпоставимост между много от проучванията по отношение на методологията за оценка на специфичната чувствителност към IgE и протоколите за провокации с храни. По този начин, въпреки изобилието от данни и обхвата на извършения статистически анализ, обединени резултати изискваха тълкуване с определена доза предпазливост.


Основни разлики между хранителните алергии при деца и при възрастни

Съществуват принципни разлики между механизмите и проявата на хранителните алергии в педиатричната и в зрялата възраст, които са най-ясно очертани по отношение на най-малките – децата до 5 години. При тях хранителната алергия обикновено се придобива чрез стомашно-чревния тракт и оформя чувствителността към яйца и мляко. Алтернативно, подрастващите и възрастните развиват главно хранителна алергия чрез първична сенсибилизация към инхалаторни алергени на базата на кръстосана реактивност между протеини в инхалаторните алергени и в някои храни[11]. Този вид хранителна алергия често се опосредства от сенсибилизация към широко разпространени алергени, наречени паналергени[12]. При възрастни най-разпространените алергенни храни са от растителен произход: плодове, ядки и зеленчуци, докато кравето мляко и яйцата са начело в класацията при най-малките деца. Доказано е, че разпознаването на IgE-медиирана алергия към фъстъци зависи от възрастта[13]. Има и специфични обстоятелства в зряла възраст, предразполагащи към хранителна алергия, като например предложената връзка между употребата на антиациди и повишената чувствителност към храни[14].

Предполагаемите реакции към храни при малки деца са причина за безпокойство за техните семейства и са сред най-честите причини за посещения в педиатричните кабинети. Това обстоятелство даде тласък на интензивни проучвания на хранителните алергии при деца, оставяйки на заден план хранителните алергии при възрастни, което даде основание на Европейската комисия (ЕК) да препоръча и финансира изследвания за попълване на този дефицит.


Проектът EuroPrevall

Съответно през 2005 г. бе стартиран проектът „Разпространение, разходи и основи на хранителната алергия в Европа (EuroPrevall)”[15].

Основната му цел беше „да се проучат сложните взаимодействия между приема на храна и метаболизма, имунната система, генетичните дадености и социално-икономическите фактори, да се идентифицират ключови рискови фактори и да се разработят общоевропейски бази от данни“.

Проектът стартира в 17 европейски държави, с присъединяване и на други партньори в хода му. Конкретните „дейности на терен“ продължиха 4 години и 7 месеца. Събраните данни продължават да се анализират и са източник за десетки научни публикации.

„Гръбнакът“ на EuroPrevall е епидемиологично проучване, включващо възрастни между 20-54 год. То се проведе в осем центъра, избрани да представят различни географски и климатични региони на Европа: Рейкявик, Утрехт, Цюрих, Вилнюс, София, Мадрид и Атина (Табл. 2).

Проектът и методологията на проучването бяха описани преди провеждането на планираните дейности[16].

Дизайнът включваше три фази:

Фаза I:

Създаване и валидиране на кратък скринингов въпросник за определяне на индивиди, считащи че имат хранителни алергии. Въпросниците се разпространяваха сред общата популация около съответния център, по случаен принцип, с цел събиране на обща информация за считаните за алергични реакции към храните.

Фаза II:

Избор на „случаи“ и „контроли“ за вземане на кръв за характеризиране на специфичната сенсибилизация при индивиди с вероятна хранителна алергия: такива, съобщаващи във въпросника за реакции към някоя от приоритетните храни, и случайна извадка от хора, които не съобщават за реакции. Те съответно са попълвали по-подробни въпросници за начина им на живот и хранителните им навици и в кръвта им са определяни ИгЕ антитела към стандартни хранителни и инхалаторни алергени.

Фаза III:

Изпълнение на двойно-слепи, плацебо-контролирани провокации с храни (ДСПКПХ) за потвърждаване клинично изявена хранителна алергия.

Субективно възприятие спрямо хранителна сенсибилизация спрямо потвърдена клинично хранителна алергия[17,18]

Трите фази на проучването за разпространение на хранителна алергия (EuroPrevall) демонстрират съществените разлики в резултатите от използването на въпросници, изследването на специфична ИгЕ сенсибилизация и ДСПКПХ, които са с различна сложност и цена[17,18]. Във всеки случай изходната точка е субективното възприятие (и убеденост) на отделния пациент, че една или повече храни предизвикват симптоми и че тези симптоми се считат за „алергични“. Този вид нагласа за налична хранителна алергия се формира под влияние на лични здравословни преживявания, на фона на информираността, които изглежда са различно в отделните страни. Тази „самодиагноза“ на хранителна алергия варира между 16.7% в Мадрид и Цюрих до 1.1% в София и 0.5% във Вилнюс. Измерването на степента на специфична ИгЕ сенсибилизация снижава процента на индивидите с вероятна хранителна алергия. На върха на тази „диагностична пирамида“ стоят резултатите от най-сложните, скъпи и свързани с определен риск ДСПКПХ: те се считат за златен стандарт за потвърждаване на истинската алергия към определена храна.    

Чувствителността спрямо различни храни, определена със специфични ИгЕ антитела, се оказа сходна между отделните центрове и свързана с разпространението на поленовите, кръстосано реагиращи брезови алергени (Bet v1 и Bet v2). Сенсибилизацията към компоненти на растителните алергени, които не са свързани с поленовите алергени, беше по-равномерно разпределена и независима от поленовата ИгЕ сенсибилизация. Най-често срещаните храни, съдържащи алергени, които не взаимодействат кръстосано с полените, са сусам, скариди и лешник: сенсибилизацията към тях е рядка и по-равномерно разпределена.

В България честотата както на самодиагностицираната, така и на вероятната и потвърдената хранителна алергия е сред най-ниските в Европа.


Приноси на Europrevall

Ключов принос на Europrevall е получаването на качествени данни за характеризиране на риска от алергия към различни храни[19].

Епидемиологичните данни вече дават по-ясен процент от населението на Европа с риск от различни по вид реакции към храни и за относителното значение на отделните храни. Беше създадена многонационална мрежа от експерти в тази област компетентни по отношение на епидемиология, молекулярна генетика, клинична алергология, икономика. Това е предпоставка за установяване на по-добри стандарти за диагностика и менажиране на случаи с хранителна алергия в цяла Европа. Предстои да се изработят по-прости методи за потвърждение на предполагаема алергия към огромното разнообразие от храни. Трудна задача за решаване е да се идентифицират обективните влияния на околната среда, които могат да помогнат да се предотврати развитието на сенсибилизация към отделните храни.


Заключение

Съществуват съществени различия в разпространението на хранителните алергии в Европа, които могат да се дължат на екологични и климатични различия, но могат да отразяват и нивото на обществената осведоменост по темата „хранителна алергия“ в отделните страни.

 
 
 
 
книгопис:
1.    D'Amato G, Holgate ST, Pawankar R, et al. Meteorological conditions, climate change, new emerging factors, and asthma and related allergic disorders. A statement of the World Allergy Organization. The World Allergy Organization journal. 2015;8(1):25.
2.    Lee TH, Ho HK, Leung TF. Genetically modified foods and allergy. Hong Kong medical journal = Xianggang yi xue za zhi. Jun 2017;23(3):291-295.
3.    Kramkowska M, Grzelak T, Czyzewska K. Benefits and risks associated with genetically modified food products. Annals of agricultural and environmental medicine : AAEM. 2013;20(3):413-419.
4.    Dunn SE, Vicini JL, Glenn KC, Fleischer DM, Greenhawt MJ. The allergenicity of genetically modified foods from genetically engineered crops: A narrative and systematic review. Annals of allergy, asthma & immunology : official publication of the American College of Allergy, Asthma, & Immunology. Sep 2017;119(3):214-222 e213.
5.    Ronmark E, Bjerg A, Perzanowski M, Platts-Mills T, Lundback B. Major increase in allergic sensitization in schoolchildren from 1996 to 2006 in northern Sweden. J Allergy Clin Immunol. Aug 2009;124(2):357-363, 363 e351-315.
6.    Koet LBM, Brand PLP. Increase in atopic sensitization rate among Dutch children with symptoms of allergic disease between 1994 and 2014. Pediatr Allergy Immunol. Feb 2018;29(1):78-83.
7.    Burney PG, Luczynska C, Chinn S, Jarvis D. The European Community Respiratory Health Survey. The European respiratory journal. May 1994;7(5):954-960.
8.    Nwaru BI, Hickstein L, Panesar SS, et al. The epidemiology of food allergy in Europe: a systematic review and meta-analysis. Allergy. Jan 2014;69(1):62-75.
9.    Nwaru BI, Hickstein L, Panesar SS, et al. Prevalence of common food allergies in Europe: a systematic review and meta-analysis. Allergy. Aug 2014;69(8):992-1007.
10.    Nwaru BI, Panesar SS, Hickstein L, et al. The epidemiology of food allergy in Europe: protocol for a systematic review. Clin Transl Allergy. Apr 1 2013;3(1):13.
11.    Ballmer-Weber BK. Food allergy in adolescence and adulthood. Chemical immunology and allergy. 2015;101:51-58.
12.    Hauser M, Roulias A, Ferreira F, Egger M. Panallergens and their impact on the allergic patient. Allergy, asthma, and clinical immunology : official journal of the Canadian Society of Allergy and Clinical Immunology. Jan 18 2010;6(1):1.
13.    Ballmer-Weber BK, Lidholm J, Fernandez-Rivas M, et al. IgE recognition patterns in peanut allergy are age dependent: perspectives of the EuroPrevall study. Allergy. Apr 2015;70(4):391-407.
14.    Untersmayr E, Bakos N, Scholl I, et al. Anti-ulcer drugs promote IgE formation toward dietary antigens in adult patients. FASEB J. Apr 2005;19(6):656-658.
15.    Mills C. Project no. FOOD-CT-2005-514000 "The Prevalence, Cost, and Basis of Food Allergy across Europe EUROPREVALL". Report Nu. 12837, . https://cordis.europa.eu/publication/rcn/12837_en.html. Last accessed on: 02 Nov 2019.
16.    Kummeling I, Mills EN, Clausen M, et al. The EuroPrevall surveys on the prevalence of food allergies in children and adults: background and study methodology. Allergy. Oct 2009;64(10):1493-1497.
17.    Burney PG, Potts J, Kummeling I, et al. The prevalence and distribution of food sensitization in European adults. Allergy. Mar 2014;69(3):365-371.
18.    Lyons SA, Burney PGJ, Ballmer-Weber BK, et al. Food Allergy in Adults: Substantial Variation in Prevalence and Causative Foods Across Europe. J Allergy Clin Immunol Pract. Jul – Aug 2019;7(6):1920-1928 e1911.
19.    Popov TA, Mustakov TB, Kralimarkova TZ. Food allergy in adults in Europe: what can we learn from geographical differences? Current opinion in allergy and clinical immunology. Jan 3 2020.