Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2020

Остеоартроза нерешени проблеми

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Н. Николов, М. Николов
Клиника по ревматология, МУ-Плевен, гр. Плевен


Увод

Артрозата (остеоартроза) представлява болестно състояние на една или повече стави и възниква когато ставният хрущял е увреден или износен. След засягането на ставния хрущял настъпва вторично увреждане на подлежащата кост и възпаление на ставната обвивка (капсулата), съпроводено често с типични деформации.

В България се използва терминът „артроза" като се акцентира на износването на хрущяла в ставите. Заболяването също е популярно и като „шипове”. В Европа използват термина „остеоартрит" за същото заболяване, акцентирайки върху възпалителните промени в обвивката на ставата, съпровождащи на определени етапи износването на хрущяла. Това е най-честото заболяване, засягащо милиони хора в света. Преди 45-годишна възраст са засегнати повече мъже, докато след 55-годишна възраст преобладава женският пол. Остеоартрозата (ОА) е най-честото ставно заболяване. Около 15% от населението на Земята страда от остеоартроза. Явява се главно през втората половина на живота.

Съставлява повече от 50% от всички ревматични заболявания.

С диагнозата и лечението на ОА се занимават лични лекари, ревматолози, ортопеди и невролози. Лекарите от общата практика се срещат първи с проблемите на пациента и оценяват необходимостта от специализирана помощ.

Преобладаващата част от болните с остеоартроза се лекуват амбулаторно от различни специалисти. Обикновено първи с пациента се среща специалистът по обща медицина или общопрактикуващият лекар[1]. На определен етап от развитието на болестта те насочват пациентите си към специалист-ревматолог, ортопед или невролог. В медицинските практики на Европа, Америка и Австралия има изработени препоръки за поведението на общопрактикуващите лекари при болни с остеоартроза[2]. Спазването на тези препоръки би подобрило ранната диагноза и правилно лечение на това заболяване в доболничната помощ.

В България болните с остеоартроза са приблизително 1 000 000 от населението на страната[3]. През 2008 г. бе приет Национален консенсус за диагноза и лечение на артрозната болест, изготвен от водещи специалисти-ревматолози в България. Той препоръчва правила за добра лекарска практика и поведение при това заболяване, но поради липсата на задължителен елемент, документът не е популярен и не се познава добре от ОПЛ. Поведението към пациентите с остеоартроза се определя от индивидуалното ниво на подготовка по ревматология на личните лекари[4].

В България са регистрирани 80 доболнични ревматологични практики, които работят по договор с Национална здравноосигурителна каса. На 100 000 население в страната се падат 1.09 специалисти-ревматолози[5]. Тези данни са съпоставими с разпределението в други Европейс­ки страни, където съотношението варира от 1.0 до 3.4 на 100 000 население. Но България е на 5-то място в Европа по напреднала възраст на населението[6,7]. Остеоартрозата е най-честото ревматично заболяване в страната.

В България остеоартрозата е водеща диагноза в ревматологичните кабинети, докато в Европейските ревматологични практики преобладават мекотъканните ревматизми и болките в гърба[3,8]. Пациентите с остеоартроза представляват висок процент от преминалите в кабинетите на общопрактикуващите лекари.

Данните от пряка анонимна анкета с 27 специалисти по обща медицина показват следното:

  • 86.27% от общопрактикуващите лекари познават лично консултантите ревматолози.
  • 68.03% търсят личен контакт със специалиста-ревматолог при консултация на проблемен пациент.

Дали обаче това осигурява навременна диагноза и лечение на пациента с остеоартроза? Забавянето на консултацията със специалист-ревматолог е много често. Кога общопрактикуващият лекар е готов да консултира пациента?

  • При засягане на голям брой стави – 55.6%.
  • При съмнение за второ ревматично заболяване – 37.0%.
  • При липса на ефект от терапията – 74.1%.
  • По настояване на пациента – 25.9%.

Към какви специалисти биват насочвани тези болни от личния си лекар?

Най-често при засягане на крайници болните са насочвани към ортопед, а при гръбначна локализация на остеоартрозата към невролог.

На Графика 1 е сравнен броят на прегледите с диагноза артрозна болест (М15-М19 по МКБ) и тяхната динамика в първичната помощ при ревматолог и ортопед през периода 2006-2011 г.

Фигура 1:

     
Артрозната болест в консултативния план на личните лекари е приоритет на ортопедичната доболнична помощ, имайки предвид хирургичния характер на специалността[3,9]. В едно свое проучване Crisp и Speed констатират, че само 58% от прегледите в ортопедичните кабинети са с чисто ортопедична диагноза, 27% са с ревматологична и 12% са в рубриката „може да бъде прегледан както от ортопед, така и от ревматолог”. 97% от пациентите в ревматологичните кабинети са правилно насочени[10].

Изводите от изнесените данни са:

  • Пациентите с остеоартроза в България са консултирани и лекувани основно от общопрактикуващите лекари.
  • На определен етап от заболяването те биват насочвани основно към ортопеди при периферна артрозна болест. Специалистите-ревматолози не са приоритетни при консултиране на тези пациенти.
  • Необходимо е изготвените препоръки за поведението на лекарите в общата практика при пациентите с остеоартроза да се официализират и популяризират. Това би подобрило навременното насочване към ревматолог и качеството на диагнозата и терапията при тези болни.
    Правилното поведение при остеоартрозата би спестило много лични и обществени средства, а също така ще спести и много страдание на болните и техните близки.

 

 
    
  
книгопис:
1.    Николов Н., Панчовска М., Коларов Зл. Клинични аспекти в организацията на доболничната ревматологична помощ – Обща медицина, 1, 2012 № 8, 32-38
2.    Николов Н., Панчовска М., Коларов З. Организация на ревматологичната помощ – Ревматология, 3, 2011 № 27, 25-25
3.    Brooks P. Rhematology training for general practice – J. Rhematology 26-1999 Suppl. 55, 58-59
4.    Lineker SC, Husted JA. Educational interventions for implementation of arthritis clinical practice guidelines in primary care: effects on health professional behavior. J Rheumatol. 2010 Aug 1;37(8):1562-9.
5.    National Institute for Health and Clinical Excellence Osteoarthritis and Rheumatoid Arthritis—cox II Inhibitors. Technology Appraisal No. 27. London: NICE, July, 2001.
6.    Panchovska M., Nikolov N., Despotova L., Asenova R., Foreva G. Rheumatic diseases in general practice – European Journal of General practice 2008(4) 141-167
7.    Panchovska M., Despotova L., Nikolov N., Foreva G., Asenova R. Low back pain in general practice – European Journal of General practice 2008(4) 141-167
8.    Picavet H S, Hazes J M. Prevalence of self reported musculoskeletal diseases is high. Ann Rheum. Dis. 2003. 62644–650.650]
9.    Rasker J J. Rheumatology in general practice. Br J Rheumatol 1995. 34494–497.497.
10.    Speed CA, Crisp AJ. Referrals to hospital-based rheumatology and orthopaedic services: seeking direction. Rheumatology (Oxford). 2005 Apr;44(4):469-71. Epub 2005 Feb 16.
11.    Vanhoof J, Declerck K, Geusens P. Prevalence of rheumatic diseases in a rheumatological outpatient practice. Ann Rheum Dis. 2002 May; 61(5):453-5.