Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2020

Рак на яйчника

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Здравка Валерианова
УСБАЛ по онкология, Национален раков регистър, гр. София


Ракът на яйчника (РЯ) е една от най-често срещаните гинекологични локализации при жените, която заема трето място в тяхната структура след рака на маточната шийка и рака на матката[1]. Той е с най-неблагоприятна прогноза и най-високи показатели на смъртността[2]. Въпреки че ракът на яйчника е по-малко разпро­странен в сравнение с рака на гърдата, той е три пъти по-летален от него[2], като прогнозите сочат, че до 2040 г. смъртността ще се увеличи значително[1].

Високата смъртност от рак на яйчника (РЯ) е в резултат на асимптоматичен и дискретен растеж на тумора, късна поява на симптомите и липса на ефективен скрининг, което води до диагностициране на заболяването в напреднал стадий. Не случайно този вид рак се нарича „мълчаливият убиец“[3-5].

Заболяемостта от РЯ се различава в отделните региони на света[6]. Това се свързва с влиянието на различни рискови фактори, преобладаващи повече или по-малко при отделните популации[7]. Най-високо е засягането на белите жени от не-испански произход (12.0 на 100 000), следвани от тези с испански произход (10.3 на 100 000), чернокожите неиспанки (9.4 на 100 000) и жените от Азиатско-тихоокеанските острови (9.2 на 100 000)[8]. Различният достъп до диагностични и терапевтични услуги оказва влияние върху вариациите на смъртността, като най-високи показатели се наблюдават при африканското население[9]. Проучванията показват, че между една трета до две пети от общия брой ракови заболявания могат да бъдат предот­вратени чрез отстраняване или намаляване въздействието на рис­ковите фактори[1].

Увеличеният брой на населението в световен мащаб, нарастването на рисковите фактори за рака, намаляването на броя на бременностите и продължителността на лактацията, както и лигирането на тръбите доведоха до възходяща тенденция на честотата на овариалния карцином в глобален мащаб[1,10,11].

Ракът на яйчника е сред десетте най-често срещани злокачествени новообразувания при жените в света[1], като е установено, че при отсъствието на протективни фактори, рискът за появата на заболяването е 2.7% през целия живот[11]. Според базата данни на GLOBOCAN[12] новите случаи от РЯ са 295 414 през 2018 г., което представлява 3.4% от всички случаи от рак при жените в света. Над половината от новите случаи (51.6%) се срещат в Азия, 23% от тях в Европа и 9.2% в Северна Америка (Фиг. 1).

Фигура 1: Изчислен брой нови случаи от рак на яйчника по континенти през 2018 г. в света

 
Ракът на яйчника заема 6-то място (3.4%) в структурата на всички злокачествени заболявания при жените в европейските страни (Фиг. 2), където най-голям е относителният дял на новите случаи от тази локализация в Русия (13 936 случаи, 20.6% от всички яйчникови карциноми в Европа), Германия (6 781, 10%) и Обединеното кралство (6 407, 9.5%) през 2018 г.

Фигура 2: Структура на новите случаи от рак при жените през 2018 г. в Европа

 
В България ракът на яйчника представлява 1.1% от изчислените нови случаи със заболяването в Европа. През 2018 г. случаите с РЯ са 718, като в структурата на злокачествените заболявания при жените в страната той заема 6-то място с 4.6% (Фиг. 3)[12].

Фигура 3: Структура на злокачествените заболявания при жените през 2018 г. в България

 
Стандартизираната заболяемост (ASR) от РЯ в света е 6.6 на 100 000 жени (световен стандарт) през 2018 г.[1] (Фиг. 4).

Фигура 4: Стандартизирана заболяемост и смъртност (световен стандарт на 100 000 жени) от рак на яйчника през 2018 г. в света (източник: GLOBOCAN 2018)

 
С най-високи показатели са Сърбия (16.6 на 100 000 жени), Бруней (16.0 на 100 000 жени) и Беларус (15.4 на 100 000 жени) (Фиг. 5). Най-ниски са показателите в Гамбия (0.56), Белиз (1.2) и Коморските острови (1.2). България е сред страните с висока стандартизирана заболяемост – 10.9 на 100 000 жени.

Фигура 5: Стандартизирана заболяемост (световен стандарт на 100 000 жени) от рак на яйчника през 2018 г. в света (източник: GLOBOCAN 2018)

 
През 2018 г. смъртните случаи от РЯ са 184 799, което представлява 4.4% от смъртността при злокачествените новообразувания при жените в света (Фиг. 6)[1]. Половината от смъртните случаи с РЯ се срещат при азиатските жени (50.1%), почти всяка четвърта починала жена от заболяването се открива в Европа (24.1%) и приблизително всяка десета (9%) – в Африка. Смъртността от тази локализация на нашия континент са 44 576, което представлява 5.2% (пето място) в структурата на смъртните случаи от рак (Фиг. 7) в Европа.

Фигура 6: Изчислен брой смъртност от рак на яйчника по континенти през 2018 г. в света

 

Фигура 7: Структура на смъртността от рак при жените през 2018 г. в Европа

 
Както при новозаболелите, така и в структурата на смъртността от РЯ по страни в Европа най-голям е относителният дял на смъртните случаи в Русия (18.2%), Германия (12.1%) и Обединеното кралство (9.3%).

В България смъртните случаи през 2018 г. са 467, което представлява 1.0% от структурата на смъртността от РЯ в Европа. От 7 946 починали жени от рак в страната през 2018 г., РЯ се нарежда на шесто място с 5.9%[12] (Фиг. 8).

Фигура 8: Структура на смъртността от злокачествените заболявания при жените през 2018 г. в България

 
По данни на GLOBOCAN 2018[12] стандартизираната смъртност (ASR) от рак на яйчника в света е 3.9 на 100 000 жени (Фиг. 4). Въпреки че заболеваемостта от яйчников карцином е по-висока сред страните с висок индекс на човешкото развитие (HDI), показателите за смъртността сочат обратна тенденция.

Най-висока стандартизирана смърт­­­ност (Фиг. 9) се установява в Самоа (12.0 на 100 000 жени) и Соломоновите острови (8.4 на 100 000 жени).

Фигура 9: Стандартизирана смъртност (световен стандарт на 100 000 жени) от рак на яйчника през 2018 г. в света (източник: GLOBOCAN 2018)

 
Най-ниски са показателите в Репуб­лика Гамбия (0.43 на 100 000 жени) и Белиз (0.59 на 100 000 жени). България е сред страните с високо засягане от РЯ в света – 6.1 на 100 000 жени[1].

През последните години се наблюдава намаляване на смъртността в Европа и Северна Америка, особено сред младите жени[13].

Съотношението смъртност/заболяемост е високо сред африканските жени, което се свързва с липсата на своевременно и адекватно лечение[9]. Две трети от смъртността при рак на яйчника се среща при серозния карцином с по-голяма степен на малигненост[14]. Високият стадий по FIGO класификацията по време на диагностика и хирургическо лечение[15], както и наличието на коморбидност[16], са сред най-важните предиктори за високите показатели на смъртността при рак на яйчника.

Според редица автори 90% от всички карциноми на яйчника имат епителен произход[14,17,18]. От епителните карциноми 3% са муцинозни[19].

Немуцинозните карциноми се разделят на серозни (70% от немуцинозните), ендометриоидни (10%), светлоклетъчни (10%) и неуточнени подвидове (5%)[19-21]. От своя страна, серозните подвидове се разделят на такива с висок и нисък грейд[23,24]. Установено е, че епителните карциноми на яйчника са по-инвазивни в сравнение с неепителните[25].

Епителният овариален карцином е тясно свързан с възрастта на заболяването и се среща предимно при жените след менопауза.

Заболеваемостта от този вид рак нараства след 65 години. Средната възраст, при която се диагностицира РЯ, е 50-79 години. В някои проучвания се посочва, че жените в по-млада възраст имат по-благоприятен изход от заболяването[25-27] докато други смятат, че възрастта не е независим прогностичен фактор[28]. В по-напреднала възраст РЯ се открива късно, което рефлектира върху по-ниската му преживяемост[29,30]. Установено е, че лечението при възрастните жени е по-малко агресивно за разлика от това при по-младите пациентки, което се свързва с по-ниската преживяемост при тях[31].

Освен възрастта други фактори, които оказват влияние за поява на заболяването, са менструалният цикъл, възрастта на менархе и менопауза, брой бременности, възпалителни заболявания на малкия таз, хормон-заместваща терапия, фамилна предиспозиция, начин на хранене, затлъстяване, физическа активност и др.

В заключение може да се каже, че РЯ е едно от гинекологичните заболявания, което е причина за смърт при много жени в световен мащаб, като смъртността варира в отделните страни, в зависимост от редица демографски, репродуктивни, генетични, хормонални и свързани с начина на живот фактори. Достъпът до съвременна и навременна диагностика и лечение са от съществено значение за благоприятния изход от заболяването.

 
 
 

 

книгопис:
1.    Bray F, Ferlay J, Soerjomataram I, Siegel RL, Torre LA, Jemal A. Global Cancer Statistics 2018: GLOBOCAN estimates of incidence and mortality worldwide for 36 cancers in 185 countries. CA Cancer J Clin. 2018; 68 (6): 394–424.
2.    Coburn S, Bray F, Sherman M, Trabert B. International patterns and trends in ovarian cancer incidence, overall and by histologic subtype. Int J cancer. 2017; 140 (11): 2451–2460.
3.    Yoneda A, Lendorf ME, Couchman JR, Multhaupt HA. Breast and ovarian cancer: a survey and possible roles for the cell surface heparan sulfate proteoglycans. J Histochrom Cytochem. 2012; 60 (1): 9–21.
4.    Jacobs IJ, Menon U. Progress and challenges in screening for early detection of ovarian cancer. Mol Cell Proteomics. 2004; 3 (4): 355–366.
5.    Badgwell D, Bast JRC. Early detection of ovarian cancer. Dis Markers. 2007; 23 (5–6): 397–410.
6.    Lowe KA, Chia VM, Taylor A, et al. An international assessment of ovarian cancer incidence and mortality. Gynecol Oncol. 2013; 130 (1): 107–114.
7.    Hunn J, Rodriguez GC. Ovarian cancer: etiology, risk factors and epidemiology. Clin Obstet Gynecol. 2012; 55 (1): 3-23.
8.    Torre LA, Trabert B, DeSantis CE, et al. Ovarian Cancer Statistics, 2018 CA Cancer J Clin. 2018; 68 (4): 284–296.
9.    Chornokur G, Amankwah EK, Schildkraut JM, Phelan CM. Global ovarian cancer health disparities. Gynecol Oncol. 2013; 129 (1): 258-264.
10.    Isherwood A, Bamford J, Dupuy AV. Ovarian cancer in select EU countries: incidence, treatable populations and sales by key drug class. Rev Epidemiol Sante Publique. 2018; 66: S286.
11.    Sopik V, Iqbal J, Rosen B, Narod SA. Why have ovarian cancer mortality rates declined? Part I. Incidence. Gynecol Oncol. 2015; 138 (3): 741–749.
12.    GLOBOCAN 2018. https://gco.iarc.fr/
13.    Malvezzi M, Carioli G, Rodriguez T, Negri E, La Vecchia C. Global trends and predictions in ovarian cancer mortality. Ann Oncol. 2016; 27 (11): 2017–2025.
14.    Andrews L, Mutch DG. Hereditary ovarian cancer and risk reduction. Best Pract Res Clin Obstet Gynaecol. 2017; 41: 31-48.
15.    Ørskov M, Iachina M, Guldberg R, Mogensen O, Nørgård BM. Predictors of mortality within 1 year after primary ovarian cancer surgery: a nationwide cohort study. BMJ Open. 2016; 6 (4): e010123.
16.    Tetsche MS, Dethlefsen C, Pedersen L, Sorensen HT, Norgaard M. The impact of comorbidity and stage on ovarian cancer mortality: a nationwide Danish cohort study. BMC Cancer. 2008; 8 (1): 31.
17.    Bell DA. Origins and molecular pathology of ovarian cancer. Modern Pathol. 2005; 18 (S2): S19.
18.    Reid BM, Permuth JB, Sellers TA. Epidemiology of ovarian cancer: a review. Cancer Biol Med. 2017; 14 (1): 9.
19.    Prat J. Ovarian carcinomas: five distinct diseases with different origins, genetic alterations, and clinicopathological features. Virchows Archiv. 2012; 460 (3): 237–249.
20.    Lukanova A, Kaaks R. Endogenous hormones and ovarian cancer: epidemiology and current hypotheses. Cancer Epidemiol Prev Biomarkers. 2005; 14 (1): 98–107.
21.    McCluggage WG. Morphological subtypes of ovarian carcinoma: a review with emphasis on new developments and pathogenesis. Pathology. 2011; 43 (5): 420–432.
22.    Vang R, Shih I-M, Kurman RJ. Ovarian low-grade and high-grade serous carcinoma: pathogenesis, clinicopathologic and molecular biological features, and diagnostic problems. Adv Anat Pathol. 2009; 16 (5): 267.
23.    Kurman R, Carcangiu M, Herrington C, Young R. WHO Classification of Tumors of Female ReSroductive Organs. Lyon: IARC; 2014.
24.    Kurman RJ, Shih I-M. The origin and pathogenesis of epithelial ovarian cancer a proposed unifying theory. Am J Surg Pathol. 2010; 34 (3): 433.
25.    Arora N, Talhouk A, McAlpine JN, Law MR, Hanley GE. Long-term mortality among women with epithelial ovarian cancer: a population-based study in British Columbia, Canada. BMC Cancer. 2018; 18 (1): 1039.
26.    Chan JK, Loizzi V, Lin YG, et al. IV invasive epithelial ovarian carcinoma in younger versus older women: what prognostic factors are important? Obstet Gynecol. 2003; 102 (1): 156–161.
27.    Chan JK, Loizzi V, Magistris A, et al. Differences in prognostic molecular markers between women over and under 45 years of age with advanced ovarian cancer. Clin Cancer Res. 2004; 10 (24): 8538-8543.
28.    Massi D, Susini T, Savino L, Boddi V, Amunni G, Colafranceschi M. Epithelial ovarian tumors in the reproductive age group: age is not an independent prognostic factor. Cancer. 1996; 77 (6): 1131–1136.
29.    Chan J, Urban R, Cheung M, et al. Ovarian cancer in younger vs older women: a population-based analysis. Br J Cancer. 2006; 95 (10): 1314.
30.    Poole EM, Merritt MA, Jordan SJ, et al. Hormonal and reproductive risk factors for epithelial ovarian cancer by tumor aggressiveness. Cancer Epidemiol Prev Biomarkers. 2013.
31.    Ries LA. Ovarian cancer. Survival and treatment differences by age. Cancer. 1993;71(2 Suppl.): 524–529.