Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2020

Роля и място на респираторните алергични болести сред общата заболеваемост от рискови фактори на работната среда

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Светлан Дерменджиев, дм, мзм
Секция по професионални заболявания и токсикология, Втора катедра по вътрешни болести, Медицински факултет, МУ-Пловдив, Отделение по професионални болести, вкл. дейност по клинична алергология, УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив


Ключови думи: Респираторни алергични заболявания, професионална експозиция, нормативна уредба по администриране на професионалните болести в Република България

Резюме

Цел

Целта на това изследване е да се проучи респираторната алергична патология при професионално експонирани на вредности от работната среда пациенти, и на основата на събраната, обработена и обобщена информация, да се определи тяхното място и роля сред общата заболеваемост от рискови за здравето фактори на работното място.

Материали и методи

За реализиране на поставената цел са използвани обективни данни от медицинската документация на преминалите през стационара на Отделението по професионални болести с дейност по клинична алергология на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, пациенти за периода 2014-2018 г.

Разгледани са статистически данни на Международната организация на труда, Националния статистически институт и Националната програма за безопасност и здраве при работа 2018-2020 г. Направен е подробен преглед на всички доклади и анализи от дейностите на отделението по диагностика и лечение за периода 2014-2018 г. по сключените между болницата и ФУТ към МТСП договори, съгласно Наредба №8/26.11.2007.

Резултати

За последните 5 години 824 пациенти са хоспитализирани и професионалната етология е потвърдена и отчетена в 49% от случаите. Установява се по-ниско ниво на разкриваемост на професионални заболявания в България в сравнение със страните членки на ЕС.

Наблюдава се относително нарастване честотата на респираторните алергични болести в резултат на неблагоприятни фактори на работната среда, и най-вече на бронхиалната астма (БА) и алергичния ринит (АР).

Заключение

Значението на респираторните алергични болести сред общата заболеваемост от рискови фактори на работната среда непрекъснато нараства.

Ключова за своевременната диагностика, лечение и ефективна профилактика на този тип увреждания се явява ролята на специалистите по професионални болести.


Въведение

Признаването на едно заболяване за професионално у нас се извършва на основата на нормативна уредба, която регламентира всички етапи по процедурата – от първичната диагностика, през специализираната експертна оценка на сертифицираните да извършват ДЛД по ПБ клинични звена, до процедурата по експертизата на трудоспособност­та, водещо място в която имат специализираните ТЕЛК по ПЗ[1-3].

Респираторните алергични болести, към които се отнасят бронхиалната астма и алергичният ринит, са важна и неделима част от клиничната класификация на алергичните болести, и заемат немалък дял от общата алергична заболеваемост[4,5]. Нерядко при пациенти с този тип патология професионалната етиология е предмет на обсъждане и експертна оценка[3,4].

Общата тенденция в световен мащаб е за увеличаване на алергичните заболявания, като това важи и за професионално обусловените алерголози. Според различни автори общата алергична заболеваемост варира от 3-10%, а сред професионалните болести е 5-30%[11]. У нас през 1996 г. са регистрирани 1674 професионални алергични болести, което съставлява 6.5% от всички обявени професионални заболявания.

Основна отличителна черта на професионалните алергични болести е, че те са свързани със специфични етиологични фактори от работната среда. Малко са професиите, които не създават риск от алергизиране. Департаментът на САЩ публикува списък от 100 професии и над 300 субстанции, които могат да доведат до сенсибилизация[4]. У нас също има много такива регистрирани вещества, но има и такива, чийто сенсибилизиращ потенциал е все още неизвестен или слабо проучен.

И тъй като по силата на действащата нормативна уредба, не всички клинични болнични структури по професионални болести у нас имат възможност да извършват в пълен обем ДЛД по клинични пътеки, финансирани от бюджета на НЗОК, стационарната диагностика по реда на

Наредба № 8/2007 г. се явява удачна алтернатива за много пациенти с подозирана или доказана по съответния регламент професионална етиология на респираторните алергични болести[6-9].


Цел

Целта на това изследване е да се проучи респираторната алергична патология при професионално експонирани на вредности от работната среда пациенти.


Материал и методи

За реализиране на поставената цел са използвани обективни данни от медицинската документация на преминалите през стационара на

Отделението по професионални болести с дейност по клинична алергология на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, пациенти за периода 2014-2018 г.

Отделението по професионални болести, вкл. дейност по клинична алергология на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, е сертифицирано да извършва медицински дейности по две клинични специалности – „Професионални болести“ и „Клинична алергология“. Дейността към НЗОК/РЗОК се извършва и отчита по КП № 41.1 „Диагностика и лечение на алергични и инфекциозно-алергични заболявания на дихателната система“ за лица над 18-годишна възраст. Отделението осъществява и дейност по направление диагностика, лечение и експертна оценка на пациенти с професионални заболявания по договор с фонд „Условия на труд” към Министерството на труда и социалната политика, съгласно Наредба №8/26.11.2007 г. за условията и реда за финансиране на диагностиката на професионалните болести.

Анализът на получените резултати е направен в съответствие с критериите и данните от нормативната уредба по администриране на професионалните болес­ти у нас и в страните от ЕС. Използвани са статистически данни на Международната организация на труда, Националния статистически институт и Националната програма за безопасност и здраве при работа 2018-2020 г. Източник на информация са данните от изготвените годишни доклади-анализи за резултатите от дейностите по диагностика и лечение за периода 2014-2018 г. по договор между фонд „Условия на труд” към Министерството на труда и социалната политика, съгласно Наредба №8/26.11.2007 г. и Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив[10].

При анализа на получените резултати са селектирани преминалите през отделението пациенти с бронхиална астма и алергичен ринит, които са водещи и най-често срещани в практиката заболявания от групата на респираторните алергични болести[4,5,11,12].


Резултати и обсъждане

Професионалното здраве е един от най-важните показатели за здравословното състояние както в развитите, така и в развиващите се страни[14]. Според данните на Международното бюро по труда (МБТ) броят на професионалните болести с нефатален край, сред които попадат и случаите с респираторни алергични заболявания, е 160 милиона годишно[15].

Диагностиката и експертната оценка на респираторните алергични болести с професионална етиология е изключително сложна и отговорна задача, предвид разнообразието от рискови фактори на работната среда и непрекъснато променящата се нормативна уредба в системата на болничното здравеопазване.

Въпреки подобренията в технологичните процеси и условията на труд рискът от увреждане на работното място остава важна причина за влошаването на здравето и смъртността от респираторни алергични болести в целия свят.

След преглед и проучване на статистическите данни относно разкриваемостта на професионалните заболявания в България и други европейски страни, заключихме, че нивото на разкриване на професионални заболявания в България е значително по-ниско в сравнение със страните членки на ЕС.

През 2014 г. са съобщени само 22 случая на професионална болест. Това представлява средно 0.31 случая на 100 000 от общото население, което е много по-малко отколкото в много европейски страни – напр. за Германия числото е 78.1 на 100 хил.

Същевременно „по експертни оценки около 30% от работните места в Европа са свързани с полагане на труд в неблагоприятна среда, която оказва негативно влияние върху здравето на работещите“.

На база на обобщение и анализ на докладите по дейностите за периода 2014-2018 г. съгласно договора с фонд „Условия на труд” към Мини­стерството на труда и социалната политика се отчетоха следните резултати[1]:

За отчетния период от пет години, в Отделението по професионални болести, вкл. дейност по клинична алергология са били хоспитализирани общо 824 лица, като при 49% от тях е потвърдена професионалната етиология на диагностицираните заболявания.

При 187 от пациентите (което съставлява 23% от преминалите по фонда), е обсервирана професионална етиология и те подлежат на динамично клинично и параклинично проследяване (Фиг. 1).

Фигура 1: Структурно разпределение на преминалите общо за периода пациенти спрямо потвърдената и обсервирана професионална етиология на обследваните заболявания

 
На Фиг. 1 графично е представено структурното разпределение на преминалите по години общо за периода 2014-2018 г. пациенти спрямо потвърдената и обсервирана професионална етиология на обследваните заболявания.

При 64 от новодиагностицираните пациенти са изпратени бързи известия до ТП на НОИ за стартиране процедурата за проучване на професионално заболяване в съответствие с нормативната уредба по администриране на професионалните болести в Република България[2-4].

Най-висок е относителният дял на заболяванията на автономната нервна система – вегетативна полиневропатия на горни крайници и вибрационна болест (64% от всички преминали). Ниска е честотата на професионалните увреждания на слуховия нерв (общо 17).

За проследявания период се наблюдава относително нарастване честотата на уврежданията на дихателната система в резултат на неблагоприятни фактори на работната среда (вкл. бронхиална астма, алергичен ринит и ринофарингит).

Тези резултати са онагледени на Фиг. 2, под формата на секторна диаграма.

Фигура 2: Процент професионални заболявания на дихателната система спрямо общия брой пациенти, преминали по Фонд „Условия на труд“, за периода 2014-2018 г.

 
Само за 2018 г. от общо 52 болни с увреждания на дихателната система с професионален характер, 40 са били с ПБА и АР (вкл. ринофарингит), което съставлява 77% от всички обследвани пациенти с болести на дихателните пътища за споменатия период.

Професионалната бронхиална астма се счита за най-разпространеното професионално респираторно заболяване в развитите страни – Peden D. и Reed C. E. посочват, че професионалната астма съставлява 5-15% от възрастните случаи на астма[12,13]. Сред актуалните към момента официални международни документи и консенсуси на професионалната астма се отделя специално място като самостоятелно обособен фенотип на заболяването[4,5,12].

В ревизията на GINA от 2017 г. пациентите с професионална астма се разглеждат като особена популация, изискваща експертно уточняване по отношение експозицията на иританти, контакта с професионални алергени и рискови фактори от работната среда[12].

На Фиг. 3 в графичен вид е представена тенденцията към повишаване на случаите на БА и АР (вкл. ринофарингит) с професионална етиология през годините на прочуването.

Фигура 3: Брой пациенти с професионална БА и АР (вкл. ринофарингит), преминали по фонд „Условия на труд“ за периода 2014-2018 по години

 
В нашето обследване прави впечатление покачването на относителния дял на ПБА – при 5% средна честота на ПБА спрямо общия брой преминали пациенти за периода на 5-годишното проследяване, само за 2018 г. данните сочат, че този процент е вече 13.


Изводи

Налице е тенденция към увеличаване на респираторните алергични болести с професионална етиология спрямо общия дял на уврежданията на дихателните пътища.

Нормативната уредба по администриране на професионалните болести у нас, която включва множество процедури, неизбежно дава отражение върху експертната оценка, което занижава броя на признатите и официално реги­стрирани случаи на заболелите от този тип патология.
Независимо от наличните нормативни и административни проблеми, ролята на работещите в клиничните болнични структури специалисти по професионални болести и алергология е водеща за диагностиката, лечението и експертната оценка на респираторните болести от рискови фактори на работната среда.


Заключение

Значението на респираторните алергични заболявания сред общата заболеваемост от рискови фактори на работната среда непрекъснато нараства.

Ключова за своевременната диагностика, лечение и ефективна профилактика на този тип увреждания се явява ролята на специалистите по професионални болести.


Използвани съкращения:
АР – алергичен ринит
БА – бронхиална астма
ДЛД – диагностично-лечебни дейности
ЕС – Европейски съюз
GINA – Глобална инициатива за астма (Global Initiative for Asthma)
МТСП – Министерство на труда и социалната политика
НЗОК – Национална здравноосигурителна каса
ПБА – професионална бронхиална астма
ПЗ – професионално заболяване
РЗОК – Районна здравноосигурителна каса
ТЕЛК – Трудово-експертна лекарска комисия
ТП на НОИ – териториално поделение на Националния осигурителен институт
УМБАЛ – Университетска многопрофилна болница за активно лечение
ФУТ – Фонд „Условия на труд“
  

     
   
  
 
книгопис:
1.    Наредба за медицинската експертиза. Приета с ПМС No 120 от 23.06.2017 г. Обн. – ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г., изм., бр. 62 от 27.07.2018 г., в сила от 27.07.2018 г., бр. 64 от 3.08.2018 г., в сила от 3.08.2018 г., изм. и доп., бр. 46 от 11.06.2019 г., в сила от 11.06.2019 г.
2.    Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести.Приета с ПМС № 168 от 11.07.2008 г., обн., ДВ, бр. 65 от 22.07.2008 г., в сила от 22.07.2008 г., изм., бр. 5 от 14.01.2011 г., в сила от 14.01.2011 г., бр. 23 от 14.03.2014 г., бр. 18 от 10.03.2015 г., в сила от 1.01.2015 г.
3.    Списък на професионалните болести. Приложение към член единствен на ПМС No 175 от 16.07.2008 г. (Обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.2008 г.).
4.    Костова В., Петкова В. Професионални болести. Второ допълнено и преработено издание. Изд.Рал-Колобър, София, 2007:234-243.
5.    Димитров В. Алергични болести. Принципи, диагноза и лечение.// Мед. Изд. Арсо, София. 2000г.: 5,8,38,46,53-54.
6.    Наредба № 8 от 26 ноември 2007г. за условията и реда за финансиране на диагностиката на професионалните болести от фонд „Условия на труд”, обн. ДВ бр. 103, 7 декември 2007 г.
7.    Наредба № 42/26.08.2010 г., Медицински стандарт „Професионални болести”.
8.    Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
9.    Министерство на здравеопазването, Приложение №16,Клинични пътеки” от НРД за 2017 г., медицински дейности.
10.    Доклади-анализи за за резултатите от осъществените диагностично – лечебни дейности за 2014 – 2018 г., в съответствие с изпълнение на договор между фонд „Условия на труд” и УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, гр. Пловдив.
11.    Kogevinas M, Zock JP, Jarvis D, Kromhout H, Lillienberg L, Plana E, Radon K, Torén K, Alliksoo A, Benke G, Blanc PD, Dahlman-Hoglund A, D'Errico A, Héry M, Kennedy S, Kunzli N, Leynaert B, Mirabelli MC, Muniozguren N, Norbäck D, Olivieri M, Payo F, Villani S, van Sprundel M, Urrutia I, Wieslander G, Sunyer J, Antó JM. Exposure to substances in the workplace and new-onset asthma: an international prospective population-based study (ECRHS-II). Lancet. 2007 Jul 28;370(9584):336-41.
12.    Дерменджиев С. Професионална астма и други имуноалергични болести. Изд. „Студио Гриф“ ООД, 2019 : 11-20, 26-29, 101-102,125.
13.    Environmental and occupational allergies, Peden D1, Reed CE., J Allergy Clin Immunol. 2010 Feb;125(2 Suppl 2):S150-60.
14.    World Health Organization, 2015 global reference list of 100 core health indicators, WHO, Geneva, Switzerland,(2015) , URL: www.who.int/healthinfo/indicators/2015/en
15.    Global trends on occupational accidents and diseases, ILO, Published on September 12, 2011, URL: www.ilo.org

фигура 3:
Брой пациенти с професионална БА и АР (вкл. ринофарингит), преминали по фонд „Условия на труд“ за периода 2014-2018 по години