Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2020

Захранване на кърмачето

виж като PDF
Текст A
проф. д-р В. Недкова1, д-р Н. Коларова2
1Катедра „Педиатрия”, МУ-Плевен; 2СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ – София, Катедра „Педиатрия”, МУ-София


Храненето на децата в ранното детство е обект на голямо внимание от страна на специалистите и е основен аспект на приоритетно насочени национални и международни политики.

Храненето през първите 1000 дни от живота на човека (от зачеването на плода до 2-годишна възраст) има огромно влияние върху:

  • Растежа и здравето на децата.
  • Физическото и интелектуално развитие.
  • Риска от хронични заболявания (в по-късна възраст).
  • Сърдечно-съдови болести.
  • Диабет.
  • Затлъстяване.
  • Белодробни проблеми.

Неблагоприятни последици за здравето, растежа и развитието на децата има небалансираният характер на храненето – както недоимъчното хранене, така и високият прием на енергия и хранителни вещества.

През кърмаческа и ранна детска възраст се изграждат хранителните предпочитания, които се запазват през целия живот и тази възраст е важна за създаване на база за здравословен избор на храни за цял живот.

Захранването е процес на включване в храненето на кърмачето на храни, различни от кърма или млека за кърмачета. Периодът на захранване обхваща времето от 4 до 6 навършени месеца (от 120 до 180 дни след раждането). Точното време или стартът на захранването е индивидуално обусловен и се осъществява по преценка на педиатъра.

Съвременните препоръки за времето на захранване на кърмачето на Европейското общество по детска хепатология, гастроентерология и хранене включват не по-рано от 17-та седмица и не по-късно от 26-та седмица от раждането.

Кърменето на децата в периода на захранване оказва защита по отношение на развитието на непоносимост или алергия към храните.

Препоръчително е децата да продължат да се кърмят през целия период на захранването.

При ранно захранване (преди 17-та седмица) децата са изложени на микробни агенти от приемащите храни и това увеличава риска от диария и хранителен дефицит.

Незрелостта на стомашно-чревния тракт на кърмачето е предпоставка за затруднено усвояване на хранителните вещества, а това повишава риска от хранителни дефицити, хранителни алергии, диария и изоставане в растежа.

Късното захранване (след 26-та седмица) е свързано с недостатъчен внос на енергия и хранителни вещест­ва и това води до забавяне растежа, хранителни дефицити, желязодефицитна анемия.

Кърмачето е готово за захранване, когато стои седнало добре, взима предмети и слага в устата си, увеличава образуването на слюнка, поникват първите зъбки, проявява интерес към храната на възрастните, скъсява интервалите между отделните кърмения.

Захранването е необходимо, за да се осигуряват достатъчно енергия и хранителни вещества – белтъци, мазнини, въглехидрати, макро и микронутриенти, т.е. необходимостта от висока енергийна и хранителна плътност. Прилагат се правилата на добрите хигиенни практики, храна във вид, консистенция и количество, съобразена с физиологичните особености на храносмилателната система на кърмачето. Препоръчително е да се използват промишлено произведени детски храни.

Някои страни (като САЩ, Канада, Обединеното кралство и Германия)актуализираха националните си препоръки за захранване на кърмачета, като препоръчват въвеждане на храни с алергенен потенциал (риба, яйца, фъстъци) след навършване на 6-тия мес.

Нови проучвания показват, че специално зърнените храни, съдържащи глутен е препоръчително да бъдат въведени около 6-месечна възраст, при продължително кърмене, за създаване на оптимален толеранс. Късното въвеждане на глутен увеличава риска от автоимунни заболявания, като цьолиакия и диабет тип 1.

Въвеждането на глутен-съдържащите храни е препоръчително да става около 6-тия месец, но не по-рано от навършване на 4-тия месец.
У нас първа захранваща храна след края на 4-тия месец са еднокомпонентни зеленчукови пюрета, картофеното пюре, пюре от спанак, моркови и цвекло (между 4 и 6-ти месец).

Захранването започва с малко количество (1 до 3 супени лъжици) и към 7-8-ми ден се осъществява пълно заместване. Принципите на захранване включват индивидуален подход при здраво дете, след консултация с педиатър и наблюдение за алергични реакции.

4-5 месеца

  • Пюре от картофи, зеленчуци, пюре от банан – обедно хранене.
  • Млечна каша на зърнена основа, обогатена с желязо (първоначално без глутен, след това с глутен – следобедно хранене).
  • „Кърмене при поискване” или 4 х мляко за кърмачета.
  • Плодовото пюре се въвежда на 4-5-ти месец, между първото и второто сутрешно хранене или като компонент на кашата в следобедното хранене.

6-8 месеца

  • Пюре от зеленчуци или пюре от месо и риба – обедно хранене.
  • Млечна каша на зърнена основа с глутен – следобедно хранене.
  • Жълтък ¼, ½.
  • Попара със сирене и масло; макарони, бисквити (след 7-ми месец), хранене в 10.00 часа.
  • „Кърмене при поискване” или 2 х дневно мляко за кърмачета.

9-11 месеца

Храните за захранване са смачкани или накълцани, както и храни за консумиране с пръсти.

  • Попара със сирене и масло, макарони, бисквити (след 7-ми месец), хранене в 10.00 часа
  • Жълтък ½ до 1 брой.
  • Пюре от зеленчуци или пюре от месо и риба – обедно хранене.
  • Млечна каша на зърнена основа с глутен – следобедно хранене.
  • Кърмене при поискване или 2 х дневно мляко за кърмачета.
  • Една закуска между основните хранения за консумиране с пръсти – сухар, бисквити, плод.
  • След навършване на 10-месечна възраст детето преминава към преходно хранене.
  • Преходната храна се доближава до вкуса и консистенцията на възрастните, но по състав е по-близка до храната за кърмачетата.
  • Кисело мляко може да се въведе към 9-тия месец като компонент на захранваща храна, тъй като белтъкът му е частично хидролизиран при млечно-киселата ферментация и се усвоява по-лесно.

До навършване на 1 година не се препоръчват цитрусови плодове, ягоди, малини, къпини, зеле, патладжан, смлени ядки, пчелен мед, прясно краве мляко и яйчен белтък.

Основни причини за допускане на грешки при захранване:

  • Липса на информация или получаване на противоречиви данни от форуми, списания и роднини.
  • Социално-икономически причини.
  • Въпросите за вида и сроковете за въвеждане на захранващите храни активно се обсъждат от педиатри и нутриционисти.

Изборът на захранваща храна е твърде индивидуален и зависи от вида хранене (кърмене или изкуствено), социален статус и здравословно състояние на детето.

Съществуват още разнообразни, но наблюдавани в единични случаи грешки:

  • Захранване с няколко нови храни едновременно.
  • Даване на неадекватни спрямо възрастта и физическото развитие на детето количества.
  • Въвеждане на алергизиращи храни още с началото на захранването.
  • Неподходяща консистенция на храната.

Главните неблагоприятни характеристики на храненето на кърмачета в България:

  • Късно начало на кърменето – само 4.6% са закърмени през първия час след раждането.
  • Ниска честота на изключителното кърмене.
  • Малка продължителност на кърменето, средно 3 месеца.
  • Прием на подсладена вода през първия месец – до 45.5%.
  • Ранно въвеждане на плодовите сокове – 50% през втория месец, 85% през третия месец.
  • Ранно захранване със зеленчукови, плодови пюрета и кисело мляко – 25% захранени със зеленчукови пюрета през втория месец.
  • Хранителният прием на некърмените деца от 6 до 12 год. показва недостатъчен прием на есенциални мастни киселини, нисък прием на желязо и висок на нат­рий.
  • Голяма честота на анемиите – 41.8% при деца от 6-ти до 12-ти месец, съчетано с изоставане в растежа, поднормено тегло и висока заболеваемост от респираторни инфекции.