Представят се актуални данни за терапевтичните възможности за контрол на ХИВ инфекцията. Благодарение на съвременната достъпна и мощна антиретровирусна терапия, ХИВ вече не е смъртоносна, а хронична контролируема инфекция. Според сегашните виждания специфичната антиретровирусна терапия трябва да започне веднага след верифициране на диагнозата „колкото по-рано, толкова по-добре”.

Вирусните гастроентерити са сред най-често срещаните инфекциозни заболявания в световен мащаб, с приз­нато медико-социално значение. Те продължават да бъдат значителна причина за заболеваемост и смъртност в развиващите се страни, особено сред педиатричната популация. В клиничното им протичане водещ е диарийният синдром, изразен в различна степен. Основен терапевтичен проблем е дехидратацията.

Грипът е остро респираторно заболяване, което се манифестира с температура (38˚–40˚С), втрисане, генерализирано чувство за отпадналост, болки в мускулите, различна по тежест болка и раздразнение в главата и корема, сухота и дразнене в гърлото. Преимуществено се причинява от грипните вируси А и по-рядко В, влизащи в семейство Orthomyxoviridae. Influenza A вирус претърпява бързи мутации и е високоинфекциозен респираторен патоген.

Нелекуван грип във всяка възраст, грип – особено при възрастни хора над 65-годишна възраст, както и при лица с временни или постоянни нарушения във функционирането на имунната система, може да доведе до тежки животозастрашаващи усложнения, дори смърт!

Епидемиологичните проучвания по време на последния взрив от морбили (2019 г.) в България доказаха, че нозокомиална инфекция морбили е причината за заболяванията сред здрави пациенти, посетители, придружители, хоспитализирани пациенти и болничен персонал. В съответствие с данните, с които разполагаме, 49 случая бяха определени като нозокомиално морбили.

Гонореята (гонококция, трипер), тази инфекциозна остро възпалителна болест на урогениталната система, предаваща се главно по полов път, изглежда е „най-старата” полово-предавана болест.

Очните усложнения при диабетно болни пациенти, могат да засегнат почти всички части на човешкото око, затова и често говорим за диабетно око, визирайки промените в него от диабет. Диабетната ретинопатия (ДР) представлява една микроангиопатия, при която се увреждат съдовете на микроциркулацията – капиляри, артериоли и венули.

Увеитът е възпаление на съдовата обвивка на окото. Класифицира се според анатомичната предилекция, клиничнoто протичане и патогенезата. Възпалението на увеята може да бъде резултат от инфекция, маскарадни състояния като В-клетъчен лимфом или имуно-медиирано заболяване. Имунната реактивност на организма и в частност имунната привилегированост на окото предопределят спецификата на увеитите като възпалително заболяване.

Много са причините, които могат да доведат до афакия, в някои случаи без достатъчна капсулна опора за имплантация на вътреочна леща в задната камера (PCIOL), като интраоперативни усложнения по време на факоемулсификация, очна травма и дислокация на лещата (напр. синдром на Марфан, вродени или вторична слабост на зонулите и др.). Фокусът на офталмолозите винаги е бил да изберат подходящо лечение за справяне с тези проблеми и да постигнат най-добрия визуален резултат.

Лазерната корекция на зрението е широко застъпена в офталмологичната практика поради нежеланието на пациентите да носят очила или контактни лещи. При около 90% от лазерните пациенти предпочитан метод на коригиране на диоптричните несъвършенства на окото е процедурата ЛАЗИК (LASIK). С навлизането на фемтосекудната лазерна технология в офталмологията в началото на новото хилядолетие лазерната корекция ЛАЗИК се усъвършенства и стана изцяло лазерна (не се използват остриета).

Симптомите на долните пикочни пътища, причинени от доброкачествената простатна хиперплазия засягат около 50% от мъжете между 51-60 год. и 90% от мъжете над 80-годишна възраст. Увеличаването на размера на простатата е свързано с високи нива на 5-алфа-дехидротестостерон, който е активен метаболит на тестостерона. Диагностиката включва няколко образни, лабораторни и инструментални изследвания.

Брахитерапията, и в частност нискодозовата брахитерапия (НДБт), e терапевтичен подход за лечение на локализиран простатен карцином. Въпреки отличните си онкологични и функционални резултати, подкрепени от многогодишни проучвания, тя не намира широко приложение в България. Високата й прецизност, ниската гастроинтестинална и генитоуринарна токсичност и възможността за извършването й под формата на „еднодневна хирургия“ я определят като разумна и икономически ефективна стратегия за лечение при пациенти с простатен карцином.

Холмиум-лазерната енуклеация на простатната жлеза (HoLEP) позволява безопасно и ефективно лечение на субвезикална обструкция (СО), дължаща се на доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ)[1]. Ефективността на HoLEP е доказана, като тя се счита за размер-независима анатомична, ендоскопска енуклеационна простатектомия[2,3]. В препоръките за добра клинична практика на EAU тя е предпочитан метод в сравнение с отворената аденомектомия. Описахме en-block енуклеация с ранно апикално освобождаване с лазер 532 nm, като в последствие се премина към използването на Холмиум лазер[4].

Еректилна дисфункция се нарича неспособността да се получи и задържи ерекция и да се осъществи задоволителен полов акт. Не съществуват официално разработени критерии, определящи каква да е продължителността на проблема или с какво постоянство трябва да присъства, за да бъде диагностициран като еректилна дисфункция.

Фимозата е един от честите проблеми, които се срещат при половия член. Заболяването може да бъде първично (вродено) при деца или придобито (вторично) – както при деца, така и при възрастни. Познанията по ембриология, анатомия и функция на препуциума имат важно значение за познаването на проблема. Консервативното и изчаквателно поведение се препоръчва при първична фимоза, а вторичната (патологична) фимоза е абсолютна индикация за оперативно лечение.