Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 10 2020

Фосфодиестераза тип 5 инхибитори като съвременно и достъпно лечение на еректилна дисфункция

виж като PDF
Текст A
д-р Георги Лазаров
Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Света София“ ЕАД, гр. София


Еректилна дисфункция се нарича неспособността да се получи и задържи ерекция и да се осъществи задоволителен полов акт. Не съществуват официално разработени критерии, определящи каква да е продължителността на проблема или с какво постоянство трябва да присъства, за да бъде диагностициран като еректилна дисфункция.

Проблемът с еректилните дисфункции като цяло е свързан с етиологията, патогенезата, диагностиката и лечението, и придобива все по-голямо значение. Създадени са методи и апарати, с помощта на които диференциалната диагноза между психогенно обусловените еректилни дисфункции и тези, предизвикани от различни метаболитни нарушения и заболявания, лесно може да бъде поставена. Клинично ориентираните изследвания за кратко време създадоха обективни параметри за патофизиологията на тези нарушения. Създадоха се въпросниците, които допълнително подпомагат диагностиката и се проследява проведеното лечение. Като се има предвид, че различните метаболитни нарушения и органни заболявания, причиняващи еректилна дисфункция, представляват до 59% от пациентите с еректилни дисфункция, става ясно значението на този проблем.

Ключови думи: еректилна дисфункция, фосфодиестереза тип 5 инхибитори, силденафил, варденафил, тадалафил

 
Анатомия

Мъжкият полов член има три основни функции: полово сношение, транспорт на семенна течност и транспорт на урина. Описанието на анатомията е необходимо за разбиране на физиологичните механизми на ерекцията.

При напречен срез се виждат дорзално разположените кавернозни тела и каудално разположеното спонгиозно тяло с уретрата. Функционално двете кавернозни тела образуват едно единство. Те се състоят от tunica albuginea и кавернозна тъкан. Спонгиозното тяло, което върви по долната страна на члена, преминава конусообразно в glans penis. Половият член се кръвоснабдява от продълженията на а. pudenda int., съответно а. dorsalis penis и a. profunda penis. Същите в края циркулярно са обградени от гладкомускулни възглавнички. Венозното оттичане се осъществява през plexus pudendos и plexus paraprostaticus, като крайните клонове са обгърнати от същите гладкомускулни възглавнички както крайните артериоли.


Физиология на ерекцията

По време на сексуална стимулация, в кавернозното тяло се освобождава азотен оксид (NO), който има съдоразширяващо действие. Азотният оксид активира ензим, наречен гуанилат циклаза, който повишава нивата на цикличен гуанозин моно­фосфат (cGMF). Последният е отговорен за отварянето на гладкомускулните възглавнички, намиращи се в края на артериалните съдове и затваря същите на венозните съдове. По този начин, кръвта навлиза свободно и изпълва кавернозното тяло, втвърдявайки пениса. За да бъде физиологичният процес на ерекция обратим, е необходимо нивата на cGMF в кавернозните тела да бъдат отново намалени. Затова cGMF трябва да бъде разграден, като това се извършва от ензима фосфодиестераза. Подобни биохимични реакции се осъществяват в много части на човешкото тяло, като навсякъде ензимът фосфодиестераза се различава. Фосфодиестераза тип 5 (PDE5) е най-изявена в кавернозното тяло на пениса и в ретината. Затова именно този тип фосфодиестераза е отговорен за спадането на пениса.


Етиология на еректилните дисфункции

Множество заболявания са причина за възникването на еректилни дисфункции. От една страна, такива, засягащи локално половия член, а от друга – заболявания на различни органи и системи в мъжкия организъм.

Заболявания на органи и системи:

  • Метаболитен синдром – една от най-честите причини за еректилна дисфункция в съвременното общество, характеризиращ се с напълняване, повишена кръвна захар, понижени нива на тестостерон, хипертония, стеатоза.
  • Атеросклерозата.
  • Хроничната никотинова интоксикация, както и използването на марихуана, хашиш, екстази и други, алкохолизъм.
  • Хронична бъбречна недостатъчност.
  • Хроничната чернодробна недоста­тъчност.
  • Неврологични заболявания – мултиплена склероза, Tabes dorsalis, компресия на ЦНС от фрактура на прешлен епидурални хематоми, неврози, психози и други.
  • Заболявания на кръвта – левкози, сърповидно-клетъчна анемия полицитемия хемофилия и други.
  • Токсични заболявания от хронично отравяне с СО2, олово и други.


Локални причини

  • Анопростатен синдром.
  • Венозни тромбози на тазовите вени.
  • Рак на пениса и уретрата.
  • Камъни в пикочния мехур.
  • Уретрити и простатити.
  • Състояние след ТУРП.
  • Индурацио пенис пластика.
  • Различни девиации на половия член.
  • Състояние след травма на половия член.

 
Диагноза

Поставянето на точната диагноза, т.е. изясняването на точните причини, довели до еректилни дисфункции, е изключително важно и имащо определено значение за правилното лечение. Използват се различни методи, като е формирана една програма и тактика за диагностично поведение, както следва:  

Общи методи

  • Обща анамнеза и целенасочена сексуална анамнеза.
  • Общ физикален статус, съпроводен от разширен локален андрологичен статус.
  • Лабораторни изследвания – ПКК кръвна захар, азотни тела, чернодробни проби, мастен профил, хормони (тестостерон, ФСХ, ЛХ пролактин).
  • Микробиологично изследване – за изключване на урогенитална инфекция.
  • Цветна доплерова ехография, демонстрираща артериалния и венозния кръвоток.


Лечение

От хиляди години се търсят средства и методи, засилващи сексуалната функция при мъжа. Всяка цивилизация има своите растения, гъби и плодове, екстракти от животински тъкани, за които е описала ефекти, потенциращи сексуалната активност. Марихуаната и хашишът са познати в Африка и Ориента, в Централна и Южна Америка под различни наименования, като средства, повишаващи сексуалната активност при мъжа.

От началото на търговията с подправки са известни афродизиаците амбра, мускус, черен пипер, ванилия. В Централна Европа от столетие се препоръчват семена от тиква, кора от бреза, джинджифил, червено цвекло, магданоз, целина и аспержи. Исторически афродизиаците са описани от Borelli (1969 г.) по Wagenknecht (1988 г.) и Sigusch (1979 г.). Те се разпределят на три групи: дроги с общо тонизиращ ефект, с централно възбуждащ ефект, със стимулиращ ефект в урогениталната област. Всички те имат само историческо значение, като съвременната фармация се обръща отново към някои от тях.

Хормоналното лечение при еректилни дисфункции има ефект само при условие, че намалената сексуална функция се дължи на намаленото количество на половите хормони.

За първи път през 1982 г. Virag и 1983 г. Brindley съобщават за интракавернозно инжектиране на вазоактивни субстанции като терапия при еректилни дисфункции. Като такива са известни папаверин, фентоламин или комбинация от двете, Pg I. За съжаление, интракавернозните инжекции са неудобни за постоянно приложение, а и честото бодене довежда до развитие на съединителна тъкан вътре в кавернозните тела и до влошаване на състоянието.

Съвременните медикаменти Силденафил, Варданафил и Тадалафил сложиха началото на нова ера в лечението както на психогенно обусловените еректилни дисфункции, така и на повечето проблеми с ерекцията, свързани с нарушения в метаболизма или някои органови или системни заболявания.

За първи път в края на 90-те години на миналия век се появи на пазара Силденафил. С последващата след няколко години поява на

Варденафил бяха преодолени някои нежеланите лекарствени реакции на Силденафил. Последен беше лансиран Тадалафил, който се отличава с продължителното си действие – до 36 часа, което го популяризира като уикенд-хапче.

 
 
 

 
книгопис:
1.    Brindley.G.S. – Cavernosal Alpha-Blokade d new technique for investigating et treating erectile impojence. Br. J. Psichiat.143:332-337, 1983.
2.    Sigusch V. – Therapie sexueller storungen. Thieme. Studgard. 1980.
3.    Virag R. – Intracavernous injection of papaverine for erectile failure. Lancet. 2: 940-983, 1982.
4.     Wagenknecht L.W. – Impotenz.Diebach Verlag. Berlin. 1988.