Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 11 2020

Оценяване на страха от заразяване сред хоспитализирани в условията на пандемията Covid-19

виж като PDF
Текст A
д-р Галина Димитрова, асистент1; д-р Мария Маринова2; д-р Милена Димитрова, клиничен психолог2; доц. д-р Данчо Дилков дм1
1Психиатрична клиника на МБАЛ София – ВМА, гр. София; 2МБАЛ НКБ, гр. София


Пандемията Covid-19, освен останалите промени, доведе до повишена тревожност сред населението на България и света. Тежкото протичане при определени, предразположени към усложнения групи индивиди, включително повишената при тях смъртност, съчетани със засилената информационна кампания от медиите, доведе до повишаване на случаите на завишена тревожност както у психично болните, така и при цялото население.

Проведеното от нас анкетно проучване сред 211 пациенти от ВМА и МБАЛ НКБ в периода 01.06-01.07 2020 г. има за цел да събере, обобщи и сравни данни, свързани с наличието на страх от заразяване с корона вирус в болнични условия по време на първата вълна на пандемията сред българското население, в частност – сред хоспитализирани, не заразени с корона вирус болни. Изследваните от нас пациенти постъпват в болничните заведения за лечение на неинфекциозни заболявания.

Разработената от нас анкетна карта включва 15 въпроса с четири възможности за отговор (от „напълно вярно“ до „напълно невярно“), оценяващи три фактора – отричане съществуването на коронавирусна инфекция, тревожност и депресивитет. В проучването включихме две групи изследвани лица – т.нар. „високорискови“ (група А) и „нискорискови“ (група Б) за развитието на животозастрашаващи усложнения при заразяване с корона вирус пациенти, при следните критерии за включване – настояща хоспитализация, възраст над 60 год., липса на коморбидно психиатрично заболяване, липса на предходна или текуща коронавирусна инфекция.

При изследване на склонността към отричане на съществуването на корона вирус, несемейните са 1.2 пъти повече. Изследваните лица от група А признават съществуване на корона вирус в 51%, а 49% подценяват или отричат наличието на болестта; в група Б съотношението е 59% подценяващи срещу 41% признаващи заболяването. При изследване на депресивитет 84% от група А и 66% от група Б не споделят изменения спрямо обичайното. Наблюдаваме повишен депресивитет при 16% от запитаните от група А и при 34% от запитаните от група Б. В най-голяма степен промените се дължат на нарушения на съня и понижено настроение. Сред изследваните лица от група А се наблюдава повишаване на тревожността при 26% от запитаните, а при група Б – при 20%. Промените се дължат в най-голяма степен на страх от заразяване в болнични условия. Считаме, че данните са ориентировъчни и значими при необходимост от изследване на втора вълна на корона вирус в България.

Ключови думи: корона вирус, страх от заразяване, хоспитализирани болни

  
Въведение

На 31 декември 2019 г. Световната здравна организация (СЗО) информира световната общност относно съществуването на нова вирусна пневмония, причинената от нов coronavirus (COVID-19), с произход Ухан, Китай[1]. Вирусът бързо се разпространи по целия свят, като заразените от него достигнаха повече от 35 027 546 души в целия свят, а 1 034 837 души починаха, вследствие заразяването към 04.10.2020 г. по данни на СЗО[2]. Особено застрашени от тежко прекарване на заболяването и повишен риск от фатален изход са хората в напреднала възраст, със съпътстващи белодробни, сърдечно-съдови, бъбречни заболяванията, тези с определени патологии на обмяната и имунитета, със злокачествени тумори.

Въпреки че са взети значителни мерки за идентифициране на хората с коронавирусна инфекция и тяхното лечение, идентифицирането на психологичните нужди на хората, засегнати от тази пандемия, остават относително пренебрегвани[3]. Често срещани при екстремни ситуации са тревожно-депресивните реакции на потърпевшите, включително на тези, непряко застрашени от ситуацията[4].

Тревожността и страхът са емоционални реакции, съпътстващи човечеството като вид от самото му начало. В умерена степен, и двете са проява на адаптивна способност, свързани са с повишение в действеността и мотивацията на индивида. При тяхното трайно, интензивно или прекомерно повишаване, от друга страна, наблюдаваме дезадаптивни промени – свръхангажираност с тревогата, водеща до всепоглъщащо, парализиращо преживяване на траен страх, демотивация за възможността от подобрение на ситуацията. При патологична тревожност нерядко се наблюдават дълготрайни промени в поведението, влошаване на функционирането на индивида и снижение в качеството на живот като цяло. Повишената тревожност, прераствайки в болестна, води до патологично свръхмерна реакция на организма спрямо обективните заплахи, до включване на дезадаптивни невротични защитни механизми и механизми на интрапсихичен конфликт. Освен психологични промени, същите водят и до чисто физиологични изменения, свързани с активирането на реакцията атака-бягство. При индивиди с наличие на тежка соматична увреда, при индивиди в ранна детска или старческа възраст, при индивиди с предразположеност към тревожни разстройства или такива, изложени на силен, внезапен стрес, способността за справяне със стреса е поначало понижена. Върху подобен чувствителен терен както психологичните, така и соматичните изменения от стреса могат да окажат допълнителна вреда – да утежнят протичането и забавят оздравителния процес при редица заболявания[5].

Отчита се, че глобални събития с катастрофално протичане – включващи множество жертви, с трудно предвидим за обществото характер, свързани с драстични промени в начина на живот – особено тези, свързани с инфекциозни заболявания, често водят до повишена тревожност у населението[6]. Подобна тревожност може да доведе до тежки нарушения в поведението и психичното здраве на голяма част от популацията, особено при предразположени индивиди[7]. Начинът, по който се възприема рискът от заразяване, е свързан с емоционалното състояние, като повишената тревожност води до засилване на субективната опасност за индивида, а от там и с вторично повишение на тревожността.

На този етап малък брой проучвания са свързани с нуждите от психиатрична и психологична подкрепа на предразположени групи от населението[8]. Проучвайки проблема, решихме да конструираме анкетна карта, включваща както изследване на тревожност, така и на депресивитет и подценяване/приемане наличието на коронавирусна инфекция, с оглед оценка на страха от заразяване в болнични условия.

   
Цели и хипотези

На този етап не са проведени достатъчно проучвания, свързани със страха от заразяване върху неинфекциозно болни, в частност върху хоспитализирани болни. В проучване при лица, силно податливи на коронавирусна инфекция (т.е. китайски медицински работници), честотата на разпространение на травматичен стрес достига 73.4%, депресията 50.7%, генерализирана тревожност – 44.7%, а безсъние – 36.1%[10].

Настоящата анкета цели да събере, обобщи и сравни данни за наличието на страх от заразяване с корона вирус по време на първата вълна на пандемията в България, сред хоспитализирани (неинфекциозни болни), разделени в две групи – с и без висок риск от развитието на животозастрашаващи последици при заразяване с Covid-19. Считаме, че предвид по-тежкото протичане на соматичните състояния у болни с тревожно-депресивна симптоматика, бе рационално да се оцени дали е налице повишена тревожност и страх от заразяване при хоспитализирани в соматични клиники по време на първият пик на заболяването в България.

   
Материал и методи

С цел оценка на страха от заразяване у хоспитализирани, бе извършено съвместно анкетно запитване сред 211 пациента от ВМА и МБАЛ НКБ в периода 01.06-01.07 2020 г., разделени в две групи – т.нар. „високорискови“ и „нискорискови“ за развитието на животозастрашаващи усложнения при заразяване с корона вирус пациенти. Избрахме следните критерии за включване – настояща хоспитализация, възраст над 60 год., липса на коморбидно психиатрично заболяване, липса на предходна или текуща коронавирусна инфекция.

Като „високорискови“ са оценени пациенти, отговарящи на поне два от следните критерии:

  • Наличие на тежка сърдечно-съдова патология (сърдечна недостатъчност, тежка кардиомиопатия, тромбоза на коронарни артерии).
  • Наличие на тежка белодробна патология (хронична обструктивна белодробна болест).
  • Наличие на тежка бъбречна патология.
  • Наличие на малигнен тумор.
  • Наличие на захарен диабет.
  • Имунокомпрометирани болни.
  • Болни с BMI >30.0.
  • Наличие на сърповидно клетъчна анемия.

Като „нискорискови“ са оценени пациенти, неотговарящи на горните критерии. И в двете групи изключващ фактор бе наличието на психично заболяване и/или активна или предходна коронавирусна инфекция.

Участието в анкетите бе доброволно и анонимно. В изследването се включиха 131 високорискови пациенти (група А), от които по пол жени – 65, мъже – 64, и неотговорили – 2, и 80 нискорискови пациенти (група Б), от които по пол мъже – 40, жени – 40, и неотговорили – 0.

Средната възраст на участниците в група А е 68.1 год., а в група Б – 63.4 год.

По-голямата част от участниците  – 96 души от група А и 58 от група Б са семейни. По-малък процент са несемейни – съответно 31 души от група А и 20 от група Б. Останалите участници – 4 души от група А и 2 от група Б – са разведени или вдовец/вдовица.

В допълнение, 67 от високорисковите и 26 от нискорисковите пациенти са от гр. София, а останалите съответно 64 от „високорисковите“ и 14 от „нискорисковите“ живеят в села и средни до малки провинциални градове.

Анкетата включва 15 въпроса, оценяващи три фактора – отричане съществуването на корона вирус, тревожност и депресивитет. Въпросите са от затворен тип, с четири възможни отговора – „напълно вярно“, „вярно в голяма степен“, „вярно в малка степен“ и „напълно невярно“. Отговор „напълно вярно“ или „вярно в голяма степен“ се счита показателен за наличие в голяма степен на измервания от съответния въпрос фактор; отговор „вярно в малка степен“ се счита за показателен за наличие в умерена степен; отговор „напълно невярно“ се счита за липса на промяна спрямо базовото субективно ниво за пациента.

Девет въпроса от анкетната карта формират скора на фактора „тревожност“. Два отговарят на „отричане“ съществуването на коронавирусна инфекция сред популацията като признак за скрита тревожност по принципа на защитния механизъм отрицание. Четири от въпросите отговарят на „депресивитет“.

   
Резултати

В изследването се включиха хоспитализирани от ВМА-София (пациенти със спешен и планов прием с неврологични, ендокринни, гинекологични, алергологични, ортопедични заболявания и ритъмни нарушения) и МБАЛ НКБ-София (пациенти с планов прием със сърдечна недостатъчност и други тежки сърдечно-съдови патологии с декомпенсации). Включени в група А са всички пациенти от МБАЛ НКБ-София поради изпълнение на критериите за включване в групата на „високорисковите“ за развитие на животозастрашаващи усложнения при заразяване с коронавирус. Включени в група Б са всички пациенти от ВМА-София поради неизпълнение на критериите за включване в група А (вж. Материал и методи).

Сред изследваните лица от група А (Фиг. 1а) се наблюдава повишаване на тревожността при 26% от запитаните – при 17% в лека до умерена степен, а при 9% – в умерена до тежка степен. Сходни резултати са отчетени при изследваните лица от група Б (Фиг. 1б), при които 13% проявяват тревожност в лека до умерена степен, а 7% – в умерена до тежка степен.

Въпросите, измерващи фактора „тревожност“, са общо девет – „Откакто съм в болницата се чувствам по-разтревожен и напрегнат, когато някой кихне или се прокашля до мен“, „По-трудно потърсих лекарска помощ поради притеснения, че в болницата може да се заразя с коронавирус“, „Чувствам се нервен, разтревожен или напрегнат, че може да се заразя с коронавирус в болницата“, „Безпокоя се, че няма да ми бъде обърнато достатъчно внимание по време на болничния престой заради болните с коронавирус“, „Преди постъпването в болницата пиех повече алкохол и/или приемах повече успокоителни медикаменти от обичайното“, „Откакто съм в болницата, имам нужда от успокоителни медикаменти“, „Страх ме е, че в болницата може да се заразя с коронавирус“, „Притеснявам се, че може би вече съм болен от коронавирусна инфекция“ и „Безпокоя се дали сегашния ми болничен престой беше правилно взето от мен решение“.

При запитаните от група А най-съществено покачване отчитаме при въпросите, свързани със страх от заразяване в болнични условия от страна на болничния персонал и други пациенти (включително при прояви на респираторни симптоми). Болните споделят, че много по-трудно от преди търсят лекарска помощ поради притеснения, че в болницата може да се заразят с коронавирус.

При група Б откриваме аналогично на група А покачване на тревожността и в допълнение – специфична тревожност, свързана с това, че на болните няма да бъде обърнато достатъчно внимание по време на болничния престой заради болните с коронавирус. Болните също така споделят за повишена спрямо обичайната употреба на алкохол и успокоителни медикаменти.

Така представените резултати са изобразени във Фиг. 1а и .

Фигура 1a: Склонност към тревожност при високорискови пациенти (група А)

Фигура 1б: Склонност към тревожност при нискорискови пациенти (група Б)

  
При изследване на склонността към отричане съществуването на корона вирус, не се отчитат съществени разлики по пол и местожителство както в група А, така и в група Б; отчита се минимална разлика при семеен статус – несемейните са склонни към отричане 1.2 пъти по-често от останалите. В група А се наблюдава наличие на интензивно отричане при 20% от запитаните, а в група Б – при 37%; умерена до лека степен на отричане (подценяване) се наблюдава при 29% от запитаните от група А и 22% от запитаните от група Б.

Описаните данни са представени във Фиг. 2а и .

Фигура 2a: Склонност към отричане при високорискови пациенти (група А)

Фигура 2б: Склонност към отричане при нискорискови пациенти (група Б)


    
С цел изследване на депресивни тенденции, заложихме четири въпроса, изследващи едни от честите симптоми на депресивни състояние – нарушение на съня, апетита, настроението и наличие на натрапливи мисли от депресивния спектър. При изследване на депресивитет, наблюдаваме повишение на депресивността в лека до умерена степен при 11% от запитаните от група А и при 18% от запитаните от група Б, а в умерена до тежка степен – при 5% от запитаните от група А и 16% от запитаните от група Б. В най-голяма степен това се дължи на айтеми „Откакто съм в болницата, имах поне веднъж нарушение на съня (кошмар или лош сън, трудно заспиване, често или ранно събуждане)“ и „Откакто постъпих в болницата съм по-мрачен и песимистично настроен от обичайно“.

Описаните данни са представени на фигури 3а и .

Фигура 3a: Склонност към депресивитет при високорискови пациенти (група А)

Фигура 3б: Склонност към депресивитет при нискорискови пациенти (група Б)

    
Обсъждане и заключение:

При обсъждане на получените данни е важно да се вземат под внимание и някои ограничения на проучването. На първо място, трябва да се отбележи малкият брой на изследваните, дължащ се на оскъдния прием на пациенти, приемани за лечение в болнични заведения в рамките на изследвания от нас период (т.е. веднага след възобновяване на плановия болничен прием). Въпреки това, поради сравнителната унификация на останалите показатели, приемаме, че наблюдаваните тенденции са ориентировъчни в условията на коронавирус.

От друга страна, обръщаме внимание на изследваната група като патология – високият процент на болни в група А единствено със сърдечно-съдови заболявания и диабет, при които нарушенията на съня са често следствие от кардиологичните симптоми. От друга страна разнообразната патология при група Б може да е причина за част от разликите в получените данни, като превалирането на новопоявили се нарушения на съня. Важно е също да се изтъкне, че повечето изследвани лица от група Б са лекувани в база (ВМА), която обслужва и болни с коронавирусна инфекция, което само по себе си повишава страха, безпокойството и вътрешното напрежение, свързани с потенциално заразяване. Те споделят и опасения, че няма да им бъде обърнато достатъчно внимание по време на болничния престой заради болните с коронавирус.

При високорисковите пациенти (група А) един от четирима души споделя за повишение на тревожността спрямо обичайното; в съчетание, половината от запитаните демонстрират отричане на съществуването на коронавирус, а около един от шест споделя снижено настроение, нарушен сън или апетит, трайни натрапливи мисли, свързани с Covid-19. Данните ни сочат, че страхът от заразяване в болнични условия може да окаже влияние както при търсенето на навременна специализирана медицинска помощ, така и на оздравителния процес.

При нискорисковите пациенти (група Б) отчитаме повишена тревожност при един от петима души, депресивитет при един от трима, както и отричане съществуването на корона вирус като признак на скрита тревожност при шестима от десет души. Считаме, че страхът от заразяване сред изследваните лица с нисък риск остава сравнително голям, но прикрит спрямо този при високорисковите пациенти, като се проявява чрез нарушения на съня и повишена нужда от успокоителни и алкохол. Притеснителна е тенденцията сред изследваните от група Б за подценяване и/или отричане съществуването на корона вирус (съответно 22% и 37%), като подобна тенденция се наблюдава и при изследваните от група А (съответно 29% и 20%).

Важно е да отчетем също така, че вероятно болните с най-интензивен страх от заразяване с корона вирус изобщо не са отчетени от изследването ни, защото са отказали хоспитализация[8,11-13].

Считаме, че получените данни са ориентировъчни по отношение на страха от заразяване у хоспитализирани, като биха могли да бъдат дискутирани и да послужат като база при бъдещи по-обстойни проучвания на страха от заразяване с коронавирус сред българската популация, засягащ до един от четири от изследваните пациенти.
    

  
  

   
книгопис:
1.    World Health Organization (WHO). WHO Director-General’s opening remarks at the media briefing on COVID-19.
2.    World Health Organization (WHO). Coronavirus disease (COVID-19) dash board .
3.    Xiang, Y., Yang, Y., Li, W., Zhang, L., Zhang, Q., Cheung, T., & Ng, C. H. (2020). Timely mental health care for the 2019 novel coronavirus outbreak is urgently needed. Lancet, 7, 228–229.
4.    Chua SE, Cheung V, McAlonan GM, et al. Stress and psychological impact on SARS patients during the outbreak. Can J Psychiatry. 2004;49(6):385–390.
5.    Parris WCV., Matt D., Jamison RN., Maxson V. Anxiety and postoperative recovery in ambulatory surgery patients. Anaestesia Progress 1988, 35: 61-4.
6.    Coughlin SS. Anxiety and Depression: Linkages with Viral Diseases. Public Health Rev. 2012;34(2):7. doi: 10.1007/BF03391675. PMID: 25264396; PMCID: PMC4175921.
7.    Balaratnasingam, S., & Janca, A. (2006). Mass hysteria revisited. Current Opinion in Psychiatry, 19, 171–174.
8.    Ayers JW, Leas EC, Johnson DC, et al. Internet Searches for Acute Anxiety During the Early Stages of the COVID-19 Pandemic. JAMA Intern Med. Published online August 24, 2020.
9.    Sherman A. Lee. Coronavirus Anxiety Scale: A brief mental health screener for COVID-19 related anxiety. Death Studies. 2020, 44:7, 393-401.
10.    Liu, S., Yang, L., Zhang, C., Xiang, Y., Liu, Z., Hu, S., & Zhang, B. (2020). Online mental health services in China during the COVID-19 outbreak. The Lancet Psychiatry, 7(4), e17–e18.
11.    Galea S, Merchant RM, Lurie N. The mental health consequences of COVID-19 and physical distancing: the need for prevention and early intervention.  JAMA Intern Med. Published online April 10, 2020.
12.    Duan L, Zhu G. Psychological interventions for people affected by the COVID-19 epidemic. Lancet Psychiatry, online.
13.    Wei N, Huang BC, Lu SJ, Hu JB, Zhou XY, Hu CC, Chen JK, Huang JW, Li SG, Wang Z, Wang DD, Xu Y, Hu SH. Efficacy of internet-based integrated intervention on depression and anxiety symptoms in patients with COVID-19. J Zhejiang Univ Sci B. 2020 May;21(5):400-404.