Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 12 2020

Методи за справяне със стреса при спешни състояния

виж като PDF
Текст A




Както повечето общопрактикуващи лекари и аз имах недобро мнение за спешната медицинска помощ. Струваше ми се, че работят повърхностно, предписват неправилни медикаменти и ги виждах като заплаха за здравето на пациентите ми. Смятах, че центровете за спешна помощ са като бързата храна на медицината. След което аз самата започнах да работя в такова отделение. През трите години, в които работех там, видях за какво темпо и напрежение става въпрос и че изобщо не съм била права. Осъзнах, че общопрактикуващите лекари и центровете за спешна медицинска помощ биха могли да са от огромна полза едни на други. В следващото изложение ще дам няколко съвета, които биха могли да бъдат от полза на пациентите ни и да намалят стреса сред медиците.

Като лични лекари е важно да обясним на пациентите си какво да правят, когато не сме на разположение. Ясно е, че не е възможно да сме винаги достъпни за всеки един от тях, но ако им обясним как да процедират при спешно състояние – къде да отидат и как да получат необходимата помощ, със сигурност ще сме свършили половината от работата си като специалисти. Често информацията, която лекарите, работещи в спешно отделение получават, е тази, която пациентът в определения момент е сметнал за подходяща. Тези от тях обаче, които са наясно със състоянието си и знаят как да го предадат правилно на лекаря, улесняват процеса на лечение. С модерната технология, която е навлязла в живота ни, нещата се опростяват. Съществуват различни приложения, в които пациентът може да попълва например алергиите си и медикаментите, които приема. Дори и снимането на лекарствата с камерата на телефона би могло да бъде животоспасяващо.

Смятам, че спешната помощ и общопрактикуващите лекари трябва да работят съвместно, за да подобрят достъпността до медицинска помощ на своите пациенти. Когато работех в спешно отделение забелязах, че някои колеги общопрактикуващи лекари бяха доволни, че сме осигурили навременната нужда за пациентите им, докато други ни виждаха като заплаха. В действителност, почти всеки пациент предпочита да се консултира с личния си лекар, просто няма възможността да дочака определения час за преглед. Спешната помощ е помощникът на общопрактикуващия лекар.

Намерете начин да комуникирате. Центровете за спешна помощ често питат пациентите си кой е личният им лекар и ги съветват да следват препоръките му. За съжа­ление рядко се осъществява комуникация между спешната помощ и общопрактикуващия лекар относно състоянието на даден пациент. Важно е ако даден пациент не е лекуван подходящо, необходимите промени да бъдат обсъдени съвместно между лекуващия лекар и лекаря от спешния център.

Друг съвет, който смятам за изключително ценен е като общопрактикуващи лекари да бъдете готови да приемете нови пациенти, ако някои от тези, посещаващи спешното отделение, нямат такъв. Много от пациентите в спешните центрове са млади, здрави и здравно осигурени, но нямат редовен личен лекар в определения град. Бихте могли да се запишете в списъка от лични лекари в спешните центрове и при подобен случай да бъдете насреща.

Като заключение бих искала да кажа: Припомняйте си защо го правите. Понякога ние като общопрактикуващи лекари трябва да си припомняме, че пациентите са на първо място. Правим го, защото сме загрижени да им осигурим правилно лечение и да подобрим качеството им на живот.