Малко други заболявания оказват толкова негативен ефект върху здравето на малките деца, колкото бронхиолитa. Вирусните бронхиолити са едни от най-честите заболявания на долните дихателни пътища, особено при деца под 24 месеца. Две трети от случаите са предизвикани от респираторно синцитиален вирус (РСВ). Настоящата статия описва съвременните схващания за патогенезата и лечението на това заболяване, нарастващия брой вируси, които могат да го предизвикат и възможностите за превенцията му.

Придобитата в обществото пневмония у децата представлява световен здравен проблем поради преобладаването й и свързаната с нея болест и смъртност. В развитите страни годишната честота е 15 до 20 /1 000 деца на възраст до 1 год., 30-40/1 000 деца на възраст от 1 до 5 год. и 10 до 20/1 000 на възраст 5 до 14 год. По оценка на СЗО всяка година 5 млн. деца на възраст до 5 год. умират от пневмония. Пневмонията е водеща причина за смъртността сред децата до 5 год. Бързото започване на лечението при детската пневмония е особено важно за предотвратяване на сериозни усложнения като плеврално възпалене и емпиема.

Човекът е единственият резервоар за ентеровирусите (EV). Наименованието на тази вирусна група произлиза от мястото на тяхното размножаване след попадане в организма – червата. Носителството на инфекцията представлява опасност за околните от няколко седмици до 1-2 месеца след заразяване^[6,7,15].

Човешкият бокавирус (Human Bocavirus, HBoV) е наскоро описан вирус, член на семейство Parvoviridae, субсемейство Parvovirinae, род Bocaparvovirus. До откриването на HBoV парвовирус В19 е бил единственият познат човешки патоген в семейството на парвовирусите. Човешкият BoV е установен чрез PCR-методика както в проби от респираторния тракт, така и от фекални проби на деца от различни географски райони. Честотата на разпространение на HBoV в проби на деца с респираторни инфекции варира от 1.5 до 18.3% и се характеризира с големи сезонни флуктуации.

Вродената цитомегаловирусна (CMV) инфекция е водеща негенетична причина за невросензорна слухова загуба и интелектуален дефицит. Поради липса на изследвания и протоколи за поведение, честотата на CMV инфекция в България е неизвестна.

Бета-хемолитичният стрептокок от група А е най-честата бактериална причина за тонзилофарингит, но този микроорганизъм също може да причини остър отит на средното ухо, пневмония, инфекции на кожата и меките тъкани, сърдечно-съдови, мускулно-скелетни и лимфни инфекции, бактериемия, артрит и менингит, бъбречно увреждане.

Псориазисът е хронично-рецидивиращо, системно, възпалително заболяване, което се среща във всяка възраст. В около една трета от пациентите началото на заболяването е под 16-годишна възраст. Освен кожата псориазисът може да засегне ноктите и ставите. Нокътните промени се срещат в 5-36% от децата с псориазис. Честотата на засягане на ноктите при деца с псориазис е по-ниска в сравнение с честотата при възрастни.

Заболяванията на бронхобелодробната система в детската възраст неизменно заемат първо място в структурата на заболеваемостта. Вирулентната туберкулозна инфекция при децата се характеризира с липсата на строго специфични клинични симптоми в съчетание с относително типични рентгеноморфологични изменения.

Цел на изследването е оценка на ефекта от приложението на пробиотик за профилактика и лечение на неонатална жълтеница. Включени са 150 доносени новородени, проследени от раждането до окончателно инволюиране на иктера, разделени на: Група А – 49 без прилаган пробиотик, Група В – 46 с прилаган такъв, група С – 55, хранени с формула, обогатена с пробиотик.

Да се проучат честотата, нозологичната структура и хоспиталният изход на респираторните проблеми при недоносени новородени деца.

Новородените деца в интензивните отделения получават голям брой медикаменти по време на болничния си престой, а антибиотиците са най-често използваните лекарства. Интрапарталната антибиотична профилактика промени честотата и етиологичната структура на ранните неонатални инфекции. Решението за провеждане на антибиотична терапия трябва да бъде взето въз основа на налични рискови фактори, клинични симптоми и показателни за инфекция лабораторни и микробиологични резултати.

Средната продължителност на нормална бременност при човека е 40 седмици, отчетена от първия ден на последната менструация. Бебетата, родени на 39 и 40 гестационна седмица имат най-ниска честота на неблагоприятни резултати. Усложненията, свързани с преждевременно раждане (ПР), водят до повече случаи на смърт при новородени и бебета, отколкото всяка друга причина.

В последните десетилетия в икономически развитите страни все по-често срещан проблем е стерилитетът. От практическо значение за общественото здраве е определянето на факторите, които влияят върху плодовитостта на човека. Нивата на микронутриентите оказват влияние върху репродуктивната функция при жените.

Методите за диагноза трябва да отговарят на редица условия – да са точни за откриване на заболяването, да са евтини и да не причиняват усложнения. След поставянето на диагноза цервикален карцином, от съществено значение за планиране на лечението е определянето на стадия на заболяването. Стадирането има за цел да определи дали ракът се е разпространил до други органи на тялото.

Ракът на шийката на матката има инвазивен растеж и нарушава целостта на базалната мембрана. Първа проява на инвазивност след carcinoma in situ е микроинвазивният карцином. Рискови фактори са ранно начало на половия живот, многото сексуални партньори (промискуитет), полово-предавани болести, орални контрацептиви, тютюнопушене, отслабен имунитет.

Поликистозната болест на яйчниците (ПКБЯ) e едно от все още неясните като етиология и патогенеза и поради това на практика нелечими заболявания при жени в репродуктивна възраст. Според различни статистически данни засегнати са около 10-15% от жените. Заболяването е сбор от симптоми, клинични прояви и биохимични изменения, които могат да се проявят в различни комбинации.