Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2020

Пoликистозна болест на яйчниците. Доживотен спътник с различно лице

виж като PDF
Текст A
д-р Ангел Богданов Налбански, дм
СБАЛАГ „Майчин дом”, гр. София


Поликистозната болест на яйчниците (ПКБЯ) e едно от все още неясните като етиология и патогенеза и поради това на практика нелечими заболявания при жени в репродуктивна възраст. Според различни статистически данни засегнати са около 10-15% от жените. Заболяването е сбор от симптоми, клинични прояви и биохимични изменения, които могат да се проявят в различни комбинации. Предполагат се генетична наследственост и влияние на различни околни фактори. За съжаление, няма известен диагностичен маркер (биохимичен или генетичен), който да служи за специфично разпознаване на ПКБЯ. Не е изградена единна клинична методология в областта на гинекологията и/или ендокринологията, позволяваща еднозначно поставяне на правилна диагноза. В същото време ПКБЯ води до късни усложнения, за които често се забравя в ежедневната гинекологична практика или се пропускат поради недостатъчна компетентност на специалистите-гинеколози. Възможните проблеми, които могат да са резултат от ПКБЯ са: гестационен диабет, хипертензивни състояния по време на бременността, глюкозна интолерантност, диабет тип 2, проблеми със сърдечно-съдовата система. Чисто гинекологично могат да се отбележат нередовната менструация и субфертилитетът (доста често бъркани с други по етиология състояния и съответно лекувани погрешно), както и по-голямата вероятност за възникване на рак на ендометриума. Възможни други прояви са: развиване на затлъстяване, хирзутизъм, алопеция и дори късни поведенчески промени при някои жени, свързани с развитието на болестта. Ето защо е важно диагнозата да бъде поставена възможно най-рано и да се предприема индивидуално най-подходящото терапевтично поведение, като всяка пациентка бъде наблюдавана от специалист-гинеколог в сътрудничество с ендокринолог за постигане на максимално добри резултати.

Ключови думи: ПКБЯ, яйчник, кисти, инсулинова резистентност, нередовна менструация

 

Въведение

Понятието поликистозна болест на яйчниците е въведено през 1935 г. от Stein и Levental, но досега продължават изследванията, научните дебати и теории какво всъщност е това. Очевидно, въз основа на непрестанно разширяващите се познания, ПКБЯ се оказва не една определена болест, а съвкупност от патологични промени, засягащи различни органи и системи при жената през целия  живот. Тази диагноза може да бъде поставена във всяка възраст на жената, като постепенно измества проявленията си от чисто гинекологични към ендокринни и метаболитни, със съответните рискове и проявления (Фиг. 1).

Фигура 1: Клинична изява на ПКБЯ в различните периоди от живота на жената

 
Има множество статии, обсъждащи краткосрочните и дългосрочните проявления на това заболяване, но е много трудно да се даде точна представа и да се дефинират конкретно тези усложнения поради хетерогенната природа на синдрома и неяснотата по отношение на патогенезата му. Не трябва да се забравя, че фенотипните изяви на ПКБЯ също се променят с възраст­та и затрудняват още повече диагностиката, опитите за терапия и изобщо цялостното решение на проблема. В тази статия ще представим накратко някои от основните проявления и усложнения на поликистозната болест на яйчниците.


Нередовен цикъл, ановулаторни цикли, инфертилитет

Менструалният цикъл представлява деликатен баланс между половите хормони при жената. Техните нива спадат или се покачват в строго определени периоди, по много прецизен начин, за да осигурят развитието, узряването и отделянето на год­на за оплождане яйцеклетка. Всяка промяна в този процес може да доведе до липса на такава яйцеклетка и в тези случаи говорим за „ановулаторен” цикъл. Клинично това води до закъснения в менструацията на пациентките, тъй като последното „стъпало” на процеса (маточната лигавица) забавя своето развитие. ПКБЯ е една от главните причини (при над 70% от жените) за ановулаторни цикли. За най-вероятна причина се приема повишената продукция на андрогенни хормони от яйчниците, която води до невъзможност за узряване на преовулаторни фоликули, като потиска чувствителността им към нормалните концентрации на FSH (фоликуло-стимулиращ хормон). Като резултат жените с ПКБЯ много по-често развиват инфертилитет (затруднена и забавена възможност да забременеят).


Инсулинова резистентност, метаболитен синдром, диабет тип 2

Инсулинът е един от най-важните хормони в регулацията на метаболитните процеси в човешкото тяло. Той се произвежда от панкреаса и е единственият хормон, който регулира нивата на глюкоза в кръвта (кръвната захар). Инсулинът повишава отлагането на липиди в мастната тъкан, понижава концентрацията на свободни мастни киселини и подпомага усвояването на глюкозата от клетките на тъканите, които след това я използват като източник на енергия (основно в мускулна тъкан и черен дроб). Инсулиновата резистентност (състояние, при което клетките на различните тъкани не отговарят на наличието на хормона инсулин) е основен белег за две сериозни заболявания: метаболитен синдром и диабет тип 2. Метаболитният синдром е група от рискови фактори, асоциирани с диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, обезитет и високо кръвно налягане. Инсулиновата резистентност е често срещана както сред обезните, така и сред пациентките с ПКБЯ и нормално тегло, въпреки че също не е сред критериите за диагноза на синдрома. Счита се, че инсулиновата резистентност и последващата компенсаторна хиперинсулинемия могат да засилят хиперандрогенията при ПКБЯ.


Гестационен диабет, прееклампсия, еклампсия

Според голям брой ретроспективни клинични проучвания рискът за развитие на гестационен диабет при жени с доказана поликистоза е значително по-висок в сравнение с контролната група здрави пациентки. Същите данни се появяват и в проспективни бази данни по отношение на жените с ПКБЯ. Съот­ветно рискът от развитие на прееклампсия и еклампсия като усложнение на бременността, се изчислява на два до три пъти по-висок при тези пациентки. Същото се отнася и за развитието на хипертония по време на бременност.


Затлъстяване, хирзутизъм или алопеция

Все още не е еднозначен отговорът дали ПКБЯ предизвиква затлъстяване или наднорменото тегло е една от причините за развитие на поликистоза на яйчниците. Връзката между тези две състояния е сложна, като в основата е инсулиновата резистентност и нарушението в общите метаболитни процеси и по-специално преработката и на­трупването на глюкоза в тъканите. Затлъстяването и инсулиновата резистентност се наблюдават в 35% до 60% от жените с ПКБЯ.

Хирзутизмът най-общо се дефинира като повишено или тежко окосмяване, но в клиничната практика се отнася към жени, при които се проявява т.нар. „мъжки тип” окосмяване. Това състояние не се разглежда като самостоятелно заболяване, а като симптом на по-малко или повече сериозен медицински проблем: синдром на Къшинг, вродена адренална хиперплазия, поликистозна болест на яйчниците, различни тумори или реакция на медикаменти.

Въпреки че при повечето пациентки с ПКБЯ се наблюдава засилено окосмяване, възможно е и обратното състояние – изтъняване и разреждане на косата, известно като андрогенна алопеция.


Рак на ендометриума

Връзката между ПКБЯ и рака на ендометриума се предполага още от 60-те години на 20-ти век. Оттогава датират няколко проучвания, но те са доста ограничени по отношения на включения брой пациентки и контролните групи. Според клинични проучвания от началото на 21-ви век жените с поликистоза имат 2 до 3 пъти по-висок риск от развитие на ендометриален карцином, по-конкретно тип 1 (ендометроиден). Като основен фактор се изявява продължителното излагане на ендометриума на влиянието на естроген, което е резултат от ановулацията при тези пациентки.


Заключение

Поликистозната болест на яйчниците е един от най-честите гинекологични ендокринологични синдроми, но освен това е и болест, която създава проблеми през целия живот на жената. За правилната и навременна диагностика и най-добрия подход в задържане на развитието на това заболяване е необходим комплексен подход и мултидисциплинарна грижа от различни специалисти – акушер-гинеколог, ендокринолог, дерматолог, диетолог, и при необходимост – психотерапевт или психиатър.
 

 

 

 

книгопис:
1.    Insuline resistance and polycystic ovarian syndrome, Dewailly D., Cortet-Rudelli C., Horm Res. 1992;38(1-2):41-5.
2.    Polycystic ovary syndrome and the metabolic syndrome, Weerakiet S., J Med Assoc Thai.2004 Oct;87 Suppl 3:S189-93.
3.    A new perspective in diagnosing polycystic ovary syndrome, Ertorer ME, Anaforoglu I, Bozkirli E, Bakiner O, Tutuncu NB, Demirağ NG, J Natl Med Assoc. 2007 Feb;99(2):149-52.
4.    Polycystic ovarian syndrome: Correlation between hyperandrogegism, insulin resistance and obesity, Zeng X, Xie YJ, Liu YT, Long SL, Mo ZC, Clin Chim Acta. 2020. Epub 2019 Nov 13. Review.
5.    Prevalence of polycystic ovary syndrome in women with severe obesity – Effects of a structured weigh loss programme, Kataoka J, Larsson I, Bjorkman S, Eliasson B, Schmidt J, Stener-Victorin E, Clin Endocrinol (Oxf.). 2019 Dec;91(6):750-58.
6.    Obesity and polycystic ovary syndrome: Implications for pathogenesis and novel management strategies, Barber TM, Hanson P, Weickert MO, Franks S, Clin Med Insights Reprod Health. 2019 Sep 9;13.
7.    Polycystic ovary syndrome and risk factors for gestational diabetes, Mustaniemi S, VaarAsmaki M, Ericsson JG, Gissler M, Laivuori H, Ijas H, Bloigu A, Kajantie E, Morin-Papunen L, Endocr. Connect. 2018 Jul;7(7):859-69.
8.    The cardiovascular risk profile of middle-aged women with polycystic ovary syndrome, Men C, Gunning MN, Louwers YV, Peters H, Roos-Hesselink J. CREW consortium, Clin Endocrinol (Oxf). 2020 Feb;92(2):150-58. Epub 2019 Nov 24.