Алергичните заболявания представляват сериозна тежест за пациентите и техните семейства, а справянето с тях често е предизвикателство за клинициста. Една немалка част от алергично болните успяват да постигнат контрол на заболяването си и добро качество на живот посредством фармакотерапия или стратегии за избягване на контакт с алергена.

Установено е, че 20-30% от жените в репродуктивна възраст страдат от алергичен ринит, а при една-трета симптомите се влошават по време на бременността. Цел на настоящия обзор е да се представи съвременният подход за справяне с алергичния ринит при бременни. Разгледани са основните групи медикаменти и тяхното място в лечението.

Алергичните конюнктивити се хетерогенна група от конюнктивити, свързани с развитието на алергична реакция към определени антигени. Алергичните реакции могат да бъдат от различен тип: анафилактична от незабавен тип, цитотоксична от полузабавен тип и от забавен клетъчен тип.

Неврорецепторният контрол на бронхиалната хиперреактивност (БХР) при астма включва регулацията от холинергичните, адренергичните неврони и тези на неадренергичната, нехолинергична инервираща система (НАНК). Бронхиалната хиперреактивност може да се активира от полутанти, иританти, първични и вторични медиатори от алергичното възпаление, предизвикано от алергени или от последиците на други причинители като респираторните инфекции.

Разполагаме с различни фиксирани комбинации инхалаторен кортикостероид (ИКС) дългодействащ β2-агонист (ДДБА). Една от тях е DuoResp® Spiromax®. Цел на настоящия обзор е да представи клинични изходи и удовлетвореност на пациенти с астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), лекувани с него в реална клинична практика.

Наличието на еозинофили в кръвта на стойност повече от 500 клетки/μL (като абсолютен брой) и в тъканите (като тъканна еозинофилия) се определя като еозинофилия. Терминът хипереозинофилия се прилага в случаите над 1500 клетки/μL в кръвта. Най-честата причина за увеличение на еозинофилите в кръвта и тъканите в ерата на редуцираните паразитни инфекции са алергичните заболявания, където еозинофилията е реактивна, цитокиново обусловена.

Фоточувствителността е кожна реакция, която се проявява след излагане на ултравиолетова светлина от слънчевия спектър или изкуствен светлинен източник. Реакциите могат да бъдат фототоксични или фотоалергични. Фототоксичните реакции представляват мнозинството от всички случаи на фоточувствителност. Алергията към слънцето е състояние, което настъпва, когато имунната система на кожата и на организма реагира на слънчева светлина.

Кондиломите, наречени още венерични брадавици или генитални брадавици, са често срещана болест, предавана по полов път. Една десета от хората са имали кондиломи поне веднъж през живота си. Гениталните брадавици се причиняват от вируси (Human Papilloma Virus – HPV).

Синдром на Sweet или остра фебрилна неутрофилна диагноза е рядко заболяване с внезапно начало, с леко болезнени, надигнати, еритемни папули, плаки, нодули, придружени от фебрилитет и левкоцитоза. Понякога везикули, були и пустули могат да се видят. Засягане на очи, мускулоскелетна система, орална мукоза, както и на вътрешни органи може да възникне.

Псориазисът е хронично-рецидивиращо заболяване, което често налага дългосрочно лечение. Изборът на терапия се определя от тежестта му и от наличието на съпътстващи заболявания. Болните с псориазис могат да се категоризират в две групи: лек и умерен до тежък псориазис, в зависимост от клиничната тежест на състоянието, процента на засегнатата телесна повърхност и степента на влошаване на качеството на живот на пациента.

В семейство Herpesviridae се включват повече от 200 типа вируси, доказани във всички живи същества, в които са търсени: бозайници, птици, земноводни, риби, насекоми и др. В хората са открити 8 от тях и всички те причиняват повече или по-малко разпространени заболявания, характеризиращи се с разнообразна клинична картина, а понякога и с тежко протичане и фатален изход.

Витамин К е обединяващо име на няколко форми на витамин К и е ключов фактор за синтезата на важни протеини, участващи в коагулацията и калциевата хомеостаза. Недостигът на витамин К е свързан с развитие на остеопороза и акцелерирана съдова калцификация.

HER2-свръхекспресията при рак на гърдата предполага заболяване, характеризиращо се с по-неблагоприятна прогноза, относително ранно и често метастазиране и по-кратка обща преживяемост. Анти-HER2 терапията с моноклоналните антитела (trastuzumab, pertuzumab) доскоро прилагана само в напреднало метастатично заболяване на гърдата, вече се наложи като утвърден стандарт в адювантното лекарствено лечение на определени типове рак. APHINITY е клинично проучване, сравняващо ефективността от добавянето на pertuzumab към стандартното адювантно лечение с trastuzumab/химитерапия.

Хипофракционираното или конвенционалното лъчелечение след органосъхраняваща операция при рак на млечната жлеза имат сходна честота на рецидиви и козметични резултати. При конвенционалното лъчелечение доставената доза е от 50 Gy в 25 фракции за 5 седмици.

Колоректалният карцином е един от най-често диагностицираните карциноми в световен мащаб и една от основните причини за смърт в резултат на онкологично заболяване. През последните години имунотерапията доведе до впечатляващ напредък в областта на онкологията. При метастатичен колоректален карцином (мКРК) само малка част от пациентите отговарят на лечението с имунни checkpoint инхибитори. Имунотерапията може да бъде много ефективна в случаите, когато туморът проявява висока микросателитна нестабилност и дефицит в mismatch repair (MMR).

Тумори на глава и шия в нашата страна засягат предимно активното население, което прави избора на лечебна стратегия изключително голямо предизвикателство. Подборът на лечебна стратегия и комбинация между отделни лечебни методи в светлината на най-скоро публикувани изследвания за избор между класически цитостатични комбинации, имунотерапия и прицелна терапия са засегнати в настоящата статия.

Миелодиспластичният синдром (МДС) включва хетерогенна група от миелоидни малигнени заболявания, чийто клиничен ход се предопределя главно от фактори, свързани със заболяването, от които с най-голямо значение са процент бласти в периферната кръв и костния мозък, цитогенетични нарушения и периферна цитопения.

Острата миелоидна левкемия (ОМЛ) е малигнено хематологично заболяване, което се дължи на неконтролираната пролиферация на незрели миелоидни прекурсори. Познато на човек от преди повече от 120 години, с построени основи на полихимиотерапевтичните режими от над 40 години, ОМЛ обаче все още представлява заболяване, при което над половината от болните загиват.

Свързаният с импланти на гърда анапластичен eдроклетъчен лимфом (Breast implant-associated anaplastic large cell lymphoma, BIA-ALCL) представлява една от най-новите нозологични единици, която поставя изключително интересни интердисциплинарни медико-биологични проблеми, както и важни етични въпроси в медицината.