Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 4 2020

Хипофракционирано лъчелечение при рак на млечната жлеза. Предимства и недостатъци

виж като PDF
Текст A
Кирил Желев1, Румяна Георгиева1, Теодор Жеков1, Николай Толев1, Росица Кръстева2, Захари Захариев1
1Отделение по лъчелечение, МБАЛ Уни Хоспитал, гр. Панагюрище; 2Отделение по медицинска онкология, МБАЛ Уни Хоспитал,
гр. Панагюрище



Хипофракционираното или конвенционалното лъчелечение след органосъхраняваща операция при рак на млечната жлеза имат сходна честота на рецидиви и козметични резултати. При конвенционалното лъчелечение доставената доза е от 50 Gy в 25 фракции за 5 седмици. Радиобиологичните модели предполагат, че по-високите дози радиация за по-кратък период от време могат да доведат до подобни резултати. Ускореното хипофракционирано лечение също може да бъде по-удобно за пациентите и от своя страна да доведе до съхраняване на ресурси в развиващите се страни, където натоварването на пациентите е твърде голямо и ресурсите са ограничени.

Ключови думи: рак на млечната жлеза, лъчелечение, хипофракционирано лъчелечеие

 
Метод и резултати

23 пациенти бяха рандомизирани да получат хипофракционирана радиация с 40 Gy/15#/3 седмици, а контролната група получи 50 Gy/25#/5 седмици. След приключване на лечението всички пациенти са проследявани редовно на месечни интервали. Всички пациенти в проучвателната и контролната група бяха редовно оценявани и записите се поддържат със специално внимание по отношение на токсичността, физикалния преглед и субективната оценка.

Пациентите в изследваната група, както и в контролната група, бяха добре съпоставени по отношение на възрастовото разпределение.

Разликата между двете изследвани групи по отношение на тежестта и честотата на дерматологичните токсичности беше статистически незначителна в края на лечението. Равен брой пациенти от изследваната и контролната група показват белодробна токсичност степен I след проследяващия период от 6 месеца. Сравнително малкият брой пациенти от изследваната група и кратките срокове на проследяване не дават възможност на този етап за по-обстоен анализ по отношение на постигане на петгодишна преживяемост и локални рецидиви.


Заключение

Хипофракционираната лъчетерапия при следоперативни пациенти с рак на гърдата е актуална в настоящия контекст, където натоварването на клиничните случаи е повече. По отношение на постигнатите резултати спрямо конвенционалното лъчелечение се отчита сходство.


Въведение

Карциномът на млечната жлеза е вторият по честота злокачествен тумор в света и най-често срещан при жени[1]. Той е най-разпространеният и е едно от основните социално-значими онкологични заболявания сред женското население. В България заболеваемостта за женското население е 107.2/100 000 за 2013 г.[2]. Ракът на млечната жлеза заема пето място сред причините за смърт от злокачествени тумори. На първо място е по причина за смърт в развиващите се страни. Все още голяма част от болните се диагностицират в напреднал клиничен стадий (III-IV), което е основната причина за високата смъртност.

Лъчелечението е част от комплексното лечение при карцинома на гърдата. Това е локален метод и профилактира локорегионалните рецидиви, като снижава риска с 20% и оказва влияние върху общата преживяемост. Повече от 60-70% от новозаболелите жени имат нужда от лъчелечение.

Лъчелечението отдавна се счита за важен модален метод за адювантното и палиативно лечение при рак на гърдата.

Индикациите за провеждане на лъчетерапия са:

  • След органосъхраняваща операция (ОСО) при ранен карцином на гърдата след квадрантектомия.
  • След оперативно лъчелечение при напреднал карцином на гърдата.
  • Консолидиращо лъчелечение при неоперабилен карцином на гърдата.
  • Палиативно лъчелечение при метастазирал карцином на гърдата.
  • Интраоперативно лъчелечение.


Дискусия

С навлизане на новите технологии за провеждане на лъчелечение и чрез създаване на възможността за максимално щадене на околните здрави тъкани, в лъчелечението при рак на млечната жлеза (РМЖ) все по-често започва да се прилага хипофракционирано облъчване.

Хипофракционираното лъчелечение се прилага с дози 2.5-2.67 Gy в 15-16 фракции. Тези схеми на лечение дават подобен резултат и сравними странични ефекти в сравнение с конвенционалното лъчелечение, при което се прилагат дози 1.8-2 Gy в 25-28 фракции[3,7].

Понастоящем най-широко използваният режим в България е режимът от 50 Gy в 25 фракции. Данните към 2019 г. от стартирано проучване в МБАЛ Уни Хоспитал, гр. Панагюрище, показват еквивалентността на хипофракционираните схеми със стандартните, при които се прилагат 2 Gy дневна фракция. 23 пациенти бяха рандомизирани да получат хипофракционирана радиация с 40 Gy/15#/3 седмици, а контролната група получи 50 Gy/25#/5 седмици. След приключване на лечението всички пациенти са проследявани редовно на месечни интервали. Всички пациенти в двете проучвателни и контролни групи бяха редовно оценявани и записите се поддържат със специално внимание по отношение на токсичността, физикалния преглед и субективната оценка.

Сравнителен анализ с канадско проучване и британското START Study B проучване показват сходни резултати[3-5].

Няма проучвания, които да сравнят 40 Gy в 15 фракции срещу 50 Gy в 25 фракции след реконструкция на гърдата, но в тази ситуация няма радиобиологични причини, които да препоръчват 50 Gy в 25 фракции[4].

По отношение на хипофракционираното лъчелечение на РМЖ, друго голямо проучване FAST предоставя сходни резултати. В проучването са включени общо 915 жени на възраст над 50 години, с тройно негативен хормонален статус, след микроскопична пълна резекция на тумор, сравняваща лъчелечение до 50 Gy в 25 фракции срещу 28.5 Gy или 30 Gy в 5 фракции, 5.7 Gy или 6 Gy дневна доза, седмично пет фракции.

Доклад­ваните резултати по отношение на страничните ефекти за гърдата, които са по осезаеми при хипофракционираното лъчелечение. Що се отнася до докладваните локални рецидиви, проучванията показват незначителна разлика при двете изследвани групи[6]. По отношение на локалните рецидиви и постигнатата петгодишна преживяемост, предстои резултатите да бъдат докладвани на по-късен етап.


Заключение

Хипофракционираното лъчелечение е съвременна и удобна опция за пациенти с карцином на млечната жлеза, които не понасят ежедневно лечение. Това е безопасен начин на лечение със сходни резултати по отношение на преживяемостта и постигане на добър локален контрол на заболяването. Страничните ефекти също са приемливи. Предимството на хипофракционирането е в намаляването на общото време за лечение, което може да подобри качеството на живот на пациентите.



книгопис:
1.    Kataja V. Castiglione, on behalf of ESMO Guidelines Working Group, Primary breast cancer, ESMO clinical recommendations for diagnosis, treatment and follow up. Annals of Oncology, 2009,20, suppl.4,iv.14,2
2.    Valerianova Z, N.Dimitrova, M.Vuchkova. , T.Atanassov, Cancer Incidence in Bulgaria, 2013 Sofia, 2013,113
3.    Whelan, T.J., Pignol, J.P., Levine, M.N et al. Long – term results of hypofractionated radiation therapy for breast cancer. N Engl J Med 2010, 362, 513-520.
4.    Haviland JS, Owen JR, Dewar JA et al. The UK standardization of breast radiotherapy (ST, radiotherapy hypofractionation for treatment of early breast cancer – 10 year follow up re randomized controlled trails. Lancet Oncol 2013 (11) 1086-1094
5.    Oxford – center – evidence based medicine levels evidence march 2009
6.    FAST Trialists Group, Alhasson A et al First results of randomized UK FAST Trial of radiotherapy hypofraction for treatment early breast cancer. Radiother Oncol 2011, 100(1) 93-100
7.    M.K. Behera1, K. Mittal2, S. Dutta3, F.A. Ansari4 -Annals of Oncology (2019) 30 (suppl_3): iii39-iii44. 10.1093/annonc/mdz098