Съществуват редица рискови фактори за развитието на сърдечно-съдовите заболявания. От тях важно място заемат артериалната хипертония и дислипидемията. Установено е, че съвместната им изява се покачва с прогресия на възрастта и е свързана с покачване на сърдечно-съдовия риск. Целта на нашето проучване беше да анализираме наличието на АХ и дислипидемия сред млади лица в плевенския регион.

Внезапната сърдечна смърт (ВСС) е естествена смърт, дължаща се на сърдечни причини, съпроводена със загуба на съзнание до един час от началото на острите симптоми. В Европа ВСС заема трето място като причина за смърт и представлява сериозен социално-икономически проблем.

Химиотерапията е добре утвърдена терапевтична стратегия за лечение на злокачествени заболявания, но нейната клинична ефективност често е ограничена от свързаната с нея кардиотоксичност.
Кардиотоксичният ефект може да се прояви бързо по време на приложението на лекарството или месеци и дори години след терапията. Наличието и тежестта на различни коморбидни състояния, както и повишеният сърдечно-съдов риск, не само влошават прогнозата на пациентите, но и ограничават възможностите за лечение.

В настоящия обзор са представени нови научни доказателства за комбинираната двойна и тройна антитромбозна терапия (ДАТТ и ТАТТ) и мястото на не-витамин К или директните орални антикоагуланти (НОАК или ДОАК) при пациенти с предсърдно мъждене (ПМ) и остър коронарен синдром (ОКС), със или без перкутанна коронарна интервенция (ПКИ).

Миокардната исхемия се счита за крайъгълен камък в лечението на пациенти с коронарна артериална болест (КАБ). Резултат е от дисбаланса между кръвоснабдяването и нуждите на миокарда. Клиничните ефекти на исхемията все още не са изяснени напълно. Като диагностично средство коронарната ангиография (КА) все още е златният стандарт за оценка на тежестта на заболяването. Коронарната ангиография осигурява дву­измерно представяне на артериалното дърво и може да предложи количествени данни за тежестта на лезията чрез използването на QCA (quantitative coronary angiography).

С подходящите техники за изобразяване аортата може да бъде идентифицирана като източник на артериална емболия. По-голямата част от тромбите се срещат при аневризми или са привързани към атеросклеротични лезии в коремната аорта. Тромбите в гръдната аорта, особено във възходящата аорта, са много по-рядко срещани, особено във видимо здрави съдови сегменти. Представяме откриването и идентифицирането на симптоматична маса във възходящата аорта при 46-годишен мъж със сърдечно-съдов инцидент.

Неинвазивното измерване на централното аортно налягане е надежден показател за оценка на сърдечно-съдовия риск. Все повече доказателства възникват в литературата, които показват предимствата на измерване на 24-часовото централно аортно налягане пред периферното, офисното и едномоментно централно аортно налягане, като по-надежден предиктор за таргетна органна увреда при сърдечно-съдови заболявания.

Хроничната венозна болест (ХВБ) е едно от най-разпр­о­странените заболявания в Европа и Северна Америка (по български проучвания популацията ни е засегната в 40%) и социалното  значение, особено в по-напредналите стадии е несъмнено. Основен патогенетичен фактор е венозният клапен рефлукс (ВКР) в голямата или малката вена сафена.

Хроничната бъбречна недостатъчност е клинико-лабораторен синдром, който представлява краен стадий на хроничната бъбречна недостатъчност (ХБЗ). ХБЗ се определя като нарушения на бъбречната структура и функция, персистиращи над 3 месеца. Според степента на гломерулна филтрация, ХБЗ се разделя на пет стадия (G1-G5), а според отношението албумин/креатинин на три категории (А1-А3).

редиабетът е състояние, което заема междинно място между нормогликемията и захарния диабет и включва две състояния на отклонения във въглехидратния толеранс – нарушена гликемия на гладно и нарушен глюкозен толеранс. Предиабетните състояния не са самостоятелни заболявания, а се разглеждат като категории, свързани с повишен риск от развитие на захарен диабет и сърдечно-съдови заболявания.

Американската диабетна асоциация (ADA) и Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD) актуализираха през м. декември 2019 г. своите препоръки за управление на хипергликемията при захарен диабет (ЗД) тип 2 от 2018 г., на които бяха базирани и Препоръките за добра клинична практика при захарен диабет на Българско дружество по ендокринология.

ългарското дружество по ендокринология (БДЕ) е провело в страната до момента три популационни проучвания, свързани с определяне честотата на диабета, заболяванията на щитовидната жлеза, затлъстяването и наднорменото тегло, дефицит на витамин D. Това, което до момента липсва като информация за страната ни и при това е проблем с много голямо социално значение, е честотата на тези заболявания при бременни жени. Целта на настоящото изследване е да се определи честотата на хипергликемията, хипотиреоидизма и дефицит/недостатъчност на витамин D при бременни жени в България.

При пациенти със захарен диабет грипната инфекция е свързана с повишен риск от усложнения, включително повишена хоспитализация и смъртност. Годишните ваксинации срещу сезонен грип се препоръчват от органите на общественото здраве по света за тази високорискова група пациенти. COVID-19 (коронавирусна инфекциозна болест 2019 г.) е заболяване, което се превърна в бързо разпространяващо се заразно заболяване, засягащо повече от 160 страни по света понастоящем.

Пандемията COVID-19 (Coronavirus Disease-2019), предизвикана от инфекцията с coronavirus SARS-CoV-2 (severe acute respiratory syndrome coronavirus-2) нараства с главоломна скорост. Захарният диабет се определя като рисков фактор за тежко протичане на инфекцията с COVID-19. В условията на настъпила инфекция, пациентите с диабет трябва да контролират нивото на гликемията, което е истинско предизвикателство на фона на компрометиран хранителен внос.

През м. януари 2020 г. бе обявена пандемия от нов коронавирус 2019-nCoV (или SARS-CoV-2), която за 4-месечен период засегна 972 303 лица от 206 страни и автономни територии, и причини смъртта на 50 322 човека. Бързото глобално разпространение на инфекцията и тежкото протичане на коронавирусното инфекциозно заболяване (COVID-19) при определени рискови групи наложи редица епидемиологични мерки, сред които социално дистанциране, карантина на лицата с потвърдена или суспектна инфекция, проследяване на контактните лица и завърналите се от страни с повишена заболяемост от COVID-19, откриване на потенциално инфектирани с 2019-nCoV лица с безсимптомно протичаща инфекция.

Декември 2019 г. в гр. Ухан, Китай, са регистрирани множество заболели от неизвестен досега вирус – Sars-Cov-2. Бързото разпространение на инфекцията в цял свят води до обявяването на пандемия. Вирусът има среден инкубационен период 6.4 дни. Дългият инкубационен период, високата контагиозност и носителите на коронавирус, без наличие на симптоми, налагат социална дистанция в световен мащаб.

Системният лупус еритематозус (СЛЕ) е хетерогенно, мултисистемно, автоимунно заболяване с широк спектър на клинична изява. В хода на хроничното протичане на болестта се засягат почти всички органи в човешкото тяло. Патогенетичните процеси при СЛЕ включват взаимодействие между гени, рискови фактори от външната среда и имунните клетки и молекули, които участват в апоптозата (програмирана клетъчна смърт), инициират и променят имунния отговор. Клиничните прояви са вариабилни. Еволюцията на СЛЕ преминава през периоди на обостряне и периоди на ниска активност. Цел на лечението е постигането на трайна ремисия, без клинични и лабораторни прояви на заболяването.

Остеопорозата е костно метаболитно заболяване, водещо да счупвания при минимална травма. Застаряването на населението, обездвижването, тютюнопушенето и други рискови фактори водят до значителното му разпространение. Костната плътност се повлиява от генетиката, хормоналния статус, храненето, физическата активност, медикаменти, заболявания и вредни навици.

Системната склероза е системно заболяване на съединителната тъкан, която се характеризира с фиброза на кожата и вътрешните органи, в резултат на промени в микроциркулацията, клетъчни и хуморални автоимунни промени. За разлика от локализираната склеродерма при системната има органни промени. При локализираната склеродерма се установяват фиброзни промени в кожата и подкожните тъкани. Хистопатологичните, патогенетични и серологични промени са подобни по локализираната и системната склеродерма. Системната склероза може да се съчетае с други автоимунни болести – системен лупус еритематозус, дерматомиозит и ревматоиден артрит (припокриващи синдроми).

Чревната микрофлора играе значима роля за здравето на човека, а дисбиозата е свързана с различни нарушения, включително остеопороза. В статията се разглежда ролята на пробиотиците за здравето на костите и костното ремоделиране. Посочват се някои често използвани пробиотични щамове. Чревният микробиом представлява терапевтична мишена за приложение на пробиотични добавки. Експериментални и клинични проучвания показват, че повлиявайки чревния микробиом, пробиотиците могат да понижат костната загуба.

Като лекар искате да направите всичко възможно, за да осигурите на пациентите си грижата, от която те имат нужда и искат...