Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


Диплопия


43-годишна жена с оплакване за двойно виждане (диплопия), появяващо се предимно вечерно време, започнало преди 3 месеца. Тя забелязва трудности при задържане на главата си, отново предимно вечерно време. Не успява да се нахрани поради проблеми с дъвченето. Мъжът и приятелите й забелязали, че гласът й е станал по-тих. Пациентката отбелязва отслабване с 3 kg през последните 6 месеца. Жената няма предишна медицинска история. Живее с мъжа си и трите им деца. Непушач, консумира около 15 ml алкохол за седмица. Не приема медикаменти.

Физикалният преглед не установява отклонения в сърдечно-съдова, дихателна и стомашно-чревна системи. Мускулната сила във всички мускулни групи е в норма, с тенденция да отслабва с всяко повторение. Сърдечният тон, координацията и рефлексите са в норма. Установява се билатерална птоза на клепачите. Зеничният рефлекс, очните движения и фундускопията са в норма.  (Фиг. 1)


ВЪПРОС:

Въз основа на анамнезата и физикалния преглед кое от следните е най-вероятната диагноза?


Отговор:

Обсъждане

Верен отговор:
Г: Миастения гравис

Заболяването се обуславя с наличие на антитела срещу ацетилхолиновите рецептори в серума и невро-мускулните синапси, предизвикващи несвързани невро-мускулни трансмисии. Това се изявява с наличие на мускулна слабост в областта на външните очни мускули, шията и рамената. Слабостта се проявява след повтарящи се движения, при които ацетилхолиновите рецептори постепенно намаляват, което води до нарушения в нервно-мускулното предаване и оттам до мускулна слабост и лесна умора. Болестта е с прогресиращ характер. Птозата на горните клепачи е често асоциирана с двойно виждане поради слабостта на външните очни мускули. Говорът може да стане по-тих, когато пациентът е уморен. Симптомите са по-тежки вечерно време, сутрин те значително намаляват. С прогресия на болестта се развива постоянна парализа на някои мускулни групи. В тежки случаи може да се засегне диафрагмата.

Синдромът на Хорнер представлява увреда на симпатиковите нервни влакна, инервиращи окото и се характеризира с появата на птоза, миоза (свиване на зеницата на окото) и енофталм („хлътване”на очния булб), обикновено засягащи само едното око.

Миотонична дистрофия представлява най-често срещаната мускулна дистрофия в зряла възраст, но може да се срещне и в неонаталния период. Дължи се на мутация, свързана с увеличение на броя на тринуклеотидните повторения в ген, разположен в 19 хромозома, което води до нарушение в нормалната функция на мускулната тъкан.

Съществува корелация между броя повторения и възрастта, както и тежестта на изява на заболяването.

Диабетната полиневропатия е най-тежкото усложнение при диабета. Най-честата форма на диабетната полиневропатия е хроничната симетрична сетивна невропатия. Различават се и други форми на диабетна полиневропатия. Най-често диабетната невропатия се проявява клинично с оплаквания от страна на долните крайници и по-рядко – горните крайници. Те обичайно се появяват вечер в покой, като симетрично засягат и двата крайника.

Синдром на Marcus-Gunn е рядко заболяване, характеризиращо се с птоза на горен клепач и синкинетично повдигане на засегнатия клепач при движение на долната челюст. Проявява се едностранно при деца.

Състояние

Характеристики

Синдром на Хорнер

Астична птоза на клепачите поради парализа на гладката мускулатура на musculus levator palpebrae superioris.

Enophthalmos – често трудно се забелязва от пръв поглед.

Малки, но регулярни по размер зеници поради нарушено кръвоснабдяване на дилататора на зениците.

Миотонична дистрофия

Автозомно доминантно унаследяване.

Засяга главно мускулите на главата и врата.

Класическа миотония.

Първи оплаквания след 30-годишна възраст.

Диабетна полиневропатия

Усложнение при диабет.

Засяга предимно крайниците.

Чувство за „мравучкане“ по крайниците и парене.

Миастения гравис

Автоимунно заболяване.

Образуването на антитела срещу ацетилхолиновите рецептори.

Прогресиращо заболяване.

Възможна е внезапна проява при стрес, алергии и медикаменти.

Синдром на Marcus-Gun

Идиопатично, рядко автозомно-доминантно унаследена болест.

Едностранна птоза.

Намигане при движение на долна челюст.

При деца.