Болестта, породена от SARS-CoV-2, се появи в гр. Ухан, Китай, през декември 2019 г. и бързо се разпространи в повече от 200 държави като глобална пандемия. Има повече от 5 милиона потвърдени случая и около 350 000 жертви. Инфектирането със SARS-CoV-2 се осъществява чрез свързването между рецептор-свързващия домен на вирусните шипове и клетъчния ангиотензин-конвертиращ ензим-2 (ACE2) рецептор. ACE2 се експресира в множество тъкани (бели дробове, сърце, бъбреци, ЦНС, черва, тестиси), което предполага и появата на полиорганнo усложнениe. Основното проявление е респираторно и сърдечно, но неврологичните особености също се отчитат в литературата като доклади и случаи.

Вирусната инфекция COVID-19, причинена от SARS-CoV-2, се асоциира с остър респираторен дистрес синдром, който е свързан със значима смъртност. Като ново заболяване, за което не съществува утвърдена терапия, липса на изграден популационен имунитет и без налична ваксина, COVID-19 представлява предизвикателство, особено за пациенти, приемащи имуносупресивни медикаменти. Възникна хипотеза за протективната роля на имуносупресията по отношение на развиващата се свръхактивация на имунния отговор срещу вируса и „излив“ на цитокини (цитокинова буря).

Хроничната болка се определя като всяка постоянна болка, продължила повече от 12 седмици; хроничната болка засяга 25% от световното население. Най-честата форма на хронична болка е хроничната невропатна болка, която засяга около 8% от общата популация и се определя като болка, която е инициирана или причинена от първична лезия или дисфункция на нервната система.

Развитието на деменция може да бъде предизвикано от различни причини: съдови, дегенеративни, интоксикации, травми, метаболитни и др. Хроничната травматична енцефалопатия (ХТЕ) е невродегенеративно заболяване, асоциирано с многократни травми на главата, което води до прогресиращ дефицит в когницията, поведение, настроение и моторни функции.

Болката е най-често срещаният симптом в медицината и най-честата причина за посещение на здравно заведение за първична помощ^[1]. В практиките на българските семейни лекари близо 23 пациенти седмично се оплакват от болка с различен произход и характер^[2]. Болката може да бъде с различна етиология, интензитет, продължителност, локализация. Може да бъде придружавана или не от други симптоми. Болката, която е резултат на засягане на всеки орган или система извън нервната се определя като ноцицептивна. Нейната диагностика и лечение е свързана с множество различни медицински специалности^[3].

Съвременният човек трудно може да си представи живот без тревожност, а за психичното здраве тази тема е била винаги актуална. В настоящата статия се описва нормалната адаптивна тревожност и нейните основни различия от патологичната тревожност. Представени са накратко и основните тревожни разстройства според концепцията на DSM-5. Накрая са разгледани стратегиите за справяне, като са дадени някои основни насоки за действие относно редуцирането на нормалната тревожност и лечението на тревожните разстройства.

„Самотата и усещането да не си желан е най-ужасяващата бедност...”
 Майка Тереза

Страхът от смъртта е универсален аспект на човешкото преживяване. Той се засилва в ситуации, когато ни се напомня колко сме тленни, когато се намираме в условия, когато животът ни може да бъде застрашен. Намирането на по-добри начини да живеем живот без страх или неговите последици е била изричната цел на много религии и философии.

С помощта на оригинален компютризиран метод за обективно персонализирано измерване на психомоторни нарушения разкрихме, че при пациенти с ендогенни депресии индивидуалните отклонения от нормата са биполярни: предимно към потискане, но нерядко и към активиране. Анализът ни установи, че предходните опити за концептуализиране на това парадоксално психомоторно активиране по време на депресивен епизод са относително едностранчиви и водят до диагностични и терапевтични проблеми.

Широката разпространеност на депресивното разстройство, наред с огромната му лична и обществена значимост, десетилетия наред тласкат изследователите към изясняване на подлежащите механизми и повлияването им. Настоящите медикаменти за лечение на депресия (моноаминергичните антидепресанти) постигат само ограничен успех в тази насока. Ето защо последните години усилията са насочени към проучване на ролята на други медиаторни системи.

Шизоафективните разстройства са епизодично протичащи разстройства, при които в един и същ епизод на заболяването са налице афективни и шизофренни симптоми, които се проявяват едновременно или поне с интервал от няколко дни. Заболеваемостта им варира между 0.5-0.8%. От шизоафективно разстройство (депресивен тип) жените боледуват два пъти по-често (жени-мъже – 2:1).

Статията разглежда актуалните препоръки за превенция, проследяване и лечение на пациентската популация с възпалителни чревни заболявания (ВЧЗ) по време на настъпилата пандемия в резултат на разпространението на SARS-CoV-2. В тези условия рисковете за имуносупресираните пациенти са многобройни и при настоящата липса на надеждно лечение и налична ваксина мерките за предпазване от заразяване, подходящ лабораторен скрининг за инфекция, контрол на основното заболяване и осигуряване на навременна и адекватна медицинска информация са ключови.

Болестта на Crohn е с неизвестна етиология, без златен стандарт за диагностика и лечение, без каузална терапия и е доказателство, че съвременната медицина се нуждае от добре обучени и ерудирани лекари, без чийто опит, диагнозата се разтяга във времето до две и повече години. Разгледани са всички съвременни постановки, свързани с етиология, патогенеза, диагностика, класификация, оценка и терапевтичен подход при пациентите с болест на Crohn. Обсъжда се мястото и значението на отделните лекарствени групи при постигането и поддържането на ремисия – кортикостероиди, антибиотици, 5-ASA, имуносупресори, антицитокини (анти-TNF-α, антиинтегрини, анти-интерлевкини).

Чернодробната кистична патология включва множество процеси с различна етиопатогенеза, клинично протичане и избор на лечение. Вродените й форми – изолираната, ювенилна и адултна поликистоза, конгениталната фиброза, екстрахепаталните билиарни кисти, билиарния микрохамартом, болестта на Кароли, са обединени в група на фиброкистозните процеси.

Първичният чернодробен рак (HCC) е непосредствено свързан с чернодробната цироза и в действителност е най-честа причина за смъртност при пациенти с това заболяване. В този смисъл НСС се явява като една от водещите причини за смърт от онкологична болест по света.