Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2020

Специален гост

виж като PDF
Текст A
доц. д-р МАРИЯ СТАЕВСКА
Д-р Мария Стаевска е доцент към Медицинския университет в София, лекар в Клиничния център по алергология на УМБАЛ „Александровска“.


   

Д-р Мария Стаевска е доцент към Медицинския университет в София, лекар в Клиничния център по алергология на УМБАЛ „Александровска“.

Има две специалности – по клинична алергология и по вътрешни болести. Специализирала е имуногенетика в института “Пастьор” в Париж и медикаментозна алергия в Медицинския университет в Лодз, Полша. Преминала е обучение за преподаватели по алергология в Медицинския университет в Безансон, Франция, завършила е интензивен курс по клинична епидемиология и биостатистика в Медицинския университет във Варна.

     
    
Годината е вододел между две летоброения – преди и след Covid-19, няма съмнения, нали? Как ще се промени алергологията, кои според Вас са новите предизвикателства?

Инфекциозните заболявания са били бич за човечеството, те са убивали голяма част от населението на Земята. Справянето с епидемиите първоначално е било дори не толкова с медицински мерки, колкото с хигиенни намеси. Така успешно се локализира и минимализира влиянието на инфекциозните болести – поне на част от тях. Други се неутрализират чрез ваксинацията и хигиенен начин на живот. В по-ново време, известно е, доминират вече хроничните неинфекциозни заболявания – сърдечно-съдовите, онкологичните, болестите на обмяната (диабет, затлъстяване), както и алергични заболявания, включително и респираторните обструктивни заболявания като ХОББ и астма. В съвременния западен свят хората умират главно от тези болести, те са на първо място по смъртност. И сега с пандемията, причинена от COVID-19, инфекциозната патология отново взе връх, става най-големият проблем на човечеството в момента. Много бе коментирано, че социалната изолация е средновековна мярка, като в миналото, когато половината от градовете са били масово обезлюдявани от епидемии – чума, холера. Когато чувам тази критика, питам: какво друго можем да направим? Хубавото е, че няколко месеца след началото на пандемията, ние знаем доста повече за този нов вирус. Истината все пак е, че нямаме сигурен метод за лечение и превенция – нито лекарства, нито ваксини. Даваме си сметка, че въпреки извървения от човечеството път, нещата не са много различни.

Съвременният стерилен начин на живот ограничава контакта на имунната система с околната среда. Микробиомът (съвкупността от всички микроби в нашето тяло) обеднява, защото е намален контактът ни с околната среда. Ние живеем в чисти жилища, без контакт с животни, с растения, с пръстта, в която има изключително много полезни микроорганизми. Организмът ни обеднява, не обучава по правилния начин имунната си система и тя не се развива в правилната посока. Това, което се чува и чете в медиите, че имунната ни система отслабва, не е точно, нещата не са еднолинейни. Трябва да си представим имунната система в 3D формат, като мрежа от взаимодействия. При алергиите имунната система не е слаба, тя е мощна, но изкривена, с неправилен имунен отговор към безобидни неща от околната среда. Препоръките за масова дезинфекция и стерилизация са в абсолютен сблъсък с тези съвременни тенденции. Апелът на алерголозите бе: назад към природата, излезте от стерилния си начин на живот. Но няма как в условията на пандемия да бъде иначе! Ще стерилизираме средата, която обитаваме, докато не изработим имунитет към COVID-19. Нямаме избор, искаме все още да забавим неумолимия ход на тази епидемия до момента, в който ще се изправим въоръжени срещу нея. Без съмнение тя завари човечеството неподготвено. И все пак… доста изследвания с хора за работеща ваксина срещу COVID-19 са стигнали вече до трета фаза, което е обнадеждаващо.


Все повече хора са жертви на алергии, чиито честота и тежест са стряскащи, телата ни реагират все по-болезнено и на все повече субстанции. Атаките са повсеместни, неспирни, засягат всички възрасти. Не плащаме ли цената за безбройните удобства, които създадохме, за да улесним житието-битието си, уж?

Въпросът е много сложен. Стремежът към икономически растеж и увеличено потребление ражда тези странични ефекти. Спрете, казваха много екоорганизации, дайте въздух на планетата! COVID-19 успя да постигне точно това, извън нашата воля. Но виждате какво се случва, когато хората останат без доходи! Нещата са много сложни, не са толкова еднопосочни. Надежда дава все пак обстоятелството, че вече има мисъл за тези неща. Кой в средата на XX-ти век е мислил за чистотата на въздуха? Решаването на едни проблеми винаги води до други, не можем да вървим по един прав и нелъкатушещ път напред. Човечеството вече има мисъл за екологията, има противопоставяне на икономическия ръст и затоплянето на планетата. Тревогата е дали ще сме достатъчно бързи в приложението на алтернативните зелени технологии, които да ни спасят.

Алергичните болести са малка последици от всичко това, те са следствие от изолирането на хората от околната среда, което в голяма степен е причина за развитие на болестите на имунната система.

Не можем да очакваме, че променяйки природата, няма да променим и микробиома. Човек не може да се изолира от околния свят.

Пандемията ярко ни показа, че заради бурното икономическо развитие няма да останем незасегнати, независимо дали сме в Китай или в развития свят. Всичко е свързано, разклащането на един компонент се отразява на цялата система. Много грешки се правят. Ето, САЩ напуснаха СЗО. Има много голям хаос и липса на предсказуемост в развитието на цивилизацията. От нас зависи посоката, която ще изберем – конструктивна или деструктивна. Имам надежда, че човечеството ще избере по-екологично съобразен път на развитие. Не можеш да живееш добре в един свят, ако всички около теб живеят зле.


Преди по-малко от година Вие оглавихте Българското дружество по алергология. Какво ще промените в работата му? Защо?

Няма да правя революционни промени. На шега, чувствах се като човек, който няма особен късмет. Откакто оглавих клиниката, тя се срути и имаме изключителни проблеми. В момента сме пребазирани в Клиниката по кожни болести, имаме непрекъснати проблеми със сградния фонд. Трудно е да се отдадем само на нашата лекарска дейност, опитваме се да оцелеем. Във време, когато през 2025 г. се очаква половината от българите да имат някаква алергия, можем да се окажем без основно звено за обучението на алерголози. За мен това е голяма отговорност, решена съм да се преборя с всичко от нашата българската реалност.

Проф. Димитров, който бе начело на дружеството до 2017 г., полагаше много усилия и имахме интензивен дружествен живот – имахме сбирки всеки месец. Ние сме малка общност, има цели области без алерголози. Тази общност има нужда от по-чести контакти, много държим на това.

Нещата се промениха с променените в регулациите на индустрията, която финансира срещите ни.  Когато акад. Петрунов стана председател, направи седмия Конгрес на алергология през 2017 г. Той бе много успешен, с голямо международно присъствие. Сега трябва да се впишем в това, което ни позволява съвременната среда. Да имаме поне две сбирки годишно (пролет и есен), на 2 години веднъж – конгрес с по-голямо международно участие.

Искам и в клиниката, и в дружеството всеки да се чувства в своето семейство, да има комфорт. Казах в моята предизборна реч – независимо от известните турбуленции и нарушения в хармонията на нашите отношения, ще я върна тази хармония. Първо: да постигнем по-редовна комуникация, която е чудесен начин за обмен на научна информация. Второ: да постигнем високо професионално и научно ниво на нашите колеги в медицината, която се развива много бързо, лавини от информации ни затрупват. Необходимо е това знание да се споделя с всички колеги в нашата професионална мрежа. Трето: винаги делим общи болести с УНГ, дерматолози, имунолози. Ако се менажират по-добре тези взаимодействия, е чудесно и ползотворно – и от практическа, и научна гледна точка. Ние вече подобрихме комуникацията ни с дружествата на пулмолозите, УНГ, дерматолозите.

Подготвяхме пролетна среща, подкрепена от поне 30 компании от индустрията. За съжаление, в условията на COVID-19 всичко се срути.

Направихме затворена Фейсбук група, в която дискутираме и решихме да направим през юли нашата среща, но когато случаите започнаха да се увеличават, си дадохме сметка, че не можем да съберем 200 човека на едно място. Представете си всички алерголози от страната под карантина… Постъпихме мъдро. В този COVID-19 период, това, което опитахме с ръководството на дружеството, бе поне да започнем да правим дигитални срещи. С подкрепата на GSK извършихме независимо медицинско обучение на тема „Тежка астма“, в което всички членове на

Клиниката по алергология изнесоха лекции пред цялата ни общност. Бяхме приети много радушно с уебинари, продължили 3 седмици. Преди това направихме този формат и на ниво клиника, защото знаете, такава беше политиката, да не правим събирания на много хора.

Онлайн консултациите стават все по-разпространени и бързо се развиват в условията на COVID-19. Заедно с UCB – по време на Световната седмица на алергиите (28.06 – 4.07.2020) и Световния ден за борба с алергиите 8 юли, организирахме Национална кампания за борба с днешните алергии в условия на Covid-19. Партньори на нашето Българско дружество по алергология (БДА) бяха Университетска болница „Александровска” и Healee.com, платформа за телемедицина и онлайн консултации. Кампанията целеше да насочи вниманието към алергичните заболявания, възможностите за ранна диагностика, профилактика и добър контрол. Направени бяха 500 безплатни прегледа на пациенти с уртикария и алергичен ринит.

Аз съм фен на технологиите, бих направила така, че да стане законна електронната рецепта, да има електронно досие на всеки пациент.

Започнахме подготовка на есенната дигитална – по-голяма и с повече теми, конференция. Ще я подготвим в два формата – и във виртуален, и в реален формат. Ако е виртуална, няма да има програма като на живо, програмата ще бъде по-къса и разтегната в няколко вечери, още обмисляме това. Много организации минават на този вариант, това е бъдещето.

Технологично добре подплатени, дигиталните събития са успешни, макар че живият, неформален контакт е незаменим. И студенти, и колеги го искат – при обучението, при прегледа, при комуникацията с пациентите. Нетуъркингът не може да стане виртуално. Ще продължава да има уебинари, но ще продължава да се цени живият, емоционалният контакт и емоционалната интелигентност. Не сме роботи, а това е, което ни прави хора.


Традиционен за тази рубрика въпрос: ако сте министър на здравеопазването, какво ще сторите през първите 3-6 месеца от мандата си?

Преди няколко години завърших здравен мени­джмънт. Напоследък много мисля за феномена смърт на експертизата, разгледан по много добър начин в книгата на Том Никълс. В момента ние се сблъскаме с този феномен – имаме невероятно много информационни канали, включително и на фалшива информация. Истинската информация е една от многото и за човек, който няма подготовка, е много трудно да отдели истинската от фалшивата информация. В този аспект експертното мнение е много различно от просто някакво мнение.Ето защо не се чувствам толкова добре подготвена в областта на организацията на здравеопазването. Мога да давам идеи, но ми се иска действително експертите в областта на организацията на здравеопазването да бъдат министри на здравеопазването.

Едно от изключителните изкривявания, които станаха в нашата система, е търговският елемент в нея. Може би трябва да се премине от чисто търговско към разходо-покриващо здравеопазване, т.е. не да се направи непременно печалба, както е при частните болници. Ние стигнахме до феномена у нас да има най-много болници на глава на населението в Европа, най-много хоспитализации. Естествено, че ще ги имаме, след като целта е болниците да се изхранват от хоспитализации. НЗОК е монополист, няма и капацитет, за да бъде достатъчно контролиращ орган. И като се добави фактът, че имаме изключително недофинансиране в извънболничната помощ, пациентът трябва да доплаща почти всичко.

Хоспитализациите не са толкова начин за източване на Касата, отколкото пациентът да получи изследвания без да плати за тях. Това е компенсиране на дефицита, който имаме в извънболничната помощ.

При цялостното използване на пазара аз лично, като алерголог, съм облагодетелствана, търсят ме много пациенти! Но от друга страна не може да не се замисли човек, че имаме нужда от малко по-глобално мислене за здравеопазването. Появиха се хубави частни болници, в които се работи на добро ниво. Ние работим също на добро ниво, нашите пациенти имат достъп почти до всички скъпи лечения. Развитието на биологичната терапия е изключително мощно. Комуникацията, обучението, навлизането на нови лекарствени продукти, всички тези иновации променят неимоверно живота на хората. Въпреки това конструкцията на здравеопазването у нас трябва да се промени, за да имаме медицина.

Много голям е проблемът със средния медицински персонал. Черна шега е, че ако закрием нашата клиника, то няма да е за друго, а заради липса на медицински сестри. Почти всички са близо до пенсионна възраст.

Всички колеги, които работят в болница, работят и извън нея (на 2-3 места), това се видя в условията на пандемията. Те не могат да се издържат изобщо със заплата 600-800 лв. Разликата в заплащането на санитар-сестра-лекар, почти липсва. Този търговски принцип създава страхотен дисбаланс между различните специалности. Някои пътеки са изключително недофинансирани, други – обратното, на лобистки принцип. Патоанатоми, пулмолози – специалности, които не са пазарни, скоро ще бъдат крайно недостатъчни. Ние не можем да разчитаме на епидемии, че да се издържат инфекциозните отделения от пътеки. Когато няма епидемия, тези отделения са празни, но това означава ли да нямаме инфекционисти и епидемиолози?

Едно от обясненията за по-благоприятното развитие на пандемията в Източна Европа е в точно тези остатъци от държавно здравеопазване – имаме РЗИ-та, а на Запад – не. Колегите в РЗИ-тата са абсолютно неплатени и немотивирани. А добре, че ги имаше, за да намерим епидемиологичните вериги и контактните лица при нас, а на Запад това ставаше изключително трудно.


Как оценявате мрежата кабинети по алергология у нас? В частност: Клиниката по алергология към УМБАЛ "Александровска" е единствена в страната, това не е ли проблем?

Моите проблеми са със сградния фонд. Ако бъда човекът, който е закрил тази клиника, то ще е заради това, че няма къде да работим. Това е абсурдно: в XXI век да нямаш покрив, усещането през последната година е кошмарно. Другите университети дори не се опитват да направят обучение по алергология, нямат и катедри, няма клиники.

Всеки университет е автономен, всяка болница. Алергологичните пътеки не са добре платени, това не е особено печелившо, което създава проблеми за нашите млади кадри. Когато завършат, те могат да работят само при нас или в Плевен. Във Варна съществуваше алергологична клиника, но тя беше закрита. Имаме концентрация на кадри на едно място. Ако не успеем да се справим, загиваме. Всеки от нас може да си намери работа в кабинет, но това е съвсем различно, отколкото работата на отбор от специалисти, които взаимно се обогатяват – и научно, и практически. Нашата клиника трябва да оцелее, макар да сме в етап на изключителни трудности.