Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


Диспнея и рентгенови промени


53-годишен мъж постъпва в спешно отделение със задух и непродуктивна кашлица. Два месеца преди това е претърпял офталмологична операция. Шест седмици след интервенцията развива непродуктивна кашлица с болка в гърдите, локализирана в предната дясна част на гръдния кош. Проведена е рентгенография на гръдния кош (Фиг. 1) и пациентът е лекуван със седемдневен курс на левофлоксацин, азитромицин и НСПВС. След първоначалното умерено подобрение симптомите му се влошават.

При преглед е с телесна температура 38°C, сърдечна честота 103 удара в минута, дихателна честота 20 вдишвания в минута и кислородна сатурация 92%. При аускултация е с отслабено дишане. Намален фремитус, скъсен перкуторен тон в дясно базално. Кръвно-газовият анализ показва рН 7.46, парциално налягане на въглероден диоксид 35.7 и парциално налягане на кислород 63.2.


ВЪПРОС:

Въз основа на анамнеза, статус и проведени изследвания, кое от следните е най-вероятната диагноза?


Отговор:

Обсъждане

Верен отговор:
D: белодробен емболизъм

Рентгенографията на пациента показва фокална непрозрачност в десния бял дроб, което е класическо представяне на белодробния инфаркт, причинен от белодробна емболия (т.нар. Hampton hump или гърбица на Хамптън). Навременната диагноза е важна, тъй като общият риск от смъртност при лица с нелекувана белодробна емболия е 30% в сравнение с 2 до 8% при лекувани пациенти. Диагнозата изисква високо клинично подозрение при пациент с рискови фактори.

Гърбицата на Hampton се проявява като клиновиден инфаркт в сегмент от белия дроб, който е в контакт с плевралната повърхност.

Допълнителните рентгенографски признаци на белодробна емболия включват симптома на Westermark (област на фокално намалена перфузия) и симптома на Palla (уголемена белодробна артерия). Тези признаци обаче се отбелязват рядко и основната стойност на рентгенографията на гърдите е изключване на други диагнози. Въпреки че рентгенографията при пациенти с белодробна емболия може да бъде без особености, често се наблюдават уголемяване на сърдечната сянка, повдигане на диафрагмата.

Симптомите на белодробната емболия често са неспецифични. Диспнея, болка при дишане и кашлица са най-честите симптоми. Други често срещани симптоми включват кръвохрак, синкоп, сърцебиене, ажитация и изпотяване. Класически признаци на белодробна емболия са тахикардия, тахипнея и треска над 38°С. Други често срещани признаци са хрипове, отоци на долните крайници, сърдечен шум и подчертан втори сърдечен тон. Кръвно-газовият анализа показва респираторна алкалоза и хипоксемия въпреки хипервентилацията. Белодробната ангиография е диагностичното изследване от първа линия. Въпреки това по-малко инвазивната КАТ се е превърнала в обичаен подход при спешна диагностика и има положителна прогнозна стойност от 96%.

Рентгенографски аденокарциномът се проявява като уплътнение на всякаква форма, обикновено без калцификация.

Резултатите от рентгенографията на пациента могат да се асоциират с пневмония, но не се отчита подобрение от антибиотици и са налице рискови фактори за бело­дробна емболия.

Белодробният абсцес обикновено се проявява като кавитация, която може да съдържа ниво въздух-течност.

Въпреки че пациентът е претърпял скорошна операция на очите, еписклерит, склерит, конюнктивит и увеит са типичните очни прояви на грануломатозата на Вегенер. Лезиите, свързани със състоянието, са във формата на монети.

Състояние

Рентгеногарфски промени

Аденокарцином

Засенчване с разнообразна форма, обичайно без калцификати

Пневмония

Тъканно консолидиране, ограничено от плеврата

Белодробен абсцес

Белодробна кухина, която би могла да съдържа течност с ниво

Белодробен емболизъм

Клиновидно засенчване на белодробния паренхим

Грануломатоза на Wegener

Множествени, двустранни, нодуларни инфилитрати; монетоподобни лезии