Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2020

10 причини светът да се сблъска с пандемия - част I

виж като PDF
Текст A




Въпросът е кога, а не дали ще видим още един глобален взрив на смъртоносна болест. Работещите в сферата на общественото здравеопазване казват, че има реална вероятност от появяването на бързоразвиващ се патоген в световен мащаб през следващите години. Изминал е почти век, откакто Испанският грип през 1918 г. е отнел милиони животи. Широко разпространената болест заразила над 500 млн. души и причинила десетки милиони смъртни случаи. Въпреки големия напредък в медицината и технологиите през миналия век, днес не сме в безопасност от избягването на подобно събитие. Днес светът вече се сблъска с предизвикателството Ковид-19, но кои са някои от вероятните причини за развитието на пандемията, прочетете в статията.

Нарастващото население

По време на испанската пандемия от грип през 1918 г. на планетата живеят по-малко от два милиарда души. Широкоразпространената болест причинява смъртта на приблизително 2.5% от световното население, т.е. около 50 милиона души. Днес на земята живеят 7.6 милиарда души. Друга пандемия със същата смъртност в световен мащаб би довела до смъртта на 190 млн. души.

Голямата плътност на населението увеличава разпро­странението на инфекциозни заболявания. Повече хора заемат една и съща зона, което води до повече контакт между хората и повече възможности за разпространение на болести. Повече от половината от населението на света живее в градските райони и този процент продължава да расте. Заразните болести бързо се разпространяват в големите градове. Хората, които използват обществен транспорт, са в тясна връзка помежду си. В много страни гъсто населените райони имат бедняшки квартали, където хората живеят в нискохигиенични условия, които насърчават развитието и разпро­странението на бактерии.


Антиобитична резистентност

През последните 70 години антибиотиците се използват за лечение на широк спектър от инфекции, причинени от бактерии. Но тези лекарства губят потентността си, тъй като бактериите мутират и стават резистентни на антибиотици. Инфекциите, причинени от резистентни на антибиотици бактерии, са много трудни, а понякога и невъзможни, за лечение. Том Фриден, бивш директор на Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ, заявява по време на пресконференция през 2014 г., че резистентните на антибиотици бактерии могат да причинят следващата пандемия.

CRE бактериите са наречени така поради тяхната устойчивост към карбапенеми, клас антибиотици, които са много мощни и обикновено ефективни срещу резистентни на лекарства бактерии. По-рано СЗО публикува списък на 12-те най-устойчиви на антибиотици бактерии.

Приоритизирането на бактериите е по отношение на това кои патогени изискват най-незабавно внимание при разработването на ново лечение.

В челната тройка, считани за „критични“, са били устойчивите на карбапенеми бактерии. Останалите щамове в списъка показват резистентност към някои антибиотици, но не и към най-силните. Тези патогени причиняват заболявания като пневмония, кръвни инфекции и гонорея.

Ако нарастващият проблем с антибиотичната резистентност не бъде разрешен, много инфекции, които лесно се лекуват, могат да се превърнат в смъртна присъда. За съжаление, фармацевтичните компании не дават приоритет на създаването на нови антибиотици. Процесът изисква големи инвестиции и разходи за изследвания и разработки и осигурява ниска печалба, тъй като пациентите приемат лекарствата само за кратък период от време.

 
Чести мутации на вируса на грипа

Експертите посочват грипния вирус като един от най-вероятните причинители на следваща пандемия. За съжаление, това не означава, че може да направим нещо, за да го предотвратим.

Грипът е трудно предвидим и човек трудно може да се подготви за среща с него. В момента най-добрата форма на защита е сезонната противогрипна ваксинация, която дава частична защита. Учените създават годишните ваксини месеци преди началото на грипния сезон. Те правят предположение кои грипни щамове ще циркулират на база на проучвания и съответно подготвят ваксината. Ефективността на тази профилактична мярка варира според годината. През грипния сезон 2015-2016 г. приблизително половината от хората, които са се разболели, действително са били защитени от активните щамове през тази година. Грипният сезон 2014-2015 г. беше още по-тежък, като само 19% от ваксинациите осигуряват защита от вирусите.

Само няколко щама на грипния вирус циркулират в световен мащаб, но се смята, че съществуват още десетки. Всеки щам мутира всяка година.

Степента, в която щамът мутира, е основен фактор за това колко опасен е произтичащият вирус. Някои грипни мутации са много леки.

Необходима е само малка промяна в генетичния код на грипа, за да стане неузнаваем за имунната система на човека. През някои години грипът претърпява толкова драстични мутации, че се появява като почти напълно нов вирус. Това са годините, които водят до пандемия, като мутацията на вируса, предизвикала испанския грип от 1918 г.


Изсичането на горите

Приблизително 75% от новите инфекциозни заболявания са зоонотични, което означава, че се разпространяват в хората от животни. С увеличаването на честотата на контактите между хората и дивата природа, нараства и рискът от инфекция. Обезлесяването увеличава появата на заболявания като Ебола и малария, тъй като нарушава околната среда на животните, които са домакини на болестотворните бактерии.

Когато местообитанията им са унищожени, животните са принудени да търсят храна и подслон другаде, което често ги довежда до по-близък контакт с хората.

Идеята, че обезлесяването увеличава разпространението на болестта, не е нова. В края на 90-те проучване на активността на комари в Перу показа, че видовете, пренасящи малария, живеещи в обезлесена зона, ухапват хора почти 300 пъти по-често от същия вид, живеещ в недокосната гора. Според проучване от 2010 г. изсичането на само 4% от бразилска гора е довело до 50% увеличение на случаите на малария.

Обезлесяването също допринася за силната суша в Бразилия. Това кара хората да съхраняват повече вода в открити контейнери, практика, която привлича комарите и се смята, че е увеличила разпространението на зика вируса. Комарите не са единственият носител на болестта, засегнат от обезлесяването. Примати, прилепи и гризачи също са пълни с патогени, които заразяват хората. Докато продължаваме да навлизаме в местообитанията на животните, ще продължи да съществува риск от нови заболявания, някои от които могат да се окажат силно заразни и нелечими.

 
Биотероризъм

Следващата пандемия може да бъде резултат от умишлена атака. Бил Гейтс, един от най-богатите мъже в света, прекарва последните 20 години, финансирайки глобална здравна кампания. На конференция по сигурността в Мюнхен, Гейтс предупреждава, че биотероризмът, умишленото освобождаване на вируси или микроби, може да бъде причина за убийството на милиони хора. Заплахата от биотероризъм се увеличава през последните години. Промените в молекулярната биология правят развитието на биологичното оръжие по-лесно и по-достъпно.

Терористите вече имат възможността да използва генно инженерство за синтезиране на едра шарка или създаване на силно заразна и смъртоносна версия на грипа.