Разгледани са най-честите възпалителни заболявания на урогениталната система. Това са пиелонефрит, простатит, орхиепидидимит, уретрит и цистит. Обикновено те се проявяват в две клинични форми – остра и хронична. Авторът описва тяхната честота, клинични симптоми, диагноза, диференциална диагноза и лечение. Настоящият обзор завършва с ценни съвети и препоръки за основните принципи на лечение и профилактика на описаните възпалителни заболявания на урогениталната система.

Проблемът за хематурията е актуален и ежедневен както в първичната практика, така и в специализираната урологична. Въпросът с оценката на хематурията дали се дължи на урологични, нефрологични или други причини вълнува голяма група от лекари – общопрактикуващи, педиатри, хирурзи, лекари в спешните отделения и други. От една страна, хематурията може да бъде симптом на заболявания и състояния с лоша прогноза и развитие, от друга страна – хематурията би могла да се дължи на неясни или безобидни причини. Целта на настоящата статия е да бъде направено обобщение за най-честите причини за хематурията, диагностичните възможности за уточняване на причините и произхода ú, както и поведението при пациентите, при които не се открива причина за хематурията.

Уролитиазата е едно от най-широко разпространените социалнозначими заболявания, с нарастване на заболеваемостта през последните десетилетия. Понастоящем съществуват няколко водещи минимално-инвазивни метода за лечение на уролитиазата, които са взаимнодопълващи се и високоефективни. В настоящия обзор е извършен преглед на съвременните терапевтични подходи при бъбречно-каменна болест, целящо по-добро разбиране на техните клинични индикации, приложение и комплексно приложение.

Еректилната дисфункция (ЕД) е най-често обсъжданото сексуално разстройство. Представлява постоянна или периодично повтаряща се невъзможност да се достигне и/или поддържа ерекция на пениса необходима за сексуална активност. Това състояние има огромно отражение върху качеството на живот на засегнатите мъже. От 10 мъже на възраст между 40-70 години, пет имат проблеми с ерекцията. За повечето мъже сексуалните възможности са в основата на доброто им самочувствие и фактор за пълноценен социален живот.

Интерстициалният цистит или синдромът на болезнения пикочен мехур е полиетиологично и индивидуално протичащо заболяване, което не бива да бъде пренебрегвано и подценявано. Обичайните симптоми са чести и спешни позиви за уриниране, съчетани с тазова и супрапубична болка.

Бронхиектазиите (БЕ) са все по-често срещано заболяване със значително влияние върху качеството на живот на засегнатите пациенти. Те представляват хронична и необратима дилатация на един или повече бронхи, дължаща се на структурни промени в стената им. Честотата на БЕ е по-висока в развиващите се страни и сред по-възрастното население, но могат да засегнат всяка възраст.

Интерстициалните белодробни заболявания (ИБЗ) включват редица заболявания, протичащи с възпалителни промени и фиброзиране в белия дроб и често биват трудно разграничими както от общопрактикуващите лекари, така и от специалистите. Класификациите на база на клинични, радиологични и хистологични описания понякога може да са доста объркващи.

Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е заболяване с прогресивен ход, изразена симптоматика и чести екзацербации, което води до влошено качество на живот и висока смъртност. Целта на настоящото проспективно проучване е да се оцени качеството на живот при пациенти с различна по тежест хронична обструктивна белодробна болест и да се идентифицират най-значимите показатели, които оказват влияние.

Националното изпитване за лечение на емфизема използва мултидисциплинарен екипен подход за прилагане на максимален протокол за медицинска помощ, включително регулиране на лекарствата и амбулаторна белодробна рехабилитация за всички пациенти и хранително и психологично консултиране при необходимост.

Бронхиалната астма е хетерогенна болест, характеризираща се с разнообразие от патогенетични процеси, обуславящи развитието на различни фенотипи, сред които като проблемен за постигане на контрол се отличава фенотипът на тежката астма.

Астмата е хетерогенно хронично заболяване, чиито тежки форми в значителен дял са неконтролирани. Неутрофилната астма все още се проучва и изисква ефективна иновативна терапия. Персонализиран подход би позволил подобряване на контрола на астмата с помощта на биомаркери – предиктори на фенотипи/ендотипи, на отговора на таргетно лечение и на други терапевтични възможности.

ежката астма е отделна клинична единица, характеризираща се с повтарящи се обостряния, намалено качество на живот и лош контрол на астмата, тъй като обикновените схеми на лечение остават недостатъчни. Трудността при лечението на тежката астма произлиза отчасти от множеството съществуващи фенотипове и от нашата неспособност невинаги да ги разпознаем.

Ангиоедемът е проява на остро настъпил оток на дълбоките слоеве на кожата или лигавиците в резултат на пароксизмално повишаване на пропускливостта на кръвоносните съдове. Ангиоедемът може да бъде наследствен или придобит и да бъде причинен от различни вазоактивни медиатори (напр. хистамин и брадикинин). Класификацията на Международната работна група по наследствен ангиоедем (HAWK) предлага съвременна класификация, разграничаваща наследствени и придобити форми на ангиоедем, свързани или независими от дефицита на C1 инхибитора.

При имунокомпетентни непушещи пациенти, които не приемат ангиотензин-конвертираши ензимни инхибитори (АСЕ инхибитори), най-честите причини за хронична кашлица са синдромът на горните дихателни пътища, астма и гастроезофагеална рефлуксна болест. Тези заболявания съставляват повече от 90% от патологията при хронична кашлица. Често се наблюдава съчетание на тези заболявания и пациентите имат повече от симптомна кашлица. След изключване на тези най-чести заболявания трябва да се извършват по-задълбочени изследвания, обикновено след консултация с алерголог или пулмолог.

Студовата алергия е болест и трябва да се мисли за нея като такава. Това е вид хронична уртикария. Принадлежи към групата на физикалната уртикария. В отговор на студов фактор се освобождават медиатори на алергичната каскада и водят до сърбеж, зачервяване и болка. Крайниците стават ливидни. Основни диагно­стични показатели са студовите аглутинини.