Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2020

Еректилна дисфункция

виж като PDF
Текст A
Ю. Ганчев, Ат. Доков, Р. Младенов, Д. Стоилов, С. Цветкова, П. Павлов, Р. Спасов, М. Цветков
Клиника по урология, V МБАЛ, гр. София


Еректилната дисфункция (ЕД) е най-често обсъжданото сексуално разстройство. Представлява постоянна или периодично повтаряща се невъзможност да се достигне и/или поддържа ерекция на пениса необходима за сексуална активност. Това състояние има огромно отражение върху качеството на живот на засегнатите мъже. От 10 мъже на възраст между 40-70 години, пет имат проблеми с ерекцията. За повечето мъже сексуалните възможности са в основата на доброто им самочувствие и фактор за пълноценен социален живот.

Все още са малко проучванията, които изследват връзката между еректилната дисфункция и пълноценния живот на мъжа. Те ограничават социалните си контакти, рязко снижават работоспособността си и удовлетворението си от семейните отношения. Засяга се здравословното състояние, реализацията  като родител и творческата реализация. Възможни са появата на противообществени прояви, агресия и депресия и влошаване на цялостното благополучие.

Посредством ефективна помощ за отстраняване и превенция на еректилната дисфункция можем да подобрим значително индивидуалното, двойково, фамилно и социално ниво на страдащия мъж[1]. Еректилната дисфункция се отразява негативно върху качеството на живот на мъжа[1,2]. Тя е съчетана с мъчителна тревога на самия индивид[3,4].

Еректилната дисфункция представлява невъзможността да се постигне и поддържа задоволителна ерекция и ригидност на половия член за извършване на сексуално сношение[5,6].

Еректилната дисфункция е твърде често състояние според различните проучвания и критериите за диагноза[6]. Всичките те показват увеличение на честотата на засегнатите с това заболяване с напредване на възрастта:

  • За мъжете под 40-годишна възраст (1-9%).
  • За мъжете между 40 и 49-годишна възраст (10-15%).
  • За мъжете между 50 и 70-годишна възраст (20-40%).
  • За мъжете между 70 и 80-годишна възраст (50-100%).

През 1994 г. Feldman, H. A. et al. провеждат представително проучване на еректилната дисфункция при мъже на възраст от 40 до 70 години.

Според това изследване, засегнатите от това заболяване са 52% от участващите в проучването мъже. Сред тях пълна липса на ерекция имат 15% от четиридесет годишните, като този процент се увеличава с напредване на възрастта до 50% при седемдесет годишните с пълна липса на ерекция. При по-младите мъже тези нарушения са по-редки и по-леко изразени. Следователно с напредването на възрастта нараства честотата на еректилната дисфункция и нейната тежест – от 2% при мъже на възраст 18-39 години до 48% при мъже над 70-годишна възраст[7].

Сравнявайки сходни възрастови групи, показват същите резултати – от 2% при 40-годишните и 25-30% при 65-годишните[8,9]. Докато Kinsey et al. докладват по-ниски стойности за всички възрасти, а други проучвания дават по-висока честота. Еректилната дисфункция засяга милиони мъже по света[10,3,11,12]. И в Япония е установено, че заболяването се увеличава с възрастта: сред младите между 23-29 години се среща в 1.8%, а от мъжете в осмото десетилетие са засегнати 64.3%[13]. Във Франция всеки четвърти мъж след 40-годишна възраст е засегнат от проблеми с ерекцията[14]. Прогнозата на изследователите е, че към 2025 г. броят на мъжете с еректилна дисфункция ще нарасне близо два пъти и ще достигне 322 млн. мъже[15].

Възрастта е основен рисков фактор за засегнатите от еректилна дисфункция. Но тя не е единственият фактор, който нарушава способността на мъжа за пълноценна ерекция. За появата на еректилната дисфункция след 50-годишна възраст, решаваща е ролята на сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ), които имат с еректилната дисфункция общи рискови фактори. Еректилната дисфункция засяга около 70% от мъжете със ССЗ и често ги предхожда с 2 до 5 години[16]. В допълнение към сърдечно-съдовите заболявания се отчита значението и на диабета, приемът на определени медикаменти, психологични фактори (професионален стрес, депресия) и други. Всички тези фактори се допълват още от метаболитни нарушения и затлъстяване, социално-икономическите условия, алкохолизъм, тютюнопушене, физическа активност и хипотестостеронемията[17-19].

Какво представлява всъщност ерекцията? Ерекцията е в резултат на важна промяна на размера и на консистенцията на половия член от състоянието на мекошавост (мекост, малък и релаксиран) до състоянието на ерекция (кръвонапълване) на пениса – състояние на ригидност[20]. Ерекцията е в резултат на комплекс от психологични и физикални параметри. Тя не трябва директно да се свързват с оргазма и еякулацията. Представлява съдово-тъканен комплекс под невро-хормонален контрол на тестостерона.

Определянето на причините за еректилната дисфункция е първият етап за успешното лечение на това тежко страдание. Причините могат да бъдат: физически и психологически, а понякога и двете.

Физическите причини са:

  • Лошата циркулация на кръвта в половия член, свързана със захарния диабет, атеросклерозата и артериалната хипертония, могат понякога да доведат до еректилна дисфункция.
  • Увреждане на централната и периферната нервна система в следствие на затлъстяване и диабет (то е първото метаболитно заболяване, водещо до еректилна дисфункция поради възникнали съдови и неврологични проблеми и усложнения), мозъчен инсулт, лезии на гръбначния мозък, хирургически интервенции в малкия таз (при трансуретрална резекция на простатата – TUR-P над 13% от мъжете са с еректилна дисфункция[21]. След радикална простатектомия честотата варира в широки граници (от 25% до 75%)[22], хроничен алкохолизъм, исхемичен приапизъм, който продължава повече от 24 часа води до тежка еректилна дисфункция в повече от 90% от случаите[23]), уретропластиката също има отношение към еректилната дисфункция[24-26].
  • Употребата на успокоителни средства, антихипертензивни лекарства, антидепресанти, антимигренозни препарати, особено когато се злоупотребява с алкохол и тютюнопушене.
  • Вторични хормонални нарушения, водещи до тестикуларен дисбаланс, бъбречна недостатъчност, заболявания на черния дроб и смущения в уринирането.

Психологическите причини са:

  • Тежки хронични психични заболявания и лечението, което получават.
  • Депресия.
  • Състояние на стрес и дистрес.
  • Страх от повторна невъзможност за полов контакт.

Еректилната дисфункция може да бъде съчетана с нарушение на еякулацията (т.нар. преждевременна еякулация), липса на желание за секс (нарушение на либидото) и отсъствието на оргазъм.

Преждевременната еякулация (ПЕ) е затруднение на мъжа да контролира постоянно своята еякулация преди, по време, или веднага след започване на половия акт. Един от пет мъже страдат от преждевременна еякулация по време на своя живот, независимо от възрастта[27]. Тя е по-често сексуално смущение спрямо еректилната дисфункция[28].

За диагнозата на еректилната дисфункция е необходимо да знаем основната причина за появата . Лекарят трябва да се запознае задълбочено с анамнезата на мъжа. Важни данни от анамнезата са:

  • Минали заболявания (от особено значение са прекарани възпалителни заболявания на урогениталния тракт).
  • Употребата на медикаменти, алкохол, тютюнопушене.
  • Наличието на диабет, хипертония, атеросклероза, хормонални, неврологични и психични заболявания (важен фактор са депресивните заболявания).
  • Психологични проблеми и междуличностни конфликти.
  • Прекарани хирургически интервенции или травми в областта на малкия таз.

Оценката на андрогенния статус следва да бъде включена в диагностичния процес при еректилната дисфункция. Лабораторните изследвания задължително включват кръвна картина, кръвна захар, липиден профил и ниво на плазмения тесто­стерон и пролактин. Наличие и на специализирани изследвания и тестове, което не се прилагат рутинно.

В съвременната медицинска наука са разработени големи и разно­образни възможности за лечение на това тежко страдание за мъжа. Откриха се ефикасни медикаменти. Усъвършенстваха се методите на хирургическо лечение на пениса. Коренна промяна настъпи с реваскуларизацията и протезирането, за да се запази достойнството и самочувствието на мъжа. Терапията винаги трябва да бъде комплексна и каузална. Дадени медикаменти предизвикват ерекцията, други я поддържат и дори усилват.

За лечението на еректилната дисфункция и преждевременната еякулация днес на първо място имат значение промяната в начина на живот, рационалното хранене, отказ от употребата на алкохол, цигари и наркотици.

От много години се използват различни вещества и лекарства за подпомагане проблемите при еректилна дисфункция и преждевременна еякулация. Първият клас медикаменти за ефикасно орално лечение са фосфодиестераза-5 (PDE5) инхибиторите. Независимо че са сигурни орални препарати, препоръчително е да не се употребяват от пациенти след ранен мозъчен инсулт или инфаркт, пациенти със сърдечно-съдови заболявания и такива с бъбречна и чернодробна недостатъчност.

При неуспех от медикаментозното и локално лечение се прилагат други средства и методи. Като алтернативна терапия на еректилната дисфункция могат да се използват средства за трансуретрално и вът­рекавернозно приложение. Това е лечение от втори ред.

През седемдесетте години на XX-ти век са въведени пенилните протези. Те непрекъснато се усъвършенстват и се отбелязват безспорни успехи в наподобяването на физиологичното състояние на пениса.

Реваскуларизацията не е показана за мъже с диабет, хипертония, кръвни заболявания, генерализирана атеросклероза и при възрастни мъже.

Вакуумните устройства са добра възможност специално за по-възрастните мъже с постоянни партньори.

В днешни дни в етап на проучване и вече приложение в някои страни е така наречената PRP (platelet rich plasma) injection терапия. В тази концентрирана плазма, която се инжектира в пениса, се съдържат много растежни фактори, влияещи регенеративно на тъканта. Бъдещето е на нови оперативни методи, нови лекарствени средства, генната терапия и вирусните вектори.

За съжаление, този здравен проблем понякога остава скрит от мъжете и съответно недиагностициран и нелекуван. Важно е тези проблеми да се споделят с лекаря, тъй като еректилната дисфункция е свързана и с други системни и психични заболявания като исхемична болест на сърцето, диабет, депресия и т.н. Ако не е доказана друга причина, еректилната дисфункция се дължи на съдови заболявания. Тя е независим маркер за сърдечно-съдов риск.

За всички проблеми има решение. Не оставяйте в неизвестността изживяването на вашия пълноценен сексуален живот. Във всички случаи на преждевременна еякулация споделете с лекар. Той ще ви помогне и ще ви даде верния отговор. Съвременните медикаменти и методи за каузално лечение на причините довели до еректилна дисфункция дават надежда за преодоляване на този социалнозначим проблем.

 

 
 
 

 
книгопис:
1. Laumann EO, Paik A, Rosen RC. Sexual dysfunction in the United States: prevalence and predictors. JAMA 1999;281:537-44.
2.    Guest JF, Das Gupta R. Health-related quality of life in UK-based population of men with erectile dysfunction. Pharmacoeconomics 2002;20:109-17.
3.    Feldman H. A., I. Goldstein, D.G. Hatzichristou, R.J. Krane. J.B. McKinlay. Impotence and its medical and psychosocial correlates: Results of the Massachusetts. Male Aging Study. J.Urol. 1994; 151:54-61.
4.    Althof SE. Quality of life and erectile dysfunction. Urology 2002;59:803-10.
5.    Potts A., Grace V., Gavey N., Vares. T. “Viagra Stories” challenging erectile dysfunction. Soc. Sci Med 2004;59:489-99.
6.    Giuliano F., S. Droupy. Dysfunction erectile. Progres en Urologie 2013;Vol.23,№9:629-637.
7.    Parazzini, F., F. Fabris, A. Bortolotti, A. Calabro et al. Frequency and Determinants of Erectile Dysfunction in Italy. Eur. Urol. 2000;37:43-49.
8.    Furlow WL: Prevalence of impotence in the United States. Med Aspects Hum Sex 1985;19:13-16 / Mulligan T, Retchin SM, Chinchilli VM, Bettinger CB: The role of aging and chronic disease in sexual dysfunction. J Am Geriatr Soc 1988; 36:520-524.
9.    Diokno AC, Brown MB, Hergoz AR: Sexual function in the elderly 1990.
10.    NIH Consensus Conference: Impotence: NIH Consensus Development Panel on Impotence. JAMA 1993; 270:83-90.
11.    Bener A.F., Melman A. The epidemiology of erectile dysfunction. Urol. Clin. North Am. 1995;22:699-709.
12.    McKinlay J. thw Worldwide Prevalence and epidemiology of erectile dysfunction. Int. J. Impot. Res. 2000;12(Suppl.4):S6-S11.
13.    Kumanov, F. The Male Climacterium, Sofia, 2002.
14.    Giuliano et al. Prevalence of erectile dysfunction in France: results of an epidemilogical survey conducted on a representative sample of 1004 men. Progres en Urologie, 2002;12:260-267.
15.    Wentzell E. and J. Salmeron. Prevalence of erectile dysfunction and its treatment in a Mexican population: distinguishing between erectile function change and dysfunction. J. men’s health 2009; Vol. 6, №1:56-62.
16.    Trayanov I. Evaluation of cardiovasucal risk during erectile dysfunction 2014; Cardio:30-34.
17.    Lewis, R.W., Fungl-Meyer K.S., Corona G., Hayes R.D, Laumann E.O., Moreira Jr. E.D. et al. Definitions/epidemilogy risk factors for sexual dysfunction. J. Sex. Med. 2010;7:1598-607.
18.    Shabsigh R., Kaufman J.M., Steidle C., Padma-Nathan H.. Urol. 2004;172:658-63.
19.    Kamenov Z.. Hipogonadism and erectile dysfunction. First multidisciplinary international symposium, Sofia, 2009, p. 13.
20.    Bostandziev R. and Katsarev M. Erection, 2005:8-11.
21.    Mladenov V., Ivanov G., Milushev M., Krastanov A., Vassilev V. et al.. Erectile dysfunction after TUR-P and conservative treatment for BPH. 23 National symposium of Urology and Endourology, Sandanski, 2018:p.48.
22.    Hinev Al., Anakievski D. Erectile function recovery after radical prostatectomy. 18 National symposium of Urology and Endourology, Sandanski, 2013:p.42.
23.    Dokov At., Mladenov R., Tzvetkova S., Stoilov D., Petrov B. et al. Priapismus in combination with perineal abscess and accidentally diagnosed diabetes – high blood sugar levels. 23 National symposium of Urology and Endourology, Sandanski, 2018:p. 47.
24.    Mundy A. R. Results and complications of urethroplasty and its future. Br. J. Urol. 71 1993:322.
25.    Johannes C.B., Aranjo A.B., Feldman H.A.. Incidence of erectile dysfunction in men 40 to 60 years old:longitudinal results from the Massachusetts male aging study. J. Urol., 163, 2000:460.
26.    Donkov I. and Rangelov S. Erectile dysfunction after bulbar urethroplasty. Androl., 22, 1, 2013:10-11.
27.    Porst H. et al. The Premature Ejaculation Prevalence and Attitudes(PEPA) Survey: Prevalence, Comorbidities and Professional Help Seeking. Eur. Urol. 2007;51:816-24.
28.    Waldinger M.D. The neurobiological approach to premature ejaculation. J. Urol. 2002;168:2359-67.