Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2020

Студова алергия

виж като PDF
Текст A
д-р Нина Шишенкова
УМБАТ „Царица Йоанна – ИСУЛ”, гр. София


Студовата алергия е болест и трябва да се мисли за нея като такава. Това е вид хронична уртикария. Принадлежи към групата на физикалната уртикария. В отговор на студов фактор се освобождават медиатори на алергичната каскада и водят до сърбеж, зачервяване и болка.

Крайниците стават ливидни. Основни диагно­стични показатели са студовите аглутинини.

Ключови думи: студова алергия, студови аглутинини, студов фактор, антихистаминови блокери

Алергията в днешния свят се приема като предизвикателството на деня.

Студовата алергия е вид хронична уртикария. Това са хетерогенна група заболявания, които имат специфична кожна реакция.

Те се разделят на три големи групи:

  • Спонтанна уртикария.
  • Физикална уртикария.
  • Други заболявания с уртикария.

Студовата алергия принадлежи към втората голяма група – физикалната уртикария.

Както показва името , студовата уртикария е алергична реакция на кожата под влияние на студ. Симптомите  се влошават при последващо затопляне на кожата. Заболяването се причинява от студови авто-АТ от клас IgМ. Те предизвикват аглутинация на еритроцитите при по-ниски температури – между 0-5°С. Тези АТ придобиват клинична значимост когато температурният им спектър на действие се разшири и придобиват значителна активност и при t 28-30°С. В зависимост от температурата на околната среда може да настъпи понижение на телесната температура в крайниците и в микроциркулацията на дисталните им части. Макар че много индивиди може да имат студови аглутинини, доказани в нисък титър in vitro под 1:64, малко от тях имат клинично проявена студова алергия. Патологичните АТ са в титър над 1:1000. Тези АТ може да се проявят и при артифициална хипотермия на организма, напр. в кардиохирургията.

Патогенните студови авто-АТ може да се различават от тези, които не предизвикват болестни реакции по тяхната способност да активират комплемента върху Er повърхности, да водят до вътре- или извънсъдова хемолиза. Това води до клинична картина на студова алргия.
IgM авто-АТ се свързват с Er в охладените части на тялото, активират комплемента до етап C3в. При връщане на Er в затоплените части на тялото IgM авто-АТ се отделят от Er мембрана. Свързаните с комплемента C3в на комплементарната система Er се залавят от рецепторите на макрофагите в черния дроб. Тези Er имат малка преживяемост поради което може да се прояви клинично хронично протичаща лека анемия.

Заболяването обикновено е свързано с В-клетъчни лимфоми, ХЛ левкоза и някои инфекции като инфекциозна мононуклеоза или микоплазмена пневмония. Поради това при възрастни студовата алергия може да е в хронични форми. При по-млади индивиди е остро протичащо. Провокира се от охлаждане и обикновено е с акроцианоза.

Генетичните фактори имат роля в някои фамилии. В много случаи се касае за конкретни физиологични особености на индивида.

В отговор на външен студов фактор (ниска температура, вибрации, вятър, студени предмети и др.) те водят до освобождаване на медиатори от алергичната каскада. Те бързо освобождават хистамин и в резултат на това се появява сърбеж, зачервяване и болка. От хистологична гледна точка уртиките са оток в областта на дермата и дилатация на венули и лимфни съдове. При уртиките в кожните участъци се появява повишена експресия на ендотелните адхезионни молекули и смесени възпалителни периваскуларни инфилтрати с различен интензитет. В тях има Eo. Lym. T хелпери, неутрофили, макрофаги, а най-голям е броят на мастоцитите. Сам по себе си студът не може да се смята като алерген.

Организмът не изработва АТ срещу него, а т.нар. студови аглутинини. Трябва да се прави съществена разлика между студовите аглутинини и криоглобулините. Студовите аглутинини са АТ, които причиняват аглутинация при ниски температури. Криоглобулините са АТ, които агрегират помежду си при ниски температури, без да ангажират Er.

Студовата алергия се съпровожда понякога и от други заболявания, инфекциозни и дори странични ефекти на някои медикаменти. Студовата алергия не е закономерна за определена възраст. По-често страдат младите жени.


Клинична картина

Проявите на заболяването са с различна продължителност и интензитет. При някои болни са леки и бързопреходни, но при други хронифицират и персистират цял живот. Различията в степента на тежест и продължителност са резултата от нарушения на имунния отговор.

Основна клинична характеристика:

  • Уртика
  • Ангиоедема

Съществуват различни форми на студова алергия. При някои от тях водещо оплакване са сърбежът и болезненото парене, а при други основна проява е ангиоедем. Те се появяват скоро след като кожата бъде подложена внезапно на ниска температура или е в контакт със студена вода и вятър.


Уртики

Те са на местата, изложени на студ. Имат типичната характеристика:

  • Централен оток с различна големина и парене.
  • Сърбеж и парене.
  • Преминават след 1 до 24 ч.


Ангиоeдема

Подуване на кожата на ръцете. Върху нея постепенно се появяват лилави петна, зачервява се и се усеща парене, сърбеж и дори болка.

Подуване на устните при консумация на студена храна и напитки. В редки случаи има оток на езика, гърлото и промени в дишането. По лицето може да се съпроводи с оток и болка. Заболяването е сериозно. За такива болни има особен риск при оперативни интервенции, извършени в студени операционни, и използване на незатоплени хирургични разтвори и материали. Това поставя тези болни в сериозен анафилактичен риск.


Диагноза

Най-важното е да се уточни дали наистина става въпрос за студова алергия. Добре снетата анамнеза води в правилната посока.


Анамнеза

  • Начало и провокиращи фактори.
  • Форма и размер на уртиките.
  • Наличие на сърбеж, парене и болка.
  • Денонощна променливост и тежест.
  • Наличие на ангиоедема.
  • Продължителност и рецидиви.
  • Фамилност.
  • Други придружаващи заболявания.
  • Прием на медикаменти.


Диагноза в амбулаторни условия

На предмишницата на едната ръка се поставя ледено блокче. До 20 min се наблюдава внимателно кожната реактивност. Ако по кожата се появи сърбеж и макулопапулозен обрив, студовата алергия не може да се изключи.

Лабораторни тестове – търсят се студови аглутинини.


Лечение

Целта на лечението е да се инхибира ефектът на освободените от мастоцита медиатори. В случая средство на избор са антихистаминовите блокери. На пазара има множество такива, които не водят до нарушение на качеството на живот


Профилактика

Ограничаване на студовите провокации. Да се избягва излагането на студен вятър, въздух, вода, предмети и ниски температури. През зимните месеци да се носят топли дрехи и обувки, които да запазват топлината на тялото. Да предпазват кожата от негативното действие на ниските температури и стимулират капилярното кръвообращение. Да не се допуска спад на имунитета. Да се приема пълноценна храна. От диетата да се изключат хистаминолибериращи храни – скариди, миди, морски дарове, ядки.

В домашни условия при промени да се правят маслени бани на ръцете. За целта всички растителни масла са подходящи.


Заключение

Това е болест и трябва да се мисли за нея като такава.
 
 

 
 
 
книгопис:
1.    Acquired Hemolytic Anemias. Tsvetkov. N – www.medinfo.bg/spisanie/2010/11/statii/pridobiti-hematolitichnianemii-1016.
2.    Hematology – A problem-oriented approach. S. Gross, S. Roath (Edrs). Williams & Wilkins, Baltimore, 1996.