Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2020

Възпалителни заболявания на урогениталната система

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Д. Младенов
УМБАЛ „Александровска”, гр. София


Разгледани са най-честите възпалителни заболявания на урогениталната система. Това са пиелонефрит, простатит, орхиепидидимит, уретрит и цистит. Обикновено те се проявяват в две клинични форми – остра и хронична. Авторът описва тяхната честота, клинични симптоми, диагноза, диференциална диагноза и лечение. Настоящият обзор завършва с ценни съвети и препоръки за основните принципи на лечение и профилактика на описаните възпалителни заболявания на урогениталната система.

Ключови думи: пиелонефрит, простатит, орхиепидидимит, уретрит, цистит

Възпалителните заболявания на отделителната система не са редки. Те включват пиелонефрит, простатит, уретрит, орхиепидидимит и цистит.

Предизвикват се от различни причинители, попаднали в организма по асцендентен или десцендентен път. Инфекцията може да обхване и цялата отделителна система от бъбреците до простатната жлеза и урет­рата. Причинителите са много разнообразни, но най-често това са ешерихия коли, протеус, ентерококи, клебсиела, стрептококи, стафилококи и др. Най-често инфекцията попада в организма по уриногенен път – директно отдолу нагоре или след полов контакт (асцендентно). Тя може да се разпространи и отгоре надолу по хематогенен или лимфогенен път (десцендентно). При жените най-често се диагностицира цистит, тъй като женската уретра е къса, широка и се намира близо до влагалището.

При съмнение за полово-предавано заболяване пациентите трябва да се изследват и за кандида, трихомонас, хламидии и микоплазми.

  
Пиелонефрит

Пиелонефритът е неспецифичен възпалителен процес на бъбречния паренхим и легенче. Той може да бъде предизвикан както от обща инфекция, попаднала в организма, така и от други фактори, които улесняват възникването му. Предразполагащи фактори за развитието му са обструкция по хода на пикочните пътища, рефлукс на урина, бременност, вродени аномалии, метаболитни нарушения или остра простуда.

  
Остър пиелонефрит

Клиничната картина на първичния остър пиелонефрит се характеризира с внезапно, бурно начало и висок фебрилитет. Налице е болка в лумбалната област, придружена от гадене и повръщане. Има и характерни промени в урината – наличие на белтък, цилиндри и левкоцити. При камъни в бъбреците обикновено е налице калкулозен пиелонефрит.

Диагнозата се поставя както от нефролози, така и от уролози с лабораторни и микробиологични изследвания на урината и образни методи.

Установяват се левкоцитоза, ускорено СУЕ и левкоцитни цилиндри. Диференциалната диагноза включва остър апендицит, холецистит, панкреатит, бъбречна колика, простуда и др.

Лечението на острия пиелонефрит е консервативно и продължително в болнично заведение. То включва широкоспектърни антибиотици и химиотерапевтици в зависимост от антибиограмата, болкоуспокояващи медикаменти и общоукрепващи препарати. Прогнозата на заболяването е добра при спазване правилата на добрата медицинска практика.

Клиничната картина и консервативното лечение на вторичния остър пиелонефрит е сходна с тази при острия. Лечението трябва да започне с отстраняване на обструкцията и осигуряване на ефективен дренаж на урината. При забавено започване на лечението има опасност от обща интоксикация на организма и развитие на уросепсис.

   
Хроничен пиелонефрит

При неправилно лечение и често рецидивиращ остър пиелонефрит, висока вирулентност на бактериите, намалени защитни сили на организ­ма, нарушен кръвоток на бъбреците, алергични реакции, той преминава в хроничен. Клиничната картина е много разнообразна, с различни нюанси и завоалирана. Диагнозата се поставя с лабораторни и образни методи на изследване, а диференциална диагноза се прави с хроничен гломерулонефрит и бъб­речна туберкулоза. Лечението е комплексно – консервативно и оперативно. Най-тежкото усложнение на хроничния пиелонефрит е папиларната некроза на бъбрека.

  
Простатит

Възпалителните заболявания на простатната жлеза са чести. Те спадат към полово-предаваните заболявания на мъжката полова система.

Най-често инфекцията попада в организма по асцендентен път при полов контакт, когато не са използвани механични контрацептивни средства. По-рядко причинителите се разпространяват по десцендентен (отгоре надолу) път. Това става по хематогенен и лимфогенен път или по съседство.

Простатитът се диагностицира предимно при млади мъже между 20 и 40 год. в активна полова възраст. Той може да бъде причинен от специфични или банални причинители. Разделя се на остър и хроничен.

   
Остър простатит

Причинителите попадат в простатната жлеза най-често при случайни полови контакти. Простатитът се развива при нормална простатна жлеза.

Най-честите причинители са ешерихия коли, стафилококи, кандида, трихомонас, хламидия и мико­плазми.

Клиничната картина е в зависимост от степента на развитие на заболяването и вирулентността на инфекцията. Пациентът се оплаква от парене при уриниране, чести позиви за уриниране, никтурия, тежест в перинеалната област и над пикочния мехур. Уринирането става все по-затруднено и може да има изразен фебрилитет.

Диагнозата се поставя чрез анамнеза, статус и микробиологично изследване на простатен секрет (или спермокултура). При ректално туширане простатната жлеза е умерено увеличена, болезнена, мека, сочна и лесно отделя простатен секрет. В напреднал стадий на заболяването се палпират силно болезнени зони (абсцеси). Лабораторните изследвания установяват промени в кръвната картина – левкоцитоза, ускорено СУЕ и в урината – увеличен брой левкоцити.

Острият простатит изисква своевременна диагностика и комплексно лечение. Само тогава може да бъде излекуван радикално. След уточняване на бактериалния причинител се провежда адекватно по вид, продължителност и дозировка противовъзпалително лечение.

Назначават се аналгетици и спазмолитици за облекчаване на болкови синдроми. Добър ефект имат различните физиотерапевтични и балнеологични процедури. При появата на усложнения (простатен абсцес) се извършва хирургично дрениране на абсцеса. При неспазване на тези принципи острият простатит се превръща в хроничен.

   
Хроничен простатит

Хроничният простатит е широко разпространен през последните години. Той е социално-значимо заболяване. Засяга мъжете в репродуктивна възраст и повлиява негативно техния сексуален живот. За съжаление, все още има бели петна в неговата етиология, патогенеза, протичане, лечение и усложнения. От него боледуват мъже в различни възрасти. Нерядко при хроничния простатит липсва типична симптоматика. В напредналите стадии той предизвиква неприятни оплаквания от страна на нервната система на пациента. Най-често той е резултат на неправилно лекуван остър простатит, съществуващ уретрит или обща инфекция на организма. Причинителите са същите, както при острия простатит.

Клиничната симптоматика е много разнообразна. Общите оплаквания са отпадналост, лесна уморяемост, нарушения на съня, главоболие, апатия, субфебрилна температура с неизяснен характер и др.

Пациентите имат чувство за тежест над пикочния мехур, дискомфорт между тестисите и ануса, тежест по хода на ингвиналните канали. Болката обикновено е слаба, с дразнещ характер и ирадиира по хода на уретрата. Често се появява спонтанно изтичане на простатен секрет от уретрата. С напредване на заболяването ерекцията става болезнена, вяла, недостатъчна и с бърза еякулация. Половият акт е непълноценен и се появяват негативни изменения в спермограмата. Пациентите стават раздразнителни, невротични и с психастенни оплаквания. Оформя се затворен порочен кръг на техните оплаквания.

Диагнозата се поставя чрез щателна анамнеза и изследване на урината. Обикновено половите смущения ни насочват към нея. При ректално туширане простатата е с намалени размери, неправилна форма, с по-твърда консистенция, лобирана и трудно отделя простатен секрет.

Микробиологичното изследване често не може да открие бактерии в спермата.

В диференциално-диагностично отношение се има предвид атония на простатата и специфичен простатит.

Лечението на хроничния простатит е трудно, сложно, строго индивидуално и комплексно. Антибиотичното лечение е в зависимост от находката. Допълнително се назначават физиотерапевтични и балнеологични процедури. Необходимо е да се обърне внимание на общото тонизиране на организма и успокояване на нервната система на пациента. Храната трябва да бъде лека, без употреба на алкохол, силни подправки, газирани напитки и цигари. Лечението се провежда неколкократно през годината.

   
Орхиепидидимит

Почти в 90% от случаите е налице едновременно остро или хронично възпаление на тестиса и епидидима, поради анатомичните особености и свързаност на тези два органа.

Острият орхиепидидимит възниква най-често асцендентно като усложнение след дълготрайна катетеризацията на пикочния мехур, след операция или травма. В първия случай се препоръчва сваляне на уретралния катетър и поставяне на цистофикс. В други случаи инфекцията попада по десцендентен хематогенен или лимфен път, след прекарани инфекциозни заболявания. Най-честите причинители са отново ешерихия коли, протеус, псевдомонас, клебсиела, стафилококи и др.

Клиничната картина се характеризира с уголемяване на съответния тестис, силна болка и зачервяване на кожата на скротума. В някои случаи е налице и висок фебрилитет. При палпиране на тестиса той е силно болезнен и уплътнен, но с гладка повърхност.

Хроничният орхиепидидимит е резултат от неправилно лекуван или недоизлекуван остър процес на тестиса и епидидима.

Диагнозата се поставя лесно. Диференциална диагноза се прави с хидроцеле, тумор на тестиса, ингвинална херния, варикоцеле, торзио на семенната връв и др.

Лечението се провежда с широко­спектърни антибиотици, спиртно-риванолов компрес, болкоуспокояващи, антипиретици, постелен режим и физиотерапия. След поставянето на компрес скротумът трябва да бъде повдигнат нагоре, а не да виси между краката. При усложняване и абсцедиране на процеса се извършва орхиектомия на съответния тестис. Специфичният орхиепидидимит се лекува по правилата на противотубекулозното лечение.

    
Уретрит

Уретритите се делят на небактериали и бактериални. Последните биват специфични и неспецифични.

При възпаление на уретрата пациентите се оплакват от парене в пикочния канал, особено при уриниране. Външният отвор на канала е подут, зачервен и слепнал. От него се отделя слузно-гнойна секреция, която замърсява бельото. При изследване на първата сутрешна порция на урината се намират голямо количество левкоцити и бактерии.

Диагнозата се поставя чрез микробиологично изследване на уретрален секрет и антибиограма. При някои пациенти може да се извърши и диагностична уретроцистоскопия.

Лечението се провежда с широко­спектърни антибиотици съобразно резултатите от микробиологичното изследване. Ефектът от него се контролира чрез последващи контролни проби. Препоръчително е спазването на хигиенно-диетичен режим – избягване на силни подправки, концентрати, цигари, газирани напитки. С оглед прекъсване на епидемиологичната верига пациентите трябва да спазват добра полова хигиена, да спрат половите контакти и да ползват механични контрацептивни средства.

   
Цистит

От цистит боледуват и мъжете, но по-често жените. Това е лесно обяснимо. Женската уретра е по-къса, по-широка и се намира близо до влагалището, където има благоприятна среда за развитие на бактерии. В тези случаи възпалителният процес възниква по асцендентен път, отдолу нагоре. Инфекцията може да попадне в пикочния мехур и по десцендентен път от обща инфекция на организма. Възприемчивостта към бактериите зависи от тяхната вирулентност и защитните сили на организма.

Най-често острият цистит възниква внезапно след ендоскопска манипулация на пикочните пътища или простудно заболяване. Пациентът се оплаква от чести и болезнени позиви, придружени с парене при уриниране. Урината е мътна с данни за белтък, повишен брой левкоцити и еритроцити в нея. Налице е палпаторна болезненост над пикочния мехур.

Диагнозата се поставя чрез микробиологично изследване на урината и антибиограма. Последната определя вида на прилаганите препарати.

Лечението включва спазване на хигиенно-диетичен режим, антибактериално лечение, назначаване на аналгетици, спазмолитици и физиотерапия.

При хроничния цистит обикновено се касае за инфекция на пикочния мехур, която не е лекувана своевременно и радикално или като усложнения на други заболявания на отделителната система. Тя често рецидивира, поради наличие на предразполагащи фактори. Това са влажното и студено време, придружаващи заболявания и намален имунитет. Ето защо е много важно жената да ходи редовно на гинеколог, за да лекува вероятна инфекция във влагалището, която може да попадне в пикочния мехур.

Диагнозата на хроничния цистит е сравнително лесна. В някои случаи уретроцистоскопията може да бъде от голяма полза.

Лечението е комплексно и включва хигиенно-диетичен режим, прилагане на етиологични и симптоматични медикаменти, фитотерапия, физиотерапия и балнеолечение.

   
Принципи на лечение на възпалителните заболявания на урогениталната система

Причинителите на възпалителните заболявания в урологията са много и разнообразни. Най-често това са ешерихия коли, протеус, клебсиела, ентерококи, стафилококи, стрептококи и др. При полово-предаваните заболявания най-чести са хламидиалната инфекция, микоплазми, кандида и трихомонас вагиналис.

Правилният подход изисква винаги да се прави микробиологично изследване с антибиограма преди започване на лечението. То трябва да отговаря на три основни принципа – прилагане на подходящия медикамент, в оптимална дозировка и достатъчно дълго време. Самолечение не се препоръчва. След приключване на лечението трябва да се проследи ефекта от него чрез извършване на нова уро- или спермокултура с антибиограма. При необходимост и преценка курсът на лечение може да се повтори, да се промени или да се приложи комбинация от препарати. Ефектът от лечението е минимален, ако не се спазват тези изисквания.

Пациентът трябва своевременно да търси консултация с уролог и да провежда точно предписаното му лечение. От особена важност за изхода от него при полово-предаваните инфекции и заболявания е да се изследват и лекуват и двамата сексуални партньори едновременно.

Много често голямо значение имат и намалените защитни сили на организма, поради което той става по-възприемчив към евентуална тлееща бактериална инфекция. Освен медикаментите с активна субстанция има и голям брой други, които са на растителна основа – фито­препарати.

Те могат да се прилагат заедно с антибиотичното лечение и ако не да излекуват, то поне да подпомогнат оздравителния процес.