Психогенните и функционални нарушения на дишането са група хронични респираторни проблеми, при които липсва подлежащо заболяване. Към тази група се причисляват диспнея с въздишане, хабитуална кашлица, психогенна кашлица, соматоформни респираторни нарушения, соматичен кашличен синдром, кашличен тик и други. Дисфункционалното дишане (ДД) е общ термин, описващ отклоненията от нормалните биомеханични модели на дишане, които оказват значително влияние върху качеството на живот, работо­способността и пълноценното личностно функциониране. Известно до момента е, че ДД включва различни форми на абнормен дихателен модел (петерн), както и че обхваща по-често пациенти с астма и е по-често проявен при женския пол. Точната честота остава неизвестна поради липсата на стандартизиран метод за диагностика. Смята се, че изявата на ДД се дължи на два основни патогенетични механизма – нарушение на нормалния дихателен модел и обструкция на горните дихателни пътища (ГДП). Промените в дихателния модел и ритъм при ДД водят най-често до проява на диспнея в покой и/или при физическо усилие. 

Бронхопулмоналната дисплазия е хронична белодробна болест при недоносените с белодробна незрялост и респираторен дистрес синдром, лекувани с апаратна вентилация с високи кислородни концентрации, позитивно налягане и с необходимост от допълнителна кислородотерапия след 28-мия ден от раждането. Децата с бронхопулмонална дисплазия до 2-годишна възраст боледуват от бронхиолити и пневмонии с обструктивен синдром и остра дихателна недостатъчност, налагащи провеждане на болнично лечение. Респираторните симптоми често персистират до предучилищна и юношеска възраст. При деца с установена бронхопулмонална дисплазия е необходим мултидисциплинарен подход, ангажираност и адекватно проследяване с цел профилактика на усложненията и осигуряване на възможно най-доброто качество на живот на детето. 

Синдромът на Хънтър е X-свързана, метаболитна болест, причинена от недостиг или дефектен лизозомен ензим идуронат-2-сулфатаза. Този недостиг води до натрупване на гликозаминогликани дерматан сулфат и хепаран сулфат в клетките. Описан е за първи път през 1917 г. от канадския лекар Чарлз Хънтър, който представя клиничната картина при двама братя. Петдесет години по-късно е открита биохимичната основа на болестта, когато се доказва, че натрупването на глюкозаминогликани в тъканите e в резултат от намалено разграждане на дерматан сулфат и хепаран сулфат. Както всички лизозомни болести на натрупването заболяването има подчертано хетерогенна клинична картина[15].

Центърът за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (Center for disease control and prevention) вече не препоръчва употребата на термина затлъстяване за деца от 2 до 20 години. Предпочита се дефиницията „в риск за наднормено тегло" за деца с индекс телесна маса BMI/кг.т./ръст (м. на квадрат) между 85-95 п. за съответната възраст, както и „наднормено тегло“ за тези с BMI над 95 п. за възрастта.

Скарлатината е бактериална инфекция, която се причинява от B-хемолитичния стрептокок от група А. Възприемчивостта към заболяването е всеобща, но от него страдат предимно децата от 5 до 15 години. В повечето случаи протича леко, но е необходимо антибиотично лечение с оглед да се предотвратят редки, но сериозни здравословни проблеми като скарлатиниозен гломерулонефрит, миокардит, ревматична треска и други[1].

Морбили (брусница) е остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се с висок контагиозен индекс – над 90%. В периода април-юли 2019 г. в Кюстендилска област е регистриран епидемичен взрив от болестта. Голяма част от хоспитализираните пациенти са неимунизирани. Брусницата протича с повишена температура, хрема, кашлица, конюнктивит и характерен макуло-папулозен, неконфлуиращ обрив. Обривът започва зад ушите и по лицето, като впоследствие се разпространява по трупа и крайниците, последва се от кафеникава депигментация, след което изчезва в посока обратно на появата му. Усложненията от страна на дихателната, храносмилателната и нервната система не са рядкост. По литературни данни смъртността от морбили се движи около 1:1 000 души.

Коронавирусната болест 2019 (Coronavirus Disease 2019, COVID-19) бе обявена за пандемия от Световната здравна организация на 11 март 2020 г. В този епидемичен контекст банките за майчина кърма по целия свят, първоначално не бяха сигурни какви предпазни мерки трябва да вземат[1]. Тъй като кърмата е течност, създадена за споделяне, това повдигна неотложни въпроси относно безопасността ú по време на кризата както за кърмещите майки и техните бебета, така и за банките за майчина кърма, които приемат дарената кърма. Други важни въпроси бяха свързани с донорите на кърма и обработката на кърмата в млечните банки[2].

Ятрогения (от гръц. йатрос  – лекар, и генно – предизвиквам) e всяка патология, възникнала във връзка с превантивни, диагностични, лечебни мерки или медицинско бездействие по време на необходимостта от активни действия.

Вътречерепните кръвоизливи представляват сериозен клиничен проблем в неонаталния период, особено важни за практиката са интравентрикуларните кръвоизливи при недоносените деца, които често са причина за значителни късни неврологични последици.  Мозъчните кръвоизливи са по-редки при доносени новородени, но през последните години се наблюдава голям интерес към тяхната етиологична, патогенетична и диагностична характеристика. 

В сравнение с едноплодните бременности, многоплодните са с повишен риск от прееклампсия, абрупцио на плацентата, послеродови кръвоизливи, венозен тромбоемболизъм и хипертензивни заболявания, които повишават значимо майчината заболеваемост и смъртност. 

В последните години, резултатите от редица проучвания показват, че дефицитът на витамин D (вит. D), освен в патогенезата на костно-метаболитните промени се свързва и с редица метаболитни отклонения, включително инсулиновата резистентност (ИР). Синдромът на поликистозните яйчниците (СПЯ) е едно от най-честите ендокринни нарушения при жените в репродуктивна възраст и е най-честата причина за ановулация. Характерно за него, е че протича с изява на средна и тежка (ИР). Хиперинсулинемията е една от основните компонентни в патогенезата на СПЯ и повишеното ниво на андрогенни хормони у жената. Цел: 1) да се сравни степента на повлияване на нивата на 25(ОН)D3 след употреба на вит. D3, микрокапсулиран в липозоми спрямо конвенционална форма (перорални капки маслен разтвор) на холекалциферол при пациентки със СПЯ; 2) да се оцени ефектът на коригираните нива на 25(ОН)D по отношение на индекса на телесна маса (ИТМ) и ИР при пациентки със СПЯ. Материали и методи: Проведено е моноцентровo, проспективно проучване, като са анализирани показателите на 70 жени със СПКЯ и дефицит на вит. D, посетили ендокринологичния кабинет на Медицински комплекс „Д-р Щерев“, гр. София. Пациентките са разделени в 2 групи по 35 жени, на базата на провежданото лечение с вит. D3. Анализирани бяха следните показатели: ИТМ, нива на 25(ОН)D3, кръвна захар на гладно, имунореактивен инсулин на гладно (IRI), хомеостазен модел за оценка нa ИР (HOMA-IR), изходно и три месеца след стартиране на терапията. Резултати: При пациентките, лекувани с липозомна форма на вит. D3, се наблюдават сигнификантно по-високи стойности на 25(ОН)D3 на третия месец от началото на терапията спрямо контролната група пациентки (р=0.03). При тези пациентки са налице и сигнификантно по-ниски нива на IRI (р=0.023), както и по-нисък среден НОМА-IR индекс (р=0.021). Заключение: Резултатите от направения анализ показват, че пациентките, лекувани с липозомна форма на вит. D3, постигат по-бърза компенсация в нивата на 25(ОН)D, като това от своя страна при равни условия, води до благоприятен ефект върху ИТМ, както и значително подобрение в метаболитния профил, в частност – инсулиновата чувствителност.

С въвеждането на различни стимулационни протоколи за контролирана овариална хиперстимулация в асистираната репродукция с цел получаване на по-голям брой яйцеклетки се увеличава и броят на развили се ембриони, които могат да бъдат върнати в матката на жената. Трансферирането на повече от един ембрион често води до многоплодна бременност, а с това се увеличават перинаталните и майчини рискове. 

Майчино-феталната медицина е прозорецът, през който наблюдаваме зараждащия се нов живот. Фокус в работата на специалистите по фетална медицина е проследяването на плода по време на интраутробното му развитие. За целта те си служат с най-иновативните средства за навременна високоспециализирана диагностика, чрез които да установят, профилактират и предотвратят всички известни рискови фактори, които биха могли да доведат до увреждане и/или страдание на плода. Развитието на медицинската апаратура, както и данните от специализирани изследвания, базирани на задълбочени проучвания в сферата на феталната медицина позволяват прецизен анализ за това дали една бременност протича без усложнения или има данни за специфични такива, дори и преди тяхната клинична изява. Ролята на всички скринингови програми във феталната медицина е да доведат майката и бебето до раждане в оптимално здраве. 

¹Началник отделение Патология на бременността, ПСАГБАЛ „Св. София”, София ²ПСАГБАЛ „Св. София", София

Честотата на CMV (цитомегаловирус) инфекция в България е неизвестна, поради липса на скринингови изследвания и протоколи за поведение. CMV е най-честата вирусна инфекция, която се предава от бременната жена на нероденото й дете в САЩ. Тя е и най-честата конгенитална вирусна инфекция, водеща до последствия в неонаталния период и детството. Ежегодно в САЩ се раждат приблизително 40 000 новородени с вродена CMV инфекция, като 6 000 от тях имат трайни последствия. Конгениталната инфвекция с CMV е отговорна за около 25% от случаите на новородени със загуба на слуха: 5 на всеки 1000 плода, родени с CMV инфекция ще загинат веднага след раждането или в първата година от живота си; инфектираните плодове често развиват след раждането епилепсия, умствена недостатъчност, загуба на зрение, инвалидизиране и различни степени на поведенчески и умствен дефицит.

Пандемията SARS-CoV-2 поставя на изпитание съвременната медицина в почти всички области. Специалността акушерство и гинекология не прави изключение. В настоящия материал е направен опит да бъде представена част от наличната медицинска информация, свързана с коронавирус инфекция при бременни, отражението ú върху плода, протичането на бременността и раждането. Акцентирано е върху особеностите при проследяване на бременността при пациентки с доказана SARS-CoV-2 инфекция. 

Ракът на гърдата е една от малкото неоплазми, подходящи за скрининг, тъй като високата му честота и сравнително нескъпото изследване го правят икономически оправдано. При скрининг се прави масово изследване на индивиди, за да се открият непроявени белези на заболяване. При рака на млечната жлеза (РМЖ) стандартните методи на скринингово изследване са: самоизследването, клиничният преглед и мамографията. Ранната диагноза не означава преодоляване на болестта, но е най-доброто за бързото ù овладяване. 

Предсърдното мъждене (ПМ) е най-честата аритмия, свързана с неблагоприятни последици. За асоциацията между хиперурикемията и ПМ се натрупаха много данни в последните 10 години. Все още не е напълно изяс­нена ролята на пикочната киселина при ПМ – дали е каузална или се касае за епифеномен. Целта на настоящия обзор е да представи актуалните данни по тази тема.

Анамнеза
59-годишна жена съобщава за малко количество яркочервена кръв по нощницата при ставане от сън. Симптомът се проявява за трети път. Последният й менструален цикъл е бил на 49-годишна възраст. Споделя за горещи вълни и нощно изпотяване около периода на менопауза, които в последствие са изчезнали. Пациентката е сексуално активна, с отскоро забелязана вагинална сухота. Има две деца, родени по естествен път. На 34 години е провела лапароскопска стерилизация. Не е използвала хормон-заместителна терапия. Приема Атенолол поради артериална хипертония и Омепразол поради епигастриални болки.

Хипербарната оксигенация е лечение с кислород под повишено налягане. Основна терапия при лечение на газова емболия, газ гангрена и декомпресионни разстройства. В последните години хипербарната терапия започва да се използва и като допълнително лечение за преодоляването на редица други заболявания и симптоми, които конвенционалните методи на терапия трудно се повлияват.

Кърменето спестява време и пари. Чрез кърменето се спестяват разходи за изкуствено мляко, не се губи време за изчисления на дневните дози, за стерилизиране на бутилки и за затопляне до перфектна температура. Кърмата е винаги с подходяща температура и готова за прием. 

В тази статия ще споделим с вас някои тайни, събрани от дългогодишни специалисти в областта на медицината, които ще ви помогнат да избегнете burnout-а, от който страдат все повече медици.