Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2021

Епидемичен взрив от морбили в Кюстендилска област през 2019 г.

виж като PDF
Текст A
М. Попов1,3, С. Антонов2, Е. Евтимова3, В. Велев1
1Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, Медицински факултет, МУ-София 2Катедра по радиокомуникации и видеотехнологии, Факултет по телекомуникации, ТУ-София 3Инфекциозно отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД, гр. Дупница


Въведение
Въпреки че е налична безопасна и рентабилна ваксина, през 2018 г. са регистрирани над 140 000 смъртни случая на морбили в световен мащаб, най-вече сред децата на възраст под пет години. Ваксинацията срещу морбили е довела до 73% спад на смъртните случаи между 2000 и 2018 г.[1]. Вирусът на морбили е идентифициран през 1954 г., а ваксината е въведена през 1963 г.[2].

Заболяването започва остро с повишена температура, обикновено до 39°C, хрема, кашлица и зачервени очи. В края на този период могат да са налице петна на Филатов-Коплик, които са патогномоничен белег на заболяването. След 3-4 дни от началото на болестта се появява и обривът, който обикновено е макуло-папулозен, неконфлуиращ, но може да бъде скарлатинозен, хеморагичен или друг. Обривът се появява циклично – на първия ден зад ушите и по лицето, на втория ден по трупа и проксималните части на крайниците и на третия по дисталните. Претърпява обратно развитие като преминава с кафеникава депигментация и избледнява напълно. По време на обривния период състоянието на пациентите обикновено се влошава – засилват се кашлицата и хремата, налице е конюнктивит, температурата се задържа висока. В немалък процент от случаите заболяването протича с усложнения – бронхити, ларингити, пневмонии, интестинални усложнения, менингити, енцефалити и други[3,4].

Лечението на болестта е симптоматично – с антипиретици, антитусивни препарати. Ако се развие бактериална инфекция, като пневмония, отит или друга, това може да доведе до необходимостта от приложението на антибиотик. Децата с ниски нива на витамин А са по-склонни да имат по-тежко протичане oт морбили. Даването на витамин А може да намали тежестта на заболяването. Обикновено дозата е 200 000 международни единици (IU) за деца на възраст над една година[5].

Цел
Целта на настоящето проучване е да се характеризират особеностите в клиничното протичане на заболяването морбили сред хоспитализираните пациенти в Инфекциозно отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД, гр. Дупница, както и да се оцени честотата на усложненията при тях.

Материали и методи
За периода април-юли 2019 г. през Инфекциозно отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД са преминали 73 пациенти с усложнени клинични форми на брусница. От тях 32 са от мъжки пол, а 41 от женски. Осъществен е ретроспектитвен анализ на епидемиологични, клинични, пара­клинични данни и инструментални изследвания.

Резултати
От направените епидемиологични проучвания се установи, че при 37 (52.06%) от хоспитализираните пациенти е налице контакт с други бол­ни от морбили. За поставена ваксина за заболяването съобщават едва 7 (9.59%) от хоспитализираните. На Табл. 1 е представено възрастовото разпределение на пациентите – 63 са деца.
Разпределението на пациентите сочи, че по-голяма част от тях са жителите на градовете Дупница и Бобов дол, а по-малка част са от селата в тези две общини, както и от село Раждавица в община Кюстендил (виж Фиг. 1). Двадесет и една годишна пациентка, омъжена и пребиваваща в с. Покровник, област Благоевград е първата, за която се смята, че е внесла заболяването в Кюстендилска област.

фигура 1:
Разпределение на пациентите по местоживеене

фигура 2:
Сезонно разпределение на пациентите

Сезонността на заболяването по литературни данни е зимно-пролетна. В нашето проучване пациентите са хоспитализирани в периода април-юли 2019 г., като най-висок брой хоспитализирани пациенти отчитаме през месеците май – 26 (44.98%) и юни – 34 (58.82%) (Фиг. 2).

При заболяването морбили температурата обикновено е около 39°С. В нашето проучване сме отчели максимална стойност на температурата – 39.9°С у кърмаче.
Респираторните симптоми, както и конюнктивитът, са налице в повече от половината заболели от брусница. Хрема сме регистрирали при 55 (75.35%) от пациентите, а каш­лица в 66 (90.42%) от хоспитализираните. Конюнктивит сме отчели в 67 (91.79%) от болните. Патогномоничният белег (петната на ФилатовКоплик) обективно са установени в 64 (87.68%) от заболелите.

Типичен за заболяването макуло-папулозен, неконфлуиращ обрив сме наблюдавали при 71 пациенти (97.27%), като при един от пациентите сме наблюдавали скарлатинозен обрив (1.37%), а в такъв процент сме регистрирали и хеморагичен обрив.

С интестинални усложнения са 44 (46.58%) от болните, като горно-диспептичен синдром сме отчели при 11 (15.07%), а диария в 23 (31.51%).
Усложненията от страна на дихателната система са регистрирани в 49 (67.13%), като трахеит е налице в 6 (5.48%) от пациентите, ларингит в 1 (1.37%), бронхит в 17 (23.29%), а пневмония при 25 (34.25%).

Завишени стойности на трансаминазната активност също сме отчели в един пациент (1.37%).

Усложнения от страна на нервната система са отчетени при трима болни (4.11%). Не сме регистрирали летален изход.

Изводи
Морбили е ваксинопредотвратимо заболяване. При липса на редовно провеждане на имунизация биха могли да възникнат епидемични взривове, довеждащи до сериозен брой хоспитализирани пациенти.

В нашето проучване преобладаващата част от болните не са имунизирани.

Най-често срещаните усложнения, които наблюдаваме са от страна на дихателната система, последвани от интестиналните. Усложненията от страна на нервната система са рядкост. 

книгопис:

  1. https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/measles
  2. https://www.ecdc.europa.eu/en/measles
  3. Инфекциозни болести под редакцията на М. Тихолова.
  4. Инфекциозни болести под редакцията на Г. Генев.
  5. https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/measles/diagnosis-treatment/drc-20374862