Верен отговор: Д. милиарна туберкулоза

Милиарната туберкулоза е хематогенна туберкулоза или още следпървична, която се развива значително време след оздравяване на първичния туберкулозен комплекс. Отнася се за късна генерализация. Дължи се на проникване в кръвта и разнасяне с нея на туберкулозни бактерии от първични туберкулозни изменения, най- често лимфни възли. Може да протече като свръхсепсис. Клиничната картина е нехарактерна, включва общи симптоми: субфебрилна температура, загуба на тегло, нощно изпотяване, слабост, кашлица, болки в гърдите.

Маларията е заболяване, причинено от паразит, който се разпространява чрез ухапване от заразени комари. Хората, които имат малария, обикновено се чувстват много болни от висока температура и треперещи студени тръпки. Въпреки че заболяването не е често срещано в умерен климат, маларията все още е често срещана в тропическите и субтропичните страни. Клиничната картина включва още главоболие, гадене и повръщане, диария и коремни болки, миалгии и артралгии, тахипнея, отпадналост, тахикардия, кашлица. Някои хора, които имат малария, изпитват цикли на маларийни „атаки“. Пристъпът обикновено започва с треперене и втрисане, последвано от висока температура и изпотяване, след което връщане към нормална температура.

Лимфомите са неоплазми на лимфната система, които се подразделят на Ходжкинов и Неходжкинов лимфом. Лимфомът на Ходжкин започва изолирано в една група лимфни възли, често в областта на главата и шията. Разпространението се осъществява по лимфогенен път или по съседство, по-късно по хематогенен. Често се съпътства с т.нар. Б-симптоми: фебрилитет, нощно изпотяване, консумация на тегло. Неходжкиновите лимфоми биват ниско- и високомалигнени лимфоми. Клинично се проявяват с неболезнено увеличение на лимфните възли, спленомегалия, анемия, кървене, податливост към инфекции, Б-симптоми.

Системният лупус еритематодус е комплексна автоимунна болест, срещана главно сред жени между 20-40 год. Етиологията остава неизвестна, но се има предвид генетичната предиспозиция и екзогенните фактори като стрес и пушене. Може да засегне почти всяка система с отлагане на имунни комплекси. Прогнозата на заболяването зависи от състоянието на бъбреците, т.нар. лупусен нефрит. Заболяването засяга лицето с т.нар. пеперудовиден еритем, кожата – дискоиден обрив и фоточувствителност, лигавиците с язви, ставите с развитие на полиартрит, както и плеврит и ендокардит. Чести са и неврологичните изменения, които заедно със засягането на бъбреците определят прогнозата. Диагнозата се поставя чрез специални имунологични находки.

Белодробният тромбемболизъм е запушване на клон на белодробната артерия. Повече от 95% от белодробните емболии произлизат от дълбоките вени на долните крайници, най-често v. poplitea. Рискови фактори за заболяването са напреднала възраст, бременност, контрацептиви, пушене, хиперкоагулабилност и др. Клиниката включва задух, тахипнея, хемоптое, плеврална болка. Нужна е бърза диференциална диагноза и лечение, често завършва фатално.