24-годишен мъж е претърпял злополука с увреждане, проникващо в меките тъкани, леко дистално от средната част на дясната ръка. Операцията е извършена незабавно, за да се стабилизират раните и по-късно да се прикрепят отново сухожилията на ръката му.

Пациентът има отпадане на чувствителността в засегнатата ръка, но отрича да изпитва болка. Моторното изследване показва, че той може да движи предмишницата си в пронация и супинация; флексия и екстензия на китката; и успява да покаже успешно знак „ОК“ с палец и показалец, притиснати заедно. При опит на пациента активно да отвори ръката си и да разшири метакарпофалангеалната, проксималната интерфалангеална и дисталните междуфалангеални стави на неговата доминантна дясна ръка, четвърти и пети пръст остават в лека флексия. Ръцете на пациента в покой са осезаемо различни – четвърти и пети пръст на дясната ръка са постоянно в лека флексия на фона на отпуснати пръсти на другите пръсти на дясната и всички пръсти на лявата ръка. (Фиг. 1 и Фиг. 2)