Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 3 2006

Очен травматизъм

виж като PDF
Текст A
д-р Олимпия Балдаранова



Въпреки, че окото е добре защитено от орбитата и клепачите, травмите на очите заемат видно място между общото число на очните болести.  
 
Различаваме механични, термични и химични увреждания на очите. Изследването на болния при травма на окото се отличава до известна степен от обикновеното изследване на очите. Тук трябва да изясним механизма на травмата и да почистим внимателно раната от кръвни коагулуми и чужди тела, да се огледа разположението и разпространението на кръвонасяданията и да се опита няма ли крепитации, които показват нарушаване целостта на костните стени, отделящи орбитата от околоносните кухини. Съществено значение има наличността и времето за поява на субконюнктивените кръвоизливи - кръвоизлив, появил се непосредствено след травмата не е опасен, тъй като е вследствие поражение на повърхностни съдове, докато появата на кръвонасядане в слеващите дни, говори за фрактура на черепната основа.  
 
    Уврежданията на очната ябълка може да разгледаме в две големи групи:  
  1.    тъпи, контузионни непроникващи и  
  2.    остри - проникващи.
 
 
Тъпите наранявания могат да се причинят от удари с тъпи предмети и травмата се проявява с кръвоизлив в предната камера -хифема, в стъкловидното тяло и ретината. Степента на кръвоизлива е различна: като се започне от едва забележима лентичка в предната камера и се стигне до запълване на цялата камера и стъкловидното тяло с кръв - хемофталм. Често при травмите се нарушава целостта на лещената капсула и се развива травматична катаракта. Тъпите травми могат да доведат и до различни увреди на хороидеята и ретината: помътняване на ретината в млечно-бяло, кръвоизливи и руптури на ретината. Тъпите травми водят и до разстройство в циркулацията на очната течност, което се проявява с повишение или намаление на вътреочното налягане.  
 
Често срещана травматична контузия на очната ябълка е т.нар. ерозио корнее - свличане на епитела на роговицата, което най-лесно се доказва с накапване в конюнктивения сак на флуоресцин - той се задържа в местата без епител и ги оцветява в ярко синьозелено  
 
Друга честа контузия е чуждото тяло в конюнктивения сак или върху роговицата.  
 
При проникващите травми на окото се получава нарушаване на целостта на очните обвивки. Проникващите рани на очната ябълка по локализация биват три вида:  
1.   Проникващи рани на роговицата.  
2.   Проникващи рани на корнеосклералния лимб.  
3.   Проникващи рани на склерата.  
 
Много често раните се усложняват с пролабс (изпадане) на вътреочно съдържимо. При проникващите рани трябва винаги да прилагаме противотитаничен серум и антибиотична масивна терапия, наред с хирургическата обработка на раната.  
 
Изгарянията на окото, в зависимост от увреждащия агент биват термични, химични и лъчеви. В зависимост от тежестта на увредата изгарянията се делят на три степени:
     
  1.    I ? хиперемия;  
  2.    II - повърхностна некроза;  
  3.    III - дълбока некроза.
 
 
При леките изгаряния има червенина и подуване на кожата и конюнктивата, а по роговицата се появяват белезникави участъци, които бързо отпадат и се заместват с прозрачна тъкан. По-тежките изгаряния причиняват тъканни некрози, при които конюнктивата и роговицата побеляват. След падането на некротичните участъци може да се образуват сраствания на клепача с очната ябълка ? симблефарон. Некротичните участъци на роговицата се заместват с непрозрачна съединителна тъкан - макула или левкома.  
 
Химическите изгаряния се делят на изгаряния с киселини и изгаряния с основи. При изгарянията с киселини се получава коагулационна некроза на засегнатите тъкани, но тя е ограничена в повърхностните слоеве и по-рядко след изгаряне с киселина остават мътнини на роговицата и симблефарони. Изгарянето с основа предизвиква коликвационна некроза на тъканите и прониква в дълбочина. Изгарянията с оснава са с много често тежки увреждания на тъканите на окото. При изгарянията с химически агенти в първия момент трябва да се направи продължителна и обилна промивка на окото и конюнктивения сак с вода.     
 
Лъчевите увреждания на окото са в зависимост от дължината на вълната. Ултравиолетовите лъчи предизвикват т.нар. офталмия електрика при електроженисти и оксиженисти, йонизиращите лъчи, които се използват при работа с рентгенови апарати, радиоизотопи и т.н. могат да предизвикат кератити и катаракти.  
 
От голямо значение е и ролята на очния специалист за профилактиката на травматизма. Важна роля имат санитарните условия за работа, осветеността на помещенията, правилното разпределение на времето за работа и труд, използването на защитни очила в зависимост от естеството на работа.