Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 5 2006

Психосоматиката в контекста на позитивната психотерапия

виж като PDF
Текст A
Милена Манова



?Ако уловиш риба някому, ще го спасиш от глад веднъж, ако го научиш да си я лови, ще бъде цял живот сит?  
 
Позитивната психотерапия е ценна с възможностите и способностите, които търси във всеки човек, а не с акцента върху проблематиката, която се афишира. Създадена като концепция през 1968 година от проф. д-р Носрат Песешкиан, тя е сред най-успешните терапевтични модели за въздействие с основната си теза: помощта трябва да бъде поднесена така, че да се превърне в самопомощ. ?Positum? ? (лат.: цялостност, даденост) това не е просто мислене по нов начин, розови очила и забравяне на проблемите. Това е поглед отвъд, както и самата етимология на думата говори, начин да видиш балансиращата цялост между негативното, болезненото, симптоматичното и неговия позитивен аспект за нас.  
На пръв поглед наличието на полза от болестта, страданието или конфликта поражда съпротива. Но всяка болест има свой метаезик и психологично обяснение. Същевременно ни носи така наречената вторична психологична изгода. Тя се изразява чрез няколко, различни за всеки индивид значения. На първо място чрез ?бягството в болестта? имаме възможност да се оттеглим от конфликтното социално поле и да си отдъхнем от многобройните ангажименти. Освен това печелим съчувствието, вниманието и доброто отношение на близки, роднини и колеги. Напълно в реда на нещата е да си почиваме, когато сме болни, а това изисква смяна на обстановката и оставане насаме със себе си. В позитивната психотерапия кризата и болестните състояния се разглеждат като шанс, а не като ограничение и блокаж. Шансът е в преосмисляне на ставащото, в преориентация на мисленето или на нашите желания. Но най-вече това е отговор на някаква дълго пренебрегвана потребност.  
За да сме наясно с вторичните психологични ползи от болестта ни, трябва да се изяснят две основни задачи:  
1)   Да се определят потребностите, които удовлетворява възникналата болест;  
2)   Да се потърсят други начини за удовлетворението им, без да се прибягва до болест.  
В това е и шансът на психотерапията изобщо ? да разшири съзнателните пътища за търсене на изход от ситуациите. Разпознаването на нозологията или проблематиката на пациента не я разрешава. Необходимо е да се разбере какво му носи това, какво замества, как се е справял до този момент и какво му е помагало.  
Позитивната психотерапия акцентира върху способностите на пациента, а не върху дефицитите му. Това става чрез внасянето на няколко терапевтични компоненти. На първо място е позитивното претълкуване на болестната концепция за пациента и за неговото семейство. В този смисъл болестта се разглежда също като способност. Например:  
Алкохолизъм - способността да се направят конфликтите поносими с помощта на алкохола  
Импотентност - способността да се оттеглиш от полето на сексуалната битка  
Сърдечни проблеми - способността да прекарваш проблемите през сърцето си  
Депресия - способността да се оттеглиш от проблемите на ежедневието  
Кожни проблеми - способността да говоря чрез кожата си  
Косопад ? способността да разкрия пред света новото си аз  
Другият фокус върху разпознаването на симптоматиката като послание е метафората на болестта, свързана с житейските тълкувания като: ?заседнала ми е буца на гърлото?, ?змия ми е легнала на сърцето?,? пламнала ми е главата? и т.н.  
Значение за смяната на перспективата за пациента има представянето на различни гледни точки ? транскултуралният поглед върху болестите. За това допринасят използването на притчи и езикови образи, които съдържателно и алегорично внасят ново разбиране за ситуацията на пациента. Функцията на терапевтичните истории е открита отдавна и те са полезен инструмент за работа в практиката на позитивните психотерапевти.  
Основната цел на позитивната психотерапия е промяна и диференциране на гледната точка на пациента и като следствие ? търсене на нови възможности и резерви за справяне. А тъй като в основата на много психически и психосоматични болести лежи конфликт, то не е важно само да го откроим, а и да видим какво се крие в него, откъде идва и кое кара пациента да реагира емоционално точно на определени житейски събития.  
Независимо от социокултурните ни различия, всеки човек има универсален набор за преработка на конфликтите от средата, ?микро- и макротравмите? в живота, както и за разрешаване на вътрешните си конфликти.  
Ако имаме проблеми, независимо дали са здравословни, лични, еднодневни или многопластови, ние разполагаме с типични форми на реагиране. Те са изразени чрез следния модел:  
 
Тези форми на преработка са широки категории, които всеки човек притежава и запълва с персонални представи за живота, наречени концепции. Концепциите са тези мисловни схващания, които превръщаме в ръководни правила в живота ни и именно те ни защитават, предпазват, но и ни пречат да възприемаме различията. Когато една от тези форми на конфликтна реакция доминира, останалите са пренебрегнати. Коя форма ще предпочетем зависи от родителската среда и развитите с времето предпочитания.  
Нарушенията, съпътстващи областта ?тяло? са следните: разстройства на храненето и апетита, нарушения в съня, безпокойство, умора, хиподинамия, повишен усет за болка, сексуални проблеми.  
В сферата на дейността дисбалансът се проявяват като прекалена фиксираност в работата (работохолизъм), или обратното: апатия, нарушена концентрация на вниманието, хипобулия.  
В сферата на контактите са крайности като изолация, фанатизъм, клюкарстване, предразсъдъци.  
Областта на фантазията е сферата и на бъдещето, но екстремално могат да са представени страховете, натрапливостите, ревностни фантазии, суицидни мисли.  
Към всяка от тези области се конкретизират въпроси, за да се видят преобладаващите личностни тенденции.  
Четирите сфери на преработка на конфликта могат да дадат ценна диагностична информация и да пренасочат потенциала на клиента да развие пренебрегнатите зони от своя живот.  
Те обособяват едностранните проявления на ?бягството?: бягство в болестта - соматизация, бягство в дейността ? рационализация, бягство в самотата (общуването) - идеализация, бягство във фантазията ? отричане.  
Позитивната психотерапия не се интересува от патогенните механизми и причините за болестите, а от заучения модел на конфликтна реакция, осъзнаването и разграничаването на съдържанието на конфликта. Съдържанието на конфликта се изгражда от актуалните способности. Това са първичните способности да обичаш и да бъдеш обичан и вторичните: способностите за познание. Първичните са тези, които човек е видял, почувствал и унаследил като преживяване и опитност.  
Вторичните способности са тези, които е заучил, съзнателно възприел и развивал, благодарение на социума. Пример за първични способности са: контакт, време, търпение, обич, надежда... Вторични способности са: ред, точност, справедливост, подчиняемост и т.н. Всеки човек притежава и интегрира в личността си в различна степен тези способности. Едни са по-малко подредени, но са развили умението си да обичат. Други са се развивали като личности предимно в аспекта на вторичните способности, защото са чувствали, че за да бъдат обичани, трябва първо да покажат, че са старателни, педантични, амбициозни ...  
Актуалните способности са всъщност тези, които преживяваме като важни в живота. Те имат микротравмиращо въздействие, защото сме склонни да им се подчиняваме и да неглижираме хората, които не ги притежават в същата степен, като нас самите. Микротравмите са тези всекидневни дреболии, които превръщат здравата личност в боледуваща. Много повече сме склонни да пропиляваме психичната си енергия за факти от бита, отколкото за големи психотравмени събития. Глобалните човешки събития рядко разболяват. Малките душевни рани (?капка камък пробива?) са тези, които водят до нарушения и болести.  
Терапевтът се интересува какво е значението на симптома за конкретния човек, за семейството и работата му, акцентувайки върху позитивната му стойност.  
  1. Какво ти носи този симптом (болест)?  
  2. Какви позитивни аспекти има алергията?  
  3. Какви функции изпълнява затлъстяването?  
  4. Какво значи за мен факта, че изпитвам страх?
 
Инвентаризираме жизнената рамка от събития за отделната личност, като задаваме конкретни въпроси, изучавайки личния стил за справяне и възприемане на болестта:  
  1. Напишете 5 основни стресови ситуации, с които сте се сблъскали в периода от последната година.  
  2. Опитайте се да решите какво участие сте взели в тези ситуации, каква е била вашата роля: активна или пасивна?  
  3. Позволявате ли си да изразявате чувства по повод на стресовата ситуация или болестта?  
  4. Сравнете как реагирате на събитията във вашия живот преди болестта и след това?  
  5. Какви са 5-те главни преимущества, които ви е дала вашата болест?  
  6. Можете ли да приемете болестта като шанс за разгръщане на пренебрегнатите от вас области: (тяло-дейност?контакт?фантазия)?
 
Насочвайки вниманието на пациента към областите, които са нереализиран или забравен потенциал, терапевтът стимулира мисленето в друга посока (разширяване на целите). Така излизаме извън контекста на болестта или конфликта. Психотерапията открива възможностите, но не прави избора вместо пациента. Това е вътрешна задача, с която той трябва да се справи.