Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2006

Преждевременна еякулация

виж като PDF
Текст A
д-р Илия Калчев



Преждевременната еякулация (ПЕ) е широко разпространена сексуална дисфункция, която се определя научно кaто ?персистираща или често настъпваща еякулация при минимална стимулация преди, по време или скоро след пенетрация и преди желаното от пациентa време?. Лекарят трябва да обърне внимание на фактори, влияещи на продължителността на фазата на възбуда, като възраст, нов партньор или ситуация, както и честотата на сексуалните актове. Това нарушение предизвиква сериозен индивидуален дистрес и междуличностни конфликти. Понякога еякулацията настъпва без ерекцията да е достатъчна за пенетрация и извършване на цялостен акт.  
 
Точни времеви критерии за продължителността на акта няма постулирани. Международно проучване ICD-10 определя 15 сек. като граница за ПЕ, тази стойност не се приема от повечето автори, общо е мнението, че при мъжете, нестрадащи от тази дисфункция, актът продължава между 2 и 10 минути. Не е решено в консенсусен план дали критерият трябва да е времеви или по-скоро личната оценка на конкретния пациент.  
 
Опитвани са различни класификации на преждевременната еякулация по отношение на настъпването й, дали е съществувала винаги или е придобита в последно време. С един партньор ли се наблюдава или при всички, както и съпроводена ли е с еректилни проблеми или е самостоятелна. Тези опити за класификация се свързват с различни теории за нейната етиология и патогенеза. Несъмнено е схващането, че причините се крият както в чисто биологични, така и в психологически, бихейвиористични аспекти, а съществуват и смесени въздействия.  
 
 
Нека разгледаме някои симтпоми, считани за информативни в това състояние:  
     
  1.    Свръхчувствителност на пениса  
    Много мъже съобщават за висока чувствителност на пениса. Ако тя съществува, може да предизвика ниски прагове на отключване на еякулаторния рефлекс.  
     
  2.    Еякулаторни нарушения при мастурбация  
    ПЕ се определя по контрола на еякулацията при коитус, но много пациенти наблюдават нарушение също и при мастурбация. Други пациенти при мастурбация имат нормални еякулационни латентности. Втората група мъже е по-успешна за третиране, остават по-малко възбудени при мастурбация и могат да контролират стимулацията си ефективно.  
     
  3.    Десинхронизация на възбудата и еякулацията  
    Еякулацията и оргазмът определят кулминационната точка на сексуалната възбуда. Мъже с ПЕ съобщават за ниска сексуална възбуда, но близост до момента на еякулация в сравнение с мъжете без нарушение. При ПЕ може да се достигне до оргазъм при субмаксимални нива на възбуда.  
     
  4.    Дисоциация на изхвърлянето на спермата и соматичните контракции  
    При акта на еякулация има двойно симпатикусово-медиирана емисия на спермата, която се влияе от простатната функция и затварянето на мехурната шийка. При част от пациентите с ПЕ има не само кратка актова латентност, но и липса на допълващите соматични контракции, и като резултат накапване на спермалната течност от члена.  
     
  5.    Съчетание с еректилна дисфункция  
    Голяма част от пациентите с ПЕ съобщават за еректилни проблеми като този процент достига до 30%. Те достигат до еякулация при частична или недостатъчна ерекция, като пикът в твърдостта и напълването на члена е точно преди или в момента на еякулиране. Тези дисфункции са отделни или взаимосвързани и от внимателната анамнеза и опитът на лекаря те може да бъдат диагностицирани правилно, и съответно третирани с успех.  
     
  6.    Честота на еякулациите  
    При висока честота на еякулациите се постига подобрение в латентностите заради рефракторен еякулаторен период при мъжете.
 
 
 
ЕТИОЛОГИЯ  
Психогенни причини  
?   Напрегнатост.  
?   Ранен сексуален опит.  
?   Честота на сексуалните контакти.  
?   Техники за еякулаторен контрол.  
?   Еволюционни.  
?   Психодинамични теории.  
 
Биологични  
?   Свръхчувствителност на члена.  
?   Хипервъзбудим еякулаторен рефлекс.  
?   Обща възбудимост.  
?   Ендокринопатии.  
?   Генетична предиспозиция.  
?   5-НТ рецепторна дисфункция.  
 
Форматът на настоящата статия не позволява подробно разглеждане на изброените етиологии.  
 
 
ТЕРАПИЯ  
Въпреки големия брой медикаменти, които се прилагат и липсата на guidelines и протоколи, терапията е определено успешна.  
     
  1.    Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина SSRI  
    Почти всички медикаменти от тази група мощно повлияват симтомите на ПЕ ? citalopram, fluoxetine, fluvoxamine, paroxetine, sertraline. Съществуват наблюдения, че най-ефикасни в този аспект са paroxetine, sertraline, fluoxetine. Те се прилагат в различни схеми системно, като минимумът на продължителност на лечението се смята 3 седмици. Конкретната схема за пациента се назначава от опитен специалист.  
     
  2.    Топикални локални анестетици  
    Широко комерсиализирани са, не могат да се нарекат лечение, но при по-тежки форми са необходими като част от терапевтичната схема. Неудобство е наблюдяваната при тях нечувствителност на влагалището на партньорката, аноргазмия и ниско качество на сексуалния контакт.  
     
  3.    5-фосфодиестеразни инхибитори  
    Всички медикаменти от тази група, които се използват за терапия на еректилна дисфункция, имат влияние върху коиталната продължителност. Различни автори докладват проучвания предимно със sildenafil. Консенсус по тoзи въпрос още няма. В момента тече двойно сляпо, рандомизирано проучване на компанията производител, резултатите, от което се очакват скоро.  
    Комбинираната терапия от различните групи медикаменти и точната схема е индивидуална за всеки отделен случай.