Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2006

Специален гост

виж като PDF
Текст A
проф. д-р. Митко Цветков, Н-к Урологична клиника, УМБАЛ ?Александровска?



Урологията е една от най-динамичните специалности в медицината

 
 
 
 
Проф. д-р Митко Цветков е роден на 20 март 1944 г. Висшето си образование завършва през 1972 г. във ВМИ ? гр. София. От 1980 година е главен асистент в Клиниката по урология към ВМИ. От 1985 г. е доцент по урология, а от 2002 г. - професор. В периода 1995-98 год. е главен републикански специалист по бъбречна трансплантация, а от 2003 год. е главен републикански специалист по урология.  
От 01 юни 2006 год. е началник на Клиниката по урология в УМБАЛ ?Александровска?.  
Има над 270 публикации и е специализирал във Франция, Белгия, Швейцария и Русия.  
Председател е на Българското урологично дружество.  
Член е на Балканската урологична асоциация, Френската урологична асоциация, Европейската урологична асоциация, Световната урологична асоциация, Европейския борд по урология и Комисията за човешките ресурси.  
 
     
 
Проф. Цветков разкажете повече за дейността на клиниката, която ръководите?
 
 
Ръководя клиника по обща урология на територията на УМБАЛ ?Александровска?. В нея имаме пациенти от всички видове заболявания, които съществуват в урологичната практика. Преди всичко това са мъжете, които страдат от заболявания на простатната жлеза, на второ място това са старадащи от тумори на пикочния мехур, на трето място са туморите на бъбреците, които през последните години се увеличиха драстично. В миналото, когато бях млад асистент, пациент с тумор на бъбрека престояваше по един месец без да бъде опериран и го показвахме на студентите, а днес в клиниката правим по 2-3 операции всяка седмица на тумор на бъбреците. И трудно можем да намерим обяснение на този факт - дали увеличаването на броя на заболелите се дължи на неправилното хранене или на някаква радиация. А за това заболяване е характерно това, че може дълго време да съществува и да няма никаква симптоматика, и когато тя се прояви да е вече твърде късно.  
Голям дял заемат и пациентите с бъбречно-каменна болест. Тя се среща и при двата пола, като нашата страна е една от ендемичните зони - около 1% от населението страда от нефролитиаза. Много е обнадеждаващо, че се появиха нови неоперативни методи за разбиване на конкрементите и успоредно с това се радваме и на развитието на едноскопските методи, т.е. проникване от пикочния мехур през уретера към бъбрека. Също така се прилага и перкутанно проникване през бъбрека и достигането до легенчето или до горните пикочни пътища.  
 
Кои са основните проблеми, в административен и социален план, с които се сблъсквате в клиниката?  
 
Както във всяка една хирургична клиника и нашият проблем е операционната зала. Ние трябва да имаме по-голяма пропускливост през операционната зала. Причините, разбира се, са от различен характер, но за съжаление не съумяваме навреме да започнем операциите за деня и закъсняваме, а често това води до отлагане на операции за следващия ден, от него за по-следващия, което удължава ненужно престоя на болния в клиниката от една страна, а от друга се създава напрежение, което води до травмиране на самия пациент, на неговите близки, които са в постоянно очакване на операцията. Друг, по-съществен проблем е движението на документацията на пациентите, които трябва да бъдат в синхрон с изискванията за следване на клиничните пътеки, съгласно договора между Александровска болница и НЗОК. Голяма привилегия при нас е големият брой много добре подготвени кадри и бих казал, че този човешки ресурс е най-успешният момент за нашата дейност. Съществен момент, който не бих могъл да пропусна, а и в качеството си на председател на Българско урологично дружество, е, че клиничните пътеки не са достатъчни, като това е проблем не само в нашата област. Но урологията е с най-ниска стойност на клиничните си пътеки. Ние отхвърляме много работа, имаме много оперативна дейност, много пациенти и съответно много клинични пътеки, и същевременно ние не можем да получим необходимите средства, с които да покрием своите разходи. Очакваме след направените от нас предложения да бъдат оптимизирани заплащанията, както ни обещават от НЗОК.  
 
Бихте ли формулирали някои препоръки към ОПЛ при работата им с пациенти с тежки урологични заболявания?  
 
Имам основно две препоръки към ОПЛ. Едната, за която те нямат вина, е че не разполагат с достатъчен брой талони, с които да могат да насочват пациентите с урологични заболявания съответно към уролог-специалист. И другата препоръка е малко повече да се задълбочават в оплакванията на подобни пациенти, дори и при леки оплаквания - под тях могат да стоят по-тежки заболявания. Като пример мога да посоча пациент с кръв в урината. След като веднъж я е получил могат да минат година или две без оплаквания и след около две години той да има вече развит туморен процес на пикочния мехур, на бъбрека или на простатната жлеза. Така че всички подобни оплаквания на пациента, трябва да бъдат внимателно изследвани от техните ОПЛ до момента, в който се убедят, че няма наличие на урологично заболяване. При най-малко съмнение трябва да го изпратят на преглед при специалист-уролог. Въпреки че сме в 21-ви век, нашите пациенти пристигат твърде късно и резултатът естествено е по-трудно лечение. Трудно е вече при пациенти с напреднал стадий, независимо на какво заболяване, не само на онкологичните заболявания, а дори и при една доброкачествена простатна хиперплазия, нефролидиаза или някаква вродена аномалия.  
 
Очертайте най-новите методи както в консервативното, така и при оперативното лечение на урологичните заболявания?  
 
Урологията е една от най-динамичните специалности в медицината. През последните години се появиха редица иновации в областта на урологията. Като непременно трябва да отбележим появата на възможността за разбиване на конкременти в горните и долни пикочни пътища. Също така голямо постижение са възможностите за ендоурология и лапароскопска хирургия. Първото се изразява в следното: през пикочните пътища да се достигне до всяка една точка от урогениталната система. В световен мащаб на първо място в това отношение са японците, като броят на отворените операции при тях е сведен до минимум ? 8-10%, всичко останало се извършва ендоскопски или лапароскопски. В западноевропейските страни, като Франция, Германия, Холандия, този процент е около 85%, а за нашата страна процентът на отворените опереции е над 60%. Това не се дължи на липса на техника - имаме такава, причините за това са по-скоро следните: първо пациентите идват при нас късно за тяхното лечение. Не би могло един напреднал туморен процес да го направиш ендоскопки или лапароскопски - това е от една страна. От друга - специално тук в нашата клиника стои проблемът с натовареността на лапароскопската зала. Тя е само една и покрива 100 легла, а нараства броят на пациентите, които имат нужда от този вид лечение и същевременно новите технологии позволяват да се извършват повече такива ендоскопски и лапароскопски операции. И естествено те притежават своите предимства по отношение на травмирането на пациента - по-късият период на престой в болничното заведение и по-бързото възстановяване и връщане към нормалния ритъм на живот.  
 
 
Как ще коментирате станалия много актуален напоследък въпрос за донорството? Какви законови промени са необходими?  
 
Всички говорят за законови промени, но причините за проблема за донорството не са в самите законови промени. Отговорът е в липсата на декларирано нежелание на всеки един човек да даде органите си в случай на инцидент, т.е. да не е необходимо да се взема допълнително съгласие в случай на инцидент, а да се декларира само при отказ. Разчита се на това, че голяма част от хората няма да отидат да декларират, че не са съгласни и оттук вече отпада необходимостта да се разговаря с близки и роднини. Той мълчаливо и съзнателно е дал съгласието си.  
 
Какви бяха акцентите на тазгодишния симпозиум на уролозите, състоял се традиционно в гр. Сандански?  
 
За 11-та поредна година провеждаме този форум в гр. Сандански в началото на юни месец. И това, с което можем да се похвалим, е наистина голямата му посещаемост и интерес от страна на специалистите уролози - там успяваме да съберем около 80% от тях. Ние организираме и други подобни мероприятия във Велико Търново, Пловдив и др., но където и да ги провеждаме, най-актуално си остава това в гр. Сандански.  
Тази година симпозиумът имаше интересна и разнообразна тематика. Като се започне от заболяванията на простатната жлеза и се мине през използваните хирургични техники и стигнем до така модерната, вече актуална и за България тема, за еректилните дисфункции. Също така и темата за възпалителните заболявания и възможностите за тяхното лечение. И най-вече там всички колеги от страната показват всичко онова, което са направили и всичко по-ново в областта на оперативното лечение на заболяванията на урогениталната система.  
 
Въпросник:  
Любимо занимание?  
Какво ви вдъхновява?  
Какво ви разочарова?  
Личност, на която се възхищавате?  
Любима музика?  
Три неща, които ви дава професията?  
Вашето кредо?  
Как релаксирате?     
Вашата дефиниция за добър медик?  
Вашата мечта?
Обичам спорта.  
Работата.  
Двуличието.  
Христо Стоичков, Йордан Радичков.  
Класическа и напоследък поп музика.  
Удовлетворение, приятелства, усъвършенстване  
Не поправяй една грешка с втора грешка.  
Слушайки музика и с децата ми.  
С голямо сърце и чиста душа.  
Да предам поне 50% от моите знания и умения.