Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 4 2007

Автоантителата при диагнозата на болестите на щитовидната жлеза

виж като PDF
Текст A
Проф. д-р Марта Балева



Автоимунните заболявания на щитовидната жлеза спадат към т.нар. органоспецифични автоимунни болести. За да се причисли едно заболяване към автоимунните се счита, че трябва да отговаря на следните няколко критерия:  
1.   Да се докажат автоантитела или участие на клетъчно-медиирани механизми.  
2.   Да се изолира специфичния антиген.  
3.   Да се получат автоантитела към този антиген при експериментални животни.  
4.   Да се получат типичните за болестта лезии в опитни животни.  
5.   Да се докаже корелация между титъра на антителата и активността на болестта.  
 
Автоимунните заболявания на щитовидната жлеза изпълняват тези условия. Проучванията през последните 30-40 години на 20-ти век установиха голям брой антитела при много от тях. Огромният материал, който е събран, поставя пред изследователите и лекарите в клиничната практика (ендокринолози, клинични имунолози, интернисти и хирурзи) въпроса за клиничното значение на определянето на тези антитела[1,2,3]. В настоящия момент в диагностичната практика се използват следните антитела:  
1.   ТРО антитела ? насочени са срещу тиреоидната пероксидаза и са идентични с МАТ антителата. Инхибират ензимната активност, деструктират тиреоидната тъкан и блокират нейната функция, което клинично се проявява като хипотиреоидизъм. Обикновено са високи още преди изявата на клиничните белези на болестта. Най-често се позитивират при тиреоидита на Hashimoto (Табл. 1). При това те са не само с висока чувствителност, но и висока специфичност. Изследването им се препоръчва и при други автоимунни заболявания на жлезата, а също и при продължително лечение с амиодарон, IFNα, IL-2 и литий. Важно е да се проследят при синдром на Dоwn, а в акушерската практика ? при предполагаема тиреоидна дисфункция по време на бременността, при постпартален тиреоидит, при спонтанни аборти и in vitro фертилизация.  
2.   ТАТ антитела ? тиреоглобулинови антитела, насочени срещу тиреоглобулин ? белтък с м.т. 660 kDa. Най-често се позитивират при тиреоидита на Hashimoto (Табл. 1). Важно е определянето им в районите с йоден дефицит, при мониториране на терапията с йод при ендемична гуша, а също и при карцином на жлезата с оглед прогноза на болестта и оценка на ефекта от терапията. ТРО и ТАТ антителата могат да се позитивират и при транзиторните тиреоидити ? субакутен тиреоидит на de Quervain и постпарталния тиреоидит, но в тези случаи те са по-редки и в по-ниски концентрации.  
3.   Антитела към рецептора на TSH (TRAK) ? Известни са следните антитела:  
а) TBII ? thyrotropin binding - inhibitory immunoglobulin ? блокират свързването на TSH към неговия рецептор.  
б) TSI ? thyroid stimulating immunoglobulin. Те се свързват с N терминалния участък на екстрацелуларния домен и имитират ефекта на TSH. Стимулират продукцията на сАМР, поемането на йода и производството на тиреоглобулин.  
в) TGSI ? thyroid stimulsting immunoglobulin ? водят до пролиферация на тиреоидните клетки. В настоящия момент са малко проучени.  
г) TB Ab/TSB Ab ? TSH блокиращи антитела, които се свързват с С терминалния участък на рецептора и блокират стимулацията на TSH и оттам предизвикват хипотиреоидизъм. Тези антитела блокират TSH индуцираната продукция на сАМР, поемането на йод и производството на тиреоглобулин.  
 
Диагностичната стойност на определянето на TSH-рецепторните антитела се определя както следва:  
 
При болните с Базедова болест при 50-90 % от случаите се установяват TSI- и TBII-антитела и тяхната специфичност е висока.  
?   Спадането на титъра на антителата в хода на лечението е важен критерий за настъпването на имунологична ремисия.  
?   Наличието на TSH-рецепторните антитела в серума може да бъде критерий за еутиреоидна офталмопатия.  
?   В акушерската практика ? при бременни, които са били лекувани с радиойод, за отхвърляне на феталния и неонатален хипертиреоидизъм.  
 
 
Заключение: Изследването на автоантителата при автоимунните болести на щитовидната жлеза има важно значение. То се определя от възможността за ранно откриване на болестта още преди появата на характерните клинични симптоми, от възможността за доказването им при подозирани заболявания на щитовидната жлеза при новороденото и значението на тези антитела в хода на развитието на болестта като показател за активност и коректив на терапията.  
 
Табл. 1. Основни характеристики на авотантителата при болести на щитовидната жлеза (по 3)  

Антиген

Заболяване

Чувствителност

Специфичност

ТРО

1. Hashimoto
2. Базедова болест
3. Подостър тиреоидит

        80-95%
50-80%
30-50%

Висока
       Ниска
       Средна

ТАТ

1. Hashimoto
2. Базедова болест
3. Подостър тиреоидит

40-70%
20-40%
10-30%

Средна
       Ниска
Средна

TSI

1. Базедова болест
2. Hashimoto

50-90%
10-20%

Висока
       Ниска

TGSI

Базедова болест

20-50%

Средна

TBII

1. Базедова болест
2. Hashimoto

50-80%
          5-10%

Висока
       Ниска

 
 
КНИГОПИС:
 
1.   Лозанов, Б. Ендокринология. 2000 г. изд. Тилия, Акад. изд. проф. М. Дринов.  
2.   Humbel, RL. Auto-anticorps et maladie auto-immunes. Elsevier, 1997 г.  
3.   Stites D., Terr AI, Parlsow TG. Basic and Clinical Immunology. Appleton and Lange, 1994.