Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2009

Алергичен ринит – диагностично и терапевтично предизвикателство в детската възраст

виж като PDF
Текст A
Д-р Т. Б. Мустаков



Алергичният ринит е най-честото алергично заболяване в предучилищната и училищната детска възраст. Последните проучвания на градската популация деца показват честотата на диагностицирания ринит от около 10% при децата на 6-13 години. Впечатляваща е честотата на оплакванията, характерни за алергичния ринит – дразнене и запушване на носа, воднист или белезникав секрет от носа или към гърлото, кихане сутрин или през определен сезон – до 40% от децата в изследваните групи съобщават за такива оплаквания в различен период от живота си. Това говори за висока степен на недиагностициране на състоянието, което е всъщност съществен рисков фактор за развитие на астма, особено при наличие на алергия към целогодишни алергени – домашен прах, козина, плесени. Това налага подобряване на информираността на общопрактикуващите лекари относно заболяването и по-доброто им сътрудничество със специалистите, които биха могли да помогнат за изясняване на диагнозата и терапията – оториноларинголози и алерголози.  
 
Патогенеза  
На пръв поглед невинно заболяване, алергичният ринит се оказва не само медицински, но и социален проблем. Нарушаването на качеството на живот от ринита е почти същото както при средно тежка астма – до такава степен обструкцията и дразненето на горните дихателни пътища нарушават съня, вниманието, способността за запаметяване при децата. Честото боледуване налага отсъствие на родителите от работа, често отсъствие на децата от детска градина и училище, значително по-големи разходи за медикаменти и оздравителни процедури в сравнение с децата без алергичен ринит.  
 
Класификация  
Съвременната класификация на алергичния ринит го разделя на две основни форми: персистиращ и интермитентен. Тези термини заместват по-старите – целогодишен и сезонен, тъй като описват по-добре състоянието. Най-често персистиращият алергичен ринит се дължи на сенсибилизация към микрокърлежи в домашнния прах, плесени, козина от домашни любимци, професионални алергени, много рядко храни и подправки. Интермитентният алергичен ринит се дължи обикновено на сенсибилизация към поленови алергени, плесени.  
 
Симптоми  
Основните симптоми - запушване и дразнене в носа, воднист или мукозен секрет, сърбеж, кихане, хипертрофия и оток на носната лигавица, конхите и синусите са изразени в различна степен при всеки отделен пациент и в различните фази на заболяването. Първоначалните епизоди на обостряне се отдават обикновено на “настинка” или остра вирусна инфекция, което често забавя поставянето на диагнозата с години. Ето защо от особено значение за ранното диагностициране играят роля различни допълнителни критерии като фамилна обремененост и стереотипност на симптомите при определена среда.  
 
Диагноза  
Диференциалната диагноза може да се окаже сериозен проблем, особено при децата в предучилищна възраст поради ограничените възможности за инструментални изследвания в тази възраст. Честа дилема е кое е водещото - алергичният ринит или хипертрофията на аденоидеята. Тези две състояния не трябва да се приемат като алтернативни, а по-скоро обратно, тъй като при хипертрофия на аденоидеята се устаноява атопия в около 70% от оперираните – т.е. около два пъти по-често отколкото при децата без значителна хипертрофия. Това налага добро сътрудничество с оториноларинголозите с оглед избирането на подходящ момент за аденотомия при необходимост. Друго често съпътстващо заболяване е бронхиалната астма, относително трудно диагностицирана в ранната детска възраст. Допълнително затруднение се причинява от факта, че пристъпната кашлица е един чест симптом и при двете заболявания. Това става причина понякога да се започва твърде агресивна антиастматична терапия, а в други случаи води до забавяне на диагнозата.  
 
Изследвания  
Освен клиничния преглед, полезни изследвания са кожните проби, при невъзможност за провеждането им – изследване на специфични IgE-антитела, изследване на клетъчния състав на носния секрет, рентгенологично или ултразвуково изследване на носните ходове и синусите, провокационните проби с алергени.  
 
Лечение  
Лечението се базира основно на изолиране на патогенния алерген при възможност за това, антихистаминови препарати, локални кортикостероиди, кромогликати и антихистаминови средства в периодите на екзацербация.  
 
Имунотерапия  
Специфичната имунотерапия с алергени е колкото стар, толкова и революционен метод както за лечение на ринита, така и за профилактика на увеличаването на сенсибилизацията и развитието на бронхиална астма. Усъвършенстването на препаратите за хипосенсибилизация в посока на разреждане на инжекционните апликации и приложението на перорални препарати (сублингвална имунотерапия) за хипосенсибилизация дава нов живот на този метод, особено ефективен именно в детската възраст, когато сенсибилизацията е настъпила относително скоро, патологичните промени в засегнатите органи са значително по-обратими и броят на алергените, към които е сензибилизирано детето е по-малък.