Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2009

Грип и неговите усложнения

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Евгений Генев



Грипът (grippe, influenza) е остро инфекциозно заболяване, което се среща предимно през влажните и студени месеци на годината и по-често протича под формата на малки или по-големи епидемии.  
     
Причинители  
Грипът се причинява от три групи РНК-вируси от семейството на миксовирусите. Грипният вирус тип А е изолиран през 1938 г., а тип В и тип С – съответно през 1940 и 1950 г.  
 
Тези вируси са слабо устойчиви на топлина и изсушаване, поради което типичното разпространение на заболяването е характерно за влажните и студени месеци на годината. През този период обикновено се събират по-големи групи от хора на затворени места (градски транспорт, учебни стаи, учреждения и др.), което способства за бързото и широко разпространение на инфекцията.  
 
Грипен вирус тип А е най-широко разпространен и най-опасен, защото води до по-тежки форми на заболяването, засяга не само хора, но и животни. Той причинява сравнително големите епидемии и е причина за голямата грипна пандемия през 1918-1919 г., при която загиват над 20 млн. души. Този вирус има способността по-често да мутира и да се видоизменя, поради което предизвиква по-слаб и по-нетраен имунен отговор, а това обяснява и по-тежките форми на заболяването.  
 
Грипен вирус тип В засяга предимно хора, предизвиква по-леки форми на заболяването и причинява по-малки епидемични взривове и ограничени епидемии. Мутира по-слабо в сравнение с вирус А. Въпреки това противогрипните ваксини съдържат винаги и този вирус, тъй като малките деца и подрастващите може да не са се срещали с вируса и да нямат изграден имунитет срещу него.  
 
Грипен вирус тип С е проучен по-слабо, не предизвиква масова заболеваемост, симптоматиката е по-лека и от него страдат най-често децата.  
 
Грипните вируси се разпространяват по въздушно-капков път – при кашлица, кихане, говор. Вирусите навлизат през носа, гърлото или белите дробове и започват бързо да се размножават в клетките на лигавицата. Инкубационният период е кратък – от часове до 1-2 дни в зависимост от състоянието на имунната система. Масовото навлизане на вируса в системното кръвообращение, известно като виремия, предизвиква появата на общите симптоми – обща отпадналост, висока температура, мускулни болки.  
     
Клиника  
Грипната инфекция може да протече с различна тежест – от леко неразположение до много тежко състояние с изразена интоксикация и опасност от усложнения. Протичането на заболяването зависи най-вече от общото здравословно състояние на заболелия и от наличието на придобит имунитет срещу причинителя.  
 
Грипът може да протече под 4 форми – лека, средно тежка, тежка и много тежка. Първите прояви са чувство за общо неразположение, последвано от общата интоксикация – отпадналост, висока температура, болезненост по цялата мускулатура, главоболие, безапетитие. Едновременно с това или в следващите часове се появяват и локалните симптоми на инфекцията – силна хрема, честа суха, дразнеща и мъчителна кашлица като израз на засягането на трахеята и бронхиалното дърво.  
 
При липса на усложнения обикновено симптомите започват да ослабват 4-5 дни след началото на заболяването, температурата се нормализира и до 7-10 дни болните оздравяват. Почти задължително в следващите 2-3 седмици те развиват т.нар. постинфекциозен синдром, който е много характерен за грипа и се изразява в лесна умора и обща отпадналост.  
 
Леките форми на грипа трудно се различават от другите респираторни вирусни инфекции, които се наблюдават целогодишно, но предимно пак през студените и влажни есенно-зимни месеци. Сред народа тези по-леко протичащи вирози, предимно с признаци от горните дихателни пътища – хрема, кашлица, гърлобол и температура, са известни като “простудни заболявания” или “настинка”. Важно е да се отбележи, че общото или локално охлаждане на организма или т.нар. “настинка” играе само ролята на предразполагащ фактор за навлизането на респираторните вируси в дихателната система, като снижава локалния имунитет на респираторната лигавица. Следователно всички т.нар. “настинки” са вирусни инфекции!  
 
Тежките форми са характерни предимно за хора с намалена имунна защита – възрастни и малки деца, страдащи от хронични заболявания на дихателната или сърдечно-съдовата система, вродени или придобити имунодефицитни състояния и др. Заболяването започва внезапно, признаците са силно изразени, общото състояние е тежко до много тежко и ако има подлежащо друго заболяване, може да се стигне до критично състояние с възможен фатален край. Подобно неблагоприятно развитие на заболяването налага такива болни да бъдат под ежедневно лекарско наблюдение или в стационар още от началото на боледуването. В тези случаи по-често се наблюдават и усложненията.  
 
Усложнения  
Усложненията на грипа могат да се дължат на самата грипна инфекция или на бактериална суперинфекция. Вирусите живеят и се размножават вътреклетъчно, което води до загиването на клетката-хазяин. Размножавайки се в дихателните пътища на пациента, грипният вирус предизвиква разрушаване на повърхностния ресничест епител, който има за задача да изчиства дихателните пътища от прах, бактерии и др. Така бактериите проникват лесно в белите дробове и се появява възможността от развитието на бактериална суперинфекция.  
 
Първичната вирусна грипна пневмония е рядко усложнение и се дължи най-често на масивна и вирулентна вирусна инвазия. Протича скоротечно с белодробни хеморагии    и висок леталитет. Среща се при болни, страдащи от хронични заболявания на сърдечно-съдовата система със застойни явления в белите дробове.  
 
Най-често срещаното усложнение е вторичната бактериална пневмония, причинена от Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Staphylococcus aureus или други бактерии.  
 
Много опасни са усложненията от страна на централната нервна система – менингит, менингоенцефалит и др. Наблюдават се също усложнения от страна на периферните нерви – фациалис, тригеминус, ишиадикус и др.  
 
Усложненията от страна на сърдечно-съдовата система – миокардит или перикардит, се наблюдават предимно при възрастни хора.  
 
След преболедуване от грип често се наблюдава обостряне на съществуващи хронични заболявания – бронхиална астма, хроничен бронхит, сърдечно-съдови заболявания, диабет и др.  
 
Други възможни усложнения в острата фаза на заболяването или по-късно са отит, синуит, артрит и др.  
 
Споменатите по-горе категории болни са т.нар. рискови групи, които подлежат на противогрипна ваксинация, за да се предпазят от заболяването и неговите усложнения, които за тях могат да имат неблагоприятен изход.  
 
Всяка грипна епидемия повишава нивото на хоспитализация от 2 до 5 пъти, особено при децата до 5 години и на възрастните над 65 години.  
 
Всяка грипна епидемия е съпроводена и с повишена смъртност – данните за смъртността от грип в света са 0.01-0.02%. Смъртността сред децата между 5 и 18 години е 0.9 на 100 000 души, а сред лицата над 65 години – 103.5 на 100 000 души. Изчислено е, че като процент от общата смъртност, смъртността вследствие грип и неговите усложнения достига до 40%!  
 
Освен човешки загуби, грипът причинява и съществени загуби за икономиката на страната поради масови отсъствия от работа и изплащане на болнични.  
 
Лечение  
Не съществува каузално лечение на грипа. Антибиотиците не лекуват вирусните заболявания, а само техните бактериални усложнения! Най-често се използват т.нар. симптоматични средства – противотемпературни, противокашлични, капки за нос, витамини и някои хигиенно-диетични средства – почивка, приемане на повече течности (1–1.5 л дневно), предимно топли напитки (билкови чайове), приемане на храни, богати на витамини, особено А, С и Е и микроелементи.  
 
Прилагат се и някои имуностимулиращи препарати, с които изобилства фармацевтичният пазар.  
Напоследък има и медикаменти, действащи директно на вируса, но те трябва да се прилагат винаги по лекарско предписание и наблюдение.  
 
Профилактика  
Най-важната предпазна мярка е избягването от заразяване – избягване на контакти с болни от грип лица.  
Употребата на имуномодулиращи средства за укрепване на имунната система в предгрипния сезон може да предпази от заболяване или да осигури лекото му протичане без усложнения.  
Най-сигурното профилактично средство срещу грип е ваксинирането. То трябва да стане поне 2 месеца преди появата на грипа, за да може да се гарантира високо ниво на антитела по време на грипния сезон.  
У нас противогрипната ваксина е в групата на препоръчителните ваксинации, но за т.нар. рискови контингенти тя трябва да бъде задължителна.  
 
 
КНИГОПИС:
 
 
1.   http://grip.zdrave.bg и други източници от интернет.  
2.   Добрев П.; Пневмонии, Медицина и физкултура, София, 1985.  
3.   Роси Е.; Педиатрия, Медицина и физкултура, София, 1993.