Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2009

Прееклампсия

виж като PDF
Текст A
Д-р Петър Угрински



Прееклампсията е заболяване, което води до повишаване на риска за бременната и плода. Методите за ранно откриване, диагноза, изследване, поведение и прогноза на заболяването се променят много бързо, особено в последно време.  
 
Като много важен за перинаталния изход е навременната профилактика на прееклампсията, която трябва да се насочи към отстраняване на рисковите фактори, които играят роля за възникването или предразполагането за развитието на прееклампсията. Основен елемент в профилактиката е качеството на пренаталните грижи, степента на общата и здравна култура на населението, както и нивото на цялостния стандарт на живот.  
 
Методите на изследване включват:  
I.   Клинични методи  
1.
   Акушерска анамнеза и акушерски статус.  
2.   Определяне на артериалното налягане, което се следи в зависимост от тежестта, като контролирането на кръвното налягане е минимум 4 пъти за 24 часа.  
3.   Определяне на Апгар-скора на 5 минути при новороденото.  
II.   Лабораторни методи при всяка бременна  
1.
   Параклинични показатели – обхващат изследване на периферните кръвни показатели, ензими, кръвосъсирване, креатинин, общ белтък, албумин и 24-часово изследване на протеина в урината.  
2.   Алкално-киселинно състояние на кръв от пъпната връв на новороденото – изследва се pH и BE (бейс ексцес на новороденото).  
III.   Инструментални методи  
1.
   Образна диагностика – определяне на гестационната възраст, положение и предлежание на плода, локализация и зрялост на плацентата и количеството на околоплодната течност.  
2.   Доплер диагностика.  
3.   NST – кардиотокография на плода.  
 
Лечение  
В зависимост от степента на прееклампсията се прилага следното лечение:  
-   Магнезиеви производни  
-   Допегит  
-   Нифедипин  
-   Бета-блокери  
-   Диазепам  
-   Непресол  
-   Хлофазолин  
-   Осмо-онко терапия  
-   Фраксипарин  
-   Аспирин  
 
Родоразширение – прекъсването на бременността представлява единственото дефинитивно лечение на прееклампсията. Времето на родоразширението при всяка бременна трябва да се определя съобразно конкретното състояние и действителния статус:  
1.   Чрез планово цезарово сечение.  
2.   Чрез спешно цезарово сечение.  
3.   Раждане по нормален път.  
4.   Секцио парва – което по принцип е спешно родоразширение.  
5.   Прекъсване на бременността по медицински показания до 20 г.с.  
 
Усложнения  
Като тежки усложнения на прееклампсията са развитието на HELLP-синдром, сърдечно-съдова недостатъчност, бъбречна недостатъчност, мозъчен оток, белодробен оток и аблацио ретине. Теглото на новороденото с прееклампсия е приблизително около 2600-2700 гр.  
 
Критерии за лека прееклампсия:  
1.
   Систолично налягане 140 до 160 mmHg.  
2.   Диастолично от 90 до 110 mmHg.  
3.   Липсващи или леки субективни оплаквания.  
4.   Белтъчна загуба от 0.3 до 3.0 гр/л./24 ч.  
5.   Нормална параклиника.  
 
Критерии за тежка прееклампсия:  
1.
   Систолично налягане над 160 mmHg.  
2.   Диастолично от 90 до 110 mmHg.  
3.   Субективни оплаквания като главоболие, зрителни смущения, гадене и повръщане.  
4.   Протеинурия над 3 гр/л./24 ч.  
5.   Патология в параклиничните показатели.  
 
Тук трябва да отбележим, че независимо от стойностите на артериалното налягане, наличието на един от следните усложнения определят прееклампсията като тежка – HELLP-синдром, абрупцио на плацентата, белодробен или мозъчен оток, бъбречна недостатъчност и ДИК-синдром.