Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 12 2011

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Ваня Юрукова



 

Доц. д-р Ваня Юрукова завършва медицина в Медицински университет, гр. София през 1986 г. Има специалности по вътрешни болести и белодробни болести, доктор по медицина и магистърска степен по обществено здраве и здравен мениджмънт. В продължение на 4 г. е изпълнявала длъжността началник на Трета КНББ в СБАЛББ. От 2007 г. е председател на Комисията по медицинска етика към СБАЛББ ”Света София”. От 2010 г. е председател на Югозападния клон на БДББ, а от 2011 г. – републикански консултант по белодробни болести.

Доц. Юрукова членува в Европейското респираторно дружество, Български лекарски съюз и Българското респираторно дружество. Има четири специализации в Италия, от които 2 дългосрочни.

Множество участия с изнесени доклади и постери на Годишните конгреси на Европейската асоциация по пневмология във Виена, Ница, Барселона, Стокхолм, Берлин, Женева, Мадрид, Флоренция, на Световния конгрес по саркоидоза, на годишните конгреси на Американската торакална асоциация, както и на Италианската асоциация по респираторна патология.

Доц. Юрукова има над 80 публикации на български, италиански и английски език.

Понастоящем работи в СБАЛББ „Св. София”, Трета клиника по неспецифични белодробни болести – гр. София.

Доц. Юрукова, моля, представете се.
От 25 години работя в Специализираната болница за активно лечение по белодробни болести „Света София” към Медицински университет, гр. София. Това е болница с дългогодишни традиции, наследник на Научния институт по белодробни болести, създадена през 1949 г. Неслучайно тук се приемат най-тежките диагностични случаи от цялата страна и болницата е база за обучение както на студенти, така и на специализиращи доктори. Разполагаме с бронхологично отделение, КАТ, патоморфологична и микробиологична лаборатория, клиника по гръдна хирургия, което дава възможност за съвременни инвазивни методи на диагностика и оперативно лечение на белодробните заболявания.

На територията на болницата има и клиника по спешна и интензивна терапия, която приема денонощно пациенти със съответните показания за хоспитализация.

Какви са най-често срещаните заболявания във вашата практика?
Най-често срещаните белодробни заболявания в ежедневието са ХОББ (хроничната обструктивна белодробна болест), бронхиалната астма и пневмонии, придобити в обществото, както и заболявания, нуждаещи се от патоморфологична диагноза, като саркоидоза, белодробни фибрози и тумори на белите дробове. Често се прави и диференциална диагноза с белодробна туберкулоза.

Според СЗО, между 100-150 милиона души по света страдат от астма и техният брой непрекъснато се увеличава. Могат ли да бъдат конкретизирани причините за увеличаването на заболеваемостта от астма?
Да, това е така. По данни на СЗО в световен мащаб от астма боледуват между 100 и 150 млн. души. Техният брой непрекъснато се увеличава. Причините затова са комплексни, а именно – в резултат на промяната в околната среда, в резултат на урбанизацията, замърсяването на въздуха, промените в климата и химизацията.

Бронхиалната астма е вариабилна болест, характеризираща се с повишена бронхиална хиперреактивност и хронично имунно възпаление, дължащо се на генетични фактори, провокира се от различни видове алергени, клинически протича с вариабилна, бронихиална обструкция. Всъщност бронхиалната астма е генетически предопределено заболяване. В България честотата на пациентите, страдащи от астма при възрастни е около 5%, съответно в детска възраст е 8%. У нас броят на астматиците е около 400 000 души.

Съществува тенденция за повишаване на честотата на бронхиалната астма, но успоредно с това, в резултат на адекватното контролиращо лечение, провеждано от пациентите, намалява и броят на хоспитализациите.

В световен мащаб една от най-честите причини за болнично лечение е хроничната обструктивна белодробна болест. Как стои въпросът в България и доказана ли е връзката между пушенето и ХОББ?
На първо място трябва да споменем какво е ХОББ. Това е предотвратимо, лечимо заболяване, което се характеризира с лимитация на въздушния дебит, която не е напълно обратима. Лимитацията на въздушния дебит обикновено е прогресивна и асоциирана с абнормален възпалителен отговор на белите дробове към различни частици или газове.

На вашия въпрос, мога да кажа - да, съществува такава връзка. Но освен тютюнопушенето, трябва да се имат предвид и другите рискови фактори за развитието на ХОББ, като генетичните фактори, замърсяването на въздуха, нелекуваните инфекции, професионалната експозиция. Всички тези рискови фактори водят до промени, при които ако организмът се справи, се стига до възстановяне. От друга страна обаче, ако тези случайни или генетични промени доведат до генно активиране, увреждане на ДНК, могат да причинят геномна нестабилност и белодробен карцином. Тоест двете заболявания – ХОББ и белодробен карцином, са различен резултат при една обща патогенеза.

Тази взаимовръзка се дискутира отдавна. През 2007 г. на работна среща в Бетезда, Мериленд, Националният институт за карцинома, Националният институт на белите дробове, сърцето и кръвта, както и Отделението за превенция на карцинома разглеждат общите патогенетични механизми на белодробния карцином и ХОББ. Ще дам един пример – 10% от пушачите са с ХОББ и съответно 10% от тях са с белодробен карцином. Резултатите от научните проучвания показват категорична взаимовръзка между тютюнопушене, ХОББ и белодробен карцином.

Какви са световните тенденции за ХОББ и по-специално за леталния изход от нея?
През 2008 г. ХОББ е била на пето място като основна причина за летален изход, а очакваните тенденции са да достигне трето място през 2020 г., след сърдечните заболявания и инсулта.

От друга страна е важна не само връзката на ХОББ с белодробния карцином, но също така и това, че ХОББ представлява коморбидно заболяване, т.е. има взаимовръзка с др. болестни състояния, а именно – исхемичната болест на сърцето, сърдечната недостатъчност, хипертонията, захарния диабет, метаболитния синдром, сънната апнея, гастроинтестиналните нарушения. В констелация са и загубата на тегло, мускулната слабост, остеопорозата, депресията, честите белодробни инфекции и както вече споменахме – белодробният рак. На всеки час ХОББ убива 250 души в света.

Каква е честотата на ХОББ сред населението?
По данни на Световната здравна организация около 10% от населението на планетата страда от това заболяване. От 200 000 до 300 000 души в Европа умират ежегодно в резултат на ХОББ. Болестта убива годишно повече хора, отколкото ракът на гърдата и ракът на белия дроб взети заедно. За България се предполага, че страдащите от ХОББ са над половин милион души. Честотата варира между 5.6 и 10.7% от населението (при 20% от пушачите, които представляват 45-55% от населението).
ХОББ се среща по-често при мъжете, но въпреки това в бъдеще се смята, че повече жени ще бъдат изложени на риск от развитие на това заболяване, поради нарастналия брой на жените пушачи.

Важно е да се забележат екстрапулмоналните ефекти на ХОББ и много високата кардиоваскуларна смъртност при това заболяване. За всеки 10% спадане на ФЕО1 при лека до умерена форма на ХОББ, кардиоваскуларната смъртност се вдига с 28%, а нефаталните коронарни инциденти нарастват с 20%. Наличието на ХОББ увеличава риска от развитието на белодробен карцином 4.5 пъти, независимо от тютюнопушенето. Въпреки нарастващата смъртност, ХОББ е болест, която често остава неразпозната, недооценена и нелекувана.

Каква е статистиката за рака на белия дроб у нас?
По данни от 2008 г. са наблюдавани 3 996 болни от белодробен карцином. Това заболяване обхваща предимно възрастното население между 60 и 75 години, но напоследък се забелязва тенденция за нарастване честотата на заболяването и при по-млади индивиди. За същата година починалите са 3500. Заболеваемостта у нас е 48 на 100 000, като по-често боледуват мъжете.

Реален проблем ли е за България в момента туберкулозата?
Туберкулозата е една от най-древните болести, но тя обаче запазва своята значимост и в наши дни. Най-висока разпространеност на туберкулозата се наблюдава в Индия, Китай, Индонезия, Нигерия и ЮАР. Ежегодно в света умират от туберкулоза над 2 млн. души.

За Европейския регион, включително бившите съветски републики заболеваемостта е 52.2 на 100 000, за ЕС е 16.7 случая на 100 000, а с най-голямо разпространение е в Румъния – около 115 на 100 000 души. У нас заболеваемостта за 2008 г. е 38.5 на 100 000 души.

По данни на НЦЗИ се наблюдава тенденция за бавно намаляване на заболеваемостта, която от 39.1 на 100 000 през 2006 г. достигна 33.6 на 100 000 през 2009 г. Но заедно с това, се наблюдават късно открити случаи, наличие на кухини, масивно бацилоотделяне, тежки разпространени форми, както и нарастване честотата намултирезистентната туберкулоза. Затова особено важни тук са целите на Глобалния туберкулозен контрол, а именно – да се намали заболеваемостта и смъртността и да се ограничи развитието на лекарствената резистентност на туберкулозните бактерии. Тези цели са залегнали в Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България.

Вие сте председател на Югозападния клон на Българското дружество по белодробни болести. Моля, разкажете за инициативите и програмите, които стоят пред вас за следващата 2012 година.
Следващото най-голямо мероприятие на Българското дружество по белодробни болести е Четвъртият конгрес на дружеството, който е от 14 до 17 юни 2012 г. в гр. София, хотел Дедеман Принцес. Основните теми, които ще се разглеждат на конгреса са: ХОББ, астма, болест на малките дихателни пътища, обструктивна сънна апнея, боледробен тромбоемболизъм, респираторни инфекции, белодробен карцином, борба с тютюнопушенето и други.

Друга световна инициатива, в която предвиждаме да участваме, е Световният ден на спирометрията, който ще се проведе на 27 юни 2012 г.

Нещо, което желаете да споделите с читателите на сп. Мединфо?
Да си ценят здравето, докато го имат и да полагат усилия да го запазят като водят природосъобразен начин на живот. А на всички лични лекари, да бъдат винаги близо до своите пациенти и да помагат за тяхното излекуване и повишаване на самочувствието им.