Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 3 2011

Алергичен ринит

виж като PDF
Текст A
Д-р Д. Кехайов



Цел на терапията:

  1. Идентификация на алергените
  2. Редуциране на симптомите на заболяването до ниво, което е приемливо за пациента.

Използват се четири терапевтични нива:
1. Терапия на първи избор:
- Интраназални кортикостероиди.
- Azelastine или levocabastine.
2. Втори избор: последната генерация антихистамини с или без псевдоефедрин с или без антилевкотриени.
3. Трети избор: кромогликат като назален шпрей.
4. Четвърти избор: имунотерапия.

Фармакотерапевтично се цели инхибиране отделянето на медиаторите от мастните клетки; инхибиране действието на медиаторите върху таргетните клетки и реверзиране на васкуларния или инфламаторен отговор в таргетните клетки.

Най-добър ефект се постига от комбинирането на антихистамин 2-ра генерация с интраназален стероид.

Промяна в начина на живот
Избягване излагането на алергени; пациентите, които пушат трябва да бъдат посъветвани най-убедително да престанат с цигарите. Пациентите с алергичен ринит се съветват да ползват климатици, оборудвани със специални противоалергични филтри.

Интраназални кортикостероиди
Епистаксисът и перфорацията на назалния септум са най-неприятните, макар и редки странични реакции от употребата на този клас препарати. Друга неприятна странична реакция са назалните кандидози и фунгиалният синузит.

Flunisolide, Fluticasone, Beclomethasone, Mometasone, Budesonide и Triamcinolone имат почти еднаква ефикасност.

Fluticasone furoate (Avamys/Veramyst) повлиява едновременно и очната алергична симптоматика (зачервяване, парене, сърбеж и сълзене). Може да се използва при пациенти над 6 годишна възраст страдащи от сезонни или целогодишни алергии.

Локалните кортикостероиди се ефикасни за лечение на вазомоторен ринит, а също така като допълнителна терапия на синузит.

Cyclesonide интраназал (Omnaris®) е ефективен за продължително лечение (до 12 месеца) на алергичен ринит[1].

Антихистамини
Полезни са за лечението на IgE медиирана алергия, понастоящем се ползват последната генерация антихистамини (без седативно действие).

Употребата на Loratadine, Fexofenadine и Desloratadine е свързана с повишен риск от развитие на аритмии, поради което само Cetirizine е лекарство на първи избор при това второ терапевтично ниво. Azelastine е антихистамин за локална интраназална употреба, който почти няма системни ефекти. Няма данни за тахифилаксия при употреба на антихистамините, но е желателно системните да не се употребяват самостоятелно, поради по-ниската им ефикасност в сравнение с интраназалните кортикостероиди, което позволява да се контролира както ранната, така и късната фаза на алергичната реакция и да се постигне оптимален контрол върху симптоматиката. Антипрурисният ефект на антихистамините може да се използва и при наличие на екзема, което е още едно основание за правилната им употреба.

Симпатикомиметици
Имат две същности:

  1. Адренергични (вазоконстриктори)
  2. Адренергични (бронходилататорни).

Могат да се ползват както орално (Pseudoephedrine), така и локално (Phenylephrine, Naphazoline, Oxymetazoline).

Дневната употреба на локалните форми имат за последствие бърза ребаунд вазодилатация (ринитис медикаментоза).

Главният страничен ефект от оралните форми е безсънието и тахикардията.

Кортикостероиди за системна употреба
Използването им в този им вид е израз на терапевтично безсилие.

Cromolyn sodium и sodium nedocromil
Използването на този клас препарати води до предотвратяване на отговора към алергени чрез стабилизиране на мастните клетки, при все че точният механизъм на действие не е известен. Двата вида препарати имат еднаква ефективност, бионаличността им е нищожна, поради което нямат системни ефекти, а страничните реакции се лимитират до назалната мукоза.

Антихолинергични препарати
Най-често се ползва Ipratropium bromide интраназално. Основание за употребата им е фактът, че мукозната секреция и в носа е под холинергичен контрол. Първата генерация антихистамини имат и системен антихолинергичен ефект. Ipratropium bromide се ползва за лечение и на неалергични ринити, но не повлиява назалния сърбеж, постназалните хрипове, назалната конгестия и ринореята.

Антилевкотриени
Montelukast е най-добре изучен. Този клас препарати могат да се ползват както за монотерапия, така и като част от комбинираната терапия. Редуцират и еозинофилното възпаление. Montelukast може да облекчи и назалната конгестия, по-малко ефикасен е като монотерапия от интраназалните кортикостероиди, приложени самостоятелно.

Имунотерапия
Извършва се чрез повтарящи се инжекции на дадения алерген. Алергенната имунотерапия е предпочитана в сравнение с десенсибилизацията. В първите месеци циркулиращите нива на IgE се увеличават, след което намаляват до нива по-ниски от тези преди терапията. Благоприятният постефект може да продължи години след терапията. Само високи дози от имунотерапията обаче са ефикасни.

Пробиотиците са ефикасни за лечение и превенция на алергичните заболявания. Въпреки това е необходим мета- анализ, за да се изясни проблемът[2].

 

КНИГОПИС:

1. DGDispatch, originally published on March 2007/5th.
2. J Allergy Clin Immunol. 2007 Jun 1.