Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 3 2011

Синузит

виж като PDF
Текст A
Д-р М. Кьорчева



Синузитът (синуит, риносинузит) е възпаление на околоносните кухини. Причинява се най-често от вируси и бактерии, но може да бъде предизвикан от алергии, травми, много рядко гъби. Синузитът е инфекция на горните дихателни пътища, която най-често възниква като усложнение на остър ринит. В много от случаите остава неразпознат от пациенти и лекари и завършва с оздравяване. В малък процент хронифицира и рецидивира.

Около горните дихателни пътища съществуват няколко костни кухини, които изпълняват главно резонаторна функция. Те са разположени около носа и имат анатомични връзки (отвори) с носната кухина, където се отделят (дренират) секретите от синусите:

  • Максиларни синуси – разположени са в горната челюст, над горните зъби, под очите.
  • Фронтални синуси – в основата на челото, над очите.
  • Етмоидални синуси – по срединната линия зад основата на носа, между очите.
  • Сфеноидални синуси – зад очите, в основата на черепа.

Нормално синусите са стерилни и от тях не могат да се изолират вируси и бактерии. Според анатомията на засегнатия синус или синуси се различават:

  • Максиларен синузит.
  • Фронтален синузит.
  • Етмоидален синузит.
  • Сфеноидален синузит.
  • Пансинузит - възпалени са всички околоносни синуси.

     
Причинители
Риновируси, грипни вируси тип А и Б, парагрипни вируси, респираторносинцитиални вируси (RSV), аденовируси, ентеровируси. Наи-честите бактериални причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Moraxella catarrhalis.
     
Симптоми
Хрема, запушен нос, главоболие, кихане, набъбване на носната лигавица, лицева болка, зачервено гърло, стичане на секрет назад в гърлото, висока температура, втрисане, общо неразположение, мускулни и ставни болки, оток около или под очите, сенки около очите. Секретът от носа може да бъде бистър и прозрачен или гноен, а може и да липсва при отсъствие на ринит. Обикновено в хода на една обичайна вирусна инфекция на горните дихателни пътища се появява влошаване на общото състояние и засилване на локалните оплаквания, както и поява на нови. Особено характерна е лицевата болка при максиларен синузит. Преходът от ринит към риносинузит или синузит не винаги е ясен и разбираем, но поставянето на точна и навременна диагноза е важно за лечението. Оплакванията на пациента, внимателно анализирани от лекар, са важна стъпка към диагнозата синузит.

Главоболието и тежестта в областта на лицето и челната част на главата са най-характерните и чести оплаквания при синузит. Според характера и позиционирането на главоболието е възможно насочване на клиничната мисъл към възпаление на определен синус или група синуси. При максиларен синузит болката е предимно в областта на скулите, под очите, над горните зъби. Нерядко зъбната болка от горната редица зъби води пациента първо при стоматолог и последваща стоматологична рентгенова снимка показва истинския проблем – инфекция на максиларния синус. Възпалението на етмоидалните синуси, разположени по срединната линия зад корена на носа предизвиква болка в междуочието, усещане за дълбока, вътречерепна тежест и челно главоболие. Челното главоболие в областта над веждите и предногорната част на главата се среща при фронтален синузит. Възпаление на сфеноидалните синуси се предполага при дълбоко пулсиращо главоболие зад очните ябълки. Поради дълбочината на сфеноидалните синуси, диагнозата сфеноидален синузит е много трудна и се потвърждава изключително с компютърна томография. Навеждането напред или поклащането на главата засилва главоболието при синузит.

Мигрената е най-честата грешна диагноза при синузит. Запушен нос със или без секрет съпътстват почти винаги възпалението на синусите. Носният секрет може да бъде гноевиден при гноен синузит или бистър и воднист при алергичен синузит. Набъбналата носна лигавица без секрет и затруднено носно дишане могат да бъдат първите симптоми и причина за последващо развитие на синузит. Всички синуси имат дренажни отвори, които осигуряват изтичането на секрети от синусите към носната кухина и фаринкса. Големината на тези отвори е от порядъка на няколко милиметра. Инфекциите или алергиите запушват тези отвори и последва задръжка на секрети в синусните кухини. Задръжката на секрети и последващо инфектиране е причина за образуване на гной в кухините и начало на гноен синузит. Ето защо лечението на запушения нос е важна профилактика на синузита.

Синузитна кашлица
Представлява ларинго-трахеална кашлица, предизвикана от стичане на секрети назад от носа и синусите по гърлото към трахеята. Тя не е белодробен феномен. Появява се нощем в легнало положение и сутрин при раздвижване. Особено характерна е в ранна детска възраст, когато децата не могат добре да преглъщат и “издухват” носните и синусни секрети. Лекарят обичайно вижда тези секрети при преглед на гърлото и устата. В случаи на кашлица преслушването на белия дроб от лекар е задължително.

По-редки симптоми са увеличени шийни лимфни възли, лош вкус и лош дъх в устата, нощно хъркане, нарушено обоняние.

Поради анатомичната връзка между горните дихателни пътища и ушите, при остър и хроничен синузит са възможни съпътстващи възпаления на евстахиевата тръба и средното ухо. Дори при липса на категорично възпаление на слуховия апарат, често при остър синузит се появява заглъхване и напрежение в ушите.

Диагностични методи, които се използват за поставяне на диагнозата синузит:

    • Риноскопия – предна и задна риноскопия.
    • Рентгенография на околоносни кухини. Трябва да се подчертае, че при негнойно възпаление на околоносните кухини рентгенографията има малко диагностично значение и не винаги в началото на един остър синузит се налага рентгенография. С този метод се доказва наличие на колекция от течност, най-често гной в някой от синусите.
    • Компютърна томография (КТ) на околоносни кухини е високоинформативен съвременен метод, който се използва все по-широко за диагностика на горните дихателни пътища и конкретно при възпаления на синусите. На отделните скенове добре се вижда лигавичният релеф и евентуалната задръжка на секрети в кухините. Високата цена не позволява рутинната употреба на този метод.
    • Ядрено-магнитният резонанс е по-информативен по отношение на костните структури на лицевия череп и синусните кухини, но по-трудно се визуализират лигавични и мекотъканни промени и затова при синузит отстъпва пред КТ като диагностичен метод.
    • Микробиологично изследване на носен секрет – по преценка на лекуващия лекар, без това да забавя лечението на острия синузит.

Поставянето на диагнозата е възможно без рентгенови методи в острите и неусложнени случаи. Лекуващият лекар преценява нуждата от допълнителен диагностичен метод.

Условно според продължителността на заболяването синузитите се делят на:

  • Остър синузит – продължителност до 3 седмици.
  • Хроничен синузит – продължителност повече от 3 месеца.
  • Подостър синузит – продължителност между 3 седмици и 3 месецa.

     
Хроничният синузит е продължително заболяване с обостряне и ремисия, обичайно без температура и остри симптоми, но с относително постоянство на главоболие, тежест, запушен нос и необилна секреция от носа напред или назад към фаринкса. Възможна причина е неизлекуван остър синузит или други предразполагащи фактори като носни полипи, изкривяване на носната преграда или травма на носа, алергия, астма. В детската възраст причина би могло да бъде чуждо тяло в носа. Повтарящото се преохлаждане на горните дихателни пътища и главата при къпане след спорт, вечерно къпане преди сън или просто постоянен студ могат да бъдат причина за хронично възпаление на синусите. Като причина за хроничен максиларен синузит могат да бъдат и първични зъбни заболявания на горната зъбна редица.

Усложнения
Усложненията са редки, но тежки.

  • Вътремозъчни инфекции – менингит, енцефалит, мозъчен абсцес.
  • Възпаления на окото и околоочните тъкани – целулит, периостит, флегмон на орбитата.

Лечение
Острият синузит добре се повлиява от топлина. Топли кърпи и нагряване подобряват кръвоснабдяването в областта на синусите и подпомагат дренирането на секретите и евентуално отпушване на синусните дренажни отвори.

Назалните деконгестанти – капки, спрейове и таблетки са достъпни в аптечната мрежа и широко се използват за отбъбване на носната лигавица и отпушване на носа. Трябва да се помни, че не бива да се използват повече от 5 до 7 дни, поради опасност от привикване към тях. Не бива да се използват при пациенти с високо артериално налягане. При остър бактериален синузит основно лечение е антибиотичното. Антибиотиците се подбират според предполагаемата или доказана микробна флора.

Лечението с антибиотици е задължително по лекарско предписание поради опасност от развитие на резистентни щамове. При тежки случаи на остър гноен синузит се прибягва до инжекционно лечение. Водните промивки със солена вода (0.9 % воден разтвор на NaCl) помагат за отпушването на носа и синусните отвори. Могат да се използват различни катетри или иригатори.

Наличието на гной в някои от синусите изисква компетентна преценка за нуждата от хирургично отстраняване или пункция на гнойта. Кога да се пристъпи към пункция или хирургия на синусите е трудно решение и изисква компетентно и търпеливо лекарско наблюдение на болестния процес. Консултацията със специалист отоларинголог е препоръчителна. Температуропонижаващи и обезболяващи лекарства се използват особено при остри състояния – парацетамол, ибупрофен, метамизол. Използват се секретовтечняващи средства с цел по-лесно отстраняване на синусните секрети. При наличие на алергични причини за синузит често се използват противоалергични лекарства, но е добре да се помни, че те изсушават лигавиците и биха могли да сгъстят секретите в синусите. Лечението на съпътстваща бронхиална астма винаги подобрява проходимостта и на горните дихателни пътища и би могло да е много полезно като част от общото лечение. Разбира се, отстраняването на алергените е изключително важно при алергичен синузит. При наличие на изкривяване на носната преграда, носни полипи или друга механична причина за смутен дренаж на носа и синусите хирургичното лечение остава най-ефективно.

Синузит при деца
При раждането са оформени максиларните и етмоидалните синуси. Между втората и петата година се формират фронталните синуси и около седмата година са напълно оформени. Главоболието не е толкова чест симптом при децата, както при възрастните. Може и да липсва. По-често острият синузит при деца се проявява с повишена температура, секрет от носа, запушен нос и кашлица. Неизлекуваният синузит може да бъде скрита причина за повтарящи се остри бронхити при деца поради лесното разпространение на инфекцията от горните към долните дихателни пътища. Лечението се провежда от опитен педиатър.

Профилактика
Необходимо е пациентите да се предпазват от простуда и инфекции на горните дихателни пътища. При вирусни и простудни заболявания трябва да се полагат грижи за проходимостта на носа и ринитът да се лекува навреме.

Топли течности, витамини и покой лекуват най-добре острите вирусни инфекции и простуда.

Вдишване на запрашен въздух и цигарен дим трябва да се избягва.