Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 3 2011

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

виж като PDF
Текст A
Д-р Стефан Стоянов



 
 

Д-р Стефан Стоянов е роден на 02.11.1971 г. в гр. Бургас. През 1996 г. завършва медицина в МУ – София. От 2000 до 2004 г. е специализант и докторант в Катедрата по УНГ болести на МУ София. През 2004 г. му е призната специалност УНГ болести и защитава дисертация за присъждане на Научна и образователна степен “Доктор” на тема: „Слухова и вестибуларна функция преди и след оперативно лечение на хронични отити и отосклероза” с научен ръководител проф. Дичо Димов.

През 2004 г. е назначен като научен сътрудник III ст. в УНГ клиниката на Медицинския институт на МВР. През 2006 г. е престепенуван в н.с. II ст., а от 2009 г. е н.с. I ст.

От 2005 г. е хоноруван преподавател по УНГ болести към Факултета по обществено здраве на МУ - София.

Д-р Стоянов има над 50 публикации в български и чужди списания и множество участия в престижни национални и световни УНГ форуми. Бил е на специализации и курсове за повишаване на професионалната квалификация в Германия, Великобритания, Австрия, Унгария, Франция, Гърция, Италия, Турция, Русия и Южна Корея.

Д-р Стоянов е член на Софийското дружество по оториноларингология, Националното дружество по оториноларингология, Германското дружество по оториноларингология, Международната академия по оториноларингология, Международната академия по сънна апнея и почетен член на Румънската академия по оториноларингология.

Д-р Стоянов, моля, повече разкажете за клиниката по УНГ в МВР болница.
Клиниката по оториноларингология към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи понастоящем разполага с 15 легла и четирима лекари специалисти. Апаратурата, с която работим тук е на много високо ниво. На наше разположение са операционен микроскоп за отохирургия и микроларингохирургия, CO2 лазер с голям набор от микроманипулатори, изключително полезен при хирургия на неоплазми на ларинкса в ранен стадий, плазма-нож, който може да се използва за безкръвни операции на сливици, аргон-плазмен коагулатор - много ефективен за хемостаза при аденоидектомия, радио-честотен каутер с възможности за редукция на долните носни конхи и палатопластики при обструктивна сънна апнея. Имаме много добър набор от ендоскопи за ендоназална синусна хирургия, както и микродебридери (така наречените шейвъри) за операции на носна полипоза. Видео-ларинго-стробоскопската система, оборудвана с ригидни оптики, фиброларингоскоп и фибробронхоскоп с работен и аспирационен канал е изключително полезна не само за диагностика и фотодокументация на заболяванията на носа и гърлото, но и за неголеми манипулации и вземане на прицелна биопсия. Прегледите се записват и има възможност за динамично проследяване на хода на заболяването.

Бих искал да отбележа, че в момента в клиниката се намира единственият в България апарат за рино-фототерапия, който се използва за лечение на алергичен ринит. Тук става дума както за сезонната, така и за целогодишната форма на заболяването, като при интермитентния ринит подобрението е по-бързо и по-осезаемо, докато при персистиращия са необходими повече процедури.

Всеки пациент ли може да се обърне към вас?
Да. Клиниката, както и целият Медицински институт на МВР, е отворена за всички и нямаме ограничение на приема на пациенти, потърсили ни за помощ.

С какви заболявания най-често идват при вас пациентите?
Клиниката по оториноларингология е с оперативна насоченост, въпреки че работим с целия спектър от УНГ заболявания. На този етап оперираме най-много пациенти с носна патология. Рутинно се правят септо- и риносептопластики при носни деформации и девиация на носната преграда. Носна полипоза и хроничен риносинуит работим ендоскопски - т.нар. функционална ендоназална хирургия. При тази техника, под обща анестезия с много голяма точност и минимално кървене се премахват носните полипи и патологично променената лигавица, отварят се някои етмоидални клетки и се разширяват естествените отвори на големите околоносни синуси. Успоредно с това при нас идват и пациенти с онкологични заболявания на носа и околоносните кухини.

Както вече споменах, в клиниката се правят почти всички УНГ операции. Това, на което ми се иска да обърна по-голямо внимание обаче е лазерната хирургия при злокачествени заболявания на ларинкса. В България има какво още да се желае по отношение на ранната диагностика на тези заболявания. Тук от изключителна важност е профилактиката, тъй като ако заболяването се хване в неговия ранен стадий, болният може да бъде опериран с лазер и целият тумор да бъде отстранен, без дори да се наложи извършването на трахеотомия. Когато операцията е направена навреме и в достатъчно широк обем, това може да спаси говорната функция и да се избегне по-голяма инвалидизираща операция.

В клиниката се правят и ушни операции: тимпаностомии, тимпанопластики, радикални трепанации на мастоидния израстък. За нас е много полезно, че проф. д-р Г. Едрев е щатен консултант тук.

Не на последно място при нас идват и пациенти за лечение на внезапна глухота и остри вестибуларни кризи. В тази връзка разполагаме и с програма за профилактика на хроничното намаление на слуха.

Напоследък се наблюдава изместване на сезонния ринит в посока – целогодишен. На какво се дължи това?
В световен мащаб се наблюдава тенденция към урбанизация и живот в по-замърсени условия. У нас също има „хронифициране” на алергиите. Имам предвид, че водещо значение придобиват всесезонните алергени: индустриални замърсители, домашен прах. Намалява относителният дял на поленовите алергии, които отшумяват с приключване на поленовия сезон. За съжаление в много случаи причинителят остава неизвестен и се провежда симптоматично лечение.

Какви са тежките усложнения от синузитите и често срещани ли са те?
Тежки са септичните усложнения, но за щастие те са относително редки. Когато има задържана инфекция, т.е. гной в някоя от околоносните кухини, тя би могла да се разпространи по съседство или по кръвен път и да засегне орбитата, да се увреди зрението или да обхване кавернозните синуси, което да доведе до тромбоза и тежък сепсис, или да навлезе към мозъка с развитие на менингит или енцефалит. Ето защо не бива да се подценява острият гноен синузит. Той трябва задължително да се лекува от специалист и при липса на ефект или поява на симптоми за развитие на усложнение задължително да се хоспитализира. Още древните лечители учат, че ако има гной, тя трябва да се евакуира, т.е. трябва да се осигури адекватен дренаж на съответния синус чрез деконгестия или ако се налага и пункция и да се приложи адекватна антибиотична терапия. Хроничен синузит се лекува по друга схема, но може да благоприятства развитието и разпространението на остра гнойна инфекция и неговото наличие трябва да се има предвид.

Когато говорим обаче за остра вирусна инфекция, общопрактикуващите лекари биха могли успешно да я лекуват. Обикновено в рамките на седмица острият вирусен синузит преминава само с помощта на симптоматично лечение. Данни за бактериална инфекция носят наличието на гноевиден секрет, продължителна болка и тежест в областта на синуса, висока температура. В тези случаи е необходимо да се намеси специалист оториноларинголог.

До оперативното лечение обикновено се достига при хронични синузити и носна полипоза. Последната е фактор, който чисто механично води до запушване на остеомеаталните комплекси, нарушаване на дренажа на синусите и развитие на хронична инфекция.

Кои пациенти с проблеми в слуха са показани за оперативно лечение?
Операции за подобряване на слуха се правят във всяка възраст и са различни в зависимост от етиологията на слуховата загуба. Най-общо говорим за приемна и проводна загуба на слуха. В първия случай се касае за увреда на сетивни клетки във вътрешното ухо или проблем в слуховия нерв или ЦНС. Тук спадат шумовите травми, лабиринтите, гнойният менингит, малформациите на вътрешното ухо, някои тумори като например акустичният неврином. Оперативно се лекуват невриномите. Когато има тежко увреждане на сетивните клетки във вътрешното ухо при запазена функция на слуховия нерв и ЦНС, може да се постави кохлеарен имплант. Това всъщност е ендокохлеарен електрод, чрез който се стимулира директно спиралният ганглий.

В нашата клиника се оперират болни с проводно намаление на слуха. Това са големи перфорации на тъпанчето, прекъсване или фиксиране на слуховата верига. След затваряне на ухото не само се подобрява слухът, а и се намалява вероятността от развитие на инфекция в средното ухо. Повишава се качеството на живот, защото ухо с перфорация не може да се мокри. Радикални операции се правят при мастоидит и хроничен гноен отит. Тук водеща цел е премахване на инфекцията, а не толкова подобряването на слуха. Лечението на холестеатома е единствено оперативно. Гноетечението е непрекъснато и само временно се подобрява от антибиотична терапия. Ако не се оперира навреме, са възможни вътречерепни усложнения.

Днес има ли шансове да се излекува вродената глухота?
Както вече споменах, когато се касае за генетично увреждане на слуховия орган, може да се направи кохлеарна имплантация. У нас по клинична пътека мога да се оперират пациентите до 18 години. Най-добри резултати има когато се оперира дете между 1 и 3-годишна възраст. Така се създават условия за нормално развитие на речта.

При аномалии на слуховите костици или атрезия на външен слухов проход, т.е. случаи с проводна глухота може да се направят слухоподобряващи операции на средното ухо или да се слухопротезира.

Какво е харектерно за Синдромът на Пикуик и безобиден проблем ли е хъркането?
Синдромът на Пикуик е свързан с наличието на наднормено тегло, хронична сърдечна недостатъчност и хронични нарушения на дишането по време на сън. Болните хъркат силно. Дишането е предимно през устата, неритмично, с големи апноични паузи. Развива се т.нар. синдром на обструктивна сънна апнеа. Болните се будят през нощта, чувстват се изморени, сънливи. Освен затлъстяването има и много други фактори, свързани с неговата поява. Хипертрофията на носните конхи, носната полипоза и девиацията на носната преграда могат да затруднят носното дишане. При пациентите с наднормено тегло мекото небце е значително по-обемно, по-малко тонизирано и може да причини хъркане. Отношение към хъркането могат да имат анатомията и разположението на ларинкса. В някои случаи тонзиларната хипертрофия също може да доведе до проблем. Ето защо такива пациенти трябва да бъдат изследвани задълбочено преди да се приложи оперативно лечение и то да се насочи първо към потенциално най-засегнатия орган. Понякога се налагат няколко операции. Ако болните не са показани за оперативна терапия, може да се приложи т.нар. CPAP (continuous positive airway pressure)терапия - устройства, които повишават налягането в горните дихателни пътища и намаляват хъркането. Ограничаването на вечерната употреба на алкохол и редукцията на тегло значително подобряват състоянието.

Полипите в носа често се срещат като заболяване. Какви са симптомите и кои са придружаващите ги заболявания?
Етиопатогенезата на носната полипоза не е съвсем изяснена. Приема се, че се касае за комбинация от алергия и хронична инфекция. Първоначално полипите се развиват в средните носни ходове и пречат на нормалното изтичане на секрета от околоносните кухини. С течение на времето те започват да нарастват, навлизат в общия носов ход и затрудняват носното дишане. Това от своя страна води до принудително дишане през устата и изостряне на белодробните заболявания, включително бронхиалната астма, която често ги съпътства. Операцията на носните полипи и възстановяването на носното дишане води до подобряване и на астмата. В началната фаза на заболяването е възможно да се проведе и консервативна терапия, като най-подходящо средство на избор са интраназалните кортикостероиди.

Може ли полипът да се изроди и да се превърне в злокачествено заболяване?
Изключително рядко, но полипите могат да маскират онкологично заболяване (т.нар. мантелни полипи), особено когато се касае за едностранни полипи. Тогава задължително трябва да се направи КТ изследване. Сред неоплазмите в тази зона са относително чести т.нар. инвертни папиломи. Те приличат на носни полипи и трябва да се имат предвид в диференциално-диагностичен план. Задължително е след операцията да се направи хистологично изследване за потвърждаване на диагнозата.

Застудяването донесе епидемия от ларингити. Кои вируси причиняват ларингита?
Много заболявания от нашата област могат да се дължат на вирусна инфекция, но не бива да се забравя, че основните усложнения на грипа идват от страна на белия дроб. Леките вирусни инфекции могат да се лекуват симптоматично, но ако пациентът има кашлица с неясен произход, гнойна експекторация или болки в гърдите, той трябва да се консултира и с пулмолог. Състоянието на дихателните пътища трябва да се следи и в случай, че се открият симптоми за насложена бактериална инфекция, да се приложи антибиотична терапия. Острият вирусен ларингит обикновено отшумява в рамките на седмица, но трябва да се предупреди болния да се обърне незабавно към специалист в случай на дихателни проблеми или силни затруднения в преглъщането.

Какво бихте посъветвал ОПЛ относно изписването на антибиотици? Кога това се налага?
Антибиотиците не са средство за масова профилактика. Гноевидният секрет е един от основните белези на бактериалната инфекция. За щастие УНГ–органите са достъпни за оглед и установяването на гной на фона на влошено общо състояние и фебрилитет може да мотивира изписването на антибиотик. По принцип една банална вирусна инфекция преминава в рамките на 5-7 дни и е достатъчно изписването на аналгетици, витамини, течности. Ако няма подобрение, следва общопрактикуващият лекар да насочи пациентите към специалист, който да преоцени терапията.

Можем ли да кажем, че напоследък е намаляло безразборното изписване на антибиотици?
Да, струва ми се, че има такава тенденция. По-скоро проблемът е в това, че невинаги се изписват правилните антибиотици. Един прибързано изписан антибиотик в достатъчна дозировка и продължителност не би създал толкова големи проблеми по отношение на развитието на бактериална резистентност, колкото един неподходящ такъв. Ако последният се изпише при наличие на бактериална инфекция, която не е чувствителна или е слабочувствителна към него, в ниска дозировка, ние селектираме резистентна флора. По този начин впоследствие се получават трудни за повлияване микроорганизми. Една терапия би била успешна с подходящ антибиотик за достатъчно време в подходяща дозировка.

Какво препоръчвате вие като специалист с цел превенция на УНГ заболяванията?
Според мен превенцията на УНГ заболяванията трябва да се насочи повече към онкологията. Не бива например да се неглижира дълготрайното спадане на гласа, защото карциномът на ларинкса е с доста висока честота у нас, главно сред мъжете. Когато има симптом, трябва да се изясни неговата етиология. При онкологичните заболявания ранната диагностика е от изключително значение. Ранно диагностицираният рак подлежи на ефективна терапия при запазване качеството на живот на пациента.

От друга страна, профилактиката може да се насочи и към предпазване от шумово увреждане на слуха. Напоследък персоналните плейъри са изключително разпространени. Музика често се слуша доста високо. Това може да е причина за намаление на слуха, дори за внезапна глухота. Когато има съмнение за увреждане е редно да се направи аудиограма. Макар и субективна, тя носи доста информация за състоянието на слуха и евентуалната причина за неговото намаление. Трябва да се има предвид, че резултатите от лечението на острия неврит на слуховия нерв силно зависят от ранното му начало.

Нещо, което желаете да споделите с читателите на сп. Мединфо.
Бъдещето безусловно е на превантивната медицина. Много по-ефективно е да не допуснеш развитието на болестта, отколкото да се опитваш да я излекуваш. Човек трябва да цени собственото си здраве и да се интересува от него, но в огромното море от широко достъпна медицинска информация, все пак трябва да проявим здрав разум и да се предпазим и от ненужна хипохондрия.