Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 5 2011

Онихомикоза

виж като PDF
Текст A
Д-р Д. Странски



Онихомикозата е гъбична инфекция, засягаща ноктите на краката или ръцете. Онихомикозата може да засегне различни части на ноктите - нокътния матрикс, нокътното ложе, нокътната плочка. Онихомикоза не е животозастрашаващо състояние, но може да е причина за болка, дискомфорт и обезобразяване и може да доведе до сериозни физически и професионални ограничения.Психо-социалните и емоционалните последици, произтичащи от онихомикозата, са широко разпространени и могат да имат значително въздействие върху качеството на живот[1].

Видове
Основните видове онихомикоза са: дистална латерална субунгвална онихомикоза (DLSO), бяла повърхностна онихомикоза (WSO), проксимална субунгвална онихомикоза (PSO), endonyx онихомикоза (ЕО) и кандидозна онихомикоза. Много често се среща комбинация от тези подвидове[2].

Симптоми
Онихомикозата обикновено протича асимптоматично, поради което пациентите обикновено търсят помощ по козметични причини, без физически оплаквания. С прогресиране на болестта може да се стигне до проблеми при ходене и затруднения при физически упражнения.

Пациентите могат да усещат парестезии, болка, дискомфорт и загуба на сръчност, както и загуба на самочувствие и липса на социални контакти.

Въз основа на клиничното си представяне подтиповете на онихомикозата имат следните характеристики: 

  • При дисталната латерална субунгвална онихомикоза се наблюдава субунгвална хиперкератоза и онихолиза, която обикновено е жълто-бяла на цвят. Често се наблюдават и жълти онихолотични участъци (Фиг. 1 и 2).

Фиг. 1. Дистална субунгвална онихомикоза. Онихолиза и жълта ивица

Фиг. 2. Дистална субунгвална онихомикоза

  • Endonyx онихомикозата се представя с промяна в цвета на нокътната плочка, но за разлика от дисталния тип онихомикоза няма данни за хиперкератоза.
  • Бялата повърхностна онихомикоза – представя се като бели, груби ограничени участъци на ноктите на палците на краката (Фиг. 3).

Фиг. 3. Бяла повърхностна онихомикоза

  • Проксимална субунгвална онихомикоза – бели петна, разположени в близост на нокътна плочка, които се движат дистално с растежа на ноктите (Фиг. 4). Обикновено се свързва с изразено периунгвално възпаление. 

Фиг. 4. Проксимална субунгвална онихомикоза

  • Candida-онихомикоза, свързана с хронична кожно-лигавична кандидоза или имунодепресия. Засегнати са няколко или всички нокти. Те са чупливи, жълтеникави, хипертрофични, с изразено периунгвално възпаление (Фиг. 5).

 

Фиг. 5. Кандидозна онихомикоза при пациенти с хронично кожно-лигавична кандидоза. Обща онихомикоза и паронихия

 

Причинители

Онихомикозата се дължи на три основни класа гъби: дерматофити, дрожди и плесени[3].

Дерматофитите са най-честата причина за онихомикоза. Два представителя от рода са отговорни за приблизително 90% от всички случаи на онихомикоза. Trichophyton rubrum съставлява 70%, а Trichophyton mentagrophytesпредставлява 20% от всички случаи. Онихомикозата, причинена от плесени (Fusarium, Scopulariopsis brevicaulis, Aspergillus) е все по-честа в световен мащаб (до 15% от случаите в някои страни). Онихомикозата, причинена от  кандида е рядка.

Рискови фактори
Рисковите фактори за онихомикозата са възрастта, лошото здравословно състояние, травмите, топлият климат, имуносупресията (напр. ХИВ), къпането в обществени бани и оклузивните обувки.

В момента на пазара съществуват повече антимикотични препарати от когато и да е в медицинската история[4]. Най-общо се разделят на локални и системни.

Локалните биват кератолитични средства, антисептични съединения, имидазолови деривати, алиламинови деривати и др.

От пероралните препарати могат да се споменат griseofulvine, ketoconazole, itraconazole, fluconazole, terbinafine и др.

Лечението на онихомикозата зависи от клиничния вид, броя на засегнатите нокти и тежестта на нокътното засягане. Бялата повърхностна онихомикоза и дисталната странична субунгвална онихомикоза могат да бъдат лекувани с локални средства. Системното лечение е необходимо при проксимална субунгвална онихомикоза и при по-тежко нокътно засягане на дисталния тип онихомикоза. Тъй като вероятността от рецидив е голяма дори и при лечение със съвременни средства, терапевтичният подход е индивидуален, като влизат в съображение големите разходи за лечение и страничните ефекти при продължителен прием на медикаментите. Бъдещи терапевтични възможности представляват фотодинамичната терапия и лазерните технологии[5].

 

КНИГОПИС:

  • Lubeck DP. Measuring health-related quality of life in onychomycosis. J Am Acad Dermatol. May 1998; 38(5 Pt 3): S64-8. 
  • Iorizzo M, Piraccini BM, Tosti A. New fungal nail infections. Curr Opin Infect Dis. Apr 2007; 20(2):142-5. 
  • Kemna ME, Elewski BE. A U.S. epidemiologic survey of superficial fungal diseases. J Am Acad Dermatol. Oct 1996; 35(4):539-42. 
  • Summerbell RC. Epidemiology and ecology of onychomycosis. Dermatology. 1997; 194 Suppl 1:32-6. 
  • Tosti A, Piraccini BM, Lorenzi S, Iorizzo M. Treatment of nondermatophyte mold and Candida onychomycosis. Dermatol Clin. Jul 2003; 21(3):491-7, vii.