Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 5 2011

Сезонен алергичен ринит (сенна треска, сенна хрема)

виж като PDF
Текст A
Д-р Йордан Мирчев, алерголог



Поленовият алергичен ринит е едно от най-честите алергични заболявания. Проявява се изключително през пролетно-летния сезон (март-октомври). При над 75% от пациентите се съпровожда с конюнктивит, затова е уместно да се говори за поленов риноконюнктивит.

Честотата му в България според проучване от 1996 г. е 10%. Боледуват главно деца и млади хора, като пикът е между 9 и 20-годишна възраст и преобладава мъжкият пол. По-често боледуват градските жители, което е свързано с по-голямото замърсяване на възуха със серен и азотен двуокис, въглероден окис. Те директно увреждат лигавицата на дихателните пътища и така спомагат за по-лесното проникване на алергените в нея.

Сезонният алергичен ринит се предизвиква от тичинковия прашец на растенията, опрашващи се от вятъра.

Поленовите зрънца представляват мъжките полови клетки. В зависимост от начина им на разпространение се подразделят на две групи: анемофилни и ентомофилни.

Ентомофилните полени се пренасят от насекоми, привличани от ярки и отделящи аромат цветя. Необходим е директен контакт, за да бъде сенсибилизиран изложеният на експозиция индивид, но те много рядко причиняват сенна хрема.

Анемофилните полени се пренасят на големи разстояния от вятъра и могат да причинят оплаквания при пациенти, твърде отдалечени от поленовия източник. Те биват:

  • Дървесни полени (горски и овощни), цъфтящи рано напролет.
  • Треви и цветя, цъфтящи от май до юли.
  • Плевели, бурени и храсти, цъфтящи от август до октомври.

Патогенетично алергичният ринит се причинява от реагини - IgE-антитела, синтезирани от имунната система след контакт на носната лигавица с поленовите алергени. IgE-антителата предизвикват атопия (предавана по наследство алергична предиспозиция) и затова този ринит се нарича и атопичен. Свързването на IgE-антителата с алергена върху повърхността на мастоцитите, разположени в назалната лигавица води до дегранулацията им и освобождаване на преформирани медиатори (хистамин, триптаза). На място се образуват и медиатори с мембранен произход - левкотриени LTB4 и LTC4 и простагландини PGD2. Това е ранната фаза на алергичната реакция, израз на която е пристъпното кихане, сърбеж, водниста секреция и назална конгестия. Запушването на носа е израз на т.нар. късна фаза на възпалението на назалната лигавица. Появата й след 4 до 12 часа зависи от отделения левкотриен В4 и други медиатори, привличащи еозинофилите в носната лигавица. Локално отделяните от тях възпалителни медиатори (еозинофилен катионен протеин и др.) допълнително утежняват симптоматиката и протичането на къснофазовите ринити.  

Основните симптоми на поленовия ринит са:
- Кихане - пристъпно, на серии, многократно.
- Сърбеж в носа, очите, небцето и ушния канал.
- Водниста секреция от носа и очите.
- Запушване на носа.
- Намалено до липсващо обоняние.

При децата се наблюдават и някои характерни симптоми:
- Алергичен поздрав (Allergic salute) - търкане на носа, предизвикано от сърбежа и водещо до образуването на напречна гънка на мястото на свързването на хрущяла с костта в долната трета на носа.
- Тъмни кръгове под очите (Allergic shmers), причинени от венозната стаза от назалната конгестия.
- Линии на Dennie-Morgan (гънки под ръба на долния клепач).
- Дишане с отворена уста.

При една част от болните се наблюдава т.нар. орален алергичен синдром (ОАС). Характеризира се с оток и сърбеж на устните, езика, мекото небце, след консумация на сурови плодове - ябълки, череши, сливи, ядки, имащи кръстосана реактивност с дървесни полени (най-често брезови).

Диагнозата се поставя въз основа на:

  • Подробно снета анамнеза - оплакванията са по време на поленовия сезон; засилват се при контакт с алергена на открито и намаляват в затворени помещения; повтарят се всяка година по едно и също време, наличие на фамилна обремененост.
  • Кожно-алергични проби с инхалаторни алергени, извършени от алерголог за доказване на етиологичния причинител.
  • Специфични IgE.
  • При необходимост - назална провокация.

Лечението на алергичния поленов риноконюнктивит трябва да започне с ограничаване на контакта с алергена - да не се излиза навън и да се държат затворени прозорците. Проветряването да не става сутрин, когато е най-висока поленовата концентрация във въздуха, а най-добре след дъжд. Да не се отварят прозорците на колите и да се поставят поленови филтри. След излизане навън да се взима душ, за да се отмият полените, попаднали в косата.

Медикаментозната терапия може да се проведе по два начина:
1. Симптоматична - цели потискане на симптомите. Използват се перорални антихистаминови препарати. Желателно е да са неседативни втора и трета генерация. Локално за облекчаване на симптомите се прилагат кромолини и антихистаминови препарати, които са с по-добър ефект при деца, а при по-тежко изразени симптоми на назална конгестия - локални кортикостероиди. При повече течащи носове добро повлияване имат антихолинергиците.
2. Eтиологича (специфична имунотерапия - СИТ) – при нея алергенът се вкарва в организма в постепенно покачващи се дози и концентрации и цели промяна на имунната система - образуване на блокиращи IgG антитела и намаляване на реагиращите IgE. Прилага се субкутанно или сублингвално за срок от 3 до 5 години под наблюдението на специалист алерголог. Навременно проведената СИТ дава възможност не само за облекчаване на симптомите и пълноценен живот, но и пречи възпалителният процес да десцендира и да доведе до бронхиална астма.