Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2011

Невритът на лицевия нерв (лицевата парализа) вече се лекува изключително успешно!

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Б. Герасимов, д.м., м.о.з.



Невритът на лицевия нерв (nervus facialis) от предимно козметичен дефект, при неумело лечение може да остави неприятни последици за цял живот! Лицевият нерв е двигателен нерв, който съдържа соматични еферентни влакна за лицевата мускулатура. Сетивните висцерални и парасимпатикови влакна се присъединяват към лицевия нерв чрез n. intermedius. Ядрото на нерва е изцяло моторно и е разположено в каудалната част на моста. То се състои от две групи клетки. Ростралната група клетки има двустранна връзка с двете мозъчни хемисфери чрез tractus corticobulbaris. Те инервират горната и средната част на лицевата мускулатура. Каудалната група клетки имат едностранна връзка само с противоположната хемисфера и инервират мускулатурата на долната част на лицето.

Тази анатомична особеност обяснява някои различия в централната и периферната парализа на нерва. Фасцикулът на нерва първоначално се насочва дорзално към пода на четвърти вентрикул, обикаля над и около ядрото на n. abducens. След това се връща обратно към вентро-латералната част на моста, откъдето излиза от понтоцеребеларния ъгъл и се насочва към meatus acusticus internus заедно с nervus statoacusticus. Оттам нервът преминава през canalis nervi facialis, разположен в темпралната кост. Тук към него се присъединява nervus intermedius. Лицевият нерв излиза от черепа през foramen stylomastoideum. Той инервира мимическата мускулатура на лицето, платизма и някои подезични мускули. В лицевия канал се отделя n. stapedius, който инервира едноименния мускул в средното ухо и предпазва слуховия орган от свръхсилни дразнения. Nervus intermedius съдържа специфични, висцерални аферентни влакна от предните две трети на езика, свързани с вкуса, които отиват към nucleus solitarius и парасимпатикови влакна от nucleus salivatorius superior. От него, още в лицевия канал, се отделят последователно следните клонове:

  1. Nervus petrosus superficialis major. Той съдържа преганглионарни еферентни парасимпатикови влакна, които достигат до ganglium pterygopalatinum. Оттам постганглионарни влакна инервират слъзните жлези, жлезите на носната кухина, назофаринкса, мекото небце. Сълзенето се дължи както на дразнене на корнеата и конюнктивата, така и на емоционални причини чрез хипоталамуса под влияние на мозъчната кора и лимбичната система.
  2. Chorda tympani. След като се отдели от лицевия нерв, този клон влиза в състава на nervus lingvalis, който е клон на nervus mandibularis. В сhorda tympani има два вида влакна: специфични висцерални аферентни влакна за вкуса от предните две трети от езика, невроните, които се намират в ganglion geniculi в канала на лицевия нерв, а оттам завършват в nucleus tractus solitarius; еферентни, висцерални, парасимпатикови преганглионарни влакна, които достигат до ganglion submandibulare, а оттам до glandula submandibularis и glandula sublingualis за слюноотделянето.
  3. Nervus auricularis posterior, които пренасят аферентни соматосензорни влакна от повърхностната сетивност на външния слухов отвор и кожата зад ухото към nucleus tractus spinalis nervi trigemini.

Изследването на лицевия нерв започва с оглед на лицевата мускулатура и активни движения на отделни групи мускули последователно за горния и долния клон на нерва.

  1. Периферна, вяла парализа на лицевия нерв. Получава се при засягане на ядрото, коренчето и ствола на нерва. В зависимост от нивото на увреда по хода на нерва се получават синдроми, по които може приблизително да се определи топиката на процеса:

А. Синдром на увреда на лицевия нерв под отделянето на chorda tympani. Получава се парализа на мускулатурата на лицето от страната на увредата, която се проявява с изглаждане на бръчките на челото; невъзможно е набръчкването на веждата от същата страна; окото остава отворено при затваряне на очите, поради парализа на musculus orbicularis oculi или т.нар. lagophthalmus (заешко око); появява се симптом на Бел. При опит за затваряне на очите, клепачът остава отворен, а окото се обръща нагоре; отсъстват конюнктивният и корнеален рефлекс; изгладена назолабиална гънка; устният ъгъл не може да се повдигне при показване на зъбите; болният не може да свирне и да духа; не може да се надуе бузата от парализираната страна и въздухът излиза през отпуснатия устен ъгъл; храната се задържа между зъбите и венеца.
Б. Синдром при засягане на лицевия нерв над отделянето на chorda tympani и под n. stapedius. Към проявите на парализа на лицевия нерв се добавя намаление на вкуса в предните две-трети на езика (hypogeusia).
В. Синдром при засягане на лицевия нерв над отделянето n. stapedius. Характеризира се с добавяне на hyperacusis към горния синдром.
Г. Синдром при засягане на ganglion geniculi. Получава се допълнително ретроаурикуларна болка. При херпес зостер инфекция (ганглионит) се явява и обрив в канала на ухото или се получава синдром на Ramsay-Hunt.
Д. Синдром при засягане на лицевия нерв над отделянето на n. petrosus superficialis major. Допълнително се получава сухота в очите, поради намалената слъзна секреция.
Е. Синдром при засягане на коренчето лицевия нерв във вътрешния слухов канал. Добавят се симптоми от увреда на n. statoacusticus. При лезия в понтоцеребеларния ъгъл (тумори) се засягат в различна степен n. trigeminus, n. vagus и n. glossopharyngeus. Комбинацията е известна като синдром на понтоцеребеларния ъгъл.

Лицевата парализа, която е вследствие от неврит на лицевия нерв, е уникално по своята причинно-следствена връзка заболяване, при което от една банална вирусна инфекция (най-често след простуда), нервът се подува в тясното пространство на костния канал, през който преминава и от притискането престава да провежда двигателните импулси към част от лицевите мускули от съответната на засягането страна. Те се парализират по периферен тип на засягане и престават да функционират правилно. В резултат, устата на болния се придърпва и изкривява към здравата страна, окото от болната страна не може да се затвори. Понякога се нарушава вкусът (chorda tympani) и се появява кънтене в ухото (nervus stapedius), сълзене или сухота в окото от засегнатата страна (nervus petrosus superficialis major), в зависимост от включване в патологичния процес на част или на всички клонове на нерва в костния канал.

Съвременната неврология вече може да лекува изключително успешно идиопатичната лицева парализа, която най-често се появява след “простуден” момент. Лечението вече е много успешно, с ефикасни противооточни, специфични противовъзпалителни и възстановяващи провеждането на нерва лекарства, включително целенасочена индивидуална физиотерапия, лечебна физкултура и масаж от умели и компетентни специалисти.

При неусложнени банални неврити на лицевия нерв, успешното лечение завършва за две, максимум до три седмици от началото на заболяването!

Почти винаги се налага прецизно изследване на болния за други вероятни причини за възникването на парализата на лицевата мускулатура като тумори, травми, диабет, херпес и други вирусни възпаления, особено при деца! Ние вече използваме изключително успешен съвременен американски алгоритъм за излекуване на неврита на лицевия нерв в острия период. Вече нямаме неизлекуван успешно неврит на лицевия нерв на пациент, който навреме се е обърнал за своевременно и правилно лечение. Сега това е клинична пътека и лечението е абсолютно безплатно за болния. При ненавременно лечение и при неправилен избор на най-добрия, съвременен и ефективен за конкретния болен алгоритъм на лечение, могат да настъпят трудно поправими козметични дефекти на лицето, които да вгорчат живота на болните и да ги направят зле изглеждащи, което е изключително важно за хора със социални професии, които се показват пред повече хора или са обществени личности!

Препоръчвам на всички болни, които не са удоволетворени от лечението до втората седмица от лечението и до третия месец от неуспешно лечение да ни потърсят, за да им помогнем, ако не са настъпили невъзвратими усложнения и контрактури от неправилно лечение. Усложнения след лечението (сълзене в окото при хранене - т.нар. “крокодилски сълзи” и подръпване на други или съседни мускули на лицето, при опит за затваряне на очите и при показване на зъбите - т.нар. патологични синкинезии) най-често се получават от неправилно прилагане на електропроцедури в областта на лицето, вследствие на което се получава неправилно прорастване и отклоняване на нервните импулси в грешна посока към други съседни структури. Не правете електропроцедури в областта на лицето! Част от усложненията при затегнато протичане могат да се коригират с правилно лечение сравнително успешно до три, максимум до шест месеца след началото на заболяването, но резултатите след шестия месец са повече от незадоволителни. Никъде в света не се прилага лечение с манитол, повече от три дни, което е необяснимо в днешни дни, но за съжаление е една, не винаги успешна практика у нас, която може би е вследствие на някаква криворазбрана икономия при оскъдното финансиране на клиничните пътеки. Или особена и необяснима ригидност на клиничното мислене при използване на нови по-ефективни и съвременни медикаментозни третирания, при този оточен и притиснат от твърди и неподатливи костни стени на каналис нерви фациалис в черепа периферен нерв.

Препоръчвам на болните и техните близки, изминат ли две седмици и не е започнало подобрение, потърсете мнението и на друг по-опитен невролог. Невритът на лицевия нерв сега вече е напълно лечимо заболяване, ако се лекува навреме и правилно.