Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2011

Соматоформни разстройства

виж като PDF
Текст A
М. Миленкова, В. Филипова, П. Маринов



Соматоформните разстройства са едни от най-често срещаните заболявания в медицинската практика. Характерно за тях е наличието на разнообразни соматични оплаквания, които водят до тежък дистрес и значима инвалидизация на пациентите, както и до големи финансови разходи в системата на здравните грижи. Правилното и ранното им диагностициране би подобрило здравните грижи спрямо пациентите и би намалило ненужно провежданите многобройни консултации и диагностични процедури.
Ключови думи: соматоформни разстройства, соматизация, антидепресанти, когнитивна поведенческа терапия.


Соматоформните разстройства са едни от най-чeсто срещаните заболявания в медицинската практика и засягат приблизително около 10-15% от пациентите, наблюдавани от общопрактикуващите лекари (Kroenkeetal., 2002). Характерно за тази група разстройства е появата на предимно соматични оплаквания и притеснения в резултат на взаимодействието на различни биологични, психологични и социални фактори, сред които биологичните придобиват все по-голямо значение. Други фактори, които повлияват соматичните симптоми са депресията и тревожността, процесите на перцепция и симптомна интерпретация, реакцията на околните хора спрямо симптомите и различни ятрогенни процеси (Mayou et al., 2005) (Фиг. 1). Соматоформните разстройства се срещат както като съпътстващи оплаквания в рамките на различни соматични заболявания, така и като проява на множество психиатрични заболявания. Наличието на соматични оплаквания с неясна етиология не е достатъчно за поставяне на диагноза соматоформно разстройство. Настоящите критерии за поставяне на тази диагноза се базират основно върху наличието на “медицински, необясними симптоми”. Формулираната по този начин концепция внася известен дуализъм между психиатричните и медицинските заболявания и прави възможно поставянето на диагноза соматоформно разстройство само при липсата на известна причина за поява на оплакванията. Това обстоятелство от своя страна покачва вероятността от грешки при диагностицирането (Kroenkeetal., 2007). Соматоформните разстройства представляват един от най-трудно овладяваните психиатрични проблеми и често водят до незадоволяване на потребностите на пациентите (Jacksonetal., 1999).

Към соматоформните разстройства спадат соматизационното, конверзионното, дисморфофобното, болковото разстройство, хипохондриазата, недиференцираното соматоформно разстройство, както и т.нар. функционални соматични синдроми (синдром на хронична умора, синдром на дразнимото черво, фибромиалгия и симулативно разстройство). Основно значение при изясняване същността на тези разстройства има теорията за соматизация. Соматизацията може да бъде дефинирана като “тенденция за преживяване и оплаквания от соматични симптоми и дистрес, които не могат да бъдат обяснени посредством телесно заболяване, при които липсва патологична находка, но които карат пациентите да търсят лекарска помощ” (Lipowskietal., 1990 ). Друга дефиниция на соматизацията я определя като “фокусиране на вниманието върху вътрешни стимули и отричане на психологични или междуличностови конфликти”. Соматизацията най-общо може да бъде разделена на два вида – при първия вид поведението, свързано с търсене на помощ е културално обусловено, докато при втория вид появата на хроничен болков синдром се разглежда като реакция на стрес. Традиционно соматизацията се разглежда като начин, по който хората изразяват психологичен дистрес. От тази гледна точка соматизацията би могла да бъде разгледана като мултидименсионално понятие, което включва три отделни измерения – тенденция към изживяване на функционални симптоми; тенденция към притеснение за собственото здраве или убеденост за наличие на заболяване и тенденция, при която определени пациенти, страдащи от тревожност или депресия, имат предимно соматични оплаквания. Етиологичната концепция за соматизацията представлява хипотетичен процес, в рамките на който психичното заболяване се манифестира клинично под формата на соматични оплаквания.

Редица автори показват, че пациентите с депресия или тревожност често имат соматични симптоми, което отчасти се дължи на факта, че здравните грижи са по-ефективни спрямо телесните отколкото спрямо психологичните проблеми. Друго обяснение е значителната стигматизация по отношение на психичните симптоми, които се изместват на по-заден план. Един от необходимите критерии за поставяне на диагноза соматоформно разстройство е наличието на несъответен на ситуацията дистрес. Това от своя страна поражда необходимостта от определяне на ясни граници, в които дистресът, породен от дадена ситуация може да бъде дефиниран като нормален или съответен. Притесненията, свързани със здравето зависят от множество фактори, като предходна анамнеза за минали заболявания, личностови черти, както и социокултурална среда. По тази причина оценката на съответността на реакцията на дистрес в голяма степен е субективна. Първоначално се е приемало, че соматичните оплаквания корелират с ниско ниво на интелект и личностова незрялост на индивидите. По тази причина психологичните процеси са разглеждани като етиологичен фактор за появата на соматоформните разстройства. Във времето обаче подобна връзка не е могла да бъде доказана емпирично. Соматоформните разстройства отразяват определени аспекти на здравните грижи, в рамките на които пациентите трябва да бъдат диагностицирани като страдащи от чисто телесно или психично заболяване, т.е. че техните оплаквания са само медицински или психологични. По тази причина връзката между съзнанието и тялото става основна за разбирането на тази група болести. Известно е, че пациенти, чиито родители са страдали от соматични оплаквания, също имат такива. Установена е ясна връзка между наличието на анамнестични данни за травматични събития в детството и тенденцията към соматизация. Съществуват и определени междукултурални различия по отношение на честотата на соматичните оплаквания, вида на соматичните оплаквания и връзката им с психиатрични заболявания. Множество проучвания демонстрират, че различни личностови черти са свързани със соматоформните заболявания. Доказано е, че интроверсията се асоциира със засилена физиологична реактивност, докато невротизмът е свързан със склонност към фокусиране върху различни телесни усещания. Невъзможност за когнитивно преработване на емоционални конфликти и подтисната експресия на емоции се наблюдават често при пациенти със соматични оплаквания. Изследвания при психиатрични пациенти със соматични оплаквания демонстрират наличието на честа коморбидност с личностови разстройства.

Функционалното засягане на пациентите със соматоформни разстройства е значимо и може да бъде съпоставено с това при пациенти с депресивни и тревожни разстройства (deWaaletal., 2004). Различни проучвания установяват, че клинично значимата соматизация води до чести медицински консултации, излишни диагностични изследвания и значителни финансови разходи, като размерът на изразходените финансови средства корелира с изразеността на симптоматиката (Barskyetal., 2005; Нацов, 2011). Въпреки тяхната значимост, медицината среща редица трудности при опитите за тяхната класификация (Sharpeetal., 2001). В клиничната практика се използват множество различни наименования и концептуално може да се приеме, че тези заболявания се намират в областта между соматичната медицина и психиатрията - в соматичната медицина те се наричат функционални соматични синдроми, а в психиатрията соматоформни разстройства (Wesselyetal., 1999).
За първи път през 1980 г. терминът невроза е заменен с термина соматоформно разстройство в Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders III (DSM). Те продължават да фигурират под същото наименование и в следващите версии на DSM, но към тях се добавят недиференцираните соматоформни разстройства и група заболявания, които не покриват критериите на нито едно от дотогава съществуващите соматоформни категории. International Classification of Diseases-10 (ICD-10) включва сходна, но не идентична група заболявания под наименование “невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства” (Таб. 1).

Симптоматология и патогенетични и патопсихологични механизми
В исторически аспект соматизационното разстройство се свързва с термина хистерия, който е описан през 1859 г. като синдром на Briquet. В DSM III соматизационното разстройство е дефинирано като състояние с хроничен ход, за което е характерно наличието на симптоми от множество системи, и което води до признаци на психиатричен дистрес и функционално засягане (KaplanandSadock, 1998). Честотата на соматизационното разстройство варира в общата популация от 0.1 до 0.5%, а съотношението между мъже и жени е 1:5-20 (KaplanandSadock, 1998). В България изследване върху соматоформните разстройства установява, че моментната болестност на соматизационното разстройство е 1.3% (Нацов, 2011). Известно е, че между 5-10% от пациентите на общопрактикуващите лекари покриват критериите за поставяне на тази диагноза. Приема се, че заболеваемостта е по-висока в групите с ниско ниво на образование и нисък социо-икономически статус. Заболяването най-често започва в юношеството, обикновено преди 30-годишната възраст и често е съпътствано от други психиатрични симптоми и диагнози (KaplanandSadock, 1998). Етиологията на заболяването е неизвестна, но се предполага, че соматичните симптоми се явяват средство за символна комуникация с околните и опит за изразяване на емоции. Счита се, че предразполагащ фактор за развитието на заболяването са травми в детството. Соматизационното разстройство се свързва и с определени психологични черти като прекомерна отвлекаемост, липса на селективност и импресионистичен когнитивен стил. При тези пациенти се установяват високи нива на невротизъм, както и намален метаболизъм във фронталния дял и недоминантната хемисфера. Редица проучвания допускат съществуването на генетична връзка между соматизационното разстройство и антисоциалното личностово разстройство. Както отбелязва Kirmayer, роднини по първа линия на пациенти със соматизационно разстройство (особено бащи) често имат антисоциално личностово разстройство, а процентът на пациентите със соматизационно разстройство, имащи и антисоциално личностово разстройство варира от 4-60% (Kirmayeretal., 1994). От биологична гледна точка значение за заболяването имат интерлевкините, тумор-некротизиращият фактор и интерфероните, за които се приема, че могат да предизвикват удължаване на съня, намален апетит, намалена енергия и промени в настроението. Обичайно тези пациенти имат дълга и недостатъчно изяснена анамнеза, съобщават за разнообразни симптоми, най-честите от които са гадене, повръщане, болки в крайниците, затруднено дишане и амнезия. Оплакванията могат да бъдат представени пресилено и драматично, но пациентите често имат съпътстваща депресия, тревожност и суицидни идеи (около 50% имат друга коморбидна психиатрична диагноза). При поставяне на диагнозата в диференциално диагностично отношение трябва да се имат предвид множествена склероза, миастения гравис, системен лупус еритематодес, остра интермитентна порфирия, хиперпаратиреоидизъм, хипертиреоидизъм, хронични системни инфекции и др. (KaplanandSadock, 1998).

Традиционно се приема, че конверзионното разстройство представлява компромисно решение на неосъзнат конфликт. По тази причина симптоматиката обичайно е символна и дава възможност за изразяване на дистреса и контрол върху ситуацията (KaplanandSadock, 1998). За разлика от DSM-IV, ICD-10 обединява конверзионните с дисоциативните разстройства. Причината, поради която DSM поставя конверзионните разстройства в групата на соматоформните е, че те протичат основно със соматични оплаквания (Looperetal., 2002). Диагнозата конверзионно разстройство се среща в около 5-15% от пациентите, консултирани в болнична психиатрична амбулатория, а съотношението между мъже и жени е 1:2-5. Заболяването се среща във всички възрастови групи, но има тенденция за по-ниска честота в по-късна възраст. Анамнеза за минали или съпътстващи неврологични или системни заболявания се среща при 18-64% от пациентите с конверзионно разстройство. Конверзията често се свързва с понятията дисоциация и автохипноза. Някои проучвания при пациенти с конверзионно разстройство установяват по-висока чувствителност към хипноза в тази група болни, която корелира с броя на конверзинните симптоми (Roelofsetal., 2002). Още през XIX-ти век Janetсвързва конверзионното разстройство с травма в детството. Тази теория приема, че конверзионните симптоми се дължат на дисоциация на сензорните и моторните процеси, поради което съзнателният, волеви контрол и преработка на информация са потиснати при съхранена несъзнателна преработка на информация (автохипноза). В литературата съществуват данни, че при конверзионното разстройство е налице намален метаболизъм в доминантната и повишен метаболизъм в недоминантната хемисфера, което предполага наличие на нарушена междухемисферна комуникация. Най-честите симптоми включват: парализа, неволеви движения, нарушения на походката, псевдоприпадъци, слепота, мутизъм, анестезия и парестезии. Често псевдоприпадъците са съпроводени и от епилептични припадъци, които понякога са трудно разграничими. Псевдоприпадъците са честа проява на конверзионното разстройство. Около 20% от пациентите с припадъци в амбулаторни условия имат всъщност псевдоприпадъци. Често е налице припокриване между псевдоприпадъците и дисоциативните прояви, като по литературни данни е налице коморбидност в 91% от случаите. Острото начало на симптомите, наличието на очевиден стресогенен момент, липсата на коморбидност с други заболявания и хармонична преморбидна личност се свързват с по-добра прогноза на заболяването. През последните години традиционното схващане за наличие на връзка между хистрионното личностово разстройство и конверзията се приема за неоснователно. Различни проучвания демонстрират по-висока честота на зависимото личностово разстройство при пациенти с конверзионно разстройство. При поставяне на диагнозата в диференциално-диагностично отношение трябва да бъдат взети предвид заболявания като деменция, миастения гравис, миопатии, множествена склероза и др.

Обикновено се приема, че хипохондричното разстройство се дължи на погрешна интерпретация на телесни симптоми. Допуска се, че хора, страдащи от хипохондрично разстройство имат по-нисък праг на болка спрямо здравите контроли. Някои автори считат, че хипохондричните симптоми трябва да се разглеждат като соматизационна версия на депресия и тервожност, т.к. те са налице при 80% от пациентите с хипохондриаза. Поначало заболяването протича пристъпно, като са налице продължителни безсимптомни периоди. Прогнозата на заболяването е по-добра при пациенти с добър социо-икономически статус и коморбидност с лечима депресия или тревожност. В сферата на първичните здравни грижи в световен мащаб болестността е около 0.8%. В България изследване върху соматоформните разстройства установява, че моментната болестност на хипохондричното разстройство е 2.3% (Нацов, 2011). По-често заболяването започва между 20-30 год., но може да се наблюдава във всяка възрастова група. В 2/3 от случаите има коморбидност с личностово разстройство.

Дисморфофобното разстройство в DSM-IV се разглежда като отделно заболяване, докато в ICD-10 е подвид на хипохондричното разстройство. Пациентите, страдащи от дисморфофобно разстройство обикновено се оплакват от повишено окосмяване, тънка коса, голям нос, бледост или кожни проблеми. Те възприемат себе си за неатрактивни и когато това усещане е силно изразено води до тежък дистрес и тревожност. Обикновено тези пациенти нямат усещане за това, че преувеличават физическите си недостатъци. Подобно на пациентите с обсесивно-компулсивни разстройства те прекарват голяма част от времето си в извършване на репетитивни действия с компулсивен характер. Описаните симптоми водят до намалена концентрация, нарушават ежедневното функциониране на болните и ограничават техните социални контакти. Честота на това разстройство в общата популация варира от 0.7-2.3%, но честотата му в клиники за пластична хирургия достига 15.8%. Етиологията на състоянието не е известна, но фамилната анамнеза често разкрива роднини с обсесивно-компулсивно или дисморфофобно разстройство. В България изследване върху соматоформните разстройства установява, че моментната болестност на дисморфофобното разстройство е 0.65% (Нацов, 2011).

Болковото разстройство по DSM-IV се раделя на два подвида – като етиологичен момент при първия вид се приемат психологичните фактори, а за втория се счита, че възниква в резултат на взаимодействието на психологични и общомедицински причини. Хроничният болков синдром би могъл да бъде израз на интрапсихичен конфликт и понякога е свързан с алекситимията. Приема се като опит за изразяване на емоции посредством соматични оплаквания. Коморбидността с депресия е висока и варира от 30-80% в зависимост от конкретния болков синдром. При пациентите с хроничен болков синдром се наблюдава и честа коморбидност с различни зависимости, тревожни (паническо и генерализирано) и личностови разстройства. Различни проучвания демонстрират, че 24-48% от обслужените пациенти с хронично болково разстройство са били подложени на физическо и сексуално малтретиране в детството си. Вероятността да се касае за хронично болково разстройство със значим психопатологичен компонент е по-висока, когато са налице явни стресогенни фактори, степента на инвалидизация не съответства на физикалната находка, пациентът е с депресия, тревожност или зависимост, налице са данни за физическо или емоционално малтретиране в миналото (Aronoffetal., 2000).

Недиференцираното соматоформно разстройство се раделя на два подвида – първият протича с дерматологични, кардиоваскуларни, урогенитални и белодробни симптоми, а вторият - с предимно общи симптоми, като умора и слабост (KaplanandSadock, 1998). Най-честите оплаквания при това разстройство включват болки в гърдите, умора, главозамаяност, главоболие, болки в гърба, парестезии и инсомния. В повечето случаи оплакванията отзвучават спонтанно.

Към функционалните соматични синдроми се отнасят фибромиалгията, синдромът на дразнимото черво и хроничният синдром на умора (Kirmayeretal., 1994). Тези разстройства имат няколко общи характеристики – липса на златен стандарт, посредством който определена диагноза може да бъде потвърдена или отхвърлена, наличие на множество необясними телесни оплаквания от страна на различни органи, коморбидност с психиатрични заболявания, неизяснена патофизиология, липса на физикална или лабораторна находка, която да обяснява състоянието и сходни терапевтични резултати от прилагането на психологични и фармакологични интервенции (Escobaretal., 2002). Обикновено пациентите с функционални соматични синдроми отричат каквато и да била връзка на оплакванията с психологичен дистрес.

Мнимото разстройство се разделя на два подвида – спрямо себе си и спрямо друг човек. При това състояние се наблюдава симулация на физически/психически симптоми или има данни за самопредизвикано нараняване без външни облагодетелствания. Мнимото разстройство се среща по-често при мъжете, както и при медицинските кадри. Пациентите обикновено са с високо ниво на интелект, но с намален толеранс спрямо фрустрация, повишена зависимост и нарцисизъм. Голяма част от пациентите са били малтретирани в детството и много от тях страдат от личностово разстройство (хистрионно, антисоциално) (KaplanandSadock, 1998). Мнимото разстройство протича най-често с депресия, халюцинации, дисоциативни или конверзионни симптоми. При класическия синдром на Munhausen оплакванията са основно от самопредизвикани телесни наранявания.

Развитие на диагностичните системи по отношение на соматоформните разстройства
В групата на соматичните симптомни разстройства по предложената нова ревизия на DSM V се влючват следните заболявания – комплексно соматично симптомно разстройство, просто соматично симптомно разстройство, разстройство поради страх от наличие на болест, функционално неврологично разстройство, медицинско състояние, повлияно от психологични фактори, други дефинирани соматични симптомни разстройства и недефинирано соматично симптомно разстройство. Поради наличието на сходни черти (соматични оплаквания и когнитивно изопачаване) соматизационното разстройство, хипохондриазата, недиференцираното соматоформно разстройство и болковото разстройство са включени към групата на комплексното соматично симптомно разстройство.

За диагностициране на комплексно соматично симптомно разстройство се изисква наличието на следните три критерия:

  1. Соматични симптоми - един или повече соматични симптома, които предизвикват дистрес и/или водят до значително нарушение на ежедневното функциониране.
  2. Ексцесивни мисли, чувства и поведение, свързани с тези симптоми или свързани с притеснения относно здравето – поне две от следните подточки трябва да са налични, за да бъде изпълнен този критерий:
    1. Високо ниво на тревожност, свързана със здравето.
    2. Несъответни или персистиращи притеснения относно медицинската сериозност на съответния симптом.
    3. Отделяне на прекомерно количество време и енергия за занимание с тези симптоми или притеснения.
  3. Хроничен ход – въпреки че не е необходимо един конкретен симптом да бъде постоянно наличен, състоянието на пациента трябва да бъде достатъчно продължително (поне 6 месеца).

За диагностициране на просто соматично симптомно разстройство се изисква наличието на следните три критерия:

  1. Соматични симптоми - един или повече соматични симптома, които предизвикват дистрес и/или водят до значително нарушение на ежедневното функциониране.
  2. Ексцесивни мисли, чувства и поведение, свързани с тези симптоми или свързани с притеснения относно здравето – поне една от следните подточки трябва да е налична, за да бъде изпълнен този критерии.
    1. Високо ниво на тревожност, свързана със здравето.
    2. Несъответни или персистиращи притеснения относно медицинската сериозност на съответния симптом.
    3. Отделяне на прекомерно количество време и енергия за занимание с тези симптоми или притеснения.
  3. Продължителност на симптомите повече от 1 месец.

За диагностициране на разстройство поради страх от наличие на болест се изисква наличието на следните шест критерия:

  1. Липса на соматични оплаквания или наличие на соматични оплаквания, които са слабо изразени.
  2. Притеснение за наличие или заболяване от сериозна болест. Ако е налице общо медицинско заболяване или съществува висок риск от поява на такова, то притесненията, свързани с това състояние трябва да бъдат прекомерни и несъответни. Притесненията на пациента не трябва да са фокусирани върху телесните оплаквания, а по-скоро върху възможността от наличие на медицинска диагноза.
  3. Високо ниво на тревожност, свързана със здравето, наличието или появата на сериозна болест. Тези индивиди имат нисък праг на поносимост по отношение появата на болест.
  4. Несъответно поведение (самонаблюдение и търсене на симптоми на заболяване, повтарящи се проверки в различни информационни източници) и избягващо поведение (пропускане на уговорени прегледи, нежелание за посещение на болни близки).
  5. Въпреки че притесненията не е необходимо да са налични през цялото време, състоянието е хронично (поне 6 месеца).
  6. Състоянието не може да бъде обяснено по-добре от наличието на друго психиатрично заболяване като комплексно соматично симптомно разстройство, паническо разстройство, генерализирано тревожно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство.

За диагностициране на функционално неврологично разстройство се изискват следните четири критерия:

  1. Един или повече неврологични симптома като променена моторна функция, сетивна функция, когниция или наличие на епизоди със сходни на припадъци състояния.
  2. Симптомите (след съответно медицинско изследване) не се дължат на общо медицинско заболяване, директно въздействие на вещества и не са културално обусловени.
  3. Телесните признаци или диагностични находки не могат да бъдат свързани с познатите неврологични заболявания.
  4. Симптомите предизвикват клинично значим дистрес или засягане на социалната или друга значима сфера на ежедневното функциониране, или налагат медицинско уточняване.

За диагностициране на медицинско състояние, повлияно от психологични фактори, се изисква наличието на следните два критерия:

  1. Наличие на общо заболяване.
  2. Психологични или поведенчески фактори, повлияващи негативно общото медицинско заболяване по един от следните начини:
    1. Факторите повлияват хода на общото заболяване - демонстрирано посредством наличие на времева връзка между психологичните фактори и появата или екзацербацията на общото заболяване или забавено възстановяване от общото заболяване.
    2. Факторите (напр. непридържане към терапия) повлияват лечението на общото заболяване.
    3. Факторите представляват допълнителен, добре известен здравен риск за индивида.
    4. Факторите засилват подлежащата патология и водят до поява или засилване на симптоми, или до търсене на медицински грижи.

Терапевтични аспекти
Значим проблем при терапевтичното повлияване на соматоформните заболявания представлява фактът, че лекарите подхождат скептично към възможностите за лечение на тази група заболявания. Понастоящем множество проучвания демонстрират повлияване на симптоматиката от прилагане на когнитивна поведенческа терапия (Sumathipala, 2007). Различни автори доказват, че както идивидуалната, така и груповата КПТ са ефективни при соматоформните разстройства (Kroenkeetal, 2000; Speckensetal., 1995). В обзорна статия Looperetal. установяват, че индивидуалната когнитивна поведенческа терапия е ефективна при хипохондриаза, дисморфофобно разстройство, хроничен синдром на умора и недиференцирано соматоформно разстройство (Looperetal., 2002). Авторите демонстрират и ефективността на груповата когнитивна поведенческа терапия при дисморфофобното разстройство и соматизационното разстройство. За момента липсват сигурни данни относно оптималната продължителност на този вид лечение. В заключение те препоръчват прилагането на когнитивна поведенческа терапия като средство на първи избор за лечение на соматоформни разстройства. Използването на антидепресанти за лечение на соматоформни разстройства също така е подкрепено от първо ниво на доказателственост. По литературни данни лечението с антидепресанти е ефективно при различни подгрупи соматоформни разстройства. Priceetal. отбелязват, че лечението с антидепресанти е ефективно както по отношение на симптомите, така и по отношение на инвалидизацията на пациентите. Но авторите също така отразяват факта, че за момента липсват достатъчно данни за оптималните дози, продължителността и дългосрочния ефект от лечение (Priceetal., 2000). Nezuetal. анализират поредица от клинични проучвания и установяват, че приложена при медицински необясними симптоми когнитивна поведенческа терапия подобрява широка гама от физикални оплаквания, както и асоциираните с тях нарушения на настроението и социалното функциониране (Nezuetal., 2001). Понастоящем в литературата не са описани системни обзори за ефективността на психодинамичната психотерапия и фамилната терапия. Единични проучвания демонстрират положително повлияване на оплакванията при пациенти със синдром на дразнимото черво от психодинамична психотерапия. Антидепресантите, предложени като опция за лечение на соматоформни разстройства, включват трицикличните антидепресанти и антидепресантите, блокиращи обратния захват на серотонина. Две проучвания, в които е използвана hypericum perforatum в доза до 600 mg дневно, докладват добра ефикасност на екстракта по отношение на соматичните оплаквания (Sumathipala, 2007).

Заключение
Соматоформните разстройства са хетерогенна група заболявания, които са сериозен медико-социален (за пациента, социалното обкръжение и здравеопазването) проблем и изискват изработването на нови диагностични критерии както за целите на клиничната практика, така и за подобряване качеството на научните изследвания в тази област. Все още лечението на тази група заболявания е с относително ниска ефективност.


КНИГОПИС:

1. Aronoff GM, Tota-Faucette M, Phillips L, Lawrence CN (2000) Are Pain Disorders and Somatization Disorders Valid Diagnostic Entities? Current Review of Pain 4: 309-312.
2. Barsky AJ, Orav EJ, Bates DW (2005) Somatization increases medical utilization and costs independent of psychiatric and medical comorbidity. Arch Gen Psychiatry 62:903-910.
3. de Waal MW, Arnold IA, Eekhof JA, van Hemert AM (2004) Somatoform disorders in general practice: prevalence, functional impairment and comorbidity with anxiety and depressive disorders. Br J Psychiatry 184:470-476.
4. Escobar JI, Hoyos-Nervi C, Gara M (2002) Medically Unexplained Physical Symptoms in Medical Practice: A Psychiatric Perspective. Environmental Health Perspectives 110:631-636.
5. Lipowski ZJ (1990) Somatization and Depression. Psychosomatics 31:13-21.
6. Jackson JL, Kroenke K (1999) Difficult patient encounters in the ambulatory clinic: clinical predictors and outcomes. Arch Intern Med 159:1069-1075.
7. Kaplan HI and Sadock BJ (1998) Somatoform Disorders, in Synopsis of Psychiatry, 8th Edition. Baltimore, Md.: Williams and Wilkins: 629-645.
8. Kaplan HI and Sadock BJ (1998) Neurasthenia and Chronic Fatigue Syndrome, in Synopsis of Psychiatry, 8th Edition. Baltimore, Md.: Williams and Wilkins: 646-653.
9. Kaplan HI and Sadock BJ (1998) Factitious Disorders, in Synopsis of Psychiatry, 8th Edition. Baltimore, Md.: Williams and Wilkins: 654-659.
10. Kirmayer, LJ, Robbins, JM, and Paris J (1994) Somatoform Disorders: Personality and the Social Matrix of Somatic Distress. J. of Abnormal Psychology 103:125-136.
11. Kroenke K, Swindle R (2000) Cognitive-behavioral therapy for somatization and symptom syndromes: a critical review of controlled clinical trials. Psychother Psychosom 69:205-215.
12. Kroenke K, Spitzer RL, Williams JB (2002)The PHQ-15: validity of a new measure for evaluating the severity of somatic symptoms. Psychosom Med 64:258-266.
13. Kroenke K, Sharpe M, Sykes R (2007) Revising the Classification of Somatoform, Disorders: Key Questions and Preliminary recommendations. Psychosomatics 48:277-285.
14. Looper KJ, Kirmayer LJ (2002) Behavioral medicine approaches to somatoform disorders. J Consult Clin Psychol 70:810-827.
15. Mayou R, Kirmayer LJ, Simon G, Kroenke K, Sharpe M (2005) Somatoform disorders: time for a new approach in DSM-V. Am J Psychiatry 162:847-855.
16. Нацов И (2011) Клинико-епидемиологично, психометрично и здравно иконимическо проучване на пациенти с мултиплен соматоформен синдром в общата практика. Докт. дис.
17. Nezu AM, Nezu CM, Lombardo ER (2001) Cognitive-behavior therapy for medically unexplained symptoms: A critical review of the treatment literature. Behav Ther 32:537-583.
18. Price J (2000) Review: antidepressants are effective for clinical unexplained symptoms and syndromes. Evid Based Ment Health 3:84.
19. Roelofs K, Hoogduin KAL, Keijsers GPJ, Naring GWB, Moene FC, and Sandijck P (2002) Hypnotic Susceptibility in Patients with Conversion Disorder. J. of Abnormal Psychology 111: 390-395.
20. Sharpe M, Carson AJ: (2001) “Unexplained” somatic symptoms, functional syndromes, and somatization: do we need a paradigm shift? Ann Intern Med 134:926–930.
21. Speckens AE, van Hemert AM, Spinhoven P, Hawton KE, Bolk JH, Rooijmans HG (1995) Cognitive behavioural therapy for medically unexplained physical symptoms: a randomised controlled trial. BMJ 311:1328-1332.
22. Sumathipala A (2007) What is the evidence for the efficacy of treatments for somatoform disorders? A critical review of previous intervention studies. Psychosom Med 69:889-900.
23. Wessely S, Nimnuan C, Sharpe M (1999) Functional somatic syndromes: one or many? Lancet 354:936–939.

 

Таб. 1 Класификация на соматоформните разстройства

DSM V

ICD-10

Код

Категория

Код

Категория

 

 

 

 

300.81

Соматизационно разстройство

F45.0

Соматизационно разстройство

300.81

Недиференцирано соматоформно разстройство

F45.1

Недиференцирано соматоформно разстройство

300.11

Конверзионно разстройство

F44

Дисоциативно (конверзионно) разстройство

307.80

Болково разстройство

F45.4

Персистиращо соматоформно болково разстройство

300.7

Хипохондриаза

F45.2

Хипохондрично разстройство

300.7

Дисморфофобно разстройство

F45.3

Соматоформна автономна дисфункция

300.81

Соматоформно разстройство, некласифицирано другаде

F45.8

Други соматоформни разстройства

 

 

F45.9

Соматоформно разстройство, неуточнено

 

 

F48.0

Неврастения

 

Фиг. 1 Етиологичен модел (Mayou et al., 2005)