Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2011

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Ирена Велчева




Доц. Велчева, разкажете за Клиниката в Университетска специализирана болница по неврология и психиатрия “Свети Наум”, която завеждате.
От 1990 г. ръководя Неврологичната клиника за заболявания на автономната нервна система, чийто контингент на болни през годините постепенно се разширяваше - добавиха се заболявания на периферната нервна система, а от 2010 год. след преструктуриране на болницата се оформи клиника по нервни болести за пароксизмални състояния с две отделения – по обща неврология и по епилепсия. Към клиниката работи и кабинет за изследване на нарушения на автономната нервна система.

С какви заболявания идват при вас пациентите, кои от тях са най-често срещани?
В отделението по обща неврология на клиниката постъпват пациенти с различни неврологични заболявания, предимно с радикулити и полиневропатии, вестибуларни синдроми, главоболие и лицеви болки, мозъчно-съдова болест и други. А в отделението по епилепсия – пациенти с епилепсия или различни пристъпни състояния, при които се налага уточняване на диагнозата и лечението.

Какви изследвания извършвате тук във вашата клиника?
Към клиниката работи и кабинет за изследване на автономната нервна система. В него се извършва оценка на автономната регулация на артериалното налягане и сърдечната честота чрез тяхното мониториране и анализиране след прилагане на различни стимули: промяна в положението на тялото с повдигаща маса, контролирано дишане и други. Изследва се и мозъчно-съдовата реактивност. Оценката на ортостатичната реактивност при повдигане на тялото от легнало положение допринася за диагностициране на различни пристъпни състояния, като ортостатична хипотония и вазовагални синкопи.

Кои са най-честите заболявания, с които е придружено едно упорито главоболие?
Главоболието може да бъде първично: мигрена, тензионно и кластърно или вторично, обусловено от други заболявания. В тези случаи главоболието се предизвиква от процеси, които водят до притискане или разтягане на мозъчни структури с последващо развитие на болка. Това са мозъчни тумори, черепно-мозъчни травми, съдови увреждания - мозъчни инсулти, транзиторни исхемични атаки, субарахноидни хеморагии, съдови малформации на мозъчни съдове, интракраниални инфекции- менингити и енцефалити, мозъчен абсцес и други.

Наследствена ли е мигрената?
Налице е фамилна обремененост при около 70% от болните с мигрена.

Има ли предразполагащи фактори за мигрената и как бихме могли да се предпазим от появата й? Какви мерки препоръчвате вие като специалист?
Известни са фактори, които могат да провокират мигренен пристъп: стрес, тревожност и депресия, хормонални фактори (менструация, овулация), алкохол, промяна на времето, промяна в режима на сън и хранене, определени храни – шоколад, зрели сирена, цитрусови плодове, консервирани меса и др., медикаменти - нитроглицерин, естрогени.

Понякога главоболието може да е предизвикано от заболявания на мозъка - възпалителни процеси, тумори, травми. Каква е статистиката за злокачествените заболявания на мозъка?
По данни на Националния център за здравна информация заболеваемостта от зокачествените новообразувания на мозъка и централната нервна система вкл. и окото са 45 на 100 000 население за 2009год. По отношение на възпалителните заболявания на ЦНС тази статистика показва 0.3/100 000 за менингококови менингити, 2.3/100 000 за бактериални и 3.6/100 000 за вирусни менингити и менингоенцефалити.

Кои хора най-често се оплакват от радикулит и дискова херния? Какво трябва да бъде поведението на общопрактикуващия лекар в случай, че има такива пациенти?
Радикулитите (шийни или лумбо-сакрални) настъпват вследствие на дегенерация на структурите на гръбначния стълб, при които се получава стесняване на латералния отвор и по-късно на спиналния канал и се засягат гръбначно-мозъчните коренчета и периферните нерви. Вследствие на компресия на коренчето, се появява болка, която може да е и мускулно лигаментна. Причини за дегенеративните промени са възрастта, генетичната предиспозиция, малките травми, повишеното телесно тегло, вродените малформации. При по-резки движения може да настъпи хернииране на междупрешленния диск. При поява на пациент с болка в шията или кръста, разпространяваща се към крайниците общопрактикуващият лекар насочва пациента към невролог за неврологичен статус и преценка на образната диагностика - рентгенография, КТ или МРТ на шиен, торакален или лумбален гръбнак, електромиография за диагностика на засегнатото коренче.

В кои случаи се препоръчва операция?
За хирургично лечение се насочват болни със силни, неповлияващи се от медикаментозно лечение болки, с поява на парези на крайниците и смущения в уринирането.

Какво можете да кажете за множествената склероза? Кои хора засяга най-често (пол, възраст, наследственост, предразполагащи фактори)? Кои са първите симптоми, които трябва да има предвид общопрактикуващия лекар, за да насочи пациентите към вас?
Множествената склероза е автоимунно заболяване, което настъпва най-често във възрастта между 15 и 50 години. Боледуват предимно жени. Заболяването е свързано с умерено изразен наследствен риск, обусловен от различни гени. Съчетанието на генетично предразположение с неизяснени фактори от околната среда води до хронична автоимунна увреда. Болудуват предимно лица от северноевропейската бяла раса. Началото на заболяването може да се задейства от прекарана в детството вирусна инфекция. Приема се, че значение има намалената синтеза на витамин D, обусловена от намаленото слънчево греене по местоживеене. До нарушение на функцията на имунната система водят стресът и тютюнопушенето. Първите симптоми на заболяването са разнообразни и най-често преходни: изтръпване или слабост на крайниците, смущение в зрението, в уринирането, по-рядко нарушена координация, които трябва да продължат поне 24 часа. В тези случаи общопрактикуващият лекар трябва да насочи пациента към невролог за неврологичен статус и преценка за провеждане на специализирани изследвания: МРТ, евокирани потенциали и други.

Във връзка с предстоящия Национален конгрес по неврология какви теми ще бъдат разисквани и какъв ще е акцентът?
На предстоящия ХІ национален конгрес по неврология ще бъдат представени от водещи български невролози и обсъдени алгоритмите за диагноза и лечение на основните неврологични заболявания – общо 18 алгоритъма. В програмата са включении и 11 специализирани симпозиума, както и постерни сесии с общо 106 научни съобщения. Изтъкнати невролози от Европа и САЩ ще представят актуални проблеми на гавоболието, вестибуларните нарушения, заболяванията на невро-мускулното предаване.

Вие сте председател на Фондация „Предпазване от мозъчни инсулти”. С какво се занимава тя и с какво бихте могли да се похвалите (програми, изследвания, резултати).
Фондация Предпазване от мозъчни инсулти има дългогодишни традиции в борбата с мозъчните инсулти посредством създаване на консенсуси за първичната им профилактика, организиране на образователни курсове, беседи, издаване на монографии, на списание Мозъчно-съдови заболявания. Тази дейност се осъществява съвместно с Лигата по хипертония, Асоциацията по каротидна патология и мозъчна хемодинамика и други национални медицински дружества, ангажирани с профилактика на съдовите заболявания.

Нещо, което бихте желали да споделите с читателите на сп. Мединфо (с няколко изречения – призив, пожелание към лекарите, ваше наблюдение или заключение)?
Неврологичните заболявания са често трудни за диагностициране и особено за лечение, което изисква добро сътрудничество на общопрактикуващите лекари и специалистите невролози.