Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2011

Атопичен дерматит

виж като PDF
Текст A
Д-р Динко Странски



Атопичният дерматит е най–често срещаната екзема в детска възраст[1]. Атопията се дефинира като фамилна склонност към развитие на определени заболявания – бронхиална астма, алергичен ринит и конюнктивит, атопичен дерматит, уртикария и ангиоедем. В литературата съществуват над 50 синонима на атопичен дерматит, от които най–популярни са eczema endogens, eczema constitutionale, prurigo Besnier, neurodermitis diffusa и др.

Унаследяването на заболяването не е точно дефинирано. Счита се, че са възможни както автозомно–доминантно, така и автозомно–рецесивно и мултифакторно унаследяване.

В протичането на атопичния дерматит се наблюдават три възрастово обусловени стадия с определена характеристика и локализация (Фиг. 1). Първият стадий започва при около 75% от болните между 3-6-ия месец след раждането, а при 90% - до 5-ата година. Обривите се локализират по лицето – бузи, чело, брадичка, като кожата в областта на периоралния триъгълник остава винаги незасегната. Наблюдават се еритем, папуло-везикули, ерозии (Фиг. 2 и 3).






Вторият стадий се среща при деца между 3 и 10-годишна възраст. Вместо ексудация се наблюдават пруриго – папули, лихенификации и екскориации в резултат на силния сърбеж. Екземните промени в тази възраст са локализирани в големите гънки (лакътни и коленни), китките, ано-гениталната и тилната област (Фиг. 4 и 5).



Третият стадий продължава през пубертета или в по-късна възраст. Обривите се ограничават по гънките, шията, дланите и лицето на фона на суха кожа (Фиг. 6 и 7).




През 1973 г. Raikaи Hanifin обособяват главни и второстепенни критерии за атопичния дерматит (Табл. 1). Необходими са три главни и най–малко три второстепенни критерия за поставяне на диагнозата. Най-съществена лабораторна находка е повишеното серумно ниво на IgE.

Табл. 1.


Диагностични критерии за атопичен дерматит

Главни критерии

  1. Сърбеж.
  2. Типични възрастово обусловени морфология и локализация: лихенификации в гънките при възрастни, засягане на лицето и екстензорните повърхности на
    крайниците при деца.
  3. Хроничен или хронично–рецидивиращ ход.
  4. Лична и/или фамилни данни за атопия (астма, алергичен риноконюктивит, атопичен дерматит).

Второстепенни критерии

  1. Суха кожа.
  2. Ichthyosis (keratosis pilaris) палмарна хиперлинеарност.
  3. I тип кожно-алергични реакции.
  4. Повишено серумно ниво на IgE.
  5. Ранно начало (до 5-ата година).
  6. Повишена склонност към кожни инфекции.
  7. Неспецифичен hand/foot дерматит.
  8. Eczema mammae.
  9. Cheilitis.
  10. Рецидивиращ конюктивит.
  11. Инфраорбитална гънка (Dennie-Morgan).
  12. Keratoconus.
  13. Предна субкапсуларна катаракта.
  14. Периорбитални хиперпигментации.
  15. Фациална бледост или еритем.
  16. Pityriasis alba.
  17. Сърбеж при изпотяване.
  18. Непоносимост към вълна и маслени разтворители.
  19. Перифоликуларна акцентуация
  20. Непоносимост към храни
  21. Влияние на емоционални фактори и фактори на средата.
  22. Бял дермографизъм.

Децата, болни от атопичен дерматит са с повишена склонност към бактериални и вирусни инфекции, иритативен контактен дерматит, професионални екземи и очни заболявания. Бактериологични изследвания установяват, че S. aureus колонизира екземната кожа в над 90% от болните. Най-тежкото усложнение на атопичния дерматит в детска възраст е eczema herpeticum (erutio varicelliformis Kaposi).

Друг проблем при децата, болни от атопичен дерматит, е иритативният контактен дерматит, който се предизвиква от сапуни, детергенти, химикали и др. Те провокират възпалителната реакция, което води до сърбеж и хронична екзацербация[2].

Атопичната характеропатия е трайна и постоянна проява на децата - атопици. В кърмаческа възраст поведението на децата се отличава с повишена двигателна активност, неспокойствие, безсъние. Наблюдават се т.нар. сърбежни кризи, които варират под въздействие на емоционални разстройства, инфекции и др. Децата с атопичен дерматит трудно се съсредоточават, реакциите им са бурни, а поведението им е императивно[3,4,5].

Лечението и профилактиката на атопичния дерматит при децата са успешни при изключване на провокиращите го фактори – алергени, иританти, прекомерна сухота на кожата, инфекции, емоционален стрес, диетични грешки и имунизации. Необходимо е кожата на децата-атопици да се поддържа в оптимално състояние чрез хидратиране. Препоръчват се емолиенти, емулсии, кремове, масла за баня, което води до прекъсване на порочния кръг сухота на кожата-сърбеж-обрив. Когато, въпреки профилактичните мерки, атопичният дерматит трябва да се лекува, се използват локални кортикостероиди със слабо действие за кратко време. При наличие на суперпонирана бактериална или микотична инфекция локалните кортикостероиди трябва да се комбинират съответно с антибиотици и антимикотици.

Системно лечение на атопичния дерматит при децата се провежда при дисеминирани и резистентни форми на заболяването. Антибиотици, антимикотици и противовирусни средства се прилагат при вторични инфекции.

Фототерапията е широко използван лечебен метод при деца с атопичен дерматит след 8-10-годишна възраст. Съвременни фототерапевтични методи са UVB, UVB 311 nm, UVA/UBV лъчи и PUVA терапия.

Високопланинското климатолечение на атопичния дерматит е приоритет на българската дерматологична школа. Класическа терапия на атопичен дерматит, съчетана с високопланинска климатотерапия е най-добрата алтернатива в детска възраст.

КНИГОПИС:

  1. Anan S, Yoshida H, Recent advance in atopic dermatitis. Hifu Risho (Tokyo) (1989) 31:465-71.
  2. Ruiz – Maldonado R, Atopic dermatitis. In: Ruiz R, Parish LC, Beare JM, eds. Textbook of pediatric dermatology, 1st edn (Grune and Stratton: Philadelphia 1989) 587-600.
  3. Cole WC, Roth, Sachs LB, Group psychotherapy as an aid in the medical treatment of eczema, J Am Acad Dermatol (1988) 18:286-91.
  4. Yamamoto K, How doctors’ advice is followed by mothers of atopic children, Acta Derm Venereol (Stockh) (1989) 144:31-3.
  5. Fritz GF, Psichological aspects of atopic dermatitis: a viewpoint, Clin Pediatr (Philia) (1979) 18:360-4.
  6. Simpson EL, Hanifin JM. Atopic dermatitis. J Am Acad Dermatol. Jul 2005; 53(1):115-28.
  7. Williams HC. Clinical practice. Atopic dermatitis N Engl J Med. Jun 2 2005; 352(22):2314-24.