Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2011

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Ралица Георгиева





Доц. д-р Ралица Георгиева е родена на 12 август 1963 г. През 1987 г. завършва висшето си образование по медицина в МУ, гр. София. От 1989 до 1993 г. е редовен аспирант в Клиниката по неонатология, Университетска детска болница, от 1993 до 1994 г. специализира в Клиниката по неонатология, Университет Ерланген - Нюрнберг, Германия, а от 1994 до 2004 г. се обучава в клинични семинари по неонатология в Линц и Вилах (Австрия), Париж, Полша и Стокхолм. Има и специализация на тема вътреболнични инфекции в Париж.

От 2009 г. е доцент в Клиника по неонатология, Университетска детска болница, гр. София и началник на Клиника по неонатология в същата болница. От 2009 г. е Национален консултант по неонатология към Министерство на здравеопазването на Република България. Основни научни интереси: неонатална интензивна терапия, белодробна неонатална патология, неврологични заболявания в неонаталния период, ултразвукова диагностика на ЦНС. Има над 250 публикации и участия в български и международни научни форуми.

Доц. Георгиева, моля, разкажете повече за Клиниката по неонатология, която завеждате.
Клиниката по неонатология в Университетска детска болница има дълга история и работи вече 50 години активно в областта на грижите за недоносените новородени деца, а през последните 20 години основна част от дейността й е интензивното лечение на доносени и недоносени новородени деца, както и използването на високоспециализирани диагностични методи при пациенти, поставящи сериозни диагностични и терапевтични проблеми. Клиниката по неонатология разполага с възможности и апаратура за провеждане на най-съвременно интензивно лечение на 25 новородени деца.

Тук разполагаме с възможност за високоспециализирани диагностични методики: ултразвуково изследване на ЦНС, сърце, коремни органи, тазобедрени стави, електрофизиологични изследвания - конвенционална електроенцефалография, церебрално функционално мониториране, при което за продължителен период от време може да се регистрират промени в основната биоелектрична активност и наличие на пароксизмални абнормности, евокирани потенциали и др.

Основно предимство на Клиниката е високата квалификация на всички лекари в областта на педиатрията и неонатологията, а също и на медицинските сестри и акушерки, които имат уникални познания и умения в грижите за тежко болните новородени деца.

Фактът, че Клиниката по неонатология е в състава на Университетската детска болница, дава възможност при необходимост пациентите да бъдат консултирани със специалисти от всички профилни педиатрични специалности.

Всички новородени деца, преминали на лечение в Клиниката по неонатология се проследяват поне до 1-годишна възраст, осигурява се комплексно наблюдение от неонатолози, детски невролози, психолози, пулмолози, офталмолози, при необходимост се провежда двигателна рехабилитация. Клиниката по неонатология е отворен център, където се консултират и деца, лекувани в други лечебни заведения от София и страната.

Какви дейности извършвате тук?
В Клиника по неонатология се приемат безотказно и денонощно новородени деца за интензивно лечение и диагностично прецизиране от всички родилни отделения на гр. София и страната.

Рутинно вече много години се прилага сърфактант лечение при недоносени новородени деца, а за първи път в страната тази терапия беше приложена успешно в Клиниката и при доносени деца с аспирационни синдроми, диафрагмална херния, пневмония, белодробни кръвоизливи и др. Всички пациенти са обект на постоянен комплексен мониторен контрол, а от тази година след основния ремонт на Клиниката по неонатология предстои да влезе в действие и нова система за видеонаблюдение на новородените в залите за интензивно лечение, която ще доведе до повишаване на прецизността на наблюдението и подобряване на резултатите от лечението.

Практическата и научна дейност на Клиниката по неонатология е с подчертана насоченост към лечение и диагностика на новородени деца с церебрални усложнения. Съчетанието от клинично наблюдение на базата на дълъг практически опит и проведените съвременни образни и електрофизиологични изследвания дават възможност за максимална прецизност на диагнозата и прогнозата при тези пациенти.

Кои са основните проблеми, свързани с новородените?
Основните здравни пробеми на новородените деца са свързани често с преждевременното раждане. Недоносените деца с много ниско и изключително ниско тегло при раждането са високорискова група поради комплексната патология, наблюдавана при тях - хиалинно-мембранна болест, инфекции, мозъчни усложнения - интравентрикуларни кръвоизливи, перивентрикуларни левкомалации и др. Друга рискова група са новородените деца с вътреутробно изоставане в растежа, тъй като при тях освен нарушенията, наблюдавани в неонаталния период, може да се наблюдават и дългосрочни ефекти върху здравното състояние.

Перинаталната асфиксия е съществен етиологичен фактор в структурата на неонаталната патология, поради глобалния ефект върху организма на новороденото дете и развитие на многоорганна дисфункция с преимуществено засягане на мозъка и бъбреците.

Изключително важен пробем са ранните неонатални инфекции. Макар че смъртността от неонатален сепсис намалява, през последните години той остава потенциално животозастрашаващо състояние, изискващо навременна диагноза и лечение.

Друга голяма група сериозни неонатални заболявания са вродените аномалии и наследствени заболявания.

Едно от най-сериозните и животозастрашаващи усложнения при доносените новородени деца с дихателна недостатъчност е персистиращата белодробна хипертония. За първи път у нас в клиниката е приложено лечение на това състояние с венозно приложение на магнезиев сулфат и това доведе до спасяване на много деца с това потенциално фатално заболяване.

За щастие от тази година, благодарение на кампанията Българската Коледа, ще разполагаме и с възможности за най-съвременно лечение на персистираща белодробна хипертония с инхалаторно приложение на азотен окис, което се счита за златен стандарт в лечението на това усложнение.

Повече от 10 години рутинно прилагаме централната венозна катетеризация при новородените деца. Това е свързано с разширяване на възможностите за провеждане на парентерално хранене и приложение на вазоактивни медикаменти, както и значително намаляване на стреса и болковите усещания при малките пациенти.

Може ли да се каже, че броят на недоносените бебета все повече се увеличава напоследък?
Относителният дял на недоносените деца се увеличава постепенно, но не драстично през последните 10-15 години и това се дължи на много фактори: инфекции, раждания на майки в тийнейджърска възраст, непълноценно наблюдение на бременността, някои заболявания на майките и не на последно място увеличаване на двуплодните и многоплодни бременности, резултат на инвитро фертилизация.

Кои са най-честите предпоставки за пренатални увреждания?
Пренаталните увреждания са голяма и хетерогенна група. Сериозен пренатален проблем е вътреутробното изоставане в растежа, което може да се дължи на утеро-плацентарна инсуфициенция, хромозомна аномалия, структурни малформации, вродени инфекции. Вродените инфекции - напр. цитомегаловирусна, токсоплазмена и др., освен вътреутробно изоставане в растежа, могат да са причина за многоорганни увреждания - засягане на централната нервна система, черния дроб, сензорните органи.

Важен фактор за пренатално увреждане е наличието на фетален дистрес, причина за който може да е утероплацентарна патология, заболявания от страна на фетуса и майката. Антеналната асфиксия и декомпенсираният фетален дистрес могат да са причина за сериозни пренатални увреждания на ЦНС. Не трябва да се пропуска значението на различни токсични въздействия, напр. алкохол, никотин и медикаменти, прилагани по време на бременността.

По-висока честота на пренатални увреждания на ЦНС се наблюдава при двуплодните и многоплодни бременности.

Кой е най-малкият пациент във вашата клиника и съответно колко време беше необходимо да остане детето в клиниката под наблюдение и съответно лечение?
Най-малкият пациент, лекуван в нашата клиника, е момиченце, родено с тегло 550 g, което за щастие се развива нормално и няма сериозни усложнения, свързани с недоносеността. До стабилизирането му за нормална адаптация в домашна обстановка бяха необходими 3 месеца престой в Клиниката по неонатология.

Как стои въпросът с многоплодните бременности при асистираната репродукция. Има ли статистика към този момент?
В световен мащаб методите на асистирана репродукция водят до значително увеличение на двуплодните и многоплодни бременности. В САЩ за период от 20 години се отчита увеличение на двуплодните бременности със 77%, а на триплодните с 400%, като това се дължи основно на асистираната репродукция.

У нас все още не разполагаме с точни статистически данни, но всички перинатални центрове отчитат увеличаване на броя на лекуваните недоносени деца, родени от двуплодни и триплодни бременности, резултат на асистирана репродукция.

Продължават ли да се раждат деца с малформации и как може да се промени това?
Деца с малформации продължават да се раждат, но има начини те да стават значително по-малко. Най-важният метод за това е подобряване на пренаталната диагностика и прецизиране на индикациите за прекъсване на бременността по медицински показания.

Основните предстоящи задачи са повишаване квалификацията на акушер-гинеколозите в областта на пренаталната ултразвукова диагностика, увеличаване броя на специалистите, квалифицирани за пренатална кардиологична диагностика, провеждане на комплексен биохимичен и ултразвуков скрининг при максимален брой бременности до обхващане на 100% от тях, разработване на протоколи за задължително пренатално ултразвуково наблюдение, създаване на фетални центрове с участието на специалисти акушер-гинеколози, перинатолози, неонатолози за въвеждане на единен подход за поведение при установена фетална патология.

Какви са методите за ранна диагностика на малформациите и каква е колаборацията ви с АГ специалистите и с ОПЛ?
Основните методи за диагностика на малформациите са провеждането на биохимичен фетален и ултразвуков скрининг по протокол, амниоцентеза с цитогенетично изследване, биопсия на хорионни вили, изследване на ДНК, ензимна активност при специфични показания. Важна е прецизната диагностика в семейства с вече родено дете с генетично заболяване или малформация, така че те да бъдат селекционирани за подходящи диагностични процедури в хода на следващи бременности.

От изключително значение е ултразвуковата диагностика и тук перспективите са в три насоки: усъвършенстване на апаратурата, висока квалификация на медицинските специалисти, достъпност за максимален брой бременни жени. Следващата голяма стъпка е въвеждането на методи за фетална терапия и фетална хирургия, които вече са практика във водещите перинатални световни центрове.

Имат ли вече родилките по-добра здравна култура?
Родилките вече имат много по-добра здравна култура и много по-широка осведоменост, което се дължи основно на глобализацията в информационното пространство. За съжаление тази информираност понякога води до необосновано недоверие към медицинските специалисти и до неправилни, зависещи от пациента решения. Същевременно има и много бременни, предимно от цигански произход и в ранна юношеска възраст, които на практика често стигат до родоразрешението без предхождаща консултация и наблюдение.

Нещо, което желаете да споделите с читателите на сп. Мединфо?
Важен проблем, върху който трябва да се съсредоточи медицинската общественост е намаляващият брой медицински кадри в педиатрията и неонатологията, което ще постави развитието на детското здравеопазване в критично състояние през следващите години. Необходимо е цялото общество да съдейства за осигуряване на подходящи условия на работа и заплащане за трудната, интензивна и отговорна дейност на педиатри, неонатолози, неонатологични сестри и акушерки.