Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2014

Ползи от кърменето

виж като PDF
Текст A
проф. д-р В. Недкова, д-р В. Миланова



Световната здравна организация (СЗО)[20], Европейската комисия[16], Европейското общество по педиатрична гастроентерология, хепатология и хранене (ESPGHAN)[13], Европейският орган по безопасност на храните (EFSA)[14], УНИЦЕФ и всички национални асоциации по педиатрия и хранене имат единно становище относно кърменето: започване на кърмене един час след раждане и изключително кърмене през първите 6 месеца от живота[1,2,3,4,6,10,11].  
Понятието изключително кърмене означава прием единствено и само на майчино мляко, без прием на храни и други напитки, включително и вода, като при необходимост се приемат сиропи от витамини, минерали или рехидратиращи разтвори[21]. Има различия в препоръките на продължителността на изключителното кърмене. Според СЗО и УНИЦЕФ[22] препоръчително е децата да се кърмят изключително до навършване на 6 месеца, а Европейското общество по педиатрична гастроентерология, хепатология и хранене[13] препоръчва изключително кърмене до 6 месеца с желателна цел и захранването да става в 6-тия месец[10,11].  
 
По отношение на продължителността на кърменето, след захранване на кърмачетата има различия в препоръките. СЗО и УНИЦЕФ препоръчват кърмене до 2-годишна възраст за оптимален растеж и развитие[20]. Американската академия по педиатрия препоръчва децата да се кърмят най-малко една година, а след това кърменето да продължи по желание на бебето и майката[16].  
ESPGHAN и EFSA смятат, че в страни с ниска инфекциозна заболеваемост, каквито са страните в Европа, кърменето трябва да продължи докато майката и детето пожелаят[17].  
Всички педиатрични асоциации на европейските страни, САЩ и Канада са единни по отношение на кърменето при поискване[3,15,18]. Това кърмене създава условия за поддържане на оптимална лактация и индивидуален режим за хранене на всяко дете.  
 
Данните от национално проучване за храненето на кърмачета и малки деца до 5-годишна възраст и отглеждането им в семейството[4,6], показват лоши тенденции спрямо световните препоръки за кърменето: извънредно малка част от бебетата са на изключително кърмене до 6-месечна възраст; сравнително високият дял на кърмени деца през първия месец (84.2%) спада до 25.7% към 6-7-ия месец и достига до още по-ниски стойности към края на първата година – едва 14.8%.  
Болничните практики също не благоприятстват за доброто развитие на кърменето: късно начало на кърмене, разделяне на майката от бебето по време на болничния престой, липса на достатъчна подкрепа от страна на медицинския персонал.  
Наши проучвания показват, че от родилния дом децата се изписват повече от 90% кърмени, но след първия месец се кърмят 86.76%, а след втория месец – 66.42%[5].  
При изписването от родилния дом 91% от новородените българчета се кърмят, на втория месец този процент спада на 66%. При 3-месечните бебета процентът на изключително кърмените е едва 14.6%, а 50.8% са на смесено хранене[6].  
Още през 1997 г. България се присъединява към инициативата на УНИЦЕФ и СЗО „Болници – Приятели на бебето“ и поема ангажимента да изпълнява „10 стъпки за успешно кърмене“.  
Ползите от кърменето за бебето са свързани с продължителността на изключителното кърмене. Колкото повече майките кърмят, толкова повече са предимствата за детето[23].  
 
 
Политиките за насърчаване на кърменето имат следните цели:   
•   Осигуряване на цялостна и приемлива политика, в която да се включват майки, деца и членове на семействата, които да разпространяват мнението, че кърменето е най-важното хранене за бебетата.  
•   Да се приеме закон и стратегия за признаване на важността на кърменето.  
•   Да се осигури подкрепа в кърменето на работещи майки[26].  
 
Според Американската асоциация по педиатрия измерването и сравняването на кърменето става по пет показателя[23,27]:  
1.   Никога кърмени.  
2.   Кърмене след 6 месеца.  
3.   Кърмене след 12 месеца.  
4.   Изключително кърмене до 3 месеца.  
5.   Изключително кърмене над 6 месеца.  
 
 
Ползи от кърменето  
 
1.   Ползи за детето
 
 
•   Кърмата като източник на биоактивни вещества – в кърмата има цитокини, растежни фактори, хормони, лактоферин и клетъчни елементи. Те потискат възпалителните промени, стимулират възстановяването на тъканите, развитието на гастроинтестиналния тракт и бариерните функции, предпазват от алергии и инфекции.  
Кърмата съдържа лизозим във високи концентрации, който осъществява бактериолиза и играе важна роля, заедно с имуноглобулин А и лактоферина, в пасивната протекция на новороденото и кърмачето с противовъзпалителния си ефект[7,29].  
Лактоферинът е във високи концентрации в кърмата и инхибира абсорбцията на вирусите към епитела, стимулира имунната система и развитието на клетъчните линии, участващи в противовъзпалителния отговор, естествен антиоксидант. Лактопероксидаза има бактерициден ефект. Нуклеотиди подпомагат лимфоцитната пролиферация, активират NK и макрофагите, подобряват локалния имунитет, съчетават директен бактерициден и имуностимулиращ ефект. Съдържащите се в кърмата левкоцити (мононуклеарни фагоцити, неутрофили) имат важен защитен елемент[30].  
Растежните фактори: епителиален растежен фактор, инсулиноподобен растежен фактор, хепатоцитен растежен фактор, полиамини, лактоферин и специфични пептиди, които влияят на гастроинтестиналния тракт и на системната циркулация[7,30].  
•   Кърменето модулира имунната система. Имуноглобулин G и имуноглобулин M се предават от майката на детето чрез кърмата. Имуноглобулин А-антителата предпазват от инфекции пасивно. Смята се, че кърменето модулира положително отговора на кърмачето при ваксинация в сравнение с изкуствено хранените деца. Доказано е, че кърменето индуцира високи серумни антитяло отговор реакции към перорална полиомиелитна ваксина.  
Кърмата е богата на противовъзпалителни цитокини. Интерлевкин 10 е антиинфламаторен цитокин, който понижава продукцията на проинфламаторните цитокини и регулира лигавичната защита. Трасформиращ растежен фактор β e антиинфламаторен цитокин, който индуцира IgA отговора, намалява продукцията на IgE и поддържа интестиналните бариерни функции[7].  
•   В кърмата на майката има секреторен имуноглобулин А, произведен от лимфоцити, мигрирали от червата на майката към млечните жлези. Кърменето модулира ранното излагане на чревната лигавица на новороденото към микроби и ограничава бактериалната транслокация през чревния тракт. По този начин кърменето защитава срещу неонатален сепсис и чревни инфекции[29].  
•   Естествено хранените деца нарастват и наддават по-добре от изкуствено хранените.  
•   Кърменето профилактира инфекциите – установено е, че кърмените деца боледуват по-рядко от инфекции на горните дихателни пътища, среден отит, диария, некротизиращ ентероколит, инфекции на отделителната система, инфекции на опорно-двигателния апарат[29].  
•   Доказано е, че с майчиното мляко кърмачето получава адекватни на потребностите му количества вода и допълнителен прием на течности не е необходим. Кърмата съдържа 88% вода и малко соли. Приемът на вода и други течности с ниска хранителна стойност увеличава риска от недохранване и намалява обема на приеманата храна.  
•   Кърменето профилактира атопичния дерматит, хранителната и респираторна алергия през детството. В проучвания върху рискови деца е установено, че изцяло естественото хранене през първите шест месеца предпазва от развитието на атопия през първите 18 месеца от живота[32,33].  
•   Липиден статус – нивата на холестерола при кърмените деца, особено при момчета, са по-ниски от тези на изкуствено хранените, като кърмата осигурява оптимален глюкозен и липиден метаболизъм[34,35].  
•   Затлъстяване в детската възраст – в наскоро проведено проучване върху 9 357 деца на възраст между 5 и 6 години в Бавария, Германия, е установено, че кърменето през първите 3-5 месеца намалява риска от затлъстяване и наднормено тегло в училищна възраст с близо 35%[28].  
•   Захарен диабет – според Harrison и сътр. кърмата осигурява имуномодулаторни вещества, които стимулират функционалното съзряване на интестиналната лигавица. Проучване показва, че естественото хранене намалява значително риска за диабет тип I[31].  
•   Влияние върху нервно-психическото развитие (НПР) – децата на естествено хранене са с по-висок коефициент на НПР, като ефектът зависи от продължителността на кърменето и е особено силно изразен при децата, родени с ниско тегло за възрастта. Кърменето подобрява когнитивното развитие на децата. Оценките на кърмачетата са по-високи отколкото на тези хранени изкуствено[36,37].  
•   Особено полезно е кърменето за недоносените бебета, особено за тези родени с рисково тегло под 1 500 g. Кърменето предотвратява и намалява честотата на некротичния ентероколит и подобрява дългосрочното развитие на нервната система[10,24].  
 
2.   Ползи за майката:
  
•   Засилва връзката майка-бебе.  
•   Стимулира инволуцията на матката и намалява кървенето.  
•   Възстановява теглото.  
•   Намалява риска от рак на гърдата и яйчниците.  
•   Намалява риска от остеопороза.  
 
Майчиният отговор към стреса на детето има важно въздействие върху детското развитие. Смята се, че жените, които са по-чувствителни, избират да кърмят децата си. Проведено е наблюдение на 51 жени по време на късната бременност, на 3 и 6 месеца след раждането, като 27 от жените са кърмили, 24 са били на изкуствено хранене. От проведеното изследване авторите правят заключение, че кърменето благоприятно повлиява емоционалността на майките[30].  
 
3.   Ползи за семейството:
  
•   По-здраво и по-добре развиващо се бебе.  
•   По-евтино от изкуственото хранене.  
•   Намалява стойността на здравната помощ.  
 
4.   Ползи за болницата и здравната система:
 
•   Подобрена атмосфера.  
•   Намаляване на инфекциите.  
•   Намаляване на разходите.  
•   Подобрен имидж на болницата.  

 
Заключение
 

У нас кърменето не е проучвано в икономически аспект, няма и информация за начина на хранене на кърмачетата през последните години. Още по-трудно е да се изчисли и косвеният икономически ефект от кърменето в национален мащаб. Не е ясен въпросът за цената на грижите и лечението на ранните и късни последици от увеличената честота на някои детски заболявания при хранене с адаптирано мляко. Инициативата „Майки подкрепят майки” се разрасна не само с високия брой жени от различни градове, но и с двукратно провеждане на два обучителни семинара, завършващи с изпит и диплома „Консултант по кърмене”.  
Трудностите в осъществяването на изключителното кърмене за България се дължат на:  
•   Недостатъчна пренатална информация за кърменето.  
•   Разбирането, че адаптираните млека са модерни и „точно толкова добри”.  
•   Немотивирано ранно прекратяване на кърменето, по съвет на здравни специалисти.  
•   Мнението, че работа и кърмене са несъвместими.  
•   Липса на подкрепа в семейството и обществото.  
•   Медиите, с твърдението, че храненето с биберон е норма.  
•   Широкото рекламиране на адаптирани млека още от родилния дом.  
•   Липсата на материални средства за обучителни семинари и осъществяване на акредитация и реакредитация на болниците-приятели на бебетата.  
 


Книгопис:

1.   МЗ. Служебен бюлетин. Методично указание №7 от 7.07.2000 за работата на лекарите от първичната извънболнична медицинска помощ за храненето на децата в кърмаческа възраст (0-12 месеца). 2000; 9-М81-91.  
2.   Наредба за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета и преходните храни, приета с ПМС № 312 от 15.12.2007; обн. ДВ,бр. 110/2007 г.  
3.   Петрова С. Л. Рангелова. Препоръки за здравословно хранене на кърмачетата. МЗ, НЦООЗ, Булвест - София АД, София, 2008М 1-23  
4.   Петрова С., Л. Рангелова. Съвременни аспекти на храненето на кърмачетата С. Педиатрия, бр. 4, 2013.  
5.   Недкова В. Влияние на кърменето върху здравето на детето. Сп. Мединфо 2008, 8, 13-16.  
6.   Рангелова Л., С. Петрова. Хранене при кърмачетата на възраст от 6 до 11 месеца от гр. София. Сп. Наука диететика, 2009, 1, 37-44.  
7.   Върбанова Б. Майчината кърма – имунна система. Сп. Мединфо 2008, 8, 5-9.  
8.   Organization for Economic Co-operation and Development. Family database, child outcome (CO)1. 5 breastfeeding rates. (accessed on 15 June 2013). http://www.oecd.org/els/oecdfamilydatabase.htm.  
9.   Organization for Economic Co-operation and Development, Breastfeeding, family database OECD. Accessed on 15 June 2013. Available at www//oecd.org/els/family/43136964,pdf.  
10.   World Health Organization. Programs and projects, nutrition topics, exclusive, breastfeeding. (accessed on 15 June 2013). Available at at http:// www.who.int/nutrition/topics/ exclusive breastfeeding/en.  
11.   United Nations Children’s Fund. Nutrition, breastfeeding, recommendations for optimal breastfeeding. (accessed on 15 June 2013). Available at http://www.unicef.org/nutrition/index 24824.htm.  
12.   Bhatia J., Bhutta ZA, Kalhan SC (eds): Maternal and Cild Nutrition: The First 1,000 Days. Nestle Nutr inst Workshoop Ser, vol 74, Nestec Ltd., Vevey/S.Karger AG., Basel, 2013.  
13.   ESPGHAN. Breast-feeding: A Commentary by the ESPGHAN Committee on Nutrition Journal of Pediatric Gastroenterology and Nutrition 2009; 49:112-125.  
14.   EFSA. Scientific Opinion on the appropriate age for introduction of complementary feeding of infants. EFSA Journal 2009; 7(12); 1423.  
15.   Health Canada. Nutrition for Healthy Term infants: Recommendations from Six to 24 Months, 2013, www.hc-sc.dc.ca.  
16.   Infant and young child feeding: standard recommendation for the European Union. EC, Directotate Public Health and Risk Assessment; Karolinska Institute, Sweden; Institute for Child Health, IRCCS Burlo Garofolo; WHO Collaborating Centre for Maternal and Child Health, 2007.  
17.   IOM (Institute of Medicine). Child and Adult Care Food Program: Aligning Dietary Guidance for All. Washington, DC: The National Academies Press, 2011.  
18.   Nutrition for Healthy Term infants: Recommendations from Birth to Six Months. A joint statement of Health Canada, Canadian Pediatric Society, Dietitians of Canada, and Breastfeeding Committee for Canada 2012. www.hc-sc.dc.ca.  
19.   The British Dietetic Association. Complementary Feeding: Introduction of solid food to an Infants Diet. Policy Statement, 2013.  
20.   World Health Organization. European Strategy for Child and Adolescent Health and Development. WHO Regional Office for Europe 2005.  
21.   World Health Organization. Infant and Young Child feeding. Model Chapter for texbooks for medical students and allied health professionals. Geneva: WHO, 2009.  
22.   World Health Organization. Complementary Feeding. Family foods for breasted children. Geneva: WHO. 2000.  
23.   Sung-Hoon Chung, Hye-Ryun Kim, Yong-Sung Choi, Chong-Woo Bae. Trends of Breastfeeding Rate in Korea (1994-2012): Comparison with OECD and Other Countries. J Korean Med Sci. 2013 November, 28(11): 1573-1580.  
24.   American Academy of Pediatrics. Section on breastfeeding: policy statement: breastfeeding and the use of human milk. Pediatrics. 2012; 129:e827-e84. (PubMed).  
25.   Eidelman AL. Breastfeeding and the use of human milk: an analysis of the American Academy of Pediatrics 2012 Breastfeeding Policy Statement. Breastfeed Med. 2012; 7:323-324 (PubMed).  
26.   Kim HR. Trends of breastfeeding in Korea and other nations: strategic policy for improving breastfeeding in Korea. Issue Focus, 2011; 86:1-8.  
27.   Centers for Disease Control and Prevention USA. Breastfeeding, breastfeeding report card-United States 2012. (accessed on 15 June 2013). Available at http://www.cdc.gov/ breastfeeding/data/ reportcard.htm.  
28.   Von Kries R., Koletzko B. et al. Breast feeding and obesity: cross secretion study BMJ, 1999, 319; 147-150.  
29.   Garofalo RP, Goldman AS: Expression of functional immunomodulating and anti-inflammatory factors in human milk. Clin. Perinatol 1999; 26 :2: 361-377.  
30.   Jagadeesam V. Nucleotides in nutrition. Nutrition in disease management. Update Series. Nutrition Foundation of India 2000; 7:7-16.  
31.   Trecroci, D.Breastfeeding Called a Protector Against Getting Type 1. 2006. Diabetes Health; Vol. 15 Issue 1, p19.  
32.   K. M. Järvinen.J. E. Westfall, M. S. Seppo.A. K. James,A. J. Tsuang,P. J. Feustel, H. A. Sampson,C. Berin. Role of maternal elimination diets and human milk IgA in the development of cow's milk allergy in the infants. 2014. Clinical & Experimental Allergy. Volume 44, Issue 1, pages 69-78.  
33.   Sean C.L. Deonia , Douglas C. Dean IIIa, Irene Piryatinskya, b, Jonathan O'Muircheartaigha, c, Nicole Waskiewicza, Katie Lehmana, Michelle Hana, Holly Dirksa.Breastfeeding and early white matter development .2013. Elsevier.Volume 82, 77–86  
34.   Annemieke MV Evelein, Caroline C Geerts, Frank LJ Visseren, Michiel L Bots, Cornelis K van der Ent, Diederick E Grobbee, and Cuno SPM Uiterwaal..The association between breastfeeding and the cardiovascular system in early childhood1–4.2011.Am J Clin Nutr; 93:712-8.  
35.   Christopher G. Owen*, Peter H. Whincup and Derek G. Cook. Symposium II: Infant and childhood nutrition and disease Breast-feeding and cardiovascular risk factors and outcomes in later life: evidence from epidemiological studies. 2011. Proceedings of the Nutrition Society, 70, 478-484.  
36.   Catherine M. Herba, Sabine Roza, Paul Govaert, Albert Hofman, Vincent Jaddoe, Frank, C. Verhulst, Henning Tiemeier. Breastfeeding and early brain development: the Generation R study.2013. Maternal & Child Nutrition. Volume 9, Issue 3, 332-349.  
37.   Wieslaw Jedrychowski, Frederica Perera, Jeffrey Jankowski, Maria Butscher,Elzbieta Mroz, Elzbieta Flak, Irena Kaim, Ilona Lisowska-Miszczyk, Anita Skarupa, Agata Sowa. Effect of exclusive breastfeeding on the development of children’s cognitive function in the Krakow prospective birth cohort study. 2012. European Journal of Pediatrics Volume 171, Issue 1, pp 151-158.