Захарният диабет представлява група хронични метаболитни заболявания, характеризиращи се с повишение на кръвната захар в резултат на дефект в инсулиновата секреция, инсулиновото действие или и двете заедно. Основно се различават тип 1 захарен диабет, тип 2 захарен диабет. Другите групи захарен диабет са сравнително малък стабилен относителен дял в общата честота на заболяването.  

Докато през XX^-ти век антидиабетните препарати малко или много се ограничаваха до три групи - инсулин, сулфанилурейни препарати, метформин, преходът към XXI^-ви век ни поднесе поток от нови класове антидиабетни медикаменти като α-глюкозидазни инхибитори, глитазони, глиниди, GLP-1-агонисти, DPP-4-инхибитори, допаминови агонисти. 

Захарният диабет  е свързан с 2 до 4 пъти по-висока честота на атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания в сравнение с недиабетната популация. Един важен механизъм за развитие на диабетна атеросклероза е дислипидемията. „Атерогенната дислипидемия“ представлява триада от: повишени нива на триглицериди, ниски нива на холестерола в липопротеините с висока плътност (HDL-Сhol), малки и плътни липопротеини с ниска плътност.  

През последните години затлъстяването на населението е сериозен проблем в страните от целия свят, независимо от икономическия статус. 

Дефицитът на растежен хормон при възрастните се характеризира с влошено общо състояние, намален физически капацитет, промяна в разпределението на мастната тъкан с централен тип затлъстяване, хиперлипидемия, склонност към атерогенеза и намалено костно ремоделиране.

Диабетната ретинопатия продължава да бъде социално-значимо очно заболяване и в 21^-ви век. Причините за слепота от ДР са рецидивиращи кръвоизливи, тракционно/регматогенно отлепване на ретината, неоваскуларна глаукома, макулен едем. 

Възрастовата макулна дегенерация е водеща причина за слепота сред населението над 60 год. в развитите страни. При 10% от населението между 65 и 75 год. възраст се установява някаква степен на загуба на централното зрение, причинена от възрастова дегенерация на макулата. При пациентите над 75-годишна възраст тези промени се срещат в 30% от случаите. Роля в появата и развитието на заболяването играят както генетични фактори, така и околната среда и начин на живот.  

Международната група по проблемите на сухото око – International Dry Eye Workshop, дефинира сухото око като мултифакторно заболяване на очната повърхност, която води до дискомфорт, нарушение на зрението и нестабилност на слъзния филм, потенциално застрашаващ повърхностните структури на окото. Съпътства се от повишен осмоларитет на слъзния филм и инфламаторна реакция, находка, считана за патогномонична. 

Първичният алдостеронизъм е най-честата ендокринна хипертония. Диагностичният алгоритъм включва: скрининг на рисковите хипертоници чрез определяне отношението алдостерон/ренин, потвърдителни функционални тестове, компютърна томография на надбъбречни жлези, определяне на алдостерон в надбъбречни венозни проби и генетично изследване за идентифициране подтипа на заболяването.  

Артериалната хипертония (АХ) е едно от най-важните социално значими заболявания поради значителната си честота, увреждане на цялата сърдечно-съдова система с предилекция на сърце, мозък, бъбреци и периферни артерии, чрез което намалява продължителнос

Неклапното предсърдно мъждене представлява нарушение на сърдечния ритъм, което причинява ускорена и неравномерна сърдечна дейност, и не се дължи на абнормна сърдечна клапа.

Мозъчно-съдовите заболявания представляват сериозен здравен проблем навсякъде по света. Те са една от водещите причини за смърт, инвалидност, деменция, депресия, личностни изменения и нерядко болка. В повечето центрове за лечение на остри инсулти по света, единственото специфично лечение – тромболиза се прилага само на 5-15% от пациентите.

Между 30% и 50% от пациентите, преживели мозъчен инсулт (исхемичен или хеморагичен) развиват различна форма на депресия в рамките на първата една година след инцидента.

Днес поставянето на ранна диагноза ревматоиден артрит става все по-съществен диагностичен факт, поради възможността за ранно рационално прилагане на съвременни лечебни средства. При болните с РА се установяват сериозни имунологични отклонения.

Псориатичният артрит е имунно-медиирано, възпалително, ставно заболяване. Принадлежи към групата на серонегативните спондилартропатии, с които има общи клинични характеристики. Предполага се, че сходни механизми определят появата на псориазис и ПсА.

Увеличаване на средната продължителност на живота в световен мащаб доведе до увеличаване на мъжете в абсолютен брой. Днес ДПХ е едно от най-често срещаните доброкачествени социално значими състояния при мъжете над 50 год.