Бета-блокерите са хетерогенна група медикаменти с различна фармакологична характеристика, метаболитна активност и хемодинамични ефекти. Те се използват както при сърдечни, така и при несърдечни заболявания. Данните за лечението с бета-блокери на стенокардия и аритмии датират от 1964 г., а от 1967 г. Food and Drug Administration ги одобрява за лечение на артериална хипертония (АХ)[1]. На този етап все още остава открит въпросът за използването на бета-блокерите като медикаменти от първа линия при АХ.

Цел на настоящия кратък обзор е да очертае някои от основните препоръки на Европейското кардиологично дружество за комбинираната антихипертензивна терапия. В препоръките от 2007 г. на Европейската асоциация по хипертония, респективно на Европейското кардиологично дружество, се подчертава че монотерапията снижава ефективно артериалното налягане при малък брой пациенти. Поради това се налага комбинация от поне два медикамента за постигане на контрол върху повишеното налягане.

Артериалната хипертония е водещият, глобален риск за смъртност, отговорен за 9.4 милиона отнети човешки живота през 2013 г. България е с честота на хипертонията около 55% при средна за Европа 30-45%. В тази статия акцентираме върху последните препоръки за прицелни стойности на артериалното налягане и терапевтичен подход, осигуряващи продължителност на качествен живот.

Артериалното налягане (АН) има унимодално разпределение в общата популация[12]. Артериалната хипертония (АХ) се дефинира като повишаване на АН над стойности, определени на базата на големи популационни проучвания като „нормални”, които за лица на възраст над 18 год. са ≥140 mmHg за систолното (САН) и ≥90 mmHg за диастолното артериално налягане...

Предсърдното мъждене (ПМ) е най-честата аритмия, с която се срещаме в клиничната практика. Тя се характеризира с „хаотична“ предсърдна електрическа активация. На повърхностната ЕКГ тази активност се визуализира като неправилни ондулации на изоелектричната линия, познати като f-вълни (Фиг. 1). В резултат на този модел на електрическа активация се губи и ефективната механична предсърдна контракция. Неправилната предсърдна активност определя и хаотичното провеждане през AV възела, което се наблюдава на ЕКГ като аритмична камерна активност. Поради факта, че камерната активация не следва никакъв правилен модел, ПМ често бива наричано абсолютна аритмия  термин, който все още намира приложение в ежедневната практика.

Предсърдното мъждене е най-често срещаната продължителна надкамерна аритмия, отговорна за приблизително 1/3 от хоспитализациите по повод ритъмни нарушения. Можем да наречем предсърдното мъждене епидемия: през 2008 год. само в Западна Европа от предсърдно мъждене са били засегнати 4.5 млн. пациенти. Очаква се през 2050 год. болните с предсърдно мъждене да са около три пъти повече.

Диастолната сърдечна недостатъчност (ДСН) в момента се среща при повече от 50% от всички пациенти със сърдечна недостатъчност (СН). Тя се определя още като сърдечна недостатъчност с нормална левокамерна (ЛК) фракция на изтласкване (ФИ), тъй като може да предшества сърдечната недостатъчност с редуцирана левокамерна фракция на изтласкване.

Ехокардиографското изследване при Такоцубо кардиомиопатия помага при диагнозата и терапията на заболяването. Диагнозата бива подозирана, когато ехографски се установи понижен контрактилитет на средните и апикалните сегменти на лявата камера, съчетани с хиперконтрактилитет на базалните сегменти.

Според петата ревизия на диагностичния и статистически наръчник на Американската психиатрична асоциация – DSM-5, тревожните разстройства (генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство, специфична фобия, социална фобия, агорафобия, индуцирано от субстанции/медикаменти тревожно разстройство, тревожно разстройство, дължащо се на друго медицинско състояние и др.) споделят общи черти на ексцесивни страх и тревожност.

Нарушената функция на b-клетките при захарен диабет тип 2 се асоциира с понижено действие на стомашно-чревните хормони – глюкагоно-подобен пептид-1 (GLP-1) и глюкозозависим инсулинотропен пептид (GIP), наречени инкретини. Инкретиновият ефект е доказан въз основа на сравнително по-изразеното покачване на инсулина при орално в сравнение с венозно натоварване с глюкоза. Инкретиновият ефект определя 50-70% от постпрандиалния инсулинов отговор, но при захарен диабет тип 2 е нарушен - нивата на GLP-1 са понижени в комбинация с намален отговор и към двата инкретина – GLP-1 и GIP.

Метформин е единственият представител на групата на бигванидите, който е в клиничната практика понастоящем. Изолиран е първоначално от френския люляк (Galega officinalis), а през 1922 г. е синтезиран за първи път. Използва се за лечение на захарен диабет тип 2 в Европа от 1957 год.

Честотата на заболяването остеопороза се повишава през последните десетилетия както поради застаряване на населението, така и поради увеличаване на рисковите фактори, водещи до намаляване на костната плътност. От 35 до 50% от постменопаузалните бели жени са с остеопения, а до 20% имат T-score под (-2.5).

През последното десетилетие нараства разпространението на астмата и затлъстяването. Астмата при пациенти със затлъстяване е специфичен фенотип, който се характеризира с нарастване на тежестта, увеличен брой екзацербации и намален контрол. Вероятните механизми, обуславящи фенотипа астма при затлъстяване, са свързани със системното възпаление и повишените нива на циркулиращи цитокини като IL-6 и TNF-α, коморбидните заболявания, повишен оксидантен стрес и хормоните на затлъстяването.

Грипът е едно от най-честите остри, висококонтагиозни инфекциозни заболявания, характеризиращо се с водещи токсоинфекциозни и респираторни синдроми и възможност за развитие на тежки усложнения от страна на различни органи и системи. Едва ли в света има лекар, който да не е поставял многократно тази диагноза, да не се е сблъсквал с тежките, понякога животозастрашаващи усложнения на това заболяване, или да не е разяснявал на своите пациенти необходимостта от специфична имунопрофилактика.