Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 10 2015

Артрити и артралгии, причинявани от вируси

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Златко Кълвачев, дмн
Вирусолог в Медицински комплекс „Софиямед“


Артритът и артралгията са често срещана патология в медицинската практика. Основна причина за развитието им могат да бъдат различни вируси, най-често предаваните от комари (арбовируси). Малко известно е, че наскорооткрит неизвестен досега гигантски вирус (мимивирус) също може да причинява артрит при човека (Shah N, et al., 2014. Exposure to mimivirus collagen promotes arthritis. J Virol. 88, 2:838-845).

Фиг. 1: Електронна микрография на вирус Чикунгуня

Алфавирусите се пренасят предимно от комари и са разпространени по целия свят. Редица от известните ни около 40 алфавируса (сем. Togaviridae) предизвикват заболявания на хората, вкл. артралгии, артрити и полиартрити. Най-често диагностицирани са вирусите Chikungunya, Ross River, Barmah Forest, Sindbis, O'nyong-nyong и Mayaro. В страните, където се води коректна статистика, годишно се документират хиляди случаи на полиартрити, дължащи се на инфекции, причинени от тези вируси. През последните години във връзка с климатичните промени разпространението им се увеличава и у нас. Заболяванията се срещат най-често при хората на възраст 25-45 години, еднакво при мъже и жени. Инкубационният период е 2-10 дни с характерна внезапна проява. Полиартралгия се наблюдава в 85-98% от случаите, миалгия в около 60%, обрив (обикновено макулопапуларен) в около 50% от заразените. Тези симптоми са съпроводени с висока температура при 35-50% от пациентите. Съответните симптоми (ставна болка, обрив) обикновено са симетрични, като най-често засегнати са глезените, пръстите, китките и коленете. Ставните изливи често присъстват, което налага отграничаване от ревматоидния артрит. Скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) може да бъде преходно повишена, но С-реактивният протеин рядко се увеличава. Вирусната артропатия обикновено отзвучава в рамките на няколко седмици до няколко месеца.
Инфекцията, причинена от парвовирус В19, при деца се проявява като вирусна екзантема, но при възрастните се изявява с болки в ставите и артрит. Инкубационният период е 7-10 дни, като първите симптоми са неспецифични (грипоподобни). Артралгия или артрит се развиват през втората седмица в до 60% от пациентите, като локализацията е по ръцете, краката и коленете, обикновено симетрично. Отчитат се болка и оток, като доминираща е болката. Отличителен белег при клинико-лабораторните резултати е рязко намаляване на ретикулоцитите. Симптомите рядко персистират в продължение на месеци или години, но артритът не е деструктивен.
Хепатитните вируси A, B и C в своята предклинична фаза обикновено се представят с грипоподобни симптоми, но с напредване към иктеричната фаза, може да доведат до развие на артралгия и артрит. При инфекциите с хепатит В и С може да се развие преходен полиартрит с участието на китките, коленете, глезените и малките стави на ръцете. Тези симптоми имитират началото на ревматоиден артрит, въпреки че обикновено са придружени с обрив. Този тип артрит обикновено затихва с началото на жълтеница. При хроничния хепатит C артритът може да е свързан директно с инфекцията, но може да бъде предизвикан и от противовирусното лечение с интерферон-α.
Вирусът, причиняващ рубеола, се свързва с артрити и артралгии, от които по-често страдат жените. Артритът е подобен на ревматичния, със засягане на малките стави на ръцете, китките и коленете. Артралгия обаче се наблюдава по-често и обикновено е с околоставно ангажиране. Рубеола-свързаният артрит обикновено започва в седмицата преди и след появата на обрива и обикновено отшумява в рамките на 10-ина дни.
Някои от херпесните вируси (EBV и CMV), както и вирусът, причинител на паротит (заушка), също могат да причиняват артрит и артралгия, макар и много рядко. Те се проявяват обикновено в периода на оздравяване, но симптомите може да продължат 2-3 седмици.
При всички случаи на артрит и артралгия с неясна причина вирусната инфекция трябва да се търси активно. Лабораторното доказване на скорошна вирусна инфекция изисква подходящо серологично изследване за наличие и промяна в нивата на специфичните противовирусни антитела.




Книгопис:
1. Richman D., Whitley R., and Hayden F. (2009). Clinical Virology, 3rd Edition Washington, DC: ASM Press. 1408 pp
2. Mathew A, Ravindran V. (2015). Infections and arthritis. Best Pract Res Clin Rheumatol. 28(6):935-59.
3. Vassilopoulos D, Calabrese LH. (2015). HCV Treatments and Their Integration Into Rheumatology. Curr Rheumatol Rep. 17(8):51.
4. Chen W, Foo S, Sims N, Herrero L, Walsh N, Mahalingam S. (2015). Arthritogenic alphaviruses: new insights into arthritis and bone pathology. Trends Microbiol. 23(1): 35-43
5. Palazzi C, D'Amico E, D'Angelo S, Gilio M, Leccese P, Olivieri I. (2014). An update on the management of hepatitis C virus-related arthritis. Expert Opin Pharmacother. 15(14):2039-45.